Колонка на недобития комуноид :)

[Кънчо Кожухаров]

Интересно е едно странно съвпадение, свързано със статията на Седларска. Вчера във Фейсбук се натъкнах на група, която се опитва да повлияе на един посредствен и много силно лансиран сценарист - Иво Сиромахов. Хората са създали група "Да помогнем на Иво Сиромахов да спре да пише". Включих се и аз в групата, макар да зная колко дебелоока е войнстващата посредственост.

Нямам нужда от успех, за да постоянствам, и нямам нужда от надежда, за да се опитам.

[Генерала]

Корпоративният устрем към власт над обществото: гражданите-психопати

Мъри Добин


През последните две години правителствата на националните държави отново се споменават всеки ден по новините заради финансовата криза и опустошенията, които тя нанася на глобалната икономика. В пълно противоречие с идеологията, обявила нациите за отживелица във величавия нов ред на транснационалните корпорации, тези правителства имат основна роля в усилията да спасят корпорациите, които би трябвало да са ги заменили. По-точно опитват се да ги спасят от самите тях – от алчността, от надценяването, от надменността и некомпетентността им.
В същото време цари смущаващо мълчание за ролята на корпорациите в света, сякаш тези частни институции са нещо неизменно и създадено от небесата, с което трябва да се примиряваме щем не щем, както с климата. Наложително е обаче да променим подхода си към тях, защото корпорациите са Франкенщайнови чудовища, които ще съсипят планетата. Никакви т.нар. „добри граждански инициативи” на корпорациите, никакви инвестиции във ветрогенератори или електромобили няма да променят този факт – най-важния факт, с който планетата трябва да се справи (или пък няма да се справи) през двадесет и първия век. Въобразявайте си каквото искате за това, което „ние” сме длъжни да направим, за да спасим планетата. Ако не премахнем тази перверзна институция и не й отнемем властта, светът ще се сгромоляса в нова варварска епоха.
Корпорациите са се конституирали законодателно като „физически лица” (пояснение на преводача: в англо-саксонската правна система понятието natural person не е със съвсем същото съдържание като „физическо лице” в нашата, но по-точен превод няма) – блестяща маневра, която даде на тези обяздили земното кълбо гиганти същите права, каквито имат отделните граждани. Разбира се, корпорациите по нищо не приличат на отделния гражданин. Гражданите живеят и умират. Съгласно действащото законодателство корпорациите живеят вечно. Гражданите имат широк спектър от отговорности, които са другата страна на правата им. Корпорациите по дефиниция са граждани с „ограничена отговорност”, чиито президенти и съвети на директорите са на практика недосегаеми от закона за престъпленията, които извършват редовно.
Но корпорациите не са се появили на планетата в този си вид. Ние сме ги направили такива чрез законодателни и съдебни решения и пак ние, ако решим, можем да отменим това. Няма да е лесно, но ако изобщо не си го представим, няма и да се случи никога.
Преди 20-25 години светът навлезе в етап, наречен от канадския професор по философия Джон Макмъртри „ракова фаза на капитализма”: „До 70-те години на двадесетия век под принудата на „комунистическата заплаха”, работническите движения и новите задължения за отчитане пред избирателите капитализмът прие превантивни мерки срещу собствените си вътрешно присъщи патологии.” Макмъртри определя тази система на обществени реформи и демократична отговорност като имунна система на капитализма. Но с постигането на нов политически консенсус сред глобалния елит – Вашингтонския консенсус на приватизацията, дерегулацията, намаляването на данъците, свободната търговия и орязването на социални програми – станахме свидетели на откритото премахване на тази имунна система. Всички „патологии” на капитализма бяха оставени да се развиват на воля, въплътени във фразата „алчността е добро”. Разкритията за финансовата индустрия и за поведението на основните действащи лица в нея показват в колко напреднала фаза е злокачественият тумор.


Естествен подбор

Канадският професор Робърт Хеър, един от най-изтъкнатите познавачи на психопатологията, пише за това как новият капитализъм и безмилостното му настъпление всъщност създадоха жизнена среда за „субкриминални психопати”. Когато корпорациите искат корави, надарени „водачи”, които да им помагат в конкурентната борба, а в замяна им предлагат почти безгранично богатство и власт, те привличат индивиди с психически отклонения. Кой би се справил по-добре с уволненията на хиляди служители от човек, неспособен на съчувствие или угризения?
Сред новата реколта ръководители има внушителен брой психопати, но поверените им корпорации поначало, по самата си същност са социопати. Тези т.нар. „граждани” не само живеят вечно, но и по закон не им се позволява – чрез отговорността им към техните акционери – да работят за доброто на обществото, на служителите или на околната среда. Общественият интерес трябва да отстъпи пред стремежа за повишаване на печалбите и на цената на акциите.
Разбира се, от корпорациите се очаква да спазват законите в тези области. Но докато гражданите от плът и кръв имат интерес да спазват законите, защото иначе ще предизвикат социален хаос, корпоративните „граждани” имат интерес да нарушават законите. Това е толкова очевидно, че в теорията на корпоративното право дори има направление, което поощрява нарушенията на закона, ако те водят до нарастване на печалбите. Двама професори по право от Чикагския университет – Франк Ийстърбрук (освен това и съдия) и Даниъл Фишъл, писаха още преди повече от 25 години, че мениджърите би трябвало да нарушават закона, когато е изгодно, а ако бъдат разобличени, просто да смятат наложените глоби за поредния разход в бизнеса. И не става дума само за глоби при неправилно паркиране на камионите на корпорацията. Професорите имат предвид мошеничество, корупция, замърсяване на околната среда, картелни споразумения за цените, нарушения, водещи до професионални заболявания сред служителите, подкупи – всичко това е „съпътстващо обстоятелство” на устрема към печалбите. Тази теория господства в мисленето на американските корпоративни ръководства през последните две десетилетия.
Корпоративният натиск за власт над обществото е неспирен и с настъплението на т.нар. „свободна търговия” – която на практика дава конституционна власт на корпорациите – положението се влоши рязко. Нарушенията на закона и разкриването на тези нарушения са само досадна дреболия. Защо да не наложат на правителствата подписването на договори като NAFTA (Споразумението за свободна търговия в Северна Америка), даващи на корпорациите властта поначало да попречат на правителствата да прокарват закони? Глава 11 на NAFTA позволява на корпорациите да съдят пряко правителствата за прилагането на закони, които намаляват бъдещите печалби на същите тези корпорации. (Броят на тези съдебни искове нараства с всяка година.) В Канада правителството на Харпър иска да вкара подобни разпоредби и в CETA (Търговското споразумение между Канада и Европейския съюз.)


Когато корпорациите не владееха света

Възможно ли е дори да си представим свят, в който корпорациите нямат такава власт? Не е толкова трудно, ако се върнем към ранната история на корпорациите в САЩ. (Канада я оставете, ние направо сме започнали съществуването си като корпорация.) В онези времена корпорациите получавали разрешение да извършват дейността си от властите на отделните щати. Типично е било подновяването на тези разрешения всяка година, а корпорацията е трябвало да доказва, че извършва полезна за обществото дейност, иначе разрешението е можело да бъде отнето. Учредяването на корпорация е било привилегия, а не право. Днес на желаещите да създадат корпорация не може да бъде отказано на никакви основания – всичко се свежда до попълването на формуляр. Повечето местни власти са се отказали и от правото си да отнемат разрешението за дейност на корпорациите.
Тези строги ограничения - корпорациите са можели да извършват само дейността, посочена в уставите им – започнали да изчезват към края на деветнадесетия век с нарастването на властта на корпорациите. Щатите се конкурирали помежду си за инвестициите на корпорациите и съдиите се захванали да премахват методично ограниченията. Тълкували наново конституцията на САЩ и всъщност променили законодателството.


Машини за убиване

Канадците не са настроени особено доверчиво към корпорациите, но според мен мнозина се надяват в един момент корпорациите да прозрат колко зле е потръгнало всичко и някак сами да променят действията си. Всъщност това е невъзможно в най-буквалния смисъл на думата. Юридическите и икономическите им характеристики ги правят изначално неспособни да променят начина си на действие. Те са такива, каквито са. Те са такива, каквито сме ги създали.
И вие си знаете, че те ще ни затрият.
Ако изобщо ще спасяваме Земята от климатични промени, замърсяване, изчезване на биологични видове, както и от мрачното безумие на консуматорската култура, налага се да реформираме радикално корпорацията. Задоволим ли сe c нещо по-малко, можем да се сбогуваме с планетата си. Но начинанието е толкова трудно, че нищо не пречи да вдигнем мизата и направо да се отървем от опасно лудите „граждани” сред нас, които са непоправими и неспособни да се вразумят. Добро начало би било внасянето на старателно подготвен иск във Върховния съд за отнемане на статута на „физически лица”, който корпорациите имат.

[Шаркан]

Канадците не са настроени особено доверчиво към корпорациите, но според мен мнозина се надяват в един момент корпорациите да прозрат колко зле е потръгнало всичко и някак сами да променят действията си. Всъщност това е невъзможно в най-буквалния смисъл на думата. Юридическите и икономическите им характеристики ги правят изначално неспособни да променят начина си на действие. Те са такива, каквито са. Те са такива, каквито сме ги създали.
И вие си знаете, че те ще ни затрият.
Ако изобщо ще спасяваме Земята от климатични промени, замърсяване, изчезване на биологични видове, както и от мрачното безумие на консуматорската култура, налага се да реформираме радикално корпорацията.

...и цялата пара от статията отиде в свирката.

мнозина се надяват в един момент корпорациите да прозрат колко зле е потръгнало всичко и някак сами да променят действията си

и

налага се да реформираме радикално корпорацията

по какво се различават?
по това, че в първото една илюзия се отрича, а във втория цитат тя се възражда.
Забележителен пирует на мисълта.

[Йордан Янков]

Мъри Добин
.....

Корпорациите са се конституирали законодателно като „физически лица” (пояснение на преводача: в англо-саксонската правна система понятието natural person не е със съвсем същото съдържание като „физическо лице” в нашата, но по-точен превод няма) – блестяща маневра ....

Само за тази блестяща мисъл на автора или преводача е достатъчно да го пратим Мъри да учи или да върне парите на този дето го е учил. За другите глупости на този комуноид наистина няма какво да се говори - те са много и са безброй.

[Генерала]

Svjat shirok - komunoidi sekskvi

[Ивайло Иванов]

Корпоративният устрем към власт над обществото ли?

[Генерала]

Я и това асистентче да вземе да върне парите на тези, дето са го учили на глупости!

http://www.jivdom.info/forum/index.php?showtopic=1580

[Йордан Янков]

Така е Генерале - глупостта прелива от учебните заведения напоследък. Това е пряко следствие от кризата в образованието като институция на индустриалната цивилизация. И някои са готови да четат тези глупости вместо търпеливо да прочетат и вникнат в "Капиталът" на Карл Маркс.

Я и това асистентче да вземе да върне парите на тези, дето са го учили на глупости!

http://www.jivdom.info/forum/index.php?showtopic=1580

[Генерала]

И други неща е хубаво да се четат от Маркс, не само "Капиталът" Я какви работи имало в сайта... http://www.sf-sofia.com/upload/marks.pdf

И не бива да се забравя ЗА КАКВО все пак философ брадати е писал нещата: ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА НАЕМНИЯ ТРУД, а не за безсмъртието на корпорациите, нълтъй? Затова комуноидното е, което защитава интересите на наемния труд, а което защитава интересите на капитала е от лукавия

Нещо интересно, ама много дълго пущината... http://www.philosophybulgaria.org/books ... talism.pdf

[Ивайло Иванов]

Този Васил Проданов не е ли автор и на следните редове: "И щом като с основание другарят Тодор Живков говори за първичната партийна организация като първообраз на бъдещият трудов колектив, не е ли партийният работник първообраз на бъдещият човек?" ( Из "Организационна култура и нравствена позиция на партийния работник" - ЦТУИП на АОНСУ при ЦК на БКП, София, 1984, стр. 116)
Партийният работник - първообраз на бъдещия човек? А, бе... вие с какво сте се занимавали по футорология през 80-те?

Та - за какво, казваш, можело да се вярва на Васил Проданов?
Ако ти каже, че е бил съветник на Милко Балев - ще му повярваш ли?
Я, по-добре го питай къде е изградил кариерата си до професорско звание. А за десерт - питай го как се става директор на БАН, без да си работил нито ден там. И кой го е препоръчал.

Та, комуноидите, Генерале биват две основни групи: наивници и демагози. Е, всяка от тях има доста подгрупи, но тези са основните. Ти си от наивниците.
Виж - останалите трябва да бъдат старателно доубивани!

[Goa]

Човекът е сложна система. Може един и същи човек да изговори и дори да направи куп простотии и в същото време да направи едничко хубаво нещо, което да е ценно за цивилизацията. Все си мисля, че това едничко ценно нещо не бива да се поставя в един и същ кюп с простотиите.

Не че интегралното разглеждане на човека е лошо - но то е за едно по-добро бъдеще, когато общият интеграл на всеки човек ще е положителна величина по презумпция. В днешно време изглежда диференциалният подход е по-правилният.

(Спомнете си за онези думи на Стругацки.)

[Генерала]

Да, същият Васил Проданов е. Само дето не е директор на БАН, а на философския институт (малко, дето се вика, началник на Пунчев се е падал)
А с такива изказвания могат да се похвалят много от настоящите демократи Преди години във в-к "Дума", даже имаше рубрика "Всички сме грешни". Нищо не си спомням, но помня уводната статия от в-к Орбита на Панайот Ляков за Октомврийската революция - 1989 г., дето се вика три дни преди Десети... Васил Проданов пасти да яде в сравнение с това Ляков е колега и приятел на Агопа и Никола КЕсаровски от в-к Орбита, а после лидер на СДС в Пазарджик, депутатин от предишното НС (чете фантастика, синът му също Както и да е...
И не казвам да се вярва на Васил Проданов. Вярата е религиозна и психологическа категория (евентуателно може да е и фашистка, не съм запонат) Просто пускам един текст, коойто иска - да чете. Демокрация сме, т. е. всеки е свободен да пише каквото си иска, пък който иска е свободен да ВЯРВА, който не ще - да не ВЯРВА.

И малко мухабети от братятя Стругацки от юбилейната книга:
"Двумислието ти помага да оцелееш. Двумислието те спасява от полудяване и от смъртноопасни постъпки. Двумислието помага на съзнанието ти да рационализира напълно ирационалния свят около теб. Двумислието поддържа у глупавия човек спасително ниво на глупостта, а у хитрия – необходимото ниво на нравствена ловкост. Двумислието е възможно най-полезното новопридобито качество на дресирания човек. То удължава живота му в условията на тоталитарната система. Удължава и живота на самата тоталитарна система. Защото ако човек се окаже неспособен на двумислие, тоталитарните системи заедно със своите поданици биха се самоунищожили, както се самоунищожават вирусните щамове, способни да предизвикат най-смъртоносни пандемии.
Защо никой от великите пророци от началото на века не е предсказал пандемията на двумисленето?
Може би са имали неоправдано високо мнение за човешките същества? Не, това в никакъв случай не може да се каже нито за Уелс, нито за Хъксли, нито за Замятин.
Може би е било прекалено трудно човек да си представи такова явление? Може би то се е намирало отвъд пределите на въображението? Разбира се, че не! Всичко това вече се е случвало в човешката история – в епохата на тираниите, на робовладелството, та дори и сравнително неотдавна – по времето на средновековието, на инквизицията, на религиозните войни...
Явно това е ключът към всичко. Било е твърде скоро. Паметта за това е още жива. За поука и назидание. Миналото не се повтаря. Миналото е завинаги минало. Миналото е разбираемо и всичко лошо в него е сурово осъдено веднъж завинаги. Ще настъпи новото време с новия страшен свят и всичко ново в него ще бъде страшно, и всичко страшно ще бъде ново!
Да, но се получи друго. Страшното се оказа неописуемо страшно, затова пък новото се оказа не чак толкова ново. Просто като в добрите стари времена на варварството и невежеството цялото население отново се раздели на глупаци и подлеци.
Също като в старите времена глупаците не разбираха какво им се случва и дружно скандираха, когато се налагаше: Ура! Хайл! Банзай! Огън! Още огън! От всички страни ги убеждаваха, че те са най-добрите, най-честните, най-прогресивните, най-умните и те вярваха в това и бяха щастливи с онова особено щастие, което са способни да изпитат само и единствено глупаците, когато смятат, че най-после са застанали на печелившата страна.
А подлеците... Повечето от тях не бяха никакви подлеци, а само хора, по-умни от околните или такива, на които не им е провървяло и са разбрали в какъв свят са попаднали. Ние ги наричаме с тази гнусна дума само защото някои от тях – най-честните и безпощадни към себе си – се самоопределят като такива. Нима не е подлост, казваха те, да знаеш всичко, да разбираш всичко, да виждаш пропастта, в която се сриват страната и светът ни, и да си мълчиш в общия хор, а понякога дори безгласно да отваряш уста, само и само да не те заподозрат във вътрешно емигрантство?...
Разбира се, имаше и светци („Нима не сме хора?”). Не е възможно от подлец да станеш глупак. В живота не става така. Можеш да станеш или палач, или светец. Светците бяха по-малко. Далеч по-малко.
„Нима не сме хора?” Казал го е Хърбърт Джордж Уелс. Най-яркият писател измежду фантастите и най-блестящият фантаст сред писателите.
„Не ходи на четири крака – такъв е Законът. Нима не сме хора?
Не лочи вода с език – такъв е Законът. Нима не сме хора?
Не ловувай други хора – такъв е Законът. Нима не сме хора?
А който нарушава Закона, се връща в Дома на страданието!...”
Посивелият и страшен доктор Моро се мъчи чрез окървавения скалпел да превърне животното в човек, като го потопи в огъня на непоносимото страдание. Каква странна идея! И колко позната!
„Островът на доктор Моро” е публикуван през 1896 година, а през ХХ век едновременно в няколко страни беше направен грандиозен опит цели народи да бъдат превърнати в тор и на тази почва да се отгледа Новият човек, като предварително бъде прекаран през пламъците на страданието.
И над цели страни пламтяха разнокалибрени заклинания:
Трудът е въпрос на чест, доблест и героизъм! („Нима не сме хора?”)
Arbeit macht frei! („Нима ние не сме хора?”)
Хакко - итиу! Целият свят под един покрив! (Ние сме по-хора от хората).
Нашата цел е комунизмът!
Под скалпела на доктор Моро се появяват хиено-свиня, леопардо-човек, човеко-куче... Дресьорите на ХХ век създаваха чудовища на духа, цели поколения от нравствени хамелеони, чиито души бяха противоестествена сплав от Десетте заповеди, четирите Главни указания и най-прогресивната Идеология на света... Те измъчваха и осакатяваха хората като подопитни животни, мъчейки се да ги ощастливят...
Новият човек обаче не бързаше да се появи. От плакати и ярки многоцветни картини той наблюдаваше това стадо химери – синеок, русокос, могъщ, уверен в себе си и в ослепителното бъдеще, където няма да има хора, а само Нови човеци и времето най-сетне „ще спре своя бяг”.
Едва ли Уелс е искал да предскаже каквото и да било с ранния си роман. По-скоро е искал да даде израз на страха си пред реалността и ужасните си предчувствия. Но се е получило Пророчество с най-висока степен на достоверност и най-дълбоко проникване в същността на нещата и събитията.
Авторите на антиутопии от началото на ХХ век са грешали най-вече защото основните им страхове са били да не изгубят свободата си – свободата на мисълта, свободата на избора, свободата на духа. Според тях най-страшно би било ако изгубят свободата на мисълта и свободата да се разпореждат свободно със себе си.
На практика се оказало, че освен тях никой друг не се стряска от тази перспектива.
Изяснило се, че обикновеният човек не се бои, че ще изгуби свободата си, а че ще я получи.
Оказало се, че „векът на парата и електричеството, векът на просвещението и свободата” не само не е унищожил феодализма, но дори не го е ослабил или поне обезкървил. Феодализмът оцеля и в ХХ век започна последната си ариергардна битка, която беше още по-жестока от предишните, защото на въоръжение бяха взети и парата, и електричеството, и всички други плодове на същия този просветен век.
Нас ни учеха, че фашизмът бил реакция на капиталистическите монополи спрямо Октомврийската революция. Нищо подобно. Всички известни тоталитарни режими, включително немският фашизъм и казарменият социализъм, бяха последен отчаян опит на феодализма да защити позициите си, да отблъсне зараждащия се капитализъм, да го унищожи там, където още не се бе утвърдил, и да върне добрите стари времена на патернализма, когато над всяко безправно същество стои съответният бащица-господар, а над всички се извисява бащицата-цар.
Неслучайно най-жестоките тоталитарни режими се появиха именно там, където все още бяха живи спомените за монархията, където омразата към капитализма с неговата безмилостна рационалност и равнодушие към всичко, освен към печалбата, с неговите ужасяващи кризи беше особено силна.
Феодалните отношения са формирани векове наред. Крепостни са съществувала десетки поколения и над всеки от тях е стоял господар, а същият този господар на свой ред е бил нечий крепостен (в един или друг смисъл). Това е било не само пирамида на последователно ограбване, а и пирамида на покровителство и отговорност на висшестоящия към този под него...
Както винаги, човечеството изнамерило чрез метода на пробите и грешките – на жестоките проби и кървавите грешки – някакво устойчиво състояние, което съответствало на нивото на производителните сили и на масовата психология на милионите, и това състояние се оказало изключително устойчиво! Всеки е отстъпвал, при това доброволно, огромен къс от личната си свобода срещу малък, но сигурен къшей хляб и някаква сигурност за утрешния ден. До неотдава такава е била цената на онова, което сега наричаме социална сигурност.
Наистина, когато къшеят хляб ставал съвсем малък или изчезвала сигурността за утрешния ден (поради кървавия идиотизъм на суверена, продължилите твърде дълго войни, изгубените битки, чумата), равновесието се нарушавало и цели държави били разтърсвани от чудовищни по своята жестокост бунтове, но това са само кървави минути от човешката история, а в продължение на много часове пирамидата на обществения строй се извисявала непоклатимо, защото колко му трябва на човека? Ежедневното парче хляб и някаква сигурност за утрешния ден. Ранният капитализъм безмилостно унищожил всички тези традиционни отношения, изхвърлил на улицата доскорошния роб и му дал пълна свобода на действие, като при това го лишил от каквито и да било гаранции. Това било страшно. Това било невъобразимо. Това не се търпяло!
И довчерашният роб се разбунтувал.
Назад! Назад към крепостното робство, към вонящото кьошенце, където можеш да се притиснеш в господарския ботуш, защото господарят е суров, но милостив. Той ще те напердаши в конюшнята и ще ти вземе всичко, което си изработил, но ако не си изкарал нищо, няма да те остави да пукнеш от глад в този жесток и равнодушен свят, където сега управляват жестоки и равнодушни аферисти, изгубили човешки облик и истинската вяра в Бога.
И господарския ботуш не закъсня да се появи. В различните страни това явление невинаги беше съпроводено със сходни процеси и речите на притежателя на ботуша в Германия, да речем, звучаха различно от тези в Русия. Но изгубилите човешки облик и истинската вяра в Бога аферисти бяха натикани в ъгъла навсякъде и без изключение, без значение дали ставаше дума за угоили се от народните страдания земевладелци и капиталисти, или за продали родината си еврействащи плутократи. Беше обещана и осигурена социална сигурност и патернализмът беше възстановен... Но на каква цена!
(Трябва да се отбележи, че въпросът за социалната защита стоеше и в страните на победилия капитализъм, и също се решаваше далеч не безкръвно, но все пак там се разминаха без господарския ботуш и тоталното насилие над цели народи).
Двадесетият век съвсем не се оказа векът на социалистическите революции. Той се оказа век на ариергардната битка на феодализма, който безуспешно се опитваше да съчетае невъзможното – масовото производство на утрешния ден и масовата психология на вчерашния ден.
За да предскажеш бъдещето, преди всичко е необходимо да проумееш миналото. Светла мисъл! И толкова безполезна...
Не може да се каже, че деветнадесети век е бил неспособен да проумее миналото си. И не може да се твърди, че съвсем не е бил готов за предстоящите инфернални перипетии в двадесетия век, че и тогава не е имало хора, които подробно са анализирали и миналото, и настоящето на човечеството. За това, което ни очаква, са предупреждавали Прудон, Спенсър, Льобон, Лавеле, Молинари... По онова време Достоевски е писал „Бесове”. В ранните си произведения (именно ранните, още преди „Комунистически манифест”) Маркс и Енгелс са предсказали всичките кошмари на „преходния период”, та чак до концлагерите...
Всичко се оказало напразно.
Воистина: умният знае историята, а глупавият я създава. Това е толкова тъжно! Но може би именно затова е невъзможно да предскажеш бъдещето, можеш само да го предчувстваш.
Ние нямаме лоши предчувствия. Пишем тези бележки през есента на 1990 година. Навън септември си отива и е сиво, мрачно, безпросветно. Ленинградският съвет така и не успява да се договори със Собчак, а Елцин не може да се разбере с Горбачов. Задава се зимата, която се очертава гладна и студена... И въпреки всичко нямаме предчувствие нито за гражданска война, нито за вселенски хаос, нито за седемте напасти египетски.
Това само по себе си е учудващо, ако дори само за минута си спомним какво е състоянието на страната, която получихме в наследство след седемдесетгодишен презрял феодализъм, въоръжен с комунистическата идеология; какви чудовища – без чест, без разум, без съвест – продължават да властват над огромните простори на Една шеста част от сушата; до каква степен целият народ, от последния полупиян скитник до префинения професор от Института по марксизъм и ленинизъм, е развратен от идеята да служи, вместо да работи („У нас добре се труди не онзи, който носи полза на хората, а онзи, от когото е доволно началството!”).
И все пак... И все пак един почти неуправляем оптимизъм бушува в нас и завладява въображението ни. Може би за това си има причина – радостното изумление от факта, че са останали толкова много прекрасни хора, които не се смачкани и обезверени, които не са позволили да бъдат купени, сплашени, измамени и в крайна сметка не са позволили да бъдат превърнати!.." Статията е писана през 1990 г. и е бая дълга, та спирам дотук.

[Goa]

Не я пускай цялата, че общото впечатление, поне моето, не е добро ;). Отделни пасажи си струват, хауевър (както казват японците).

[Йордан Янков]

И не бива да се забравя ЗА КАКВО все пак философ брадати е писал нещата: ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА НАЕМНИЯ ТРУД, а не за безсмъртието на корпорациите, нълтъй? Затова комуноидното е, което защитава интересите на наемния труд, а което защитава интересите на капитала е от лукавия

Тук грешиш Генерале. Брадатият е писал за ПРЕМАХВАНЕТО на наемният труд, а не за ОСВОБОЖДАВАНЕТО му. Има съществена разлика.

Колкото до корпорациите - тук май се объркваш доста лошо - има разлика от корпорация в смисъла който Маркс говори това по отношение на Хегел и акционерен капитал за който говори в Третия том на Капитала. Вече няколко пъти казвам, че с Маркс човек трябва да бъде много прецизен, а не да си мисли че може да меша понятията така както на него му скимне. По отношение на акционерния капитал (а всъщност това е което ти наричаш днес корпорация) брадатият казва много ясно и недвусмислено, че той е отрицание на капиталистическия начин на производство в рамките на самия капитализъм и като такъв е истинската преходна форма към това, което ще замени капитализма. Той казва, че това ще е зрялата социална форма на капитала, която един ден ще властва глобално. И е познал. А защитаването на интересите наемния труд, изхождайки от някаква представа за социална справедливост на хора, които никога дори не са имали частна собственост (пак цитат от брадатия - виж тази тема по-долу) се нарича примитивен комунизъм (комуноидност) и като такъв (пак според брадатия) той представлява завършек и изява на низостта на частната собственост, която иска да се мисли като положителна общност (пак почти цитат на брадатия). Четете Маркс, а не глупостите по форуми, институти и университети, произведени от комуноиди дето са минали покрай Маркс.

(относно Васил Проданов питай Наско - той ще ти каже някои неща от кухнята за това как е бил третиран Пунчев от въпросната персона)

[Генерала]

Абсолютно съм съгласен, Данчо! Разбира се, че говори за ПРЕМАХВАНЕТО на наемния труд. Моя е грешката. За корпорациите - какъвто и ще да е смисъла - хегелов, марксов, пенчо-курабийков, не е толкова важно. Важното е КОЙ, КОЙ, КОЙ (Иван Костов по съвършено друг повод http://www.vbox7.com/play:b1222ad9 ) ще ПРЕМАХВА наемния труд??? Корпорациите ли, в какъвто щеш смисъл? Не. Точно тия, дето нямат частна собственост и ако и да са я помирисвали - то само откъм заднопроходното и отверстие... Точно на тях "залага" Маркс, а ако някъде е казал (писал) че корпорациите и банкерите са БЛАГОДЕТЕЛИ на човечесвото и ще ПРЕМАХВАТ наемния труд - дай да го видим.

[Йордан Янков]

Корпорациите ли, в какъвто щеш смисъл? Не. Точно тия, дето нямат частна собственост и ако и да са я помирисвали - то само откъм заднопроходното и отверстие... Точно на тях "залага" Маркс

Маркс: "Примитивният комунизъм е само кулминацията на тази завист и стремеж към изравняване като се изхожда от представата за някакъв предварително определен минимум, от някакъв ограничен стандарт, в който се побират всички членове на общността. Колко малко тази отмяна на частната собственост е наистина действителното й премахване се вижда от абстрактно отрицание на целия свят на културата и цивилизацията, от култа към неестествената простотия на бедния, недодялан и без потребности човек, който не само не е успял да надрасне частната собственост, но никога дори не я е имал."

Иначе пак ти обръщам внимание, че корпорация в смисъла, който употребява тази думичка Маркс, е съвсем различен от смисъла на думичките акционерен капитал, за който говори пак същия Маркс. Просто ти си мислиш че Маркс говори за "твоята" корпорация, ама той има нещо съвсем друго предвид.

Относно лошите корпорации по принцип. Маркс е бил велик не защото е заклеймявал този или онзи, а защото е проумял, че светът ВИНАГИ е противоречив и няма вечни истини. Точно затова корпорациите (в твоя смисъл) толкова по-ефективно създават условията за собственото си отричане, колкото повече и по-добре концентрират обществени средства. И обратното, колкото по-беден е наемния работник, толкова по-безпомощен той става да създаде средствата за премахване на собствената си нищета. Светът от 100-на години насам се развива от корпорациите, не от работниците.

[Ивайло Иванов]

Олеле, Генерале, опасявам се, че май няма да ми стигнат патроните.

[Генерала]

Натъкнах се на нещо бардзо любопитно! Догодина може да направим една вечер в клуба за тази книга. Много работи е "смлял" този "урод" Алексей Турчин, пък и фамилията му една такава футуристична...

http://www.proza.ru/2007/08/10-217 - текст на руски

http://www.proza.ru/2007/11/19/59 - текст на английски

Който иска - да чете и мисли.

[Кънчо Кожухаров]

Генерале, моля те, оправи най-сетне заглавието на тази тема. "Недобития" си е чист русизъм, който на български се превежда като "недоубития". Иначе за къкъв добив става дума и кой не го е постигнал, та нещастният комуноид да е ""недобит"?

Сигурно нямаше да се обадя, ама тази думичка, която свети тъй символно в нечии глави, взе да се появява и в други теми на форума.

И внимавай с чувството за хумор, защото се получава малко като с прословутата тема "Педерастика и фантастика".

Бъди здрав и весела Коледа! Надявам се във вторник да се видим в клуба. Да подготвя ли някоя-друга извадка от "Науката без досадните подробности"?

[Генерала]

Имах предвид бит, бит, недобит. Подобно на лошия козел-комуноид:

Клан, клан, недоклан,
дран, дран, недодран,
печен, печен, недопечен,
яден, яден, недояден!
Рогата ми – игличени,
зъбите ми – тесличени.
Дето бодна – кръв потича,
дето хвана – месо късам!