от valio_98 » Съб Сеп 30, 2023 12:57 pm
Послепис от един чудесен Булгакон / Postscript of a wonderful Bulgacon
English version - below.
Преди около седмица приключи Булгакон 2023, който се проведе в Пловдив, между 22 и 24.09. Регистрираха се около 150 човека, но не всички участваха през цялото време и няколко паралелни потока от събития допълнително създадоха впечатление за ниска посещаемост. За сравнение, преди една година в Кърджали имаше 50-60 участници, но само един поток от събития. Усилията за подготовката на двете събития бяха сравними, но Пловдивското имаше предимството да се проведе в по-голям и по-централен град.
Програмата на Булгакон 2023 беше много разнообразна, но се концентрираше около две условни центъра. Единият беше екзотичната фантастика – от гледна точка на неразглезения от издателите среден български читател. Особено интересен, разбираем и добре структуриран доклад изнесе Уоле Талаби – нигерийски писател фантаст, който по професия е инженер и не избягна включването на графики и хистограми в презентацията си. Сюмейра Буран, Емад Айша Агниешка Халас и Александър Жиляк и ни разкриха неочаквани тайни за фантастиката в Турция, Египет, Полша и Хърватия. Екзотика за нас е и непознатото, но важно – защото е посветено на наj-важната тема за свободата – творчество на Андреас Ешбах (Германия).
Отделно и специално споменавам и добрите приятели на България Нина Хорват (Австрия) и Ерик Симон (Германия), които нееднократно са били у нас, а Ерик, с многото си преводи и редакторска работа, е истински „прогресор“ и просветител, разпространяващ българската фантастика в страната си. Не мога да пропусна и панела, който фантасти от пет европейски страни стигнаха до извода, че колкото повече една страна е застрашена – независимо дали политически или икономически, – толкова повече националната специфика в нейния фантастичния жанр доминира над глобалните идеи.
Вторият център – смея да твърдя, че той натежа като разнообразие на теми и брой събития – беше публикуването. Имаше цикъл от представяния на нови книги с авторски четения, излезе новия брой на сп. „Тера фантастика“ и нова книга от едноименната поредицата. Франческо Версо сподели собствения си опит в издаването на европейска фантастика, а Алекс Шварцман даде „курс“ по публикуване на английски. Христо Коцев от „Артлайн“ представи гледната точка на българските издатели.
Това са само някой от събитията от Булгакон 2023 – аз участвах дистанционно и неизбежно имам ограничен поглед. Но искам да споделя нещо друго – този е втория Булгакон, в чиято подготовка участвам. И двата – за пръв път в историята на мероприятието – имаха силна хибридна съставяща. Това не е лесно нито да се организира, нито да се изпита – даже в ролята на обикновен зрител, който трябва да се концентрира и за част от събитията да общува на английски. За съжаление ние сме от губещата страна на „езиковата надпревара“ – ако искаме да общуваме със света, трябва или да използваме преводачи или самите ние да разбираме „доминиращия“ език. Като част от организаторите мога да кажа, че и двата варианта имат предимства и недостатъци. Булгакон 2022 използва преводачи, което разшири аудиторията, но ефективно намали времето на общуване наполовина. Булгакон 2023 имаше паралелни потоци на Английски и Български, които с малки изключения бяха организирани така, че ако човек иска да следи само мероприятия на единия език, винаги да има тая възможност.
Може да се спори, дали един национален фестивал на фантастиката има нужда от толкова чуждестранни гости. Едната крайност е да няма никакви, другата – те да са мнозинство. Без да специално да следим за съотношението, на Булгакон 2023 то беше близо до 1:1 и аз смятам – това е мое собствено мнение, не ангажирам останалите организатори, – че това е правилният път. Виждам две причини да търсим международно участие: първо, ние самите да научи нещо от и за водещи автори/издатели/преводачи на световно ниво, които публикуват или работят в съвсем друга издателска, езикова, икономическа и пр. среда. Излишно е да казвам защо е необходимо това – примерът с разказа на Елена Павлова в сп. „Азимов“ е достатъчно обяснение. Втората, не по-малко важна страна, е интелигентната пропаганда на българската фантастика и на българската общност по света – с идеи, с литературни качества, и не на последно място – с авторски обаяние. Хората, които поканихме, като правило са видни фигури във фендъма на своите страни; връзките с тях вече са довели до представяния на Българската фантастика в Германия, Румъния и страните от бившия СССР. В този смисъл особено успешен беше панелът воден от Владимир Полеганов, с участието на Мартин Колев и Наталия Матолинец.
Организацията на Булгакон 2023 далече не беше идеална. По мое мнение и за голямо мое съжаление, най-голямата слабост в беше в работата с клубовете по фантастика – с малкото, които са останали. Най-продуктивна беше връзката с клуб „Соларис“ и техния председател Иван Иванов и председатля на някогашния пловдивски клуб „XXI век“ Николай Близнаков. Знам от неофициални източници, че някои клубове са се опитвали да организират собствени блокове с най-доброто от клубния живот и ако догодина – живот и здраве – отново участвам в подготовката на следващия фестивал, бих помогнал подобни представяния да се осъществят.
Друга идея за следващите фестивали е да се обвърже представянето на книги с по-мащабно участие на авторите. Повечето от тях бяха млади хора, но те не са написали произведенията си във вакуум, те са чели много книги, „раждали“ са идеи, градили са сюжети и герои. Смея да се надявам, че независимо от възрастта са, те са вече опитни фенове, които имат какво да кажат за жанра. И вместо да бъдат вкарани в 15- или 30-минутна „центрофуга“, в която едва успяват да си кажат името и да прочетат 2-3 страници текст, тези хора биха могли да участват в един блок, в който да представят книгите си в контекста на съответния под-жанр – фентъзи, твърда НФ, космическа опера и т.н. (както в българската, така и в световната фантастика). Съдейки от тази година, ще има достатъчно хора и нови книги за половин ден, който накрая ще завърши с награда на публиката за млад автор на годината... Това ще изисква подготовка и работа с авторите, но съм сигурен, че ще има много по-стимулиращ ефект върху тях, отколкото досегашната форма на представяне.
Несъмнен успех на Булгакон 2023 беше конкурсът за разказ. Първоначалните ми впечатления бяха много разочароващи, но колкото повече напредвах в четенето на изпратените разкази, на толкова по-хубави произведения попадах и до края се събраха десетина разказа, всеки от които би могъл да бъде победител. Мисля, че накрая победата отиде у тези – и трите имена са ми добре познати, и горещо ги поздравявам! – които се бяха отнесли по-професионално от останалите и бяха работили повече върху текстовете си. Радвам се, че българската фантастична общност има творчески потенциал и съм сигурен, че и в бъдеще ще се радваме на хубава българска фантастика и от писателите, които точи път не получиха награди.
Булгакон 2023 свърши, сега ни остава да си отспим, да ни минат болките от цицините и натъртванията, да отупаме праха и да помислим за Булгакон 2024!
* * *
Bulgacon 2023, that took place in Plovdiv, between September 22 and 24, ended about a week ago. About 150 people were registered, but not everyone was around all the time, and several parallel streams of events further created an impression of low attendance. For comparison, a year ago in Kardzhali there were 50-60 participants, but only one stream of events. The efforts for the preparation of the two events were comparable, but the Plovdiv offered the advantage of being a larger and more centrally located city.
The program of Bulgacon 2023 was very diverse, but concentrated around two tentative centers. One was the exotic SFF – from the point of view of the average Bulgarian reader, not spoiled by publishers. A particularly interesting, understandable and well-structured report was given by Wole Talabi, a Nigerian speculative fiction writer who was an engineer by profession and didn’t avoid including graphs and histograms in his presentation. Sumeira Buran, Emad Aisha Agnieshka Halas and Aleksandar Žiljak revealed surprising secrets about the speculative fiction in Turkey, Egypt, Poland and Croatia. Somehwat exotic for us is the unknown, but important work of Andreas Eschbach (Germany) – because it is dedicated to the all-important topic of freedom.
Separately and specially I mention the good friends of Bulgaria, Nina Horvath (Austria) and Eric Simon (Germany), who have been to our country more than once, and Eric, with his many translations and editorial work, is a true progressor and promoter, spreading Bulgarian fiction in his country. I can't miss the panel, in which speculative fiction writers from five European countries came to the conclusion that the more a country is threatened – whether politically or economically – the more the national specificity in its speculative genre dominates over the global ideas.
The second center – I dare to say it dominated heavily in terms of variety of topics and number of events – was publishing. There was a cycle of presentations of new books with readings, the new issue of Terra Fantastica magazine and a new book from the series of the same name were released. Francesco Verso shared his own experiences in publishing European fiction, and Alex Shvartsman gave a “course” in English language publishing. Hristo Kotsev from Artlain presented the point of view of Bulgarian publishers.
These are just some of the Bulgacon 2023 events – I participated remotely and inevitably have a limited view. But I want to share something else – this is the second Bulgacon I am involved with. Both – for the first time in the history of the fastival – had a strong hybrid component. This is neither easy to organize nor to experience – even in the role of an ordinary member of the audience who has to concentrate and communicate in English for some of the events. Unfortunately, we are on the losing side of the “language race” – if we want to communicate with the world, we must either use translators or understand the “dominant” language ourselves. As part of the organizers, I can say that both options have advantages and disadvantages. Bulgacon 2022 used translators, which expanded the audience, but effectively reduced the communication time in half. Bulgacon 2023 had parallel session streams in English and Bulgarian, which, with few exceptions, were organized so that if one wanted to follow only events in one language, they would have that option.
We can argue if a national speculative fiction convention needs so many foreign guests. One extreme is that there are none, the other – that they are the majority. Without specifically monitoring the ratio, at Bulgacon 2023 it was close to 1:1 and I think – this is my own opinion – this is about right. I see two reasons for seeking international participation: first, that we ourselves can learn something from and of the world-class leading authors/publishers/translators who publish or work in a completely different publishing, linguistic, economic, etc. environment. Needless to say why this is necessary – the example of Elena Pavlova's story in the magazine Asimov SF is a sufficient explanation. The second, no less important side, is the intelligent propaganda of Bulgarian fiction and the Bulgarian community around the world – with ideas, with literary qualities, and last but not least – with the author's charm. The people we've invited tend to be prominent figures in their countries' fandom; connections with them have already led to presentations of the Bulgarian speculative fiction in Germany, Romania and the countries of the former USSR. In this sense, the panel led by Vladimir Poleganov, with the participation of Martin Kolev and Natalia Matolinets, was particularly successful.
The organization of Bulgacon 2023 was far from ideal. In my opinion, and much to my regret, the biggest weakness in was in building connections with the SFF clubs – the few that are left in Bulgaria. The most productive was the relationship with the Solaris club, Plovdiv and their chairman Ivan Ivanov, and the chairman of the former Plovdiv club XXI century Nikolay Bliznakov. I know from unofficial sources that some clubs have tried to organize their own blocks with “the best of club life”, and if the next year I am involved again in the preparation of the convention, I would try to make sure that such presentations take place.
Another idea for the next Bulgacon is to link the presentation of books with a larger participation of the authors. Most of them were young people, but they didn’t write their works in a vacuum, they read many other books, “gave birth” to ideas, built plots and characters. I dare to hope that regardless of their ages, they are already seasoned fans who have something to say about the genre. Instead of being put in a 15- or 30-minute “centrifuge” where they barely can say their names and read 2-3 pages of texts, these people could participate in a block where they present their books in a wider context of the relevant sub-genre fantasy, hard SF, space opera, etc. (both in Bulgarian and world-wide speculative fiction landscape). Judging from this year, there will be enough people and new books for half a day block, which could end with a giving away an audience award for a young author of the year... This will require preparation and work with the authors, but I'm sure there will be much more stimulating for them than the current form of presentation.
An clear success of Bulgacon 2023 was the short story competition. My initial impressions were very disappointing, but the more I progressed reading through the submitted stories, the more beautiful works I came across, and by the end there were about a dozen stories, any of which could have been a winner. I think in the end the victory went to these – all three names are well known to me, and I warmly congratulate them! – who held to higher professional standards than the others and worked harder on their texts. I am glad that the Bulgarian fantasy community has a vast creative potential and I am sure that in the future we will also enjoy great Bulgarian speculative fiction from the writers who did not receive awards this time around.
Bulgacon 2023 is over, now we have to get some sleep, cure the pains from the cuts and bruises, dust ourselves off and think about Bulgacon 2024!