Style 1
Style 2
Style 3
Style 4
Style 5
Style 6
● Илюстрация към сборника. Художник: Пламен Семков
Валери КАЛОНКИН (1958–1999)
ПРИСТРАСТНО ЗА ФАНТАСТИКАТА
През какво ли не мина българската фантастика. Отричана, пропъждана от литературните издания, доскоро тя се свързваше само с 5-6 имена, при все че публична тайна беше съществуването на клубове на фантастите, но те май повече се признаваха в чужбина. Едва в последните години, с появата на ФЕП **, получиха възможност за изява и някои от тези, които днес съставят сборника „Нова българска фантастика ’91“. Защото дори и специализираната библиотека „Галактика“ на издателство „Георги Бакалов“ в досегашното си съществуване не им обърна внимание.
Не идеализирам днешната ситуация. Едва ли „О р ф и я“ щеше да пусне този сборник толкова евтин, ако не беше програмата „Помощ за сто книги“. Вероятно заслуга за него има и министър Елка Константинова, един от малцината изследователи на фантастичната литература у нас. Но на висока продажна цена, при наличието на лавина чуждестранни заглавия, едва ли много читатели биха посегнали към иначе добре оформеното томче ***.
А то заслужава. И с широкия диапазон от възрасти, авторите са родени между 1944 и 1974 година, и с десеторното разнообразие на жанровете на десетимата в него. И с безспорните художествени достижения, които повечето разкази представляват.
Разбирам, че всяка оцена на сборника ще бъде субективна. Разбирам, че педантичният поглед може да установи заемки от различни чужди автори и стилове. Сигурно е неизбежно. С лека тъга ще кажа, че нов сюжет или нова, оригинална разработка тук не открих. С други думи – шедьовър няма. Както няма и слабо произведение, нивото на отпечатаните творби е доста високо. Но важното, освен самата поява на сборника, е, че той доставя пълноценно удоволствие на читателите.
Не ми се иска да се спирам поотделно на десетте разказа. Направил го е вече Атанас П. Славов в интересния си предговор. Направил го е хем пристрастно, хем обективно. Ще кажа по няколко думи само за тези неща, които ми харесаха и които смятам за най-добрите в сборника.
На първо място безспорно поставям разказа за биологичния робот „Вергилий и водата“ от Светослав Николов. И то най-вече заради избрания маниер на писане, един стилизиран, епически език, с дълги тържествени изречения. И с една идея на втори план, повече загатната, отколкото изведена, идея-предупреждение за опасностите, които крие всяка (и ранната) цивилизация.
Но много повече ми допадна разказът на съвсем младия Алек Попов „Влак на ролкови кънки“, мрачна антиутопия по оруеловски, още едно предупреждение, този път за все по-дехуманизиращия се свят. Тук няма кой знае какви технически нововъведения, пък и изразите са конкретни и точни, разказът има привличаща четивност. Внушението обаче идва рязко, с внезапния финал, и с това – разтърсващо, макар че през цялото време Попов ни е подготвял именно за този финал.
И третият разказ, на който давам висока оценка, е гротеската „Сутрин в кръгла рибна консерва“ на Иван Н. Хаджиев. Тук също обстановката е съвсем обикновена. На героинята ѝ расте опашка, но това не впечатлява особено никого. За сметка на което самият разказ има тягостно въздействие точно с обикновеността си, с неяснотата в края на краищата това случило ли се, или не е, и с доста неприятното усещане, че и да не се е случило, ще се случи тъкмо така.
Но къде минава границата между реалност и измислица, къде започва фантастиката? Разколебан съм в оценката на също тъй талантливо написания „Отпечатъци“ на Росица Панайотова, който за мене си е чисто реалистичен разказ и не трябваше да бъде включен в точно такъв сборник.
Всеки един от останалите автори си има своите достойнства. Друг сигурно би избрал други имена, други творби. Опитах се да бъда пристрастен. Накрая искам да похваля и необходимите бележки за авторите, поместени в края на книгата, както и хубавата библиографска справка, малко тъжна с краткостта си. И да изразя една надежда, че е дошло вече време сборник „Фантастика“ да стане ежегоден.
Нова българска фантастика ’91. Сборник. Редактор Ал. Карапанчев. Съставители Александър Карапанчев
и Атанас П. Славов. СД „Орфия“. София, 1991.
● Първа публикация във: вестник „АБВ“, брой 16 от 1992 г.
* Освен че излиза няколко пъти на български, „В епохата на Унимо“ e публикуван четирикратно на руски и веднъж на немски език.
** Става въпрос за ФЕП – Фантастика, евристика, прогностика, първото наше професионално списание в жанра на въображението. Отличено е с приза „Е в р о к о н“ (1989) и с първо място в категорията „Любимо списание – за цялостен принос“ в Националните фантастични награди (2016).
*** В тази книга има и 10 графики, като всяка от тях е сложена по асоциативен път – при това на цяла страница! – към някой от разказите. Ето имената на десетимата художници, допринесли за по-богатия и наистина модерен вид на сборника: Венцеслав Веселинов, Крикор Касапян, Калин Николов, Венцислав Илиев и Емил Вълев; и по-нататък – Пламен Атанасов, Мъгърдич Касапян, Камен Атанасов, Пламен Семков & Пламен Аврамов. Тиражът на „Нова българска фантастика ’91“ е 5000, а пък коричната ѝ цена – 6 лева (за 204 страници). Бел. alex.
