Колонка на недобития комуноид :)

[Генерала]

Като недобит комуноид ми се ще да пускам тук неща, които ми се струват интересни. Пък да чете който ще.

http://dissidentvoice.org/2010/10/from- ... f-to-marx/

"Всеки миг, посветен на молитва, е като монета, вложена в банкова сметка." - Това е то протестантската "етика" и "духът" на капитализма.

[akonitin]

Ами той раббито се обляга на близки исторически данни за това, че труда е абсолютно противопоказен за еврейна и бързо води до смърт...

Като недобит комуноид ми се ще да пускам тук неща, които ми се струват интересни. Пък да чете който ще.

http://dissidentvoice.org/2010/10/from- ... f-to-marx/

"Всеки миг, посветен на молитва, е като монета, вложена в банкова сметка." - Това е то протестантската "етика" и "духът" на капитализма.

[Генерала]

Добре, че е рабби, разбиращ от Каббала, а не някой случаен Шльомо. Отговорен фактор, дето се вика...
Аре на Витоша на 6 и 7! Или не можеш?

[Ивайло Иванов]

Генерале, кой е тоя равин?
Намерих го в уикипедията, ама... как е доживял до тези години, без някой да го запознае лично с Господа?
От друга страна, някои негови изявления сочат, че т. нар. Холокауст всъщност е разправа на ортодоксалните и консервативните юдеи с реформаторите.

[Преподобният ЦУП]

Като недобит комуноид ми се ще да пускам тук неща, които ми се струват интересни. Пък да чете който ще.

http://dissidentvoice.org/2010/10/from- ... f-to-marx/

"Всеки миг, посветен на молитва, е като монета, вложена в банкова сметка." - Това е то протестантската "етика" и "духът" на капитализма.

Това е то да си приемо предавател на волята и желанието на Яхве
Вярно не е много лесна работа, но пък за това е престижна и крайно доходоносна

Ама какво ли му разбираме ние тук простите болшевики

[Генерала]

Архивите са живи. Посвещава се на всички, събудили се на 10.11.1989 г. и разбрали, че са били дисиденти с кристално чисти помисли и християнски морал,които са се борили още от ранна детска възраст с кървавия, потиснически и античовешки режим. И съответно си поискаха наградата.
Амин!

Доносът на Солженицин срещу украинските националисти

След еуфорията през 90-те години изглеждаше, че името на Александър Солженицин е окончателно забравено. Все пак то се мяркаше от време на време в местния печат. Провинциалните СМИ изпитват особено предразположение към господин Солженицин, тъй като от край време каквато и да е връзка между малкото градче и някоя „голяма" особа родила се там е считана за извънредно почетно нещо. В този смисъл Брянск не прави изключение от правилото. С интервал от около десет години там бяха публикувани брошурата на местния журналист Василий Шпачков „Човекът от „Архипелага" и статията във вестник „Аргументи и факти - Брянск" (брой 11 от 2003 г.) „Архипелаг" за двама", която в по-голямата си част беше препис от брошурата на Шпачков. И двете писания имаха сходни сюжети, защото разглеждаха взаимоотношенията между бъдещия нобелов лауреат и Николай Дмитриевич Виткевич - ръководител катедра в Брянския институт за транспортно машиностроене. И в брошурата, и в статията се говори за „дружбата" между тях, за срещите им на фронта, за „съвместното им арестуване". Става дума и за причините за последвалото скъсване на отношенията между тях.

„Умопомрачение" за цял живот

Цитат от Солженицин: „Сега, от затворническото си битие поглеждайки назад във времето към следствието, през което преминах виждам, че нямам основание да се гордея с него. Разбира се, можеше да се държа по-твърдо и да отговарям по-изобретателно, но през първите седмици бях съпътстван от духовен упадък и умопомрачение... "
...Капитанът от Съветската армия Николай Виткевич бил арестуван на 22 април 1945 година направо на фронтовата линия край Берлин. Хората от Специалния отдел представили като доказателство за вината и антисъветската същност на фронтовия офицер кореспонденцията му с неговия отдавнашен (още от ученическите години) приятел, Александър Солженицин.
В началото на войната пътищата им се разделили - единият защитавал в окопите столицата, а другият (Солженицин) бил определен като годен за нестроева служба, но по-късно също се оказал на фронта. През 1943 година, когато подразделенията им били обединени в състава на Трета армия те се срещнали отново. Разбира се, след това те се виждали, разсъждавали, спорили за политиката, за вожда, за причините за военната катастрофа през 1941 година и по много други подобни теми. „Ние до такава степен преразгледахме всички общоприети тогава оценки, че наричахме Върховния главнокомандващ не как да е а „овен". Впрочем, това не беше най-крайната характеристика, с която го награждавахме", - разказал Николай Виткевич на брянския журналист Василий Шпачков. През пролетта на 1944 година техните подразделения били прехвърлени на различни участъци от фронта и приятелите продължили споровете и беседите си в епистоларен вид. Резултатът от тази кореспонденция бил 10 годишна присъда по член 58(10) от Наказателния кодекс на СССР.
Но капитан Виткевич бил поразен не от самата присъда. Следователят Балдасов му показал собственоръчно написани показания към следствието. Както си спомнял по-късно Николай Виткевич: „Смисълът на показанията на моя стар приятел се свеждал до това, че Виткевич, Симонян (трети техен съученик - бел. ред.), Решетовска (първата съпруга на Солженицин - бел. ред.) заедно с някой си Власов организирали престъпна група, която отдавна и редовно се занимавала с разпространяване на клевети по адрес на ръководителите на партията и правителството".
През 1952 година следователят извикал и Кирил Симонян (който много по-късно станал известен учен и ръководител на различни московски клиники) и му дал да прочете една дебела тетрадка от 52 страници, изписани с добре познатия почерк на неговия приятел. На всяка страница от ръкописа се доказвало, че той, Симонян още от детските си години бил настроен антисъветски, разлагал духовно и политически приятелите си и най-вече - Саня Солженицин.
Вече след войната Наталия Решетовска - собствената съпруга на Солженицин, разказала кой бил в действителност онзи Власов. Всъщност на разпита Солженицин натопил някакъв случайно срещнат моряк, с когото заедно пътували във влака...
Когато много години по-късно професор Симонян открито критикувал възгледите на Солженицин, онзи в отговор публично съжалил от страниците на „Архипелагът...": „Ах колко съжалявам, че тогава не те пратиха в затвора! Колко много изгуби!" (том 1, глава 3). А в едно интервю от 1992 година Солженицин даже изразил съжаление, че следствието било проведено много немарливо, защото ако било вложено повече старание, то по неговите записки „...можело да изчислят всичките, можело още пет души от техния дивизион да вкарат в затвора. Но тъпия следовател го домързяло да прочете всичко"...
От времето на месианския период на Солженицин досега са паднали много табута и вече не се счита за невъзпитано да се говори, че „всеруския месия" е бил не толкова идеен борец срещу съветската власт, колкото неин идеен съюзник. Казано направо - сътрудничел с всички сили със следствието. Солженицин сериозно разкрасил и биографията си. Живописно обрисувал ужасите на съветските лагери, но самият той се отървал доста леко. Като цяло за онези времена получил направо неестествено малка присъда общо по двата текста от НК, от които чл. 58(22) (организиране на антисъветска група) бил доста по-сериозна заплаха, в сравнение с чл. 58(10) „без конфискация на имуществото и лишаване от награди". Докато Николай Виткевич заминал по етапния ред към Воркута да си излежи десетте години като само от неговия конвой от 1000 затворника 150 не стигнали до местоназначението си, Солженицин без особени угризения или натиск се съгласил да бъде завербуван. Просто го извикали и го попитали: „Можеш ли?" -„Мога!" - скромно и без сянка от смущение отговорил бъдещият нобелов лауреат и сложил подписа си под съгласието за сътрудничество. Очевидно поради това, той - доносникът-ръководител получил осем години, които отначало излежавал в доста удобна килия на Бутирския затвор откъдето дори можел да си поръчва книги от Ленинската библиотека, а след това бил прехвърлен в „учреждение" край Москва.
...Те се срещнали след войната. Николай Виткевич не бил особено озлобен към Солженицин, но вече не можел да се отнася към него като към нормален човек. В книгата на Шпачков се разказва за „геройското" поведение на Солженицин. Обаче доста многозночителна подробност е, че в Русия практически нито веднъж не са публикувани документи, които потвърждават това поведение и по-точно -неговите добре запазени доноси.

Доносът от Екибастуз

Най-известният подвиг на доносника Солженицин е т. нар. „донос от Екибастуз", който позволил на властите жестоко да потушат още в зародиш въстанието на украинските националисти в лагера в Екибастуз (Казахстан). Тъй като социализмът означава отчетност и контрол, то всички документи, които поне веднъж са попаднали в архивите на Държавна сигурност се съхраняват грижливо и досега. Наистина документът, който ти позволява да държиш натясно лауреата на Нобелова награда изживяващ се и като съвестта на руската нация е прекалено изкусителен. При това хората от КГБ мъдро решили да не съхраняват лично въпросната хартийка и да не я излагат на публично огласяване (първото е неефективно, а второто малко прилича на провокация). Добрите чичковци от Комитета разрешили на двама журналисти да се запознаят с документа и да го копират. Това били Томаш Ржезач от Чехия (този е един вид от Източния блок) и Франк Арнау от Германия (представител на вероятния противник от НАТО). И двамата не пропуснали да се възползват от щедрия подарък на КГБ.
Ето пълният и точен текст на въпросния документ:
„Съвършено секретно.
Донесение от с/о (секретен осведомител - бел. ред.) от 20/1 - 52 г.
Съгласно поставената от вас задача успях своевременно да се сближа с Иван Мегел. Тази сутрин когато срещнах Мегел край шивашкия цех той ми каза многозначително: „Е, вече съвсем скоро ще се сбъдне пророчеството от химна, че който е бил никой, ще стане всичко!". От по-нататъшния разговор с Мегел стана ясно, че на 22 януари затворниците Малкуш, Коверченко и Романович ще вдигнат въстание. За тази цел те са събрали надеждна група от свои хора - бандеровци и са приготвили ножове, метални тръби и дъски. Мегел ми разказа, че съмишленици на Романович и Малкуш от бараки 2, 8 и 10 ще се разделят на четири групи и ще нападнат едновременно. Първата група ще освободи „своите". По-нататък предавам дословно разговора:
„Тя ще се погрижи и за доносниците. Знаем ги всичките! Техният кум (водещ офицер - бел. прев.) ги е тикнал в ареста за да ги предпази. Едната група превзема ареста и карцера, през това време другата избива надзирателите и онези, с червените пагони. Именно така!". След това Мегел разказа, че третата и четвъртата група трябва да блокират контролно-пропускателния пункт и вратите и да изключат резервното електрозахранване на зоната.
По-рано вече съобщавах, че бившият полковник от полската армия Кензирски и военният пилот Тищенко са успели да намерят географска карта на Казахстан, разписание на полетите на пътническите самолети и събират пари. Сега аз съм напълно убеден в това, че те знаят за подготвяното въстание и вероятно искат да го използват за да избягат. Това предположение се потвъждава и от думите на Мегел „...а онова поляче се мисли за по-умно от всички, но ще видим тази работа!".
Още веднъж ви напомням за моята молба да бъда защитен от отмъщението на престъпниците, които напоследък постоянно ми задават подозрителни въпроси. Ветров
20.1.52".
Върху донесението ясно личат служебни бележки. В левия горен ъгъл: „Доложено в ГУЛаг МВД СССР. Да се усилят групите на охраната с автоматчици. Стожаров". И отдолу: „Вярно: началник-отдел по режим и оперативна работа Стожаров".
Именно господин Арнау, който е с основна професия криминолог, направи анализ на този документ. Той заяви, че това е оригинал, което се доказва от идентичността на почерците на „абстрактния" Ветров и реалния Солженицин, от особеностите в стила на писане и други характерни подробности, забелязани от една страна в публикуваното фотокопие, а от друга - в книгите на Солженицин и неговите писма, както и в съвпадението с другите „почерци" - психологически и нравствени, личащи в клеветите и доносите, правени от него през целия му живот. Изследователите отбелязват и друга особеност в „почерка" на Ветров - широкия обхват и вниманието към подробностите, с които той е давал показания против всички свои приятели от детските си години без да пропусне никой и даже срещу Власов - случайният познат от влака. А пък срещу Симонян се е постарал да напише цели 52 страници!
Подобна картинка се очертава и в доноса му от 20 януари 1952 година: съобщил е и датата на бунта (22 януари), и имената на ръководителите (Малкуш, Коверченко, Романович), и с какво са въоръжени (ножове, дъски, метални тръби), и в кои бараки са основните сили (във втора, осма и десета), и какъв е плана за действие (да се разделят на четири групи, като едновременно започнат нападението), и какво именно трябва да извърши всяка група, без да забрави дори такава подробност, като прекъсването на резервното електрозахранване!
Резултатът от доноса е напълно очакван - цялата спомената група от затворници е разстреляна на 22 януари 1952 година, след което „Ветров", т. е. Солженицин е скрит в лагерния лазарет и по-късно прехвърлен в друг лагер...
Вследствие на една интересна инициатива е организирано гласуване по Интернет по въпроса „Що за човек е Солженицин?"
И така, времето е военно, Александър Исаевич Солженицин е на фронта в редовете на сражаващата се армия. Наистина не участва пряко в бойните действия и дори жена му идва при него на фронта - да поживеят за кратко заедно, да хапне малко домашна храна, но не за това става дума. Александър Исаевич редовно пише писма до своите приятели, които са в тила. В писмата си от фронта Александър Исаевич храбро разкрива всички възможни загадки: в рамките на собственото си (без съмнение дълбоко и подробно) разбиране критикува действията на Върховното командване и лично на Сталин. Александър Исаевич знае прекрасно, че всички писма от фронта минават през военната цензура. Това е известно на всеки, защото редовно се припомня на войниците, в смисъл - не дрънкай много, на война си. Но Александър Исаевич най-спокойно развенчава наред и разпраща по пощата спам с разобличения.
Трябва да се отбележи, че нито един от хората, които са получавали такива писма никога не е изказвал каквото и да е съгласие с написаното от Солженицин. Даже обратното - някои като например гражданинът Симонян, който става главен хирург на Съветската армия, в отговорите си изразяват остро несъгласие с възгледите на Солженицин. Други пък, като гражданина Виткевич, въобще не му отговорят. Всички те са разбирали много добре, че подобна кореспонденция ще доведе до справедливо обвинение в антидържавна дейност и като следствие от това - напълно заслужено изпращане в лагер. При това съвсем не по отделни обвинения, а като членове на група, обединена от автора на писмата - т. е. от Александър Исаевич Солженицин. И както би изглеждало, вероятно ръководена от него. Което пък на свой ред означава съвсем друга присъда.
В този смисъл, Александър Исаевич постъпвайки съвсем съзнателно и обмислено е целял да изпрати в лагер не само себе си, но и цяла група от свои приятели (включително и собствената си жена), като имитира организация на контрареволюционен заговор при това без да поиска съгласието им и съзнателно действайки против тяхната воля. И постигнал своето. И то не само за себе си - кървавият режим осъдил на десет години Виткевич. На другите не им „провървяло" и останали на свобода, за което Александър Исаевич публично съжалявал по страниците на легендарния „Архипелаг... " и в интервюта за пресата.
Оттук следва и въпросът.
Спамерът, уредил осъждане и изпращане в лагер на напълно невинни хора е:
а)негодник б)предател в)велик писател г)съвестта на Русия
За съжаление самият Александър Исаевич тия дни се спомина и не може сам да отговори. Близките познати на Александър Исаевич може да се изкажат при обсъждането на статията. Ето ги и резултатите от гласуването (до момента на преброяването бяха гласували 5026 човека):
- 50% от гласувалите считат Солженицин за негодник;
- 47% от гласувалите считат Солженицин за предател;
- 2% от гласувалите считат Солженицин за велик писател;
- 1% от гласувалите считат Солженицин за съвестта на Русия;
Ако обобщим резултатите - 97% от гласувалите считат, че въпросната личност е негодник и предател.
Естествено, „тъпият" и „необразован" народ не би и могъл да гласува другояче.
Но нищо не може да се направи - нашият народ си е такъв и не обича негодниците и предателите.
Послепис. Моят извод от цялата тази история е следния... Безспорно, Солженицин е негодник и предател, което общо взето не противоречи на писателския талант (не коментирам т. нар. „величие"). Но всичко това не означава, че неговите книги не трябва да се четат. Просто е необходимо ясно да се разбере и запомни, че както има ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА, така има и ИСТОРИЯ, която е друго нещо. Писателят има право да си измисля разни неща, да преувеличава, съзнателно да изкривява историческата действителност. Но явно не си заслужава Солженицин да бъде считан за главния историк на съветската епоха. И действително не е необходимо той да се включва в училищната програма, още повече при отсъствието на адекватна оценка и разбиране.

По материали от рускоезични сайтове.

http://badnews.org.ru/_nw/44/87638898.jpg


Источник:
http://newzz.in.ua/histori/1148826583-d ... istov.html, http://oper.ru/news/read.php?t=1051603294

Голосование у Гоблина.
Кто такой Солженицын.
http://oper.ru/news/read.php?t=1051603294

http://badnews.org.ru/news/donos_solzhe ... 10-29-4403

[Ивайло Иванов]

Мисля, че всичките 5026 човека са посвоему прави. Русия е страна на чудесата.

[Генерала]

Послучай празника един текст за мислещите глави, а не за тези, които скачат от "информация" на "информация" като бълха върху нагорещен тиган.
http://lib.rus.ec/b/165193/read

И в тази връзка - http://www.vbox7.com/play:877b06a2

[akonitin]

Сега си го чета, генерале. А иначе утре е ена друга дата, по повода пускам това интервю:

http://vsyakanedelya.blitz.bg/video/46

Интересно е да се погледне без страст на това какво казва Бай ни Тошо, особено относно външния дълг...
А да питам по-старите и по-знаещите: Каква е тази "нова конституция" в редакцията на която Държавния глава е участвал?

Послучай празника един текст за мислещите глави, а не за тези, които скачат от "информация" на "информация" като бълха върху нагорещен тиган.
http://lib.rus.ec/b/165193/read

И в тази връзка - http://www.vbox7.com/play:877b06a2

[Morwen]

Мисля, че споменатият равин вероятно е психически нестабилен дядка. И че ако този блог докопа изказвания на пловдивския митрополит Николай, може да направи още по-потресаваща статия...

[bogdanov]

Блаженная мечта
любезна „патриотам”:
пришествие Христа
в Россию – с пулеметом!


Издаваме един руски автор тия дни...

[dobri_bozhilov]

Тезата за еврейска хегемония, основана на робски и господарски раси е в същността си утопия. Независимо дали е еврейска или някаква друга. Трудът носи предимство на онзи, който го полага, и това е така, независимо от социалния му статус, и независимо от факта дали някой присвоява благата. Система за абсолютен контрол не е възможна, а течовете постепенно натрупват предимства към полагащия труда. Така той придобива сила с която да разширява свободата си.

С разнообразяването на видовете труд и с по-високата възвращаемост на интелектуалните видове труд, този естествен закон се усилва. Т.е. господарите, които не вършат нищо, изостават умствено, именно защото не вършат нищо. Теоретично, всяка деспотична система може да се крепи известно време, само върху възможно най-силно елементаризирани роби. В днешно време това е абсурд.

Евреите всъщност, ако погледнете реалността, са едни от най-големите бачкатори. Днес не толкова във физически смисъл, а в умствен. Навремето и физически са работели - нали не забравяме, че са били роби на Египет, че Исус е син на дърводелец, а светци са рибари. Това са все евреи...

[Шаркан]

Тезата за еврейска хегемония, основана на робски и господарски раси е в същността си утопия.

дотук добре

Трудът носи предимство на онзи, който го полага, и това е така, независимо от социалния му статус, и независимо от факта дали някой присвоява благата

леле... Къде ми е революционния наган, за да спра тая контрареволюционна демагогия?

Система за абсолютен контрол не е възможна, а течовете постепенно натрупват предимства към полагащия труда. Така той придобива сила с която да разширява свободата си.

я пак? не схванах смисъла. Системата за контрол е като стар водопровод, който имал течове... и? нима не идват ремонтни бригади, които поправят системата? Нима течовете не се поемат от паразити, които "присвояват блага", докато за полагащия труд човек остава единствено да се радва и гордее с чисто моралното си предимство...

Т.е. господарите, които не вършат нищо, изостават умствено, именно защото не вършат нищо.

ето това вече наистина е утопия.
А по-просто - лъжа с очевидна насоченост.

Евреите всъщност, ако погледнете реалността, са едни от най-големите бачкатори.

и какво от това?
Цялото това целеше да направи четка на някаква група хора, обединени по някакви особени признаци?
Нещо нищо не разбрах от дълбокия смисъл на изказването...

[dobri_bozhilov]

В целия ти отговор смислена е само частта, с която се оспорва, че умственото бездействие води до оглупяване. Мисля, че това е точно така. Всяко действие развива действащият обект. Гирата развива мускула,а умствения труд развива ума. Господарската леност и единствено властване и лапкане развиват самозабравата и стомаха. С това биха се изгубили средствата за самото властване, защото властването предполага превъзходство с ум над властвания.

[Шаркан]

Добри, приказваш глупости

[Шаркан]

и не оспорвам, че умственото бездействие води до оглупяване - оспорвам твоята теза, че "господарите" оглупяват, понеже бездействат. Хич не бездействат те. Водят помежду си остра конкурентна борба.
Това забрави ли го?
Или все градиш някакви идеално сферични хрумки в абсолютен вакуум?

[dobri_bozhilov]

Острата конкурентна борба пропуснах да я кажа, защото тя е част от работата. Тя е част от умствения труд на хиляди евреи - началници в корпорации, които чрез този си труд фактически създават хляба на много повече не-евреи. Разбира се, не са евреите единствени, които работят, просто обективен факт е, че и те работят като всички други.

Конкуренцията е също един от елементите, който намалява шанса за господарски статут. Господарите си пречат един на друг, което покачва цената на робите и им дава шанс за свобода.

[Шаркан]

Острата конкурентна борба пропуснах да я кажа, защото тя е част от работата

о, да - и това е "труд", който "облагородява".

Тя е част от умствения труд на хиляди евреи - началници в корпорации, които чрез този си труд фактически създават хляба на много повече не-евреи.

аха. Това ми напомня изказването на Богданов, че издателите създават писателите.
Типична буржоазна подмяна на причина и следствие.
Малко са ви трепали болшевиките.

Конкуренцията е също един от елементите, който намалява шанса за господарски статут. Господарите си пречат един на друг

блестящ исторически анализ. Само дето е неверен. Пред лицето на съпротива отдолу господарите винаги сключват примирие - от античността (робско въстание се потушава от довчерашни врагове съвместно, да се поразровя ли за конкретни примери?), пред Средновековието (Жакерия) и до днес (Испанската революция, антистачните мерки в ЕС).
Или не знаеш тези неща, или ги тушираш преднамерено.
С фашиста Иванов ще си допаднете.

[dobri_bozhilov]

Загубата на господарството не става само с революции. Процесът е еволюционен. Например Добри е по-зависим от държавата, когато е работил за 300 лв., и е по-независим като работи за 1000 лв. Промяната е продукт на неговата работа.

Издателят не създава писателя, но издателят прави писателя известен, т.е. издателят е в основата на комерсиалния успех на писателя. Така е в повечето случаи, т.е. това може да се приеме за тенденция, а другото - за изключения.

Писател без пазарен успех си е пак писател, може би дори по-добър от други писатели, но по-неизвестен.

Конкуренцията облагородява и усъвършенства, Ники. Това е обективен факт. Тя е природен продукт. Факт е, че инстинктът за оцеляване все още е работещ и е основна движеща сила. Факт е, че няма много други сили, които да го заместят. Конкуренцията те притиска да правиш нещо, да мислиш, да изобретяваш. Т.е. тя засилва тези процеси, което не изключва възможността да ги има и без нея. Но влиянието и е категорично позитивно.

А за евреите - един пример. Преди време с изненада научих, че почти всички шефове на успели холивудски студиа са евреи. В същото време евреите сред артистите не са толкова много. С времето примерно повече негри влизат, отколкото евреи. Също така, 9 от 10 филм в Холивуд са губещи. Но като цяло, Холивуд работи изключително ефективно. Виждаш как конкуренцията притиска хората да работят, и ги развива. А това, че шефове са евреи не изключва шанса да фалират. Наското това се случи с легендата "Метро Голдуин Майер".

Конкуренцията развива, дава шанс и на роби (негри, артисти).

[dobri_bozhilov]

Може би е редно да се добави и, че в настоящия момент на доминираща социална държава е смехотворно изобщо да се говори за господари и роби. Ами те робите почти не работят вече. Имат какви ли не права, особено финансови - всякакви помощи и екстри. Какви роби са те? В днешно време се оказва глупост да си собственик и предприемач. Натоварен си с хиляди отговорности, а наемните работници имат предимно права.

За какви господари и какви роби говорим? Разбира се, социалната държава е пред пълен крах, което може би ще освободи възможността на инициативните да правят нещо и да печелят от инициативността си.