Товар №13 - еко фантастика
Публикувано на: Пон Яну 20, 2014 1:58 pm
Здравейте. Ще пусна един разказ, като мисля да стане поредица от различни случки с герой капитан Тао.
Тао сънливо примигваше пред монитора. Сухотата в очите го дразнеше и на всеки няколко минути задрямваше и главата му клюмваше към гърдите. Това го стряскаше и той мигом се ококорваше срещу скучните празни монитори, ядосан на навалящата го дрямка.
– Е, няма да го бъде така – заключи накрая философски и се надигна от удобното капитанско кресло. Затътри се по коридора към малката столова на кораба, където беше монтирал кафе машината. Струваше си човек да погледне тази машина. Неговата гордост. Беше я купил от някаква разпродажба и след грижлива реставрация беше заела видно място в столовата на разузнавателния крайцер „Нефрит”. Блестящо червена, оригинална кафе машина от земята. Тао зареди кафето собственоръчно с вниманието и прецизността на сапьор.
След няколко минути се настани с доволен вид и чаша ароматно кафе обратно на поста си. Зазяпа се отново в пустите монитори и пълзящите по тях колонки с информация. Комуникационният монитор започна да мига в жълто и се включи тиха аларма. В средата на командната зала се появи холограмата на централния компютър. В случая Тао си беше избрал образа на невисок мускулест мъж с брада и камуфлажна униформа.
- Здрасти Чък - обърна се Тао към холограмата. - Новини ли имаш?
- Да капитане. Има повикване от централата на „Империъл Трежърс” – отвърна холограмата с неочаквано жив и приятен глас.
- Виж ти, сетил се някой за добрия стар Тао. Пусни го на монитора.
На екрана се появи красива руса жена в стилна сива рокля.
- Мадам - Тао кимна почтително.
- Здравей, капитане - усмихна се жената от екрана. - Как я караш?
-- Не мога да се оплача- ухили се Тао. - Имам хубаво кафе, много звездни каталози за преглед и приятен събеседник - кимна към аватара в униформа зад себе си. Дамата отсреща се засмя.
- Аз всъщност исках да проверя какви са ти плановете, за да попълня месечната справка.
- Ами сега летя към система Сигма 214. Има отбелязана в каталога звезда Клас G, в чиято орбита има планета от земен тип. Ще я сканирам и ще направя някои проучвания. Имам чувството , че там ще излезе нещо интересно. Чък даже е сигурен в това - усмихна се Тао и посочи към холограмата на компютъра. - После се прибирам обратно на Терион за ремонт на кораба и малко почивка.
- Добре, вписвам го в справката и те оставям. И успех, капитане. - Дамата помаха с ръка и образът й изчезна от монитора.
Тао беше капитан и екипаж на малкия разузнавателен крайцер „Нефрит” . Славеше се като един от най-добрите търсачи на ценни ресурси в концерна, за който работеше. А това беше наистина могъщ и богат концерн. Държеше правата и продаваше едни от най-качествените и рядко срещани природни ресурси и суровини в галактиката. Несинтетични редки суровини и материали се продаваха по аукциони и борси на умопомрачителни цени. Сега Тао беше на поредния си рейд в слабо изследвания Гама Квадрант, където нюхът му подсказваше, че ще открие нещо голямо.
Наближаваше една звезда почти близнак на земното слънце, с пет планети и астероиден пояс. Четвъртата планета беше картотекирана като „земен тип” и именно към нея беше насочено вниманието му. Въведе команди в навигационния компютър за влизане в орбита и се запъти обратно към столовата да си приготви закуска. Поръча на репликатора плодов сок и хотдог и седна пред огромния панорамен илюминатор на столовата. Това беше едно от любимите му забавления. Да похапва пред истински илюминатор и да съзерцава звездите, пръснати като шепа сребърни монети в безбрежния космос. И най-добрият монитор не можеше да се мери с един класически илюминатор и очарованието, което предлага. На няколкостотин метра от илюминатора профуча малък нащърбен метеорит. След секунда кораба потръпна от подобния на кашлица изстрел на противометеоритното оръдие.
- Горе Чък добре ще се позабавлява - измърмори Тао и се усмихна при мисълта за настървено стрелящия аватар в оръдейната кула. Компютърът на Нефрит си имаше характер и стрелбата по метеорити му беше нещо като запазена марка. Самият Тао изобщо не можеше да се конкурира с него в стрелбата и за това винаги му отстъпваше тази дейност. Докато си изяде сандвича, оръдието се изкашля още няколко пъти.
Половин час по-късно Тао беше отново на мостика и наблюдаваше с възхищение умелите маневри на автопилота. След безпроблемното, благодарение на точната стрелба, преминаване през метеоритното поле корабът се готвеше да влезе в орбита.
Тази планетата не беше голяма красавица. Според данните на скенерите мръсносивите петна бяха отровно солени водни площи, а сиво-зелените бяха заети от рехава растителност и обширни степи с остра трева. Имаше и големи жълтеникави петна, които бяха много сухи и горещи пясъчни полета.
– Боже, каква пустош – промърмори под нос Тао, докато тесните му, подобни на цепки очи се взираха в кадрите от повърхността. Нищо съществено, което да ти привлече вниманието и въпреки това трябва да има нещо тук. Много странни бяха данните от детектора за безценния Товар №13. Не отчиташе наличието на никакви подземни източници на въпросния ресурс. Явно щеше да се наложи да кацне на планетата и лично да направи някои проверки. Огледа внимателно данните от сканирането на повърхността и реши да се приземи до едно неугледно селище, което скенерите бяха регистрирали.
Според архивите планетата беше населена с примитивни хуманоиди в начална фаза на използване на прости метални сечива. Раса примитивна, но неагресивна и добронамерена. Животът на планетата не беше лек и местните племена се радваха на всеки кораб. Планетата беше доста отдалечена от търговските трасета и това, заедно с липсата на ценни ресурси, я правеше още по-изолирана и незначителна.
Тао реши да вземе със себе си най-чувствителния преносим детектор, с който разполагаше. Той не беше претенциозен и освен хубавото кафе нямаше други кулинарни изкушения, така че багажът му се събираше в една малка раница. Докато направи проучванията си на повърхността кораба, щеше да сканира от орбита, управляван от компютъра. Въведе необходимите корекции в навигационната система на крайцера и се запъти към трюма, където беше малката разузнавателна совалка, с която щеше да кацне на планетата. Холограмата го изпрати до люка и козирува със сериозно изражение.
- Да пазиш къщата, Чък - провикна се Тао и захлопна люка на совалката. Аватарът вирна палец с усмивка.
следва:
Тао сънливо примигваше пред монитора. Сухотата в очите го дразнеше и на всеки няколко минути задрямваше и главата му клюмваше към гърдите. Това го стряскаше и той мигом се ококорваше срещу скучните празни монитори, ядосан на навалящата го дрямка.
– Е, няма да го бъде така – заключи накрая философски и се надигна от удобното капитанско кресло. Затътри се по коридора към малката столова на кораба, където беше монтирал кафе машината. Струваше си човек да погледне тази машина. Неговата гордост. Беше я купил от някаква разпродажба и след грижлива реставрация беше заела видно място в столовата на разузнавателния крайцер „Нефрит”. Блестящо червена, оригинална кафе машина от земята. Тао зареди кафето собственоръчно с вниманието и прецизността на сапьор.
След няколко минути се настани с доволен вид и чаша ароматно кафе обратно на поста си. Зазяпа се отново в пустите монитори и пълзящите по тях колонки с информация. Комуникационният монитор започна да мига в жълто и се включи тиха аларма. В средата на командната зала се появи холограмата на централния компютър. В случая Тао си беше избрал образа на невисок мускулест мъж с брада и камуфлажна униформа.
- Здрасти Чък - обърна се Тао към холограмата. - Новини ли имаш?
- Да капитане. Има повикване от централата на „Империъл Трежърс” – отвърна холограмата с неочаквано жив и приятен глас.
- Виж ти, сетил се някой за добрия стар Тао. Пусни го на монитора.
На екрана се появи красива руса жена в стилна сива рокля.
- Мадам - Тао кимна почтително.
- Здравей, капитане - усмихна се жената от екрана. - Как я караш?
-- Не мога да се оплача- ухили се Тао. - Имам хубаво кафе, много звездни каталози за преглед и приятен събеседник - кимна към аватара в униформа зад себе си. Дамата отсреща се засмя.
- Аз всъщност исках да проверя какви са ти плановете, за да попълня месечната справка.
- Ами сега летя към система Сигма 214. Има отбелязана в каталога звезда Клас G, в чиято орбита има планета от земен тип. Ще я сканирам и ще направя някои проучвания. Имам чувството , че там ще излезе нещо интересно. Чък даже е сигурен в това - усмихна се Тао и посочи към холограмата на компютъра. - После се прибирам обратно на Терион за ремонт на кораба и малко почивка.
- Добре, вписвам го в справката и те оставям. И успех, капитане. - Дамата помаха с ръка и образът й изчезна от монитора.
Тао беше капитан и екипаж на малкия разузнавателен крайцер „Нефрит” . Славеше се като един от най-добрите търсачи на ценни ресурси в концерна, за който работеше. А това беше наистина могъщ и богат концерн. Държеше правата и продаваше едни от най-качествените и рядко срещани природни ресурси и суровини в галактиката. Несинтетични редки суровини и материали се продаваха по аукциони и борси на умопомрачителни цени. Сега Тао беше на поредния си рейд в слабо изследвания Гама Квадрант, където нюхът му подсказваше, че ще открие нещо голямо.
Наближаваше една звезда почти близнак на земното слънце, с пет планети и астероиден пояс. Четвъртата планета беше картотекирана като „земен тип” и именно към нея беше насочено вниманието му. Въведе команди в навигационния компютър за влизане в орбита и се запъти обратно към столовата да си приготви закуска. Поръча на репликатора плодов сок и хотдог и седна пред огромния панорамен илюминатор на столовата. Това беше едно от любимите му забавления. Да похапва пред истински илюминатор и да съзерцава звездите, пръснати като шепа сребърни монети в безбрежния космос. И най-добрият монитор не можеше да се мери с един класически илюминатор и очарованието, което предлага. На няколкостотин метра от илюминатора профуча малък нащърбен метеорит. След секунда кораба потръпна от подобния на кашлица изстрел на противометеоритното оръдие.
- Горе Чък добре ще се позабавлява - измърмори Тао и се усмихна при мисълта за настървено стрелящия аватар в оръдейната кула. Компютърът на Нефрит си имаше характер и стрелбата по метеорити му беше нещо като запазена марка. Самият Тао изобщо не можеше да се конкурира с него в стрелбата и за това винаги му отстъпваше тази дейност. Докато си изяде сандвича, оръдието се изкашля още няколко пъти.
Половин час по-късно Тао беше отново на мостика и наблюдаваше с възхищение умелите маневри на автопилота. След безпроблемното, благодарение на точната стрелба, преминаване през метеоритното поле корабът се готвеше да влезе в орбита.
Тази планетата не беше голяма красавица. Според данните на скенерите мръсносивите петна бяха отровно солени водни площи, а сиво-зелените бяха заети от рехава растителност и обширни степи с остра трева. Имаше и големи жълтеникави петна, които бяха много сухи и горещи пясъчни полета.
– Боже, каква пустош – промърмори под нос Тао, докато тесните му, подобни на цепки очи се взираха в кадрите от повърхността. Нищо съществено, което да ти привлече вниманието и въпреки това трябва да има нещо тук. Много странни бяха данните от детектора за безценния Товар №13. Не отчиташе наличието на никакви подземни източници на въпросния ресурс. Явно щеше да се наложи да кацне на планетата и лично да направи някои проверки. Огледа внимателно данните от сканирането на повърхността и реши да се приземи до едно неугледно селище, което скенерите бяха регистрирали.
Според архивите планетата беше населена с примитивни хуманоиди в начална фаза на използване на прости метални сечива. Раса примитивна, но неагресивна и добронамерена. Животът на планетата не беше лек и местните племена се радваха на всеки кораб. Планетата беше доста отдалечена от търговските трасета и това, заедно с липсата на ценни ресурси, я правеше още по-изолирана и незначителна.
Тао реши да вземе със себе си най-чувствителния преносим детектор, с който разполагаше. Той не беше претенциозен и освен хубавото кафе нямаше други кулинарни изкушения, така че багажът му се събираше в една малка раница. Докато направи проучванията си на повърхността кораба, щеше да сканира от орбита, управляван от компютъра. Въведе необходимите корекции в навигационната система на крайцера и се запъти към трюма, където беше малката разузнавателна совалка, с която щеше да кацне на планетата. Холограмата го изпрати до люка и козирува със сериозно изражение.
- Да пазиш къщата, Чък - провикна се Тао и захлопна люка на совалката. Аватарът вирна палец с усмивка.
следва: