ГЕРОИ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА,
ИЛИ НЕСЪСТОЯЛИЯТ СЕ ЧОВЕК ТАЗИ политическа зима се оказа доста гореща: боклуци и частен хазарт, безводие и президентски престрелки, банкстерство и родна корупция, отекнала чаак отвъд океана... На целия тоя лошо-шарен фон получих по имейла откъс от фантастичен роман
*, който навремето съм редактирал. Веднага поканих автора му да направи малък коментар към откъса и така се оформи настоящият постинг.
●
Въвеждащи думи от Янчо Чолаков: ИЗМИНАХА седемнайсет години от написването на този текст. Част от общо трийсетте на преход, който трябваше да ни изведе от хаос към благоденствие. И той наистина изведе някои. БЕЗОГЛЕДНИТЕ. Те се оказаха избрани. Но дори и БЕЗОГЛЕДНИТЕ знаят, че всичко си има цена. Дори и да не са чували изречението на Иван Карамазов, че цялата световна хармония не струва колкото една детска сълза. Дори и да се правят, че не са го чували. Представяте ли си? Цялата световна хармония? А те се облажиха, за да създадат не хармония, а кавардак, в който и днес има безбройни хорове от стенания, омесени с кръв, сополи и сълзи. И още се носят гласовете на викащите в пустинята, онези, които така и не бяха изведени от нея след трийсетгодишното скиталчество... въпреки всички лъжливи обещания с библейска закваска. За БЕЗОГЛЕДНИТЕ е тази истина. Цялата истина. Написана преди седемнайсет години, но останала цяла и истина.
●
Откъс от романа „Запалѝ свещ на дявола“: ШИБАНАТА промяна още не бе настъпила и държавата-изрод България изпълняваше най-важната си функция... която е и основната функция на всяка една държава – да определя на кого е разрешено да краде и на кого – не. Т.нар. държавност винаги е била инструмент за преразпределение на парите. Забележете: именно на преразпределение, а не на разпределение. Отнемете парите от държавата и от нея няма да остане нищо. Държавните управления прокламират, че въвеждат правила и следят за спазването им, но никой досега не е успявал да проследи онзи, който отговаря за следенето. Налага се да се създават все нови и нови власти, които да обдушват работата на предходните, в резултат на което се получава геометрична прогресия на властите, водеща до скокообразното им натрупване и съответно до момента на тяхната неконтролируемост.
Държавната власт не е възможна, освен в уродлив вид. За сметка на това винаги може да бъде оправдана и бива оправдавана с твърдението, че е максимално добра за момента. Ако правилата могат да бъдат заобикаляни – а те могат, – тогава няма нужда от правила, включително и от тези на държавата. И не държа да ме смятат анархист затова, че разсъждавам по този начин. За региона, който обитаваме, са се облизвали и са потривали ръце поне пет-шест световни империи, но в края на краищата плановете им са се проваляли, въпреки че са успявали да установят господството си тук. Защо ли? Обществените закони са закони навсякъде, ала с българския народ държавата не е случила на народ. Защото българският народ е мързелив, но мъдър. А на ни една държава не би ѝ вървяло с такъв народ. Не ѝ вървеше и на нашата. Догдето имаше официална статистика, се знаеше, че 49 процента от нашенци са с наднормено тегло. Тия хорица едва ли са били работохолици. Българинът за разпределителите на блага не ще да работи. И иска сам да си е разпределител. Пуска зърно подир зърно по връвта на броеницата си и се подсмива под мустак. А с дясната ръка държи вилица и гони нарязаната доматка из чинията.
о Крали Марко и Дете Големеше (1932 г.). Художник: Георги Машев У нас „преразпределението“ винаги се е извършвало от една и съща категория индивиди. Самите те отдавна са назовали себе си борци. Само дето едни от тях обикновено заемат управленски постове или са на магистратска длъжност, заслужили са официално прозвището борци и затова ги наричат заслужили борци. Другите са незнайните борци, по-известни като мутри. Те вършат черната работа и поддържат ту нелегални, ту публични връзки с първите. На това социолозите му викат „срастване на престъпността с държавата“, защото се боят да изрекат на глас еретичната мисъл, че държавата е всъщност основната институция на организираната престъпност. И по-точно: установена от взелата властта престъпна групировка обществена форма на организация, с произтичащите от нея васални задължения за цялото останало гражданство. Всички губещи групировки биват обявени за нелегитимни. Поради своята антидържавна природа те са сепаратисти и отцепници и когато победилата групировка не е чак толкова могъща, се стига до раздробяване на страната и образуване на нови политически единици, което най-ясно се вижда през феодализма. Това моментално поставя мутрите извън закона и те биват преследвани. Което означава на практика, че заслужилите борци погват незнайните, използвайки всички средства за масово осведомяване и мозъкопромиване, които притежават, за да внушат на населението, че държавата се бори с престъпността. Така е било и през 50-те, и през 20-те години, и в ранното Средновековие. За предходното десетилетие пък да не говорим. Така е било, така и ще бъде. В минало време и в бъдни години... Да, истина е – престъпността е присъща на държавата, както насилието – на отделната личност.
Особено интересни са мутрите. Те надживяха архаичната и изхабена политическа система отпреди 2500 години, наречена още тогава демокрация и възстановена в Новите времена от йезуитите, и днес пак са на предната линия. Пак са тука. Прилепският юнак и народен закрилник Сульо Кралевити. Рельо Шестокрилеца. Дърман и Куделин. И Секула Страшно детенце.
Изключително изобретателни и куражлии, те са в състояние да извлекат дивиденти от всичко, с което се захванат. Обикновено загиват около тридесет и петата си година, но по това време вече са успели да се възпроизведат биологически. Дейността им никога не остава без наследници и последователи.
Мутрите бродят като духове по тая земя от хиляди години насам и нямат никакво намерение да я напуснат. Тези нискочели мъжаги са липсващото звено между вида Хомо сапиенс и неговите антропологически предшественици. И същевременно тяхното племе е един от най-големите производители на фалшива реалност. Те самите са част от света на илюзорното, колкото и истински да ни се струват понякога. Призвани са да финансират и поддържат търговията с предмети, които само на пръв поглед изглеждат автентични, а при по-внимателно вглеждане се оказват сполучливи подобия – копия, или несполучливи подобия – ментета.
Те имат бизнес тук, древен бизнес.
______________________________________
* Янчо Чолаков. Запалѝ свещ на дявола. – Роман в жанра фолкпънк. – Художник на корицата: Атанас П. Стоянов. Предговор: Александър Карапанчев. – Поредица „Нова българска фантастика“ № 31
**. – София: издателство
„А р г у с“, 2009 г. –
Б. ред. ** Това е първата у нас библиотечна поредица, специализирана за родна фантастика. Неин основател е писателят, журналистът, преводачът и издателят Емануел Икономов, носител на наградата „Еврокон“. –
Б. ред.