Електронни книги
от bogdanov » Нед Сеп 25, 2011 6:37 pm
от Odisey » Сря Сеп 28, 2011 11:55 am
от Odisey » Пон Окт 03, 2011 6:03 am
от Odisey » Пон Окт 03, 2011 6:23 am
Първо впечатление от "Хроники от Сърцето на Дявола" - ако в някой от крачолите на времето се кръстосат гени на Роулинг, Пратчет и Тимоти Зан (не знам защо, но за него си мислех през цялото време докато четях), резултатът ще се казва Яна Александрова. И на всеки, който прочете романа ще му стане ясно, че сравнението ми изобщо не е пресилено.
С какво си приличат "Хари Потър" и "Хрониките"? Безспорно има общи неща. Като започнем че и в двете става дума за училище за "специални деца", и минем през прилики между някои от героите (Емалин, която на мен лично ми напомня за Хърмаяни, и Дентал Академи - за Драко Малфой). Което никак не намалява стойността на романа - все пак напоследък чувам че дори Урсула К. ЛеГуин била преписвала от великата Джоан Роулинс, та защо една млада писателка да не се опре на нея?
Първият роман на Яна поразява с грамотното си написване - изчистеност от повторения, неясноти и изречения, които траят по три абзаца; разбираем и увлекателен език.
Свежото чувството за хумор, което блика от страниците му го прави дори още по-лесен за четене. (На мен лично любимата ми сцена е с блондинката "под прикритие", която все пак получава стая в розово. Може би заради брюнетчестата ми злобна душица...)
Освен това човек не може да остане безразличен и към имената на героите - Соларис Варварина, Колгейт Академи и синът му Дентал Академи.
Героите са пълнокръвно описани, всеки от тях има своите страхове и слаби места. Но и всеки от тях се научава да ги контролира и продължава напред, въпреки всичко. Или пък се отказва, защото още не е готов. Злодеят не е заклеймен като такъв, а съвсем в традициите на един мой много любим роман - "Добри поличби" му е дадена "свободата" да се подчини (или не) на предопределеността си, да избере злото или да се бори с него... С две думи - при никой от героите не е забравено най-важното - че са просто деца. И като такива, имат право да се страхуват, да оплескват нещата и най-важното да се НАУЧАТ да бъдат герои. Да открият своята истина и своите критерии за добро и лошо.
Невинната закачка в началото на романа, когато писателката ни въвежда в Отпадъчната вселена - мястото от което започва романа - "...енергиите много си падали по точно този учен. Някой недотам симпатичен вероятно би се събудил на плоска планета" си е признание за прочетени романи от Пратчет. Признание, поднесено с такава дяволита и подкупваща усмивка, че дори аз съм склонна да й го простя.
С края на "Хроники от Сърцето на Дявола" идва и края на приключението със затворниците от Сърцето на Дявола, но не й на историята за Кристала на Антихаоса, което означава, че можем да очакваме продължение.
И мога само да се надявам, че Яна Александрова ще продължи да развива таланта си, защото въпреки изключителния й първи роман, потенциалът й е огромен и тепърва ще има какво да ни научи. Няма да се изненадам, ако името й прехвърли родните граници, всъщност дори й го пожелавам. За родната ни литература би било хубаво да има за посланици писатели, които знаят как да си служат с езика ни.
от Odisey » Пон Окт 03, 2011 8:35 pm
Докато животът протича нормално. Докато светът е такъв, какъвто го познаваме - се случва нещо необичайно...
1. Един млад мъж отбива в крайпътен ресторант и среща себе си.
2. В малък град пристига непознат: никой не смогва да го види, но всички усещат присъствието му.
3. В далечен свят съществува непристъпна библиотека, нейните чудовищни размери отстъпват единствено на страховитата й същност.
4. В най-черния край на галактиката, докъдето пътуват единствено тайнствените космически търсачи - Архиментарите, се появява млада жена, за да поведе своята отчаяна, но величава битка.
5. Някъде, отвъд всички небеса, съществува Синята луна. Само тя познава петте златни правила за среща с непознатото.
6. На Уран, в последната голяма психиатричната клиника, идва посетител. Един не-човек е дошъл да вземе своята годеница.
Шест истории и един въпрос: кой е готов да се изправи очи в очи с Купувача на очи. Защото космосът знае: "И ще дойде ден, и ще дойде час, ще дойде онзи, който ще види вдън душите ви, и каквото сте потаили там, и каквото сте скрили, ще е било напусто, разбирате ли ме, ще е било напусто."
от Кал » Пон Окт 03, 2011 9:40 pm
от Goa » Пон Окт 03, 2011 11:33 pm
.
от Goa » Пон Окт 03, 2011 11:42 pm
от Кал » Пон Окт 03, 2011 11:57 pm
от Goa » Пон Окт 03, 2011 11:59 pm
.от Кал » Вто Окт 04, 2011 12:03 am
от Odisey » Вто Окт 04, 2011 12:51 am
"Аз правя сънища - отвърна Сънчо и се усмихна."
Духовно и материално, вечно и преходно - границата между двете е нашият свят, а действащите лица са човеците. Ще може ли Майсторът на сънища да покаже пътя на мечтата към реалността? Способен ли е Владетелят на изгрева да я подкрепя и насочва, докато се сбъдне? Ще успее ли Рицарят на пълната луна да я предпази от врагове?
"Отблясъци и сенки" е роман за вечния кръговрат на живите и живеещите. Роман за надеждата, за вярата, за любовта; за прегрешението, прошката и изкуплението. За близките мечти, които се сбъдват и онези недостижими, лежащи отвъд тленното. За пътя на човеците към тяхната идентичност. За съдбата на шестима души, трима от които трябва да открият своето бъдеще и трима, които трябва да го отстоят.
"- Накъдето и да поемеш, все на оня свят ще стигнеш. Колко удобно..."
Първият текст от трилогията "Пазители" повдига въпроса за пътя на човека, изборите, перипетиите, съмненията и срещите по него. Героят ще трябва да научи, че обичта не винаги води към светлина и че мракът далеч не е най-страшният опонент. Дългът ще отведе съвременния кръстоносец отвъд пределите на познатото в една далечна страна. Там времето е спряло и единствено туптежът на сърцето между любов и омраза може да донесе новия ден.
от Odisey » Вто Окт 04, 2011 1:07 pm
от Odisey » Вто Окт 04, 2011 1:12 pm
Някои книги те карат да заспиш, други пък ти отнемат съня за доста дълъг период. „Време във времето" е сборник, съставен от един роман и дванадесет разказа в жанровете фантастика, фентъзи и хорър. За постоянния читател - произведенията вмъкнати в тези страници ще го отведат на един приятен пикник в добре познатите територии на фантазията и миража, а за тези, които тепърва се сблъскват с жанра - една неочаквана изненада. Авторът Коста Сивов е добре познат на българската аудитория с публикациите си в списание „Осем" и няколко сборника, сред които и „Таласъмия 2008-2009". Има награди от престижни конкурси, отличен е със Сребърен плакет от бургаски областен управител за произведението си „Без заглавие". На два пъти достига до финалите на американското издание "The Verb".
Митология, религия и лудост се преплитат в мътна амалгама, за да изградят световете и героите на всяка една от тринадесетте истории, в които демони пируват върху гърба на слабите и алчните, убийци се разхождат безнаказано и всяват смут в душите на невинните, учени си играят с пространството, което не разбират, а древни герои се борят с страховити врагове, кроящи пъклени планове.
„Време във времето" е едно спускане по спиралата, което ще потопи читателя в светове, които ще откраднат съня му, ще го захвърлят в лабиринтите на страха, където пътищата са по-страшни и от портите на Ада, ще го покрият с тъмен воал, изплетен от илюзии, за да достигне до моста, водещ към реалността. Но ще иска ли той го прекоси? Решете сами!
от Odisey » Вто Окт 04, 2011 1:22 pm
Ако закусвате с Айзък Азимов, обядвате с Робърт Шекли и вечеряте до късно със Стивън Кинг, не пропускайте тази книга!
Не я купувайте, ако дракони, вампири, върколаци и магьосници не са ви по душа.
50 разказа и есета, вариращи между истинска фантастика и неподправен хорър, на чисто човешки теми като любов, страдание, избор и отмъщение, чакат своите читатели.
Част от "Мракът и дъщеря ми" вече успя да грабне Интернет - вижте пълната история само тук и сега!
Зелазни играе „Ендивал” в „Зелената котка”
Северина Самоковлийска
Винаги съм била против слагането на етикети, защото това, според мен отнема част от усещането за индивидуалност на всяко произведение и всеки автор. А и все още пресен е спомена как мислейки си че правя комплимент изтърсих „Леле, разказите ти толкова ми напомнят за Ричард Матисън!” и въпросният човек не само се засегна, ами и спря да ми говори...
Лошото обаче, с някои етикети е, че веднъж измислени, лепват като... като... ами лепват. Така е и в случая с „Кръчма „Зелената котка” на Сибин Майналовски. Ще се опитам да се абстрахирам лепнещите лапи и да ви запозная с книгата по възможно най-безпристрастен начин.
Кръчма Зелената котка не е сборник с разкази. Тя е като калейдоскоп от времеви отрязъци, тя е като събрани парчета от счупено огледало – живота на Тъмния маг. Елфи, магове, друиди и некроманти шестват из стоте странички на книгата, правейки я увлекателно четиво. Чрез очите на Тери Сторн, Вечният човек или на създания, докоснали в един или друг момент, в една или друга вселена живота на великия маг се разкрива, подобно на пъзел, частичка от вечността... (Все пак над седем хиляди години живот трудно се побират в толкова малък обем, нали така...?) Може да се каже, че „Кръчмата „Зелената котка” е квинтесенцията на нещо, което ако се разработи до дължимият му обем... Ами ще стигне „Колелото на времето”, така си мисля.
Ако ви допадат авантюристите, мъжете с минало, носещи непосилен товар на раменете си – Джаред Терънс ван Сторн е правилният избор. Ловец на спомени, убиец на вампири, магьосник, некромант, превъплъщенията му са толкова много, че е трудно да ги обхванеш всички. В книгата можете да откриете както частички от динамичното фентъзи, толкова характерно за Шекли, така и дълбокото, с елементи на хорър звучене на едно мое настолно четиво – „Джек от сенките” (макар че второто е около щипка по-малко от необходимото, за да мога с чиста съвест да заклеймя книгата като най-доброто българско фентъзи, което ми е попадало в ръцете наскоро. Какво да се прави, черна душа нося...)
След всички тези възхвали, трябва да добавя и едно голямо – а може би не чак толкова – „обаче”. Кръчмата Зелената котка не е за дилетанти в света на фентъзито. Защо ли? Защото просто няма да ви бъде интересна. Ако обаче още не сте порастнали дотолкова, че да не можете да мечтаете и да правите по някое заклинанийце когато никой не ви гледа, тогава тя е вашият правилен избор.
от Odisey » Вто Окт 04, 2011 1:30 pm
Изключително приятно и интересно фентъзи!
От една страна - класика в жанра - владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел... И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности...
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън - във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм - от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите... при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх". И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
от Sephiroth » Вто Окт 04, 2011 1:31 pm
от Odisey » Вто Окт 04, 2011 1:54 pm
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
Style 1
Style 2
Style 3
Style 4
Style 5
Style 6