Почина Адриан Лазаровски

[Sephiroth]

"Уважаеми г-н Карапанчев,

Възхищавам се на упоритостта Ви, но "доказателствата" в подкрепа на позицията Ви, които ми предлагате, са крайно неубедителни.
Уважавам безкрайно Адриан Лазаровски, с когото бяхме добри приятели, но не споделям мнението му, че готическата книжнина и диаболичната литература са хорър. И далеч не съм единственият, който не го споделя.

Спомняте ли си какво написах в първото писмо до Вас:

"Готическата литература и диаболизмът имат много сходни черти с хоръра, но и достатъчно разлики, за да не бъдат слагани под общ знаменател; неслучайно съществуват като отделни понятия.
Едно готическо или диаболично произведение също може да се разглежда като хорър (както има научнофантастичен хорър, да речем), но само ако основната му функция е да предизвика такива емоции в читателя (което не пречи, разбира се, да крие някакво послание или поука). Когато ужасът не е централен в една творба, макар и да присъства в нея, говорим за (примерно) готически роман с елементи на хорър или за научнофантастичен роман с елементи на хорър, но не и за чист (същински) хорър."

Вижте сега какво казва John Mullan ( https://en.wikipedia.org/wiki/John_Mullan ), който е професор в University College London, специалист по английската литература през 18 век и в момента пише "1709-1784 volume of the Oxford English Literary History". Освен това е бил член на журито, което е присъдило наградата Букър през 2009. Всички тези неща би трябвало да Ви подсказват, че е далеч по-голям капацитет по въпроса от мен, Вас или Адриан:

Another writer who commonly exploited doubles in his Gothic tales was the American Edgar Allan Poe. He used many of the standard properties of Gothic (medieval settings, castles and ancient houses, aristocratic corruption) but turned these into an exploration of extreme psychological states. He was attracted to the genre because he was fascinated by fear. In his hands Gothic was becoming ‘horror’, a term properly applied to the most famous late-Victorian example of Gothic, Bram Stoker’s Dracula. The opening section of Dracula uses some familiar Gothic properties: the castle whose chambers contain the mystery that the protagonist must solve; the sublime scenery that emphasises his isolation. Stoker learned from the vampire stories that had appeared earlier in the 19th century (notably Carmilla (1872) by Sheridan Le Fanu, who was his friend and collaborator) and exploited the narrative methods of Wilkie Collins’s ‘sensation fiction’. Dracula is written in the form of journal entries and letters by various characters, caught up in the horror of events. The fear and uncertainty on which Gothic had always relied is enacted in the narration.

Цялата статия може да бъде прочетена тук - http://www.bl.uk/romantics-and-victoria ... the-gothic

Надявам се, че разбирате английски. От горния текст става ясно, че професорът разграничава готическата литература от хоръра, както и че според него една готическа история (била тя разказ или роман) може да бъде хорър (каквито са някои готически разкази на По), но може и да не е такава.

Anne Williams - друг професор по английска литература и специалист по готическа литература, този път от University of Georgia, - също разграничава готиката от хоръра:

While Crimson Peak plays in the realm of domestic insecurity, showtime’s Penny Dreadful mixes the gothic with horror. Williams notes two long traditions in gothic: A terror tradition dating to Ann Radcliffe in the 1790s, which is focused on psychological torment. And a horror tradition, she says, “goes back to Walpole and Lewis where horror is a visceral physical reaction — what Stephen King calls the gross-out.”

Цялата статия може да бъде прочетена тук - https://www.inverse.com/article/6795-wh ... -right-now

Известният писател Нийл Геймън също прави разлика между готическа литература и хорър:

" The difference between Gothic and horror is mood. Horror wants to scare you. Horror wants to creep you out. It wants to revolt you, to shake you up and to attack your preconceptions. Good horror does... and bad horror will achieve it anyway whether it's trying to or not. Gothic for me is all about mood, the mood is misty, things are ominous, things move very slowly. The idea is that your are dislocating the world of the person viewing it and living it and you are taking them to somewhere subtly more menacing. The world of a horror film - and obviously some horror films can obviously be Gothic - is an inimical world, it is a world that is out to get you and it will destroy you. You may survive a horror film if you are lucky, a virgin, noble or just far enough off camera that nobody cares if you live or die, but basically you are in a random world that means you harm. The Gothic world is not a random world that means you harm, the Gothic world has a brain behind it, the Gothic world has a mind. The Gothic world is moving slowly, and really, you should come away from a good piece of Gothic experience just feeling that the world is a more misty or dark, more threatening place perhaps, but still one that is capable of being understood. There is no random chaos and slaughter in a Gothic from my perspective."

Интервюто с Геймън се казва "Neil Gaimen on horror vs gothic" и може да бъде гледано онлайн тук - http://www.bfi.org.uk/news-opinion/news ... sus-gothic

Ето линк и към сайта на едно ирландско литературно списание, което се казва "THE IRISH JOURNAL OF GOTHIC AND HORROR STUDIES" - http://irishgothichorrorjournal.homeste ... outUs.html

"The Irish Journal of Gothic and Horror Studies (ISSN 2009-0374) is a peer-reviewed, interdisciplinary, electronic publication dedicated to the study of Gothic and horror literature, film, new media and television. It was launched in October 2006 by Elizabeth McCarthy and Bernice M. Murphy, both of Trinity College Dublin. In September 2012 until November 2015, Dara Downey (University College Dublin) and Jenny McDonnell (Institute of Art, Design and Technology, Dun Laoghaire) took over as editors."

Мисля, че заглавието на списанието и описанието му са достатъчно красноречиви по въпроса дали готическа литература и хорър е едно и също. Ако разгледате въпросния линк, ще забележите, че редакторите на списанието са все професори и доктори по литература.

Ето и една статия от сайта http://study.com, в която има хубаво определение какво е готическа литература:

Definition of Gothic Fiction
The term Gothic fiction refers to a style of writing that is characterized by elements of fear, horror, death, and gloom, as well as romantic elements, such as nature, individuality, and very high emotion. These emotions can include fear and suspense.

Обърнете внимание на думата "елементи".

Цялата статия тук - http://study.com/academy/lesson/gothic- ... thors.html

Ето какво казва за готическата литература и енциклопедия Британика:

"Gothic novel, European Romantic, pseudomedieval fiction having a prevailing atmosphere of mystery and terror. Its heyday was the 1790s, but it underwent frequent revivals in subsequent centuries.
Called Gothic because its imaginative impulse was drawn from medieval buildings and ruins, such novels commonly used such settings as castles or monasteries equipped with subterranean passages, dark battlements, hidden panels, and trapdoors. The vogue was initiated in England by Horace Walpole’s immensely successful Castle of Otranto (1765). His most respectable follower was Ann Radcliffe, whose Mysteries of Udolpho (1794) and Italian (1797) are among the best examples of the genre. A more sensational type of Gothic romance exploiting horror and violence flourished in Germany and was introduced to England by Matthew Gregory Lewis with The Monk (1796). Other landmarks of Gothic fiction are William Beckford’s Oriental romance Vathek (1786) and Charles Robert Maturin’s story of an Irish Faust, Melmoth the Wanderer (1820). The classic horror stories Frankenstein (1818), by Mary Wollstonecraft Shelley, and Dracula (1897), by Bram Stoker, are in the Gothic tradition but introduce the existential nature of humankind as its definitive mystery and terror."

Мога да Ви дам още много примери, но мисля, че и тези са достатъчни.

Колкото до линка към https://fantlab.ru - https://fantlab.ru/search-editions?q=%D ... %80&page=1 - който използвате като доказателство в подкрепа на твърденията Ви - как очаквате да го взема на сериозно, след като на първо място сред изброените там "хорър класики" е сложен романът "Шагренова кожа" на Балзак. Прощавайте, но "Шагренова кожа" не е хорър роман. Ето какво пише на корицата на английското издание на Oxford University Press, което е част от поредицата им "Oxford World's Classics":

The first new English translation for more than 35 years of Balzac's extraordinary novel, a compelling mixture of psychological realism, wild fantasy, romance, and philosophy.

http://global.oup.com/ukhe/product/the- ... b&lang=en&

Някъде да видяхте хорър? Наистина, ще ми бъде много интересно да докажете, че "Шагренова кожа" е хорър, но с малко по-авторитетни доказателства.


Поздрави,
Иван Атанасов "

[WizardBGR]

Не се изказах досега, защото мозъкът на тоя, който е правил форума, явно е на ментално-физиологическото ниво на главните изказвачи в тая тема, демек, плесенясал и покрит с лезии (щото през 2016 година форумът да няма мобилна версия е, меко казано, ламерско, за дъртите пръдльовци превеждам - непрофесионално). Сега обаче се прибрах и искам да се чекна в темата, преди аз или някой друга да помоли администраторите да изтрият фекалиите (за дъртите пръдльовци пояснявам - лайната, които всяка сутрин намират под задника си в резултат на старческото си оглупяване).

Не знам тоя, който критикува пресрилийза ми (за дъртите пръдльовци пояснявам - ТАСС е упълномощена да заяви), дали скоро е чел вестници, различни от Дума, Работническо дело и Земя. В случай, че не е, да му споделя, че именно така се пише прессъобщение в наши дни. Да се заяждаме защо, аджеба, само камарад Атанасов е споменат като "талантлив писател", е все едно да се заяждаме защо в 90% от изпражненията на дъртите пръдльовци, които гордо минават за литература, се говори за комунизъм и се копират съветски автори - демек, безпредметно и дребнаво. За IQ-то (уау, някой е прочел таз-оназ статия във Википедия, вместо да наблегне на съчиненията на другаря Ленин!) няма смисъл да говорим изобщо. Вие защо биете негрите, другари?! (сигурен съм, че този виц си го спомнят дори дебилизираните пенсии, които триумфират в този форум и в другите фракцийки на фендъма).

А ако спрем със заяжданията, другари комуняги, цялата тази тема се напълни с дребнавите ви цвъкчоци като произведение на български фантаст от 80-те с референции към съветското творчество. Това, че осрахте темата за Ади, лека му пръст, си остава да си виси на вашите останки на съвест. Само да кажа: ние го познавахме. Така, както вие лично сте познавали Цола Драгойчева (сигурно някои от вас и в библейския смисъл).

Да теглим чертата. Спрете с тоалетните напъни, защото вече писва. Това е тема за един клуб, който за разлика от някои други, не е мъртвороден. И не абортира всеки месец по някоя простотия, заради която БГ-фантастиката, фентъзито и хорърът смърдят на чесън и кисело зеле отдалеч. И не си раздава награди от рода на "най-добре насрал се на Таласъмията" или "най-пиян миндил на Булгакона".

Всъщност, сега като се замисля, това беше тема за Ади. Не за клуба.

В такъв случай - майната ви.

Защото това вашето вече минава всякакви граници. Осирането на немухлясалите автори - иди-дойди. Ама осирането на името на загинал младеж, който е направил повече за гореизброените жанрове, отколкото вие памперси сменяте на месец... това вече е светотатство.

Това, последното, няма да го превеждам за дъртите пръдльовци. Проверете си го сами.

[valio_98]

Страшната история на писателя Аркашка, който открил хоръра:
http://www.mirf.ru/fun/funny/arkashka-ibo-voistinu
На чужд език, но затова пък съвсем по новото направление на темата.

[Goa]

Не бях влизал скоро в тая тема (както и в повечето други), но ми обърнаха внимание, че тук се прекрачват рамките на добрия тон и се принудих да погледна. Струва ми се, че трябва да цитирам част от мнението на Явор Цанев и да ви помоля да помислите върху него:

"А най-добре се спрете, енергията ви не е в правилната посока, според мен. Никой нищо не печели. Издайте малко книги, обединете се, вместо да се хапете.
И се подкрепяйте. Клубовете, имам предвид."

Тези пагубни процеси на противопоставяне, разделяне, враждуване и така нататък непрекъснато съсипват българския народ и българската държава от 1989 г. насам. Все повече се отчайвам от факта, че те не само не подминаха българската фантастична общност, но и изглежда се задълбочават. Защо, по дяволите? Не може ли всеки от нас да седне и да помисли къде бърка - защото всички бъркаме, в това не може да има никакво съмнение! - и да направи поне една първа стъпка към това, за което споменава Явор.

Разбирам (или поне се опитвам да разбера) позицията на всеки от замесените и ще ви кажа, че никой от вас не е прав. Сашо Карапанчев (и не само той) се дразни от факта, че твърде много хора забравят, че светът не започва от вчера и че и преди тях може да е имало история (и това е сериозен проблем във всички области на живота в България, не само във фантастиката. Сериозността на този проблем даже е много по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед. Масово например младите автори пишат текстове, които са просто кухи за всеки поне малко запознат с литературните образци, обаче в техните очи изглеждат велики. И лошото е, че няма вече авторитети, които да им го кажат и те да им обърнат необходимото внимание. Сещате се може би какво ще излезе накрая от тази ситуация. Отклоних се, затварям скобата.)

Струва ми се обаче, че Сашо е избрал погрешен начин. Ответната реакция (на Иван и Бранко, може да е имало и други) го доказва. Тези високопарни кореспонденции, част от които достигнаха и до мен, на практика не са конструктивен диалог и не решават нищо - всеки вади някакви аргументи (Иван например много солидно защитава позицията си за разликата между диаболизма и ужаса, макар и с аргументи не от нашите реалии и макар според мен това да не е чак толкова съществено, но - чудесно е направено; Бранко от своя страна съвсем на място отбелязва, че в крайна сметка важни са делата); всеки се смята за достатъчно компетентен (и може би от своята гледна точка наистина е), а в крайна сметка конфликтът се задълбочава, което е най-лошият възможен изход. Интересното е, че всеки има място за отстъпление, но не го използва. Има си хубав български израз за това положение - "като магарета на мост". Навсякъде по света, където хората са успели в нещо (например англоезичната литература), подходът е конструктивен - противоречията се загърбват в името на по-висшата цел, енергията се насочва към съзидание и развитие, а не към отричане и разрушение. Иначе краят никога не е добър. Това ли искаме - да видим края си? (Той не че не наближава под действието на куп световни фактори, но поне ние самите да не го ускоряваме.)

Единственото положително в цялата караница до един момент е, че не е преминала към откровени нападки и обиди. (Чудех се къде да го спомена - Мандор също е излишно саркастичен, то оттам май се и започва галимацията.) Накрая обаче се е включил и Сибин, който преминава и тая граница и чието мнение би било изтрито във всеки уважаващ себе си форум, а авторът му - предупреден за обидни думи. Сибине, излишно е, а и не е особено вярно. Аз не обичам да трия, затова въпреки мнението на част от неутралната публика (хора, които само четат, не са пряко замесени и не взимат страна открито) засега няма да трия нищо. Ако обаче продължите (всички) в тая насока, ще бастисам цялата тема, без да ми мигне окото (след като я отделя от постингите по повод кончината на Адриан). Големи хора сте, опитайте се да се погледнете малко отстрани... Няма да ви хареса какво виждате . И извинявайте, ако съм засегнал някого.

П.П. Опитах се да разделя темите на такава за Адриан и такава за хоръра, обаче стана голяма каша и върнах обратно нещата. Засега няма да опитвам пак, че веднъж така се затри цяла тема.

[Ивайло Иванов]

Не е истина!
Уважавани от мен писатели да се карат така - и то точно в тази тема!
Не, Сашо. Не, Иване Богданов. Диаболизмът и готическата литература не са хорър. А не са хорър, защото и двете направления категорично са разклонения на фантастичния жанр. Нито едно от двете не може да съществува без фантастичния елемент.
Това съвсем не е задължително за хоръра. Чели ли сте "Способен ученик"? Гледали ли сте "Психо"? А "Д-р Гигълс"? Хорър ли е - безспорно. Но фантастика ли е - ами... не е.
Изобщо - докато диаболизмът и готиката в литературата са разклонения на фантастиката, то хорърът е отделен жанр и също като самата фантастика може да заимства от всички останали жанрове. За да определим един приключенски, социален, любовен и пр. роман като фантастичен - в него трябва да присъства фантастичен елемент. Пренеси действието на романите на Робърт Луис Стивънсън, Карл Май или Емилио Салгари в Космоса и на други планети, като запазиш абсолютно всичко останало - и ето ти пример за приключенска фантастика.
За да определим един приключенски, социален, любовен и пр. роман като хорър - в него трябва да добавим някаква страшна заплаха, която непрекъснато да поддържа напрежението.
Освен това фантастиката (в частност - диаболизмът и готиката) имат на разположение всички видове художествени похвати, докато при хорърът основният е само един - съспенсът. Без съспенс няма хорър.
Колкото до "Светлият боец" на Елена Павлова - не го категоризирам като хорър. Фентъзи си е отвсякъде. Да, доста злобарско - но фентъзи. Единствената хорър сцена от него би ужасала най-много самата авторка - когато стопаните са задължени да убият любимите си кучета.
Не знам какво й е станало на Елена да напише тази книга, в която всички мъже са педали, а всички деца биват заклани. Агоп Мелконян 200% не би допуснал такова нещо да се публикува и даже изрично добавяше в условията на всички конкурси на "Върколак" и "Зона F", че не се допускат творби, съдържащи насилие срещу деца и бременни жени.
И да - Бранимир Събев и Иван Атанасов са едни от основателите на жанра хорър у нас. Макар, че не разбирам какво значение има това. Още повече - такова, че да стане повод за тази грозна караница.

[alexandrit]

● Из дебрите на хоръра



На 16 януари т.г. ти, Goa, написа:

< ... всеки вади някакви аргументи (Иван например много солидно защитава позицията си за разликата между диаболизма и ужаса, макар и с аргументи не от нашите реалии и макар според мен това да не е чак толкова съществено, но - чудесно е направено... >

Goa, мисля, че тук трябва да те поправя. Г-н Иван Атанасов защитава много солидно не разликата между ДИАБОЛИЗМА и УЖАСА, а между готиката И ужаса.

В неговото писмо от 15 януари се казва (цитирам):

1. „От горния текст става ясно, че професорът разграничава готическата литература от хоръра, както и че според него една готическа история (била тя разказ или роман) може да бъде хорър (каквито са някои готически разкази на По), но може и да не е такава.“

2. „Anne Williams - друг професор по английска литература и специалист по готическа литература, този път от University of Georgia, - също разграничава готиката от хоръра...“

3. „Известният писател Нийл Геймън също прави разлика между готическа литература и хорър...“

4. „Мисля, че заглавието на списанието и описанието му са достатъчно красноречиви по въпроса дали готическа литература и хорър е едно и също...“

5. „Ето и една статия от сайта http://study.com, в която има хубаво определение какво е готическа литература...“

6. „Ето какво казва за готическата литература и енциклопедия Британика...“

И така, в своето писмо г-н Атанасов говори не за диаболизъм, ами за готическа литература. Но аз никога не съм твърдял, че Светослав Минков, Владимир Полянов и др.п. са представители на въпросната готическа словесност. Тези наши писатели отдавна са определени от официалната ни критика като диаболисти – нещо, с което съм напълно съгласен.

Goa, ако аз греша тук, моля да ме поправиш. Ако пък ти грешиш, аз те моля да се поправиш. След което задружно ще продължим нашата литературно-историческа дискусия...

[Ивайло Иванов]

Продължавам да не схващам причината за спора.
Разбира се, че една готическа творба може да бъде хорър.
Или диаболична.
Но от това изобщо не следва, че готиката или диаболизмът са хорър.
Защото и една приключенска творба може да бъде фантастика.
И една любовна.
И една еротична.
Но от такова съчетаване на жанровете това следва ли, че приключенският жанр е фантастика? Или любовният? Или еротичният?

[Кал]

Диляне, благодаря ти (напълно искрено) за включването. Казваш неща, които ВСИЧКИ имаме нужда да чуем и да обмислим. Отново и отново, и отново.

(С единствената разлика, че аз бих казал: „Всички сте прави. За себе си. А ще се оправим, когато започнете да сте прави и заради другите.)

И вместо да ги повтарям – каня ВСИЧКИ да ги прочетат отново. С поглед към общата им идея.

И вероятно пак ще ви ги припомня, когато дойде време за следващите Национални фантастични награди.

[alexandrit]

- Iz debrite na horara -

● Ивайло, и аз те уважавам заради твоите писателски изяви. Доказал съм го с действията си на редактор и съставител, а също така и в наши разговори на разни „злачни местенца“. Виж сега, моля ти се, как започва тази уикипедианска статия, която копирам дословно:
_________________

Ужаси

Ужаси, или хорър (от англ. horror - ужас), е основен жанр на фантастиката, създаден, за да изплаши или ужаси публиката.

Исторически погледнато, причината за появата на „ужаса“ възниква при появата на злото или погрешно разбраните неестествени случки в човешкия живот. От 1960 г. насам всяка творба с патологична, ужасяваща или сюрреалистична тема се определя като „ужас“. Ужасите понякога се застъпват с научната фантастика и фентъзито, които често се поставят под общия знаменател на фантастиката...
________________

Продължението и повече подробности за ранните хорър творби и за съвременните ужаси – ей тук https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B6%D0%B0%D1%81%D0%B8.

● Що се отнася до моето скромно мнение, съществуват два основни супержанра: Реалистика и Фантастика. И според своята специфика хорърите могат да бъдат или реалистични... или фантастични. Разбира се, това се преценява в рамките на конкретно произведение съгласно преобладаващите в него елементи от единия или пък от другия супержанр.

[ivanushka]

Чета и немея!
Чувам!
Чувам текстовете в тази тема!
Чувам ги!
Идват от мрака! Меко и мазно с едва чуто примляскване те се промъкват в моята стая и... В моята глава... И там... В Ъглите... хвърлят сенки... С цвета на полу съсирени локвички кръв... По пода на обществена тоалетна... В която наскоро е станало поредното кърваво и жестоко изкормване... На дете... От любящ баща... след като го е накарал да пие кръвта на жестоко убитата си майка... и да похапне от вътрешностите и ... докато са още пресни... топли... изпускащи пара... в мразовития въздух... ухаещ на разложение... докато над града, ята черни пищящи птици образуват огромни кълбести рояци... смъртоносни насекоми... като черни облаци на смъртта... сякаш танцуващи, окъпани в бездънната безнадеждност... на магнитните бури ...
Чувам!
И не вярвам на ушите си!
Както казва великия Е. А. По в един свой разказ:
"...Този ден минавах покрай градската лудница и реших да се отбия ..."
Споменавайки Е. А. По се сещам и за психиатрия, понеже за съжаление По е бил страдащ човек с особена психика, попадаща далеч извън тесните рамки на стандартното.
В психиатрията има едно понятие - "индуцирано налудно разстройство"
или "индуцирана психоза". Това е заболяване което се среща най често у психиатрите и се дължи на прекаленото общуване с хора с психични проблеми.
Т.е. психичните разстройства могат да бъдат и заразни.
В този смисъл:
РазБирАм ви! КакТО всичко зловредНО и ТО води до зависиМОСТ! Но...
Моля ви! Моля ви! Моля ви! До сълзи ви моля!
Не подлагайте крехката си психика на това!
Не няма! Няма! Няма!
Да надминете великия По!

[alexandrit]

Из Дебрите На Хоръра

Предложение за конструктивен диалог

1. На 16 т.м. Goa написа: < Интересното е, че всеки има място за отстъпление, но не го използва. Има си хубав български израз за това положение – „като магарета на мост“. > Какво пък, аз (като по-дърто магаре) ще се опитам някак да отстъпя...

2. Goa, двете теми – за кончината на Адриан Лазаровски и литературно-историческата за основоположниците на БГ хоръра – трябва непременно да се разделят. Ако ти не можеш да направиш това, моля, обърни се към администратора на сайта. Ако той ти откаже съдействие, потърси помощ от хората в клуба „Ефремов“, на който си председател; сигурен съм, че например Николай Чолаков отлично ще свърши въпросното разделяне на темите.

ххххххххххххххххххххххххххххххх

Добър ден, уважаеми господин Атанасов!

Много ви благодаря относно комплимента за моята упоритост. Аз също се възхищавам от вашата упоритост, възхищавам се и от вашата начетеност – особено в областта на англоезичното.

Обаче съм силно изненадан, че не сте съгласен с известна позиция на Адриан Лазаровски, когото смятах и смятам за най-големия ни ерудит в областта на българския и англоезичния хорър. Разбира се, това си е ваше право. Но в такъв случай можете ли да кажете, че вие, Иван Атанасов-Deadface, сте по-голям познавач (на хорърския жанр, де) от Лазаровски? Ето първия ми важен въпрос към вас днес. Извинявайте, че го задавам толкова пряко, ама ще ви помоля за директен отговор, ако е възможно.

Вие пишете, че: Готическата литература и диаболизмът имат много сходни черти с хоръра, но и достатъчно разлики, за да не бъдат слагани под общ знаменател; неслучайно съществуват като отделни понятия. Едно готическо или диаболично произведение също може да се разглежда като хорър (както има научнофантастичен хорър, да речем), но само ако основната му функция е да предизвика такива емоции в читателя. От този цитат аз си вадя заключението, че не липсват случаи, когато готиците & диаболистите – у нас и в чужбина – са създавали хорър. Съгласен ли сте с това, или не? Ето втория ми важен въпрос към вас сега.

Впрочем погледнете какво казва култовият Х. Ф. Лъвкрафт за диаболистa Еверс: - В наше время немецкую литературу ужаса с честью представляет Ганс Гейнц Эверс, который обосновывает свои темные концепции отличным знанием психологии. Романы вроде «Ученика чародея» и «Альрауне», рассказы типа «Паука» имеют определенные достоинства, относящие их к классике жанра. - (Из уикипедианската статия за тоя немец, който ми е сред най-любимите писатели.)



■ Художник: Салвадор Дали

Лично аз смятам, че щом немскоезичните диаболисти са създавали хорър *, нищо не пречи и повлияните от тях наши автори (Светослав Минков, Владимир Полянов и т.н.) също да са написали някои и други хоръри. При това с майсторско перо и достатъчно интересни, та да се преиздават многократно няколко десетилетия след сътворяването им. Съвсем пресен пример в туй отношение е чешката книга „Полунощни истории. Антология на българския диаболизъм“, публикувана през 2014 година в Прага. И още. Както знаете, уважаваният и от вас, и от мен литературен критик Огнян Сапарев слага твърде показателно подзаглавие на предговора си към Минковия сборник в Галактика – „От литературата на ужаса до научната фантастика“.

Е, да, Сапарев не използва термина horror, който се налага у нас – ако не се лъжа – едва подир социализма, тоест във времето на т.нар. демокрация. Но доколкото разбирам, няма разлика между понятията -литература на ужаса- и -хорър-. А щом диаболистите са ни оставили и хорърски творби, значи в определени случаи между диаболичната и хорър прозата има тъждественост. Или Адриан Лазаровски не е прав, когато посочва тази тъждественост?

Вие давате множество цитати, за да разграничите готическата литература съответно от хоръра. Ама и не скривате, че професор John Mullan заявява следното [цитирам ви]: ... една готическа история (била тя разказ или роман) може да бъде хорър (каквито са някои готически разкази на По), но може и да не е такава.

Стоп, стоп! Всъщност докъде стигнахме? Ами дотам, че и диаболичната, и готическата словесност могат да бъдат/могат и да не бъдат хорър. Кратко, просто и ясно, нали? Ала тогава аз не виждам никаква неточност в твърдението на Адриан Лазаровски, нашия Маестро Horror, че литературата на ужаса е наричана „още хорър, макабърна проза, готическа книжнина, диаболична литература и как ли още не през различните епохи“. Така е наричана – NB! – при определени случаи, а не безотказно винаги.

М-даа... По-натътък според мен е уместно да се върнем на конкретната
българска почва. Предполагам, че сте чели варненските сборници на Минков
и Полянов „Дамата с рентгеновите очи“ (№ 35) и „Диаболични повести и
разкази“ (№ 102). И какво, уважаеми господин Атанасов, от тези общо 40-ина
прози нито една ли не е хорър по вашему: тъй де, не стряска/не
шокира/не плаши/не ужасява – не е литература на ужаса?
Това е третият ми важен въпрос към вас днес.

Четвъртият ми, също важен, въпрос е: чели ли сте (помните ли добре) следните разкази на Светослав Минков: 1/ „В ноктите на Луцифер“ **; 2/ „Върколак“; 3/ „Пантомима“ ***; 4/ „Гост“; 5/ „Иконите са творба на дявола“; 6/ „Къщата при последния фенер“; 7/ „Малвина“ ****; 8/ „Нечиста сила“, и на Владимир Полянов: а) „Произшествие“; б) „Смърт“; в) „Смъртта в китайския квартал“ и г) „Черният дом“?

В ◄ д о п ъ л н е н и е: очаквам и други фенове да се изкажат по повдигнатите въпроси – особено по четвъртия. Тоест по посочените творби (списъкът им е без претенции за изчерпателност!), които аз смятам, че се вписват сполучливо в жанра хорър. Вижте ги, моля, прочетете ги, припомнете си ги. Ако нито един човек не се обади, че намира в тях хорър, аз най-сериозно ще се замисля дали да пиша още в тази тема... Много бих искал и модераторът Goa да се произнесе конкретно по разказите. Goa? Разбира се, тук няма норматив за време, но и не трябва да се протака – като някакъв евентуален срок за реагиране предлагам 10-12 дни.

Благодаря предварително и също се извинявам, ако съм засегнал някого. Нямам нищо против клуба Lazarus, желая му само успехи и ще очаквам с интерес неговите прояви.

P.S. И понеже правим литературно-историческа дискусия, да вметна скромно, че аз самият имам поне един хорърски разказ. Отпечатан е през 1985 г. в сборника „Фантастика 1“ на издателство -Народна младеж- и се нарича „Стапен Кройд“. Ето негова по-късна публикация – http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%82%D0%B8%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D0%BD_%D0%9A%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%B4. Г-н Атанасов, мога ли въз основа на този факт да претендирам, че аз също влизам сред основоположниците на българския хорър? Това е последният ми засега въпрос към вас.
___________________

* Един horror от диаболиста Густав Майринк – http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=26834&rb_v=viewtopic&start=20, поместен на 19-20 януари 2013 г.

** Тук от 16 юни 2011 г. – http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=26566&rb_v=viewtopic.

*** 2/ и 3/ са публикувани също във форумната тема за „Аргус“ и компания (на страница 4) – http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=26834&rb_v=viewtopic&start=0.

**** Виж в подфорума „Разкази“. – Б. alex.

[Sephiroth]

Здравейте,

Отговарям Ви за последен път, защото, както вече отбелязах, нямам време (а вече и желание) да участвам в подобни форумни дискусии.

„Вие пишете, че: „Готическата литература и диаболизмът имат много сходни черти с хоръра, но и достатъчно разлики, за да не бъдат слагани под общ знаменател; неслучайно съществуват като отделни понятия. Едно готическо или диаболично произведение също може да се разглежда като хорър (както има научнофантастичен хорър, да речем), но само ако основната му функция е да предизвика такива емоции в читателя.” От този цитат аз си вадя заключението, че не липсват случаи, когато готиците & диаболистите – у нас и в чужбина – са създавали хорър. Съгласен ли сте с това, или не? Ето втория ми важен въпрос към вас сега.”

В чужбина – да. Е. А. По е типичен пример. Въпреки че е класик на хоръра, той е творил в най-различни жанрове, като често ги е съчетавал. Разказът „Крушението на Ашъровия дом”, например, е готически хорър (или, ако предпочитате – готическо произведение, което същевременно е хорър). Писал е и диаболична проза. Такъв е хумористично-сатиричният му разказ „Бон-Бон”, който е диаболичен, без да е хорър.

„Паякът” на Ханс Хайнц Еверс пък (много любим) е отличен пример за диаболичен разказ, който е хорър. Едновременно свръхестествен и психологически хорър, той притежава характерните черти на диаболична история – вдъхновен е от древногръцкия мит за Арахна и от образа на паяка в много култури като символ на злото, смъртта и коварството. Атмосферата е ирационална, мистична, фантастична и призрачна като в сън или халюцинация, а главният герой става жертва на тъмна сила. Има и религиозни препратки, които намекват, че Кларимонд може да е Дявола.

„Заклинателят” на Уилям Питър Блати е класически пример за диаболичен хорър роман от втората половина на 20-ти век. Друг популярен роман от същия период – „Ангелско сърце” от Уилям Хьортсбърг – пък ни показва как една диаболична история може да бъде едновременно криминален роман, окултен трилър и свръхестествен хорър.

Така че – да. Едно диаболично произведение може да бъде хорър, но може и да не бъде. Важното е с каква цел е написано, дали акцентът в него пада върху ужаса и доколко е способно да уплаши читателя.

„А щом диаболистите са ни оставили и хорърски творби, значи в определени случаи между диаболичната и хорър прозата има тъждественост. Или Адриан Лазаровски не е прав, когато посочва тази тъждественост?”

Това, че една диаболична творба може да е хорър, не прави всички диаболични произведения ужаси, така че не можем да говорим за тъждественост. Нима можем да сложим знак за равенство между научната фантастика и хоръра, само защото съществува научнофантастичен хорър?

„Стоп, стоп! Всъщност докъде стигнахме? Ами дотам, че и диаболичната, и готическата словесност могат да бъдат/могат и да не бъдат хорър. Кратко, просто и ясно, нали? Ала тогава аз не виждам никаква неточност в твърдението на Адриан Лазаровски, нашия Маестро Horror, че литературата на ужаса е наричана „още хорър, макабърна проза, готическа книжнина, диаболична литература и как ли още не през различните епохи“. Така е наричана – NB! – при определени случаи, а не безотказно винаги”

Мислех, че спорът е дали са едно и също нещо -

„Адриан Лазаровски утвърждава, че хорърът и диаболичната литература са ЕДНО И СЪЩО НЕЩО, само че назовано по различен начин.”

- а не кой как ги е наричал някога. И Пловдив е бил наричан през различните епохи Филипополис, Пулпудева, Пълдин, Тримонциум и пр. Това означава ли, че Пловдив и Филипополис са едно и също? Или между двете има разлики?

„Както знаете, уважаваният и от вас, и от мен литературен критик Огнян Сапарев слага твърде показателно подзаглавие на предговора си към Минковия сборник в Галактика – „От литературата на ужаса до научната фантастика“.”

Да, така е, обаче в предговора към „Игра на сенките” (1983) казва за произведенията на Минков и Полянов:

„Затова ще използуваме обобщителното понятие БЪЛГАРСКА ДИАБОЛИЧНА ФАНТАСТИКА, макар че с известно пресилване можем да я наречем и БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА НА УЖАСА”

След което надълго и нашироко обяснява колко далеч от ужаса всъщност са разказите на Минков, като накрая в прав текст ги нарича „фантастични гротески”. (Но ние това май го изяснихме в едно предишно писмо, което не се появи във форума.)

Интересното е, че Владимир Янев - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0 ... 0%B5%D0%B2 - също се изказва любопитно по въпроса:

„Владимир Полянов е близък до ужасите и халюцинаториката на диаболизма.”

На мен това не ми звучи като тъждественост. А на Вас?

Още по-любопитни са думите на самия Полянов в сборника „Диаболични повести и разкази”:

„Озаглавих представените в тази книга повести и разкази диаболични, защото, когато те се появиха в отделни книги и в някои списания през годините 1922–1926, така ги нарече критиката и ги свърза с явление в световната литература. Аз никак не държа на това определение. За мене тези творби са психологически, може би с по-необикновен анализ, но във всички случаи психологически. Използувам обаче като заглавие определението от критиката, за да привлека вниманието на жадния за необикновеното читател, като се надявам, че включените в книгата повести и разкази ще задоволят не по-малко неговото търсене.”

А в едно интервю същият казва (като коментар за разказ от горния сборник):

„По това време вестниците у нас бяха пълни с описания на едно престъпление[...] Този контраст между едно убийство и любовта ми въздейства, потърсих причината, защо как, какво става с тази човешка душа, за да стигне до това преживяване[...] обаче нямам абсолютно никакво желание да пиша за ужаси, за страшни работи, а да увлека читателя в страданията на една душа.”

Интересно, нали? Излиза, че Полянов не е писал разказите си с цел да уплаши читателя и че самият той не счита произведенията си за ужаси.

Ако Сапарев, Янев и други литературни критици правят паралел между българския диаболизъм и литературата на ужаса (без обаче да ги отъждествяват, както става ясно от горните цитати), то е по две причини. Първата е, че преди 90-те години на 20-ти век в българската литература хорър не съществува, а произведенията на Минков и Полянов се доближават най-много до това, което наричаме ужас (все пак в тях, както и във всички диаболични текстове, има хорър елементи). Втората е, че Минков и Полянов са силно повлияни от класици на хоръра като Еверс и По. Нормално е да ги сравняват с тях, след като между произведенията им има идейни, стилови и пр. прилики. „Морелси” на Чайна Миевил също прилича на „Моби Дик” и сравненията между двата романа са неизбежни, но това не означава, че те са представители на един и същи жанр, нали?

„Предполагам, че сте чели варненските сборници на Минков и Полянов „Дамата с рентгеновите очи“ (№ 35) и „Диаболични повести и разкази“ (№ 102). И какво, уважаеми господин Атанасов, от тези общо 40-ина прози нито една ли не е хорър по вашему: тъй де, не стряска/не шокира/не плаши/не ужасява – не е литература на ужаса?
Това е третият ми важен въпрос към вас днес.”

Уви, нито един.

„Четвъртият ми, също важен, въпрос е: чели ли сте (помните ли добре) следните разкази на Светослав Минков: 1/ „В ноктите на Луцифер“ **; 2/ „Върколак“; 3/ „Пантомима“ ***; 4/ „Гост“; 5/ „Иконите са творба на дявола“; 6/ „Къщата при последния фенер“; 7/ „Малвина“ ****; 8/ „Нечиста сила“, и на Владимир Полянов: а) „Произшествие“; б) „Смърт“; в) „Смъртта в китайския квартал“ и г) „Черният дом“?”

Да, чел съм всички изброени разкази (без първите три, с които се запознах преди малко). Аз харесвам и Минков, и Полянов. И по никакъв начин не отричам приноса им към българската литература (и фантастиката в частност), просто не смятам, че творбите им са хорър. Наличието на дяволи, гробища, смърт и прочие „хорър” елементи, които поначало са характерни за диаболизма, не правят автоматично произведенията им ужаси (иначе трябва да причислим и Библията към хорър жанра). Не правят ужас и Вашия разказ.

Както Стивън Кинг многократно изтъква, едно хорър произведение трябва да уплаши и ужаси читателя, защото е създадено именно с тази цел – да всява ужас. А това се постига с умело създаване на напрежение, тревога и чувство на съпричастност към ужаса на главните герои. Къде е ужасът в героите на Минков и Полянов? Дори когато се сблъскат с нещо свръхестествено, те реагират по-скоро с объркване, почуда и изумление, отколкото със страх, да не говорим за ужас. Може да страдат, да се съмняват в разсъдъка си и в реалността, която познават, но къде е ужасът им? Къде е ужасът в събитията, които се случват; къде е ужасът в тъмните сили, с които се сблъскват? За да накараш читателя да изпита ужас, трябва да покажеш този ужас, да го опишеш и предадеш на другите. А това не може да се постигне с 2-3 изречения.

Вижте как говори за страха си гл. герой в „Паякът”. Той не е само объркан, смутен, изумен и прочие, той е ужасен. Вижте колко подробно е описан страхът му, който постепенно ескалира в ужас. Вижте как Еверс умело създава напрежение и го нагнетява, как ни кара да усетим почти физически страха на героя. Вижте как постига същото По в разкази като „Кладенецът и махалото”, където психологическият ужас е доведен до крайност.

А сега сравнете произведенията на Минков и Полянов с ужасите на цитирания от Вас Лъвкрафт.

Разликите се усещат, нали?

Колкото до първия Ви въпрос – не мисля, че е редно да му отговарям.

Поздрави,
Иван Атанасов

[alexandrit]

И з ● Д е б р и т е ● Н а ● Х о р ъ р а

Предложение за конструктивен диалог (2)

И таз добра, уважаеми господин Атанасов!

Току-що сме подхванали нашия конструктивен диалог и вие се... оттегляте!? Разбира се, липсата на време е универсална пречка, а щом вече нямате и желание... казано накратко: ваша воля! Обаче литературно-историческата ни дискусия за основоположниците може евентуално да продължи и без прякото ви участие – занапред просто ще пиша не на вас, ами за вас, в 3 л. ед.ч., както се изразяват граматиците.

Радвам се, че сега сте възприели един по-умерен тон, далеч от началото на вашето предишно писмо до мене: < Възхищавам се на упоритостта Ви, но "доказателствата" в подкрепа на позицията Ви, които ми предлагате, са крайно неубедителни. > Оказа се, че някои от моите доказателства все пак са убедителни, защото натежаха в полза на становището, че понякога, в определени случаи и готическата, и диаболичната литература могат да бъдат хорър.

Обобщено без заобикалки: готическата проза на нас не ни върши работа. Нито грам. Тя отпада от нашата дискусия и е отрадно, че – както ви помолих – този път сте се отказали от „лавината“ на англоезичните цитати, които а-ха да затрупат :D истинския проблем... Що се отнася до диаболизма, аз съм напълно съгласен с вас, когато пишете [цитирам ви]: Това, че една диаболична творба може да е хорър, не прави всички диаболични произведения ужаси.



Наградата за хорър „Брам Стокър“

Точно така, господин Атанасов! Към хоръра могат да се причислят САМО ОТДЕЛНИ произведения на диаболистите, които – пак ще се позова на вас – стряскат/шокират/плашат/ужасяват. Както знаете, Уикипедията дава още по-кратко определение за този жанр: „създаден, за да изплаши или ужаси публиката“. Друг е въпросът до каква степен се плашим и ужасяваме, докато четем в тихата си топла стая, изтегнати на дивана (а може и с чаша насипни градуси съвсем наблизо), и най-страхотния horror. Казано не само в скоби: за мен природата е много по-хорърска, отколкото и най-гениалните опуси на По, Еверс или Кинг. Една лавина, която се втурва срещу тебе... едно цунами, което неумолимо приижда от дълбините на хоризонта... един тигър, който замахва с могъщата си ноктеста лапа към лицето ти... да не дава Господ.

Няколко думи за Огнян-Сапаревото виждане по темата. Добре, нека той да нарича българската диаболична фантастика с известно пресилване българска литература на ужаса. Все пак е сложил помежду им знак за приблизително равенство, за някаква (далеч не стопроцентова!) тъждественост. Нека не забравяме, че тази литература на ужаса, тоест хорър прозата, не е била нито желана, нито пък популярна през соцепохата, когато Сапарев пише своите статии за нея. И досега тя остава недостатъчно оценена. А и друго. Самият Светослав Минков е недолюбвал ранните си произведения и след девети септември 1944-та, станело ли дума за тях, се отзовавал тъй: „Не е необходимо да се стреля с топ по врабчета“. Същите минковски „врабчета“, трийсетина от които кацнаха преведени в Прага през 2014 година...

Предполагам, че и неговият кум Владимир Полянов е бил на подобна ментална вълна. И двамата са стоели над жанровите определения, и двамата никога не са се самоопределяли в общественото пространство (както вие, господин Атанасов, назовавайки се в собствените си справки „един от основоположниците на българския хорър“). Полянов се е опрял на критиката – така ги нарече критиката, заявява той в уводните си думи към своя сборник в -Галактика-. Извинявайте много, но защо и вие, уважаеми господин Атанасов, не оставите на литературната критика, на библиографите и историографите на нашата фантастика те да ви определят: сте ли... или не сте основоположник?

Е, да, сега времената са други...

Още нещо за Владимир Полянов.

Цитирате откъс от негово интервю, в което писателят заявява, че няма никакво желание да пише за ужаси, за страшни работи... Окей, ама защо не давате източника на въпросното интервю? Навярно сте подходили така неслучайно, понеже тия думи на Полянов са казани доста години, след като той е написал диаболичните си истории. В случая неговата самооценка не е основният критерий, по който се определят ранните му произведения; както и фактът, че Гогол е нарекъл рожбата си „Мъртви души“ поема, не пречи на критиката да я сложи в графата -сатиричен роман-. М-даа, не бива, струва ми се, да се прекалява със самооценката, защото тя е интересна за критиците, но не е основополагащ фактор за ТЯХНАТА ОЦЕНКА. (Едно време небезизвестният Ст. Ц. Даскалов настояваше, че е народен писател, и искаше най-големите хонорари, обаче къде са му сега книгите и чете ли ги народът?)

[Следва продължение...]

[Sephiroth]

"Уважаеми г-н Карапанчев,

Мисля, че тонът на всичките ми писма е бил съвсем умерен. Ако някой трябва да се засяга от написаното, това съм аз, защото от самото начало изразихте пренебрежение към мен, като намекнахте, че щом нямам самостоятелна книга, значи не съм писател.

Наистина нямам време за форумни дискусии, защото в извънработно време превеждам книги, а там се гонят срокове. Нямам и желание да споря с Вас, защото виждам, че не признавате аргументите ми, а аз не схващам с какво Вашите аргументи и доказателства са по-добри от моите.

Не разбирам и защо е целият този спор, след като произведенията на Минков и Полянов се водят официално "диаболична фантастика", а не "хорър" или "диаболичен хорър". Покажете ми поне един учебник по литература, речник или енциклопедия на БАН (или одобрени от БАН), в които да пише черно на бяло, че произведенията им са ужаси (а не диаболична проза, фантастика и пр.)... или че "българска диаболична фантастика" и "българска литература на ужаса" е едно и също.

Не разбирам и защо изобщо спорите за жанр, който очевидно не познавате добре, след като:

1) Заявихте, че "Разказ за тишината или Стапен Кройд" е хорър.
Наистина ли е хорър или само на Вас Ви се струва така?

2) Позовавате се на определението за хорър в "авторитетната" Уикипедия, в която пише, че "От 1960 г. насам всяка творба с патологична, ужасяваща или сюрреалистична тема се определя като "ужас"."
Да ме прощава човекът, който е написал това в Уикипедия, но патологични теми се разглеждат в много творби, които не са хорър - като се започне с криминални романи и трилъри... и се стигне до класически произведения като "Вълшебната планина" на Томас Ман и "Лолита" на Набоков.
Същото се отнася и до сюрреалистичните теми. Да не би "Пяната на дните" на Борис Виан да е хорър? Ужас ли е "Адските машини за желания на доктор Хофман" на Анджела Картър, която Джеф Вандърмиър нарича "най-добрият сюрреалистичен роман през последните 30 години"?
А ужасяващи теми само в произведенията на ужаса ли се срещат?

Опитахте се да ни убедите, че диаболична литература, готическа книжнина и хорър е едно и също нещо. После стана ясно, че те били едно и също само понякога.
Да, ама не схванах какво доказвате с това, след като аз още в първото си писмо изтъкнах, че:

"Едно готическо или диаболично произведение също може да се разглежда като хорър (както има научнофантастичен хорър, да речем), но само ако основната му функция е да предизвика такива емоции в читателя (което не пречи, разбира се, да крие някакво послание или поука). Когато ужасът не е централен в една творба, макар и да присъства в нея, говорим за (примерно) готически роман с елементи на хорър или за научнофантастичен роман с елементи на хорър, но не и за чист (същински) хорър."

А после Ви дадох конкретни примери за готически и диаболични произведения, които са хорър и които не са хорър. Да, има и диаболичен хорър, но не разбирам как това доказва, че диаболичните разкази на Минков и Полянов също са такива. Докажете ми, че те са написани с цел да ужасят читателя, че основната им функция е да предизвикат ужас. Да, един човек може да се ужасява от различни неща. Ако Вас Ви ужасява природата, мен пък ме ужасяват цените на тока и хорската глупост. Ако Вас Ви ужасяват разказите на Минков и Полянов, мен пък ме ужасяват романите от поредицата "Петдесет нюанса сиво". Направо изпадам в ужас, като чуя някой да ги хвали. Това прави ли ги хорър?

Колкото до Полянов - нима творбите му не са психологически (както сам той твърди)? Не мисля, че ще намерите критик, който да отрече, че разказите му са психологически, независимо в какъв жанр ще ги сложи.
По-важното в случая беше (и е), че той твърди, че не ги е писал с цел да ужаси читателите, а да ги увлече "в страданията на една душа". Нима някой може да оспори това? Кой може да каже с каква цел е написано едно произведение, ако не самият автор? Кой знае по-добре от него какво е целил и какво е искал да каже? Щом не е искал да ужаси читателите, как можем да твърдим, че творбите му са хорър?

И още нещо. Гогол не твърди, че "Мъртви души" е поема, а определя романа си като "епична поема в проза". Между двете има разлика, нали? Тук спорът не е дали "Мъртви души" е роман или поема, а към какъв жанр трябва да се отнесе творбата. Много критици я определят като (политическа) сатира, но други - сред които и Владимир Набоков - не са съгласни с тях. И понеже сред критиците няма единодушие по въпроса, предлагам за разнообразие да се доверим на преценката на Гогол ;)

А за "другия въпрос" (явно Ви идва отвътре да ме обиждате) -

(Друг въпрос, свързан с вас, е какъв писател на свободна практика [freelance writer] можете да сте вие – както се самоопределяте в биографичната си справка – http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=462?
Тъй де, вие публикувате средно по един разказ на година и ми е любопитно при това положение като какъв -freelance writer- се явявате? На какво основание? Да не говорим, че сега не се сещам за нито един БГ фантаст, който да се е препитавал на свободна практика – тоест само от перото си...)

- Допреди няколко години (тази справка е доста стара) работех не само като рецензент и преводач, но и като писател на свободна практика. Пишех по поръчка (рекламни) текстове и статии на английски език за различни уебсайтове. Текстове и статии по поръчка, а не разкази или романи. В случай че не знаете - хората, които се занимават с това, се наричат "freelance writers" или "писатели на свободна практика". За справка и повече информация - гугъл.

Сега, след като изяснихме и този важен въпрос, предлагам да не продължаваме да си губим взаимно времето, а да се заемем с по-смислени дейности. Аз - да си върша спокойно работата, а Вие да намерите български учебник по литература, с който сте на едно мнение за Минков и Полянов.

Междувременно се замислете над факта, че от началото на тази "форумна дискусия" никой не подкрепи Вашата позиция, докато зад моята застанаха мнозина.

Приятен размисъл (и търсене),
Иван Атанасов "

[Кал]

Кратичко към Иван и Сашо:

На мен (а и на други читатели, с които обсъждам тази тема) ни е трудно да подкрепим една от двете позиции, понеже огромна част от спора ви е по дефинициите.

(Каквато е и сърцевината на множество спорове всъщност. Препоръчвам четене на Едуард де Боно – обяснява много добре особеностите на позиционното дискутиране.)

Затова пък научаваме нови неща – за което лично аз благодаря и на двама ви.

И тичам към влака за Таласъмията...

[Mandor]

В последното си съобщение Сашо засегна въпрос, който според мен е основният за този спор: „Доколко е коректно (нормално, разумно… – изберете си прилагателно) някой да се самоопределя като основоположник на нещо.“ Според мен — въобще не е. И това няма нищо общо с качествата, знанията и т.н. на съответния човек.
Останалите доводи засягат тематика, с която не съм запознат и затова се въздържам да коментирам.

[alexandrit]

Из дебрите на хоръра
хххххххххххххххххххххххххх

Предложение за конструктивен диалог (3)




● „В и к ъ т“ – пастел от Едвард Мунк


Ще продължа с два цитата.

В единия ВИЕ, уважаеми господин Атанасов, пишете дословно: „... че преди 90-те години на 20-ти век в българската литература хорър не съществува, а произведенията на Минков и Полянов се доближават най-много до това, което наричаме ужас * (все пак в тях, както и във всички диаболични текстове, има хорър елементи)“.

В другия цитат Адриан ЛАЗАРОВСКИ е написал: „Понеже ще говорим за литература на ужаса (наричана още хорър, макабърна проза, готическа книжнина, диаболична литература и как ли още не през различните епохи), нека първо направим един кратък обзор на този културен феномен и да видим доколко е застъпен в отечественото изкуство.

... Тогава се ражда явлението, превърнало за първи път у нас ужасяващото и страшното в артистично кредо – българският диаболизъм. Той обединява трима белетристи: Светослав Минков, Георги Райчев и Владимир Полянов, а времево се ситуира в началото и средата на 20-те години. Протича основно под влиянието на американския прокълнат гений Едгар По и немския експресионизъм в лицето на мрачните художници на тайнственото Густав Майринк и Ханс Хайнц Еверс. Диаболизмът обаче отшумява, без да създаде литературна традиция. Горепосочените отечествени апологети на страховитото сами го изоставят и се насочват към нови хоризонти. Току-що появил се на бял свят, българският фантастичен хорър умира, недостигнал зрелостта си“.

(Из предговора към романа на Елена Павлова „Светлият боец“. Подчертаванията са мои, за да се внесе повечко нагледност в нашия диалог.)

Е, господин Атанасов, на кого да повярвам в тези взаимно изключващи се твърдения? Значи вие продължавате да НЕ сте съгласен с написаното от Лазаровски, най-големия ни познавач на хоръра, и то все повече?!? По-точно казано, не сте съгласен, че през 20-те години на ХХ век съществува български фантастичен хорър. Как ще обясните това РАЗМИНАВАНЕ между вас и Адриан Лазаровски, в чиято чест е наречен клубът -L a z a r u s-? И нужно ли е пак да казвам, че аз съм напълно съгласен с написаното от Адриан, царство му небесно? **

И друго нещо – като предложение. Щом сте до такава степен несъгласен с автора на този предговор, защо не напишете една-две-три статии, в които да изложите собствените си виждания относно хоръра по света и у нас? Разбира се, на мен ще ми бъде по-интересно да прочета интерпретациите ви с български адрес...

И щом с такава лекота отговаряте на въпроса ми дали 12-те разказа от Светослав Минков & Владимир Полянов, които изредих поименно, са хорър: „Уви, нито един“, на мен пък какво ми пречи да ви репликирам в същия елегантен стил: „Уви, всички са хорър“? (Ясно е, че това второ уви не работи във ваша полза, нали така?)

Хайде да приключим за днес със следните ваши питания: „Къде е ужасът в героите на Минков и Полянов?“ и „Къде е ужасът в събитията, които се случват; къде е ужасът в тъмните сили, с които се сблъскват?“. Ще се опитам да отговоря на тези ви въпросителни чрез няколко цитата от разказа на Светослав Минков „В ноктите на Луцифер“, който носи подзаглавие Писмо от оня свят.

- В самото начало: „В онзи пролетен ден, когато гробарите спущаха тялото ми в земята, аз действително бях готов да повярвам в моята смърт. Свещеникът люлееше така безнадеждно брадата си в разпева на надгробната молитва, мъжете гледаха така скръбно, жените плачеха така трогателно, а моята годеница припадаше така често, че всичко това отпечатваше у мен едно поразително по своя ужас впечатление. Аз исках да дам някакъв знак, че не съм умрял, че продължавам да живея, но напразно. Флуидите на душата ми бяха още толкова ефирни, че не се поддаваха на никакво материализиране“.

- - По-нататък: „... Аз не оказах никакво съпротивление. Не можех да извикам даже. Толкова силен беше моят ужас.

Минавахме през мрачни и студени лабиринти, чиято дължина изглеждаше безкрайна: струваше ми се, че след много и много векове ние ще стигнем там, където душата ми е осъдена да изкупи своя земен грях. Но ето, пред нас внезапно блесна една светла завеса и един страшен кикот разтърси така силно пространството, че аз паднах от лапите на черните същества.

Тогава дяволът ме хвана за ръка, разгърна завесата и ме поведе напред. Господи, би ли могло да се опише оная отвратителна гледка, която се откри пред очите ми! Отсреща, пред нас, седеше неподвижен като някакъв тъмен езически идол царят на преизподнята. Грозното му лице бе застинало в гримасата на злораден смях, а в малките му зли очи гореше проклятие. Високо над неговото чело се извиваха като грамадни клони два сребърни рога и върху тях играеха и подскачаха десетки от ония черни същества, които най-напред аз видях покатерени по върховете на кулите.

... Едва можах да се изправя на нозете си: страхът ме беше сковал“.

- - - Вече към края, но преди финала: „Дванадесетте черни същества се нахвърлиха върху мен, готови да ме разкъсат. Едва сега аз забелязах, че това бяха свирепите центаври на сатаната. Те ме повлякоха в дъното на залата и ме спуснаха в една широка дупка, отдето изригваха буйни зелени пламъци. И докато успея да извикам, аз изведнъж потънах хиляди километри дълбоко и се намерих в една тъмна долина, обградена с високи скали. Пред погледа ми се простря неизмеримо пространство, засято с цветя ***. В средата стоеше възправено като огромен призрак едно плашило, в което аз познах вкаменения дух на Данте. Лекият вятър развяваше неговото широко черно наметало: това бяха сякаш крилете на един прикован прилеп, който търсеше своето освобождение. Длъжността на великия италианец бе – да пропъжда ангелите, които идваха понякога тук, за да спасяват осъдените...“.

И всичко цитирано дотука, господин Атанасов, е много весело... много сладко и... много приятно, нали? Как ли пък не! Според мен всичко цитирано до момента е достатъчно за един хорърски разказ, какъвто е и „В ноктите на Луцифер“. Имам чувството, че ако над заглавието му стоеше не името на Светослав Минков, ами някое чуждестранно (да речем, англо-американско), вие без проблеми щяхте да се съгласите, че това е horror.

П.П. Видях, че НЕ сте си удържали думата от 24 януари: „Отговарям Ви за последен път, защото, както вече отбелязах, нямам време (а вече и желание) да участвам в подобни форумни дискусии“. ... Значи – до следващи въпроси и отговори, с които (надявам се!) ще обогатим още повече нашия конструктивен диалог.
___________________

* За правилното съотношение между хорър и ужас вижте, моля, ей тук: http://vsichkozaknigite.bg/highlights/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%85%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%80-%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B6%D0%B0/.

** „Сашо – може да каже някой, – ти вече се повтаряш, нали преди двайсетина дни цитира същите пасажи от Адриан Лазаровски?“ ● „Да – ще отговоря аз, – повтарям се. Но го правя, понеже забелязвам, че г-н Иван Атанасов не е вникнал докрай в тези пасажи, не ги е осмислил както трябва и дори се опитва да ги игнорира. Така че не е изключено в близко време и да се потретя...“

*** Ала нека читателят не си мисли, че става дума за обикновени цветя: лалета, теменужки, парички и пр. Съвсем не и това се разкрива във финала. – Б. alex.

[alexandrit]

Из дебрите на хоръра

◄ ПОЕТИЧЕСКА ПАУЗА

1. Тези дни изпратих на Иван Атанасов-Deadface eдно стихотворение от Шантал дьо НОАЙ.
Ето как изглежда и звучи то:

* * *

Угасна слънце, няма я луната,
в небо звезди не ще изгреят пак!
И аз лежа безсилен да се дигна
изпод нависналия леден мрак.

Примлъкна звяр и птица: нивга ехо
не ще се чуе вече по света!
И аз лежа безсилен да извикам
в безмълвието гробно на нощта.

И аз лежа безсилен: срещу мене,
с мрътвешки лъсък в хлътнали очи,
чудовищния сън на вековете
остава неподвижен и мълчи.

И няма да се дигна, да извикам:
сковало ме, чудовището бди
на устни с прясна кръв, последна капка,
изсмукана из моите гърди...

От френски: Пейо Яворов

2. Въпросът ми към г-н Атанасов беше: дали това стихотворение принадлежи (според него)
към хоръра* и ако не – защо не принадлежи?

3. А може би някой друг форумник ще отговори на този въпрос?

ххххххххххххххххххххххххххххххх

* Както е добре известно, в категориите на американската награда за хорър „Брам Стокър“
има приз и за поезия. Нещо повече тук: http://horror.org/category/poetry2/. – Б. ред.

[Sephiroth]

Уважаеми г-н Карапанчев,

Клуб „Lazarus” е кръстен на Лазаровски заради големия му принос към хоръра у нас - като преводач на Кинг, Лъвкрафт и други важни имена в жанра, като автор на няколко чудесни хорър истории.. и, не на последно място, като популяризатор на литературния ужас в България.
За разлика от Адриан ние не смятаме, че диаболичната фантастика на Минков и Полянов е хорър, но това не ни попречи да кръстим клуба на него; не виждам защо трябва да пречи и на Вас. Много хора не споделят расистките възгледи на Лъвкрафт, но го харесват и уважават като писател. Кинг пък е отявлен демократ, но сред феновете му има немалко републиканци. Схванахте мисълта ми, нали?
Впрочем, въпросният предговор към „Светлият боец”, който така щедро цитирате, е писан през далечната 2003 и никой не знае дали днес, 13 години по-късно, Адриан щеше да е на същото мнение по въпроса. Може пък мнението му да се е променило с времето. А дори и да не се е променило, той не е професор по литература, нито член на БАН, че да го изтъквате като неопровержим аргумент. (И не Ви прави част да го използвате, за да дискредитирате клуба, но това е друга тема.)

Дали ще наричаме жанра „хорър”, „ужас”, „ужаси” и т.н. няма никакво отношение към тази дискусия и предлагам да оставим бистренето на имената на БАН. Нашият спор е дали българската диаболична фантастика е хорър, така че не разбирам защо се позовавате на статия, която не казва нищо по въпроса. А ако я използвате като аргумент, че готика и хорър е едно и също (понеже от начина, по който е написана, човек може да остане и с такова впечатление) – мисля, че британските и ирландските професори по литература, които цитирах в по-предишното писмо, са достатъчно категорични по въпроса. Ако не сте съгласен, предлагам да поспорите с тях.

А сега за разказа на Минков, който цитирате. Вече Ви обясних какво е хорър, но Вие отказвате да вникнете в смисъла на думите ми или просто не можете да проумеете същността на нещата. Ето няколко цитата и от мен, които може би ще Ви помогнат да разберете по-добре за какво говоря:

„Главната украса на залата се състоеше от отсечени човешки глави, някои все още кървящи, други доста сухи, трети — напълно мумифицирани, четвърти — плесенясали, полуразложени и дори направо разкапани. В средата на залата имаше вана с кръв и две надвесени над нея фигури я разбъркваха, за да не се съсирва. Наблизо, с ръце на кръста, стоеше Марко и наблюдаваше окачването на главите.”

„Изтичахме през градината към четвъртата врата. Престанахме да чуваме тежкото пристъпване. Чух обаче звук, от който косите ми настръхнаха.
Един дявол шумно душеше въздуха. Явно, бе усетил миризмата на жива плът. Последва ръмжене, подобно на леко приглушена гръмотевица. Когато чух, че стъпките се доближават към нас, разбрах, че този път няма да успеем. Взех огромен сив камък, който реших да използвам като оръжие. Отместих с ръка няколко клонки и едва сподавих вика си.
Този дявол щеше да всели ужас дори и у великия Ер Лан. Бе висок поне десет стъпки. Мускулите му наподобяваха стоманени въжета, а шиповете му щяха с лекота да разпорят и най-огромния тигър. Ноздрите му трептяха гневно, а яркочервените му очи издаваха желанието му да се напие с кръв. Скован от страх не можах да помръдна.”

„Всички погледи се насочиха към шестте фигури, които се втурнаха на площада... Първите петима бяха с изцъклени от ужас очи и побелели като сняг лица, а устите им бяха провиснали и зееха като кофи за въглища. Те надаваха един след друг пронизителни писъци. Причина за паниката беше шестата фигура и един само поглед ми беше достатъчен, за да се смрази кръвта ми. Бях слушал разкази за таласъми от леля Хуа още когато бях петгодишен, но не бях очаквал, че ще видя истински...
Цялото му тяло беше покрито с дълга зеленикаво-бяла козина, сплъстена и мухлясала, изпоцапана с разложени вещества от някоя гробница. Огромните му червени очи светеха като въглени, а от ноктите му като на лешояд се стичаше нечия кръв. Тигровите му зъби блестяха на слънцето. Ужасяващото нещо се придвижваше с огромни силни подскоци...”

„Вниманието ми към купчината привлече някакъв звук и когато от пръстта, осветена от луната, се показа една ужасна ноктеста лапа, разбрах, че окончателно съм загубил разсъдъка си. Последва я още една лапа, купчината се раздвижи и от нея се надигна нещо голямо.”

„Одеждата му се вееше бясно във всички посоки, а той подскачаше и се носеше по пода, гърчеше се и се мяташе като обзет от маниакална енергия, вдигаше крака високо над главата си и ги забиваше в пода, сякаш искаше да го пробие. Погледът му беше напълно безумен. Мандаринът беше побъркан от болка и сигурно щеше да вие, ако можеше да си поеме дъх. Ужасих се, когато видях, че от покритите му с коприна бедра стърчат остри натрошени кости и че от коленете му се стича кръв. Беше танцувал докато и двата му крака се счупят и продължаваше да танцува, въпреки че и от устата му потече кръв. Разбрах, че вътрешностите му са станали на каша от друсането. Започна да подскача още по-високо и да удря по пода с крака още по силно, а монотонната музика не преставаше. Острите кости се показаха още повече, от устата му вече потече кървава ляна и най-накрая искрата на безумната агония изчезна от очите му.
Еднокракото същество продължи да удря по камъните, а трупът продължи да танцува. Мандаринът беше мъртъв. Бях толкова сигурен в това, колкото бях сигурен, че аз съм жив, но въпреки всичко продължаваше да се мята като парцалена кукла из стаята, с безжизнено подскачаща на раменете му глава, с отпуснати ръце и крака, чиито движения вече никой не направляваше и които се огъваха във всички посоки, включително и натам, накъдето не би трябвало. Кръвта от отворената уста пръскаше стаята с малки червени капчици.”

Горните цитати също не звучат „много весело... много сладко и... много приятно”, нали? Мисля, че приличат достатъчно на хорър. Е, да... но са взети от фентъзи романи, при това хумористични. Първият е от "Ако с Фауст не успееш…" на Зелазни и Шекли, а останалите – от "Легенда за камъка" и "Осем ловки демона" на Бари Хюгарт. Хумористични фентъзи романи, г-н Карапанчев – забележете, - в които, редом с хумора, иронията и сатирата, има немалко хорър елементи, че и цели сцени, достойни за жанра. Да не говорим, че действието в тях на моменти се развива в ада. Само че (както вече отбелязах) наличието на дяволи, демони, гробища, трупове, кръв и пр. не прави една литературна творба автоматично хорър. Не прави хорър и разказа на Минков. Ако не бяхте така заслепен от всички дяволи в него, може би щяхте да обърнете внимание на очевадната ирония, с която е написан:

„– Как? В пъкъла ли? – извиках аз. – Вие сте полудели, господине!
– Я гледай ти каква дързост! – изсъска повторно небесният пратеник. – О, ако вие знаехте само какво тежко наказание е отредено за вас, тогава сигурно щяхте да бъдете малко по-любезен. Вървете след мен! – заповяда той строго.
– Но аз не мога да разбера какво искате. Оставете ме спокойно да присъствам на погребението си – протестирах аз. – А след това ще видите в какво заблуждение сте изпаднали. Слушайте: преди половин час ей там погребваха един доктор. Вие сигурно мислите, че аз съм неговият дух. Съжалявам много, че не дойдохте навреме, за да уловите истинския виновник. Досега той е успял вече да се промъкне в рая. Ето ви моя паспорт. Прочетете името ми и разгледайте добре печатите на благотворителните дружества.
– Вартоломей Хралупа!
– Е?
– Вас именно търся!”

Не виждате ли хумора в горния цитат? А какво ще кажете за този?

„– Но кажете, за Бога, защо моят благочестив дух е осъден на изгнание в преизподнята?
Дяволът със сребърните рога ме изгледа презрително, но после, като видя жалкия израз на лицето ми, засмя се и каза:
– Да, да. Спомнете си само вашата професия на земята и веднага всичко ще ви бъде твърде ясно.
Аз разтворих широко очите си:
– Моята професия? Не разбирам!
– Там е именно нещастието, че не можете да разберете онова велико престъпление, което вършехте в продължение на години с такава упоритост. Вие бяхте писател и вашите съчинения присадиха една неизлечима болка в главите на почитаемите критици. Какъв по-голям грях от този?
– Значи само за това аз трябва да бъда наказан с такава тежка участ?
– О, да, само за това. Колко малко наистина! Ами я си представете, неразумни покойнико, че публиката не беше предупредена за вашите стихове, разкази и романи? Какво би станало тогава? Всички щяха да ви четат, щяха да ви харесат може би, без да подозират, че на еди-коя си страница изразите са граматично неправилни. При това критиците откриха влиянието ви от чужди автори и математически доказаха числото на пропуснатите тирета и запетайки. Бедните хора! Днес те трябва от сутрин до вечер да трият челото си с ментол, за да прогонят своето главоболие.
Истината, която се криеше в думите на небесния пратеник, разсече като внезапен лъч тежкия мрак на самоизмамата ми. Едва сега, след толкова години, аз почувствах каква страшна съдба е носела за мене моята професия.”

Хумор, сатира и ирония, г-н Карапанчев; това са ключовите думи. Нещо повече – от втория цитат става ясно и защо (с каква цел) Минков е написал разказа. А именно – да се присмее на литературните критици, които са се отнесли пренебрежително и/или презрително към първите му диаболични творби. Защото, драги ми господине, този хумористичен разказ е една голяма метафора и се родее много повече с алегорията, пародията и бурлеската, отколкото с хоръра. Метафорични са и „цветята”, които главният герой е наказан да събира накрая:

„Аз непрекъснато събирам цветя – ето в какво се състои моето наказание. Може би земните обитатели ще помислят, че тогава участта ми не е така тежка, както искам да я опиша. Велики Боже, ако те имаха поне една малка представа за същността на цветята, които растат в тъмната долина на пъкъла! Името на тия цветя не е упоменато в никой ботанически речник. Те не съществуват даже в хербариите на най-богатите музеи. Когато откъсна някое от тях, аз с ужас забелязвам, че това не е никакво цвете, а голяма остра запетайка, която се впива в ръцете ми и ми причинява непоносими страдания. Или въпросителна, или тире, или точка, които се лепят като отвратителни пигмеи по тялото ми. И на мястото на откъснатите израстват стотици нови. Аз изчезвам в едно странно превъплъщение: чувствам, че след време ще изгубя всичките си органи на живо същество и ще се превърна в една словослагателска касета.”

Странно как такъв познавач на литературата като Вас (и на произведенията на Минков в частност) е пропуснал тези очевадни неща.

Ако някой не е вникнал докрай в нещо и не го е осмислил, това сте Вие, не аз. И не аз, а Вие игнорирате въпросите, които Ви задавам. Така и не обяснихте, например, защо смятате Вашия разказ за хорър.

Колкото до стихотворението на Яворов – то хорър ли е или само на Вас така Ви се струва? И ужас ли изразява? Или – може би - отчаяние и безнадежност?
Ако искате да ни убедите, че Яворов е хорър поет и е писал хорър стихотворения, предлагам първо да убедите в това онези от БАН. Кой знае, може заради Вас един ден да пренапишат учебниците по литература.

Междувременно продължавам да чакам да ми покажете учебник, в който пише, че диаболичната фантастика на Минков и Полянов е хорър.

Поздрави (и не ме карайте да си нарушавам пак думата, докато не намерите такъв учебник),
Иван Атанасов

[ivanushka]

Ей! Не спират и това си е!
Да се ръфат като обезумели псета в кучкарник, очакващи скорошното си приспиване завинаги.
Нека! Нека младите си мислят че с тях започва всичко!
Нека да си мислят че преди тях не е имало нищо!
Така може и да не забележат колко са прецакани... И жалки...
Или пък ако са от малцината не прецакани, току виж им светне че бидейки не прецакани, когато мнозина други са прецакани, са всъщност едни долни гадняри...
А не трябва нищо да им светва...
Трябва да си мислят че са велики!
Макар и дълбоко накиснати в миризливата тиня на "Хоръра". Или "Прехода"?
Имаше едно време такава приказка: "Ако много дълго стоиш в нужника, започваш да не забелязваш миризмата". В наши дни тя е толкова актуална, че чак сме забравили да усещаме миризмата... А някои даже я харесват.

И вие "дъртите"! Не квичете като прасета на заколение когато ви покрива пепелта на забвението.
Пепелта на забвението е заслужена! Защото не сте били достатъчно силни и качествени, за да просветите, възвисите и защитите обществото и народа си. А какво остава да го промените към по-добро.
А даже някои са имали глупостта да го саботират.
Така е...
А иначе литературните спорове са нещо забавно. И полезно. И поучително.
Ама точно на тема Хорър... Някак си има лош дъх спора...
На леш...
Ама на някои им харесва