Style 1
Style 2
Style 3
Style 4
Style 5
Style 6
За да не пропуснем тия наистина значими събития, днес ви предлагаме откъс от студията на Калин, включена в току-що споменатия албум. В хартиеното издание тя излиза с известни съкращения от редактора, а пълният текст (който по наше мнение е най-доброто, написано за този визионер!) може да се прочете на следния адрес: https://liternet.bg/publish13/k_nikolov/svetlinata.htm.
Да минем прочее към обещания откъс –
ПРЕБИВАВАНЕ В ЧУЖБИНА
● Автор: Калин НИКОЛОВ
Творби на Васил Иванов попадат във Франция и преди самият той да се озове там. Киноведът Георги Стоянов-Бигор разказва, че е показал негови рисунки, когато гостувал на Луи Арагон в редакцията на „Летр франсез“, на самите Шагал и Пикасо и те предизвикали положителни реакции, одобрение. **
В началото на 1971 г. Васил Иванов заминава по покана на големия пианист Юри Буков във Франция. Буков приема Иванов като член на семейството си – и художникът получава шанс да работи там в продължение на четири години. „Заминаването на Василий – си спомня Юри Буков – стана много трудно, макар че имаше лична покана от мен. Използвах всичките си възможни познанства и контакти, в интерес на истината трябва да кажа, че благодарение на Венелин Коцев изведохме Василий от България“ (Буков, 1994).
Така Васил Иванов сменя атмосферата, предприема ново начало в художническата си биография и открива няколко изложби във Франция.
„Творчеството на Васил Иванов спада, разбира се, към изящното изкуство, но и към ръчното умение, за което свидетелстват неговите творби с присъщата им виртуозност, с която са положени белите или цветни форми върху черния хартиен фон, със сигурността на рисунъка им. Неговото уникално изкуство обаче е само средство, защото е в услуга на поезията, мисълта, визията, която надхвърля обикновеното постигане на естетическото, като разкрива една уникална, несводима до нищо друго, дълбочина.
Наблюдавали сме Васил Иванов пред черния си лист, хванал парче бяла креда. Боравенето с нея бе с удивителната бързина на светкавица. Тъй както внезапната светлина озарява нощта на ивици от следи, което ни позволява да открием за миг дори най-обширния пейзаж, ръката на Васил Иванов разкриваше върху черния фон знаци и форми, техните очертания и техните преплитания. Намираме се в присъствието на едного от ония творци, които по право и в пълния смисъл сънуват наяве.
Не се заблуждавайте: тази сръчност не произтича от лекотата на навика. Тя се подчинява на дълбоки импулси, които събужда и проявява. Тук всичко идва отвътре, а същността на творящия знае как да го управлява. Образите на Васил Иванов възникват от света, който художникът носи в себе си. Те са форми на една дълго носена и медитирана вселена. Творецът придава на образа на своите видения някакво свойство – обективно и необективно, реално и нереално, така че между тях винаги да лежи един път, проход, който да увлича и нас.
Това е един свят, ето го. Ние сме в него. Ние не можем да бъдем никъде другаде. Като го гледаме, ние го живеем и нашето зрение става живот. Неизбежно ли е да чувстваме, пред лицето на тези рисунки, че сме се озовали на земя, където трусовете ще доведат до земетресения, причиняващи издигането на едни форми и изчезването на други? Размерът на персонажите, понякога присъстващи сред нарисуваното, ни помага да измерим степента на загадъчното събитие, толкова малки са фигурите им пред тези камъни, между тези скали, в тези клисури и тези каньони, върху тези внезапни тераси.
Какво представление изнасят тия актьори посред декора на залеза на боговете? Дали те не разбират, че Валхала е изчезнала поради прегрешения срещу обичаите и духа? Жестовете им понякога свидетелстват за вцепенение пред отраженията на пречупените колони, пред останките от миналото, или дешифрират фантазмите на древни светилища и на вкаменените ликове, разядени от времето, израз на силите на пустинята.
Другаде не се ли намираме пред началото на едно сътворение? Големи, гъвкави форми се издигат около кухините, където се срещат, обединяват се, изкачват се във вечно движение и монументално застиват в пространството. При това те са надарени с еротизъм, в непреносния смисъл на думата, търсят да се свържат с други форми. Очевидно е, че сме свидетели на едно тайнство, най-висшето, без съмнение: желанието за другия, желанието за обединение с другите, надеждата да станем едно, премахването на разстоянията и противоположностите в любовта. С други думи, на търсенето на единство, физическо и метафизично, неизчерпаемо, неизтощимо.
Всеки е свободен да открива себе си в изкуството... Изкуството има за цел да направи невидимото, носеното в нас – видимо. Всяко познаване на формите всъщност е признание. Такава е и висшата роля на всяко едно изкуство, особено на визионерите, на Блейк например, или на Монсу Дезидерио, както и на един Васил Иванов. Рядко се случва, както в неговите творби, голямата загуба да не се яви като повторно намиране, необяснимото да не преходи в изразимост, а изворът да не се слее с тъмата на източника и с яркостта на речните устия (Vassil Ivanoff, 1974).“
Автор на този прекрасен текст, посветен на изложбата на Васил Иванов *** в галерия „Хексаграм“, Париж, е Макс-Пол Фуше. За своето време той е един от най-известните и високо ценени радио- и телевизионни журналисти в областта на културата. Създател на едни от най-популярните програми на френската телевизия за изкуство. Поет, писател, изкуствовед. Като млад е бил близък с Камю и Еманюел Муние, по късно се свързва с творци-фигури като Антонен Арто, Жан Вал, Арагон, Пол Еманюел, Пол Елюар, става част от интелектуалната съпротива за демократизиране на социалната среда в медиите, срещу смъртното наказание, изтезанията, цензурата.
ооооооооооооооооооооооооооо
* Самият издател го нарича каталог. Съставител е Иво Милев, който се явява и един от тримата автори на текстовете вътре. Другите са Калин Николов и Борис Бекяров (именно от неговата колекция идват показаните в изложбата около 90 картини). Албумът има размери 28,5 х 23 см, 208 страници и с разкошен пълноцветен печат представя всички периоди от творчеството на удивителния Васил Иванов. Издател: Националната галерия. – Бел. alex.
** Изказване от документалния филм за художника „Картини от една изложба“, реж. Дочо Боджаков, опер. Иван Варимезов. – Бел. авт.
*** Съществуват още два филма за Васил Иванов – първият е „Време-пространство“ на поляка Йежи Волен, заснет през 1966 г. През 1967 г. нашият Димитър Грива става режисьор, сценарист и композитор на 15-минутната лента „Пътят до плеадите“ (получила диплом от Петия международен кинофестивал на фантастичния филм, провел се в Триест, Италия). Лентата показва под особено артистичен ъгъл космическите картини на Иванов и може да се види тук – https://docs.google.com/file/d/0B6PDZWSxiJX2ZDBJV18tUUNuMjQ/edit. – Бел. alex.
