Авторът Янчо ЧОЛАКОВ

[valio_98]

Откривам темата с едно ТВ интервю с него:
https://www.youtube.com/watch?v=P5Ja_eO8di8&fbclid=IwAR28aJKDzBlF1VNLD4pK5TLg9WtmjhnvMWpox26qAqFOAbCKdShXgjwCaCQ

[Nasko]

Янчо Чолаков - един от сътворителите на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, носител на отличието „Майстор на авангардната фантастика“, единственият българин, включен в номинационния списък за американската награда Campbell през 2013 г., за когото незабравимият Агоп Мелконян обичаше да казва:

„Едно мога да кажа с ръка на сърцето: той го прави различно от другите. И продължава неуморно да търси онази територия, на която е забита табелката „фантастична фантастика“.

Освен че е съставил и редактирал повече от 50 преводни книги фантастика в издателство „Офир“, Янчо Чолаков е издал 5 авторски книги:



В статията си за България „Локус“ определя Чолаков като „истински оригинал, който достига далеч отвъд познатата ни SF традиция, прекроявайки в богат материал нашите привични представи“. А според руския критик Евгений Харитонов „Янчо Чолаков е един от най-дълбоките творци и ярки стилисти в новата българска фантастика“.

Ето някои пасажи от статиите на мастити критици за прозата на Янчо Чолаков:

[Nasko]

Светозар Игов:

Янчо Чолаков през 2009 г. е представен с две книги – романа „в жанра фолкпънк“ „Запали свещ на дявола“ („Аргус“), вече получил първа награда в конкурс за фантастика, и сборника с повести и разкази „Упражнения по безсмъртно писане“ („Офир“). И двете книги представят един автор със силна разказваческа дарба, инвентивно и буйно въображение, солидна и прецизна историческа и хуманитарна ерудиция, чувство за хумор, иронични обрати и пародийни травестии. Бих определил романа му и като социална антиутопия, но фентъзи-ужасите на Янчо Чолаков не визират някаква далечна бъдеща съдба на България и Балканите, а само представят гротескно разкривени днешни социални и ментални тенденции.

И това съвсем не е намусено мрънкане от ретросоцносталгичен тип, а визията на един остър социален диагностик. И в световната, и в славянските литератури („Крали Марко за втори път сред сърбите“, „Пан Броучек на луната“) социалните сатирици са ползвали похвата да преместват фолклорни, митологични и литературни герои от собствения им в друг социален, цивилизационен и исторически контекст, но модерната фантастика не само усили и разнообрази тези похвати на пренасяне, но и има визия за светове, поставени пред неподозирани доскоро предизвикателства. Сборникът с различни като повествувателен обем (9 повести и разкази – от кратката портретна скица в духа на Лабрюер и Канети „Чревоугодникът“ до романовидната „История на самотния редник“) показва тази гъвкавост на Янчо Чолаков да избира и смесва различни епохи и митологии, но и да ги моделира художествено по разнообразен начин. Янчо Чолаков е за мен едно от големите открития в литературен Бургас.

(Годишен литературен преглед – Бургас 2009“ от Светозар Игов)

[Nasko]

Сюжетните детайли на Запали свещ на дявола са амалгама от класически юнашки подвизи и български фолклорни елементи, изкарани от контекста им и набутани в едно изкривено времепространство. България от книгата не е възможна, нито пък цели някаква особено целенасочена „критика“ на народопсихологията и културата ни. Вместо това представлява подсъзнателно омешано бойно поле на всякакви елементи, препращащи към общото смислово обобщение „България“. Нищо не е пощадено – история, манталитет, обичаи, природа. Всичко е превърнато в гориво за нескончаемата игра на многосмислия, асоциации и буквализирани метафори, която според чичко Фройд в едно от по-проникновените му наблюдения за човешкото съзнание е в основата на сънуващия ум.

И да, звучи объркано. И е объркващо. Но привикне ли човек, малко в тази книга не е истински триумф на значещия хаос – с ударение на първата дума.

Плюсове:

+ Основно и преди всичко, блестящото боравене с езика. Чолаков прави с българския това, което автори като Зелазни правят с английския – вкарва поезия и пращяща енергия в разговорните, неформални ритми на родния си език и не се свени да го показва.

+ Потенциалът за смисъл на този роман е огромен. За мен рамката на сънната логика е нещо, в което мога да интерпретирам Запали свещ на дявола, без да ми експлодира главата – съзнавам също така, че това е леко измъкване от моя страна, понеже е възможно липсата ми на начетеност в много отношения да ме спира да възприема и друга страна на романа. Но е трудно човек да мери ерудиция с Чолаков, така че няма да съм единствен.

Минуси:

– Шегите и остроумието на Чолаков понякога не попадат в целта, но предвид картечарския му подход към нещата в това отношение, този ефект не е неразбираем.


Прочетете тази книга. Оставете я да ви обърка, да ви забавлява, да нашепва, вместо да ви поучава. Да ви обърка отново. И после я прочетете пак.

Трип от Шадоуданс http://shadowdance.info/800Broeve/Br65/reviews/reviews65.html#svesht

[Nasko]

Община Бургас връчи на Янчо Чолаков плакета „Петко Росен“ за 2019 г. за книгата му „Прояснение“: