Авторът Атанас П. СЛАВОВ

[alexandrit]

Той е ярко изявен творец от типа „човек-оркестър“: писател, издател, изследовател & популяризатор на фантастиката, съставител, преводач, клубен художествен ръководител... и художник. Точно на това му превъплъщение – художникa с компютърна четка Атанас П. Славов – е посветено писмото, което неотдавна получихме в нашето дружество:

Скъпи Атанасе, простете ми за фамилиарното обръщение, много ми допадат Вашите сюрреалистични фантазии, които са сами по себе си космични светове в пребиваването на човека в кратката отсечка между настоящия миг и безбрежността на инобитието и всемира.

Това, което важи и за безкрайно оригиналния автор на поетичните строфи, сте уловили по емпатия и твърде лично „любящо“ съпреживяване в една многозначна композиция, сложна и умозрителна като графика и заплетена в тайнствени кодове, мистериозна и загъдъчна сакрална живопис.* Както чудесно е казано от Благовеста Касабова в предговора: „... пътуването на Вселената“ – безкрайно преобразяваща се в познати и непознати форми – сфери, спирали, елипси, кълба. В познати и непознати пространства, изпълнени с движение, космически студ,



звездопадни въртопи, вулканични слънца, безкрайни метеорни трасета“, etc. Това е живопис-иконопис в катедралата на човешкото присъствие и неговата протяжност в мириадите багри, движения и преображения на Вселената. Азът не е монолитен, той е раздробен на множество присъствия: „Присъствам във пространството изцяло / – различен, монолитен, разчленен. / Виси многоаспектното ми тяло, / почти като фантом овеществен“. Обединява го образът на огнена стихия, поглъщаща във въртопа си стремящи се към небосвода земни живи форми. Вярата човешка не е монотеистична, тя е светлината, нощта, безтелесният квант, зовът на звездите, а сред тях човекът отново върви към самотния връх на Голгота. Сред космичните карминени багри, разсеяли мрака, художникът пак поставя сферата, пирамидата, ромба като митологеми на антропоморфния Космос... Странни структурни живописни образувания пронизват изобразителната повърхност на Вашите фантастични пейзажи, които кореспондират на метежната човешка душевност, на срещите и разделите ни във времето, напред – или обратно, които обрисуват мелодрами на притежанието и загубата, отекващи в космичното пространство – теми, които вълнуват мислещия и чувстващ човек, за когото Космосът ще бъде единствената мяра във времената на колапс и безпросветност.

Извинете ме за патетичния тон, но наистина съм възхитена от тази образна симбиоза между поетичен текст и живописни митологеми, които превръщат книгата в буквар на космично-човешкото. Извинете ме, че реагирам със закъснение, но вече искрено, като Ваш почитател.

С топъл поздрав: Алена КИРОВА (галерист)
___________________________

* Става дума за стихосбирката АРГОНАВТ, издадена през 2020 г. от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“. Автор: Анибал Радичев; художници: Атанас П Славов (50 цветни компютърни графики) и Калин Николов; редактор: Александър Карапанчев.**
** Тази книга е № 2 от уникалната библиотечна поредица ФАНТАСТИХИЯ, посветена на българска и преводна поезия
с фантастичен вектор.