Писателска работилница

[ogonommo]

За всички, които следят този отдел:

Предлагам да направим мейл-базирана (поне засега) писателска работилница, в която да развиваме уменията си. Имам идеи за някои упражнения, Goa направи много интересно предложение, а и всеки, който иска да помогне в начинанието може да драсне няколко реда (или повече) в допълнение към темата.

Ако бъде проявен по-голям интерес към темата бих могъл да се захвана с правенето на опростен портал на работилницата с основните функционалности за постване на кратки произведения и система за отправяне на критики и оценяване. Което обаче ще отнеме време.

[Трип]

Прави

Имам, на хартия и в електронен вид, около двайсетина книги за писането, няколко от тях дават и доста добри упражнения. Според мен не би било лошо да се включват и разни есеподобни текстове от рода на "Как написах този разказ/откъс, какви писателски решения взимах, докато го мъдрих..." и т.н.

[ogonommo]

Трип, това е чудесна идея. Опознаването на процеса на писане и как различните хора подхождат към него е жизненоважна. Спомням си, че в някой от предните броеве на Shadowdance четох статия за писането на разкази; мисля да компилирам списък с линкове към подобни материали.

[Deckard]

Аз реших да се включа с едно кратко описание от последното ми произведение.

Моля чувствайте се добре дошли да го коментирате и да давате своите съвети.

Изоставеното пристанище беше тихо и безлюдно. С течение на годините то се беше превърнало в гробница за стари товарни и пътнически кораби и си беше спечелило репутацията на един от най-опасните райони на града. Изабел паркира близо до няколко червени транспортни контейнера и излезе от колата си. Пътят към кейовете беше блокиран от дълга редица бетонни колчета и тя трябваше да продължи пеша по асфалтовата крайбрежна алея. Във въздуха се носеше приятната солена миризма на океана. Пустият и занемарен кей номер 23 беше дълъг около стотина метра и се беше превърнал в последен дом за допотопен ръждясал ферибот носещ гръмкото име „Симон Боливар”. Изабел седна на една прогнила дървена пейка и замислено се загледа в синия безкрай пред себе си.

[Трип]

Изоставеното пристанище беше тихо и безлюдно. С течение на годините то се беше превърнало в гробница за стари товарни и пътнически кораби и си беше спечелило репутацията на един от най-опасните райони на града. Изабел паркира близо до няколко червени транспортни контейнера и излезе от колата си. Пътят към кейовете беше блокиран от дълга редица бетонни колчета и тя трябваше да продължи пеша по асфалтовата крайбрежна алея. Във въздуха се носеше приятната солена миризма на океана. Пустият и занемарен кей номер 23 беше дълъг около стотина метра и се беше превърнал в последен дом за допотопен ръждясал ферибот носещ гръмкото име „Симон Боливар”. Изабел седна на една прогнила дървена пейка и замислено се загледа в синия безкрай пред себе си.

Честно казано, подобен стил описателност гарантирано ще ме отегчи в по-големи количества. Чел съм книги, писани така, познавам се. Звучи ми като сценични указания за пиеса.

Няма го цветът, който гледната точка на Изабел би дала на разните детайли. Имаме само "приятната" солена миризма, която подсказва, че сме в нейната глава. Всичко друго е като през очите на всезнаещ разказвач (Пратчет използва тая гледна точка в целия Свят на диска), което само по себе си не е проблем - само дето имам чувството, че чета туристически справочник.

Предлагам да пробваш да *започнеш* сцената със спирането на колата и след това да предадеш безлюдността, тишината, старите кораби и лошата му репутация през очите на Изабел. Ще видиш, че нито една част от справочниковата информация, която си дал (безлюдността, изоставеността, това че е гробище за кораби), няма да има нужда просто да я съобщаваш, внушението само ще се изгради.

В тая връзка, ще си позволя до попренапиша някои твои изречения по-долу, за да видиш каква употреба на езика би ми харесала като на читател (или поне какво би ми харесало повече, отколкото това в момента), може някои неща да ти харесат и на теб:


С течение на годините то се беше превърнало в гробница за стари товарни и пътнически кораби и си беше спечелило репутацията на един от най-опасните райони на града. - С годините корубите на товарни и пътнически кораби се бяха трупали на кейовете. (Моментът с опасния район и по-важно, *защо* е опасен район, бих го оставил за после, понеже иска малко повече място; тук иначе съм орязал някои от фразите, които за мен само трупат излишни думи върху образа)

Изабел паркира близо до няколко червени транспортни контейнера и излезе от колата си. Пътят към кейовете беше блокиран от дълга редица бетонни колчета и тя трябваше да продължи пеша по асфалтовата крайбрежна алея. - Изабел паркира до няколко червени контейнера, пред бетонните колчета, преградили пътя към кейовете, и пое пеша по крайбрежната алея. (Защо има контейнери? Или и те са отдавна неизползвани? Иначе моментът със слизането от колата се подразбира, не ми е нужен)

Във въздуха се носеше приятната солена миризма на океана. Пустият и занемарен кей номер 23 беше дълъг около стотина метра и се беше превърнал в последен дом за допотопен ръждясал ферибот носещ гръмкото име „Симон Боливар”. - На кей номер 23 се поклащаше фериботът "Симон Боливар", допотопен и полуизяден от ръжда. (Пустотата и занемареността, както и сетивните описания, както казах, просто биха ми харесали повече, ако ги преструктурираш изцяло, затова съм ги пропуснал. "се беше превърнал в последен дом" е словесен багаж, мъртва метафора)

Изабел седна на една прогнила дървена пейка и замислено се загледа в синия безкрай пред себе си. - Изабел седна на прогнила дървена пейка и се умисли. (пак съм пропуснал "синия безкрай", защото е клише и би ми харесало повече да поразвиеш образа, както решиш)

Сега няколко думи за приятната солена миризма и синия безкрай. Нужна ти е конкретика. Примерно "ароматът на августовски водорасли", ако е август. Бих също така пробвал да опиша "синия безкрай" (това морето или небето е, между другото? щото ако е морето - то рядко е синьо, а идиличното словосъчетание не се връзва с гробищната атмосфера на пристанището) такъв, какъвто Изабел го вижда *сега*, в момента.

[ogonommo]

Ето линк към колекция от книги за писането, любезно предоставен от Трип:

http://dox.bg/files/dw?a=b9669fcb3b

Джефри Карвър, писател фантаст, също е дал кратки инструкции за начините на писане, клопките и хитрините, които могат да бъдат намерени тук:

http://www.writesf.com/

-----

Предлагам да създадем мейл-лист с всички желаещи да участват в работилницата и да насочим дата за поставянето на първата задача/упражнение. Ще има срок за написване и в зависимост от броя на участниците резултатите ще бъдат разпределени в няколко канала или групи и дискутирани.

Желаещи? Идеи за това какво ще правим първо?

[Deckard]

Благодаря за подробния анализ, Трип.

[Трип]

Ами, може би някои базови неща?

Неща от типа "Напишете 200-тина думи, в които има явни звукови и ритмически ефекти"; или "Напишете двеста думи с изречения, не по-дълги от 7 думи/двеста думи, които да са само едно изречение"; или "Опишете сцена и двама герои като си служите само и единствено с диалога им - около 2 страници"; или "напишете сцена, около 500 думи, в която се прескача от минало повествователно време към сегашно повествователно време"; или "напишете сцена, около 300-400 думи, от гледната точка на човек, дълбоко различен от вас като убеждения и мислене"

Тези не са точно използваеми в готов цялостен текст, но градят усет.

Или нещо, по-директно свързано с писане на цялостно произведение:

"Напишете два абзаца,развиващи действието точно преди откриването на труп"
"Опишете в около 250-350 думи сграда, гледана от мъж, загубил сина си във война. Не споменавайте открито нито мъжа, нито загубата му."
"Опишете в около 250-350 думи пейзаж, гледан от жена, чийто мъж-побойник е умрял. Не споменавайте нито жената, нито случилото се."
"Развийте поне 3 различни сюжета по даден сетинг/герои/и двете. По желание напишете първите 300-400 думи от (някои, но поне два от) тях.

@ Декард - Няма защо. Но идеята на писателските работилници са обосновани отговори, не просто благодарности/псувни по критикуващите ;) Това като общ принцип, де, чувствай се свободен да не ми пишеш в подробности какво мислиш за бележките ми.

[ogonommo]

Трип, отново, благодаря! Много добри идеи като за начало. Ако не се лъжа съм чел подобни предложения (от теб или Рол) във форума на Shadowdance или в някоя литературна тема из друг форум. Явно не съм обърнал достатъчно внимание.

На мен ми се искаше да пробваме и малки когнитивни експерименти с "Поток на съзнанието", за да видим при кой как протичат процесите на възприятие и как се опаковат в думи. Или пък кратки импресии, вдъхновени от различни сетивни възприятия - звук/музика, цветове и форми, тъмно/светло, забрана за използване на някое от възприятията в описанията или описването само на точно определени възприятия. За да видим уникалността в подхода на всеки към писането в различни ситуации.

[Трип]

Формулирай си хрумките и реши. Може ти да отговаряш за поставянето на задачите

[ogonommo]

Първата задача ще бъде поставена утре вечерта (петък, 15 октомври). Всеки, който иска да участва може да ми прати мейла си на лично съобщение.

-----

Идеята ми да експериментираме малко с различни упражнения, за да видим кое работи и кое работи наистина добре. Желаещите и имащите възможност да прочетат част от материалите в линковете в началото на темата могат да предложат собствен лист с упражнения и после с тях да решим какво ще се прави и в каква последователност.

[Goa]

Всички тези идеи и намерения са много хубави, но ще трябва 25/8 да се занимава човек с тях, за да ги изпълни
Аз засега ще чета само тук, и то, опасявам се, не всичко

[ogonommo]

Goa, няма да е лесно. Вероятно, ако има интерес към работилницата, процесът ще продължи месеци. Пък и повечето упражнения изискват написването на текст под 1000 думи, което въобще не е много. Важното е да се работи по въпроса.

[Goa]

Написването на какъв да е текст под 1000 думи не е проблем, но написването на точно определен текст вече е... а преди изобщо да се започне, трябва да се изчетат стотици страници, после да се помисли дълго време върху това какво всъщност се иска от текста... поне аз така го виждам процеса. Веднъж го направихме в клубната работилница и резултатите не бяха лоши, макар че не отделихме твърде много време. Спряхме обаче след първото упражнение. Явно нещо липсваше.

Но щом работилниците действат по принцип и по-задълго, значи може и да стане... стискам палци!

[Deckard]

Аз предлагам при първите задачи да не се въвежда задължителна норма от брой на думите или знаците, тъй като има опасност това да откаже някои колебаещи се бъдещи участници.

[ogonommo]

Първите планирани упражнения са лесни точно по тази причина. Засягат повече изграждането на навици и запознаване с процесите на мислене и възприятията. Никой няма да бъде боцкан, за да му взимат кръвна проба.

[dimitarson]

Здравейте на всички от форума:)
Идеята е хубава, но за кога се предвиждат първите изпитания?Има ли чуждоезични форуми, където вече са разработили подобен тип работилници? В Шадоу също има такъв раздел(май?) , но той като че ли е в затишие?

[ogonommo]

Здравей, първото упражнение вече тече, ако искаш мога да ти пратя условието по мейл.

На Запад има много такива работилници (не само мейл-базирани, но и класове, в които се преподава, онлайн сайтове за писане и критикуване), но при нас са малко и, да, повечето са в затишие. Целта на тази работилница е да се разработи система от упражнения, които ще бъдат оценени, за да се види кои от тях са по-ефективни. Може би ще успея да направя и страница, в която потребителите ще могат да извършват избраните от тях упражнения или просто да пишат и да бъдат оценявани от други потребители, но всичко зависи от активността в текущата работилница.

[dimitarson]

Ок,значи и аз влизам в работилницата:)
А кои са оценителите?

[ogonommo]

Ок,значи и аз влизам в работилницата:)
А кои са оценителите?

Само ми прати мейла си на лично съобщение и ще ти дам условието. Всички участници в работилницата са едновременно и оценители. Първото упражнение е без оценки и с малко по-особен характер.