Българската фантастика в книги и списания - сборна тема

[Ивайло Иванов]

Е, аз също не съм чувал някой да я нарича "тъпа". Чувал съм да я наричат "несериозна".

[alvin]

Goa:

Примерите с продаваемостта най-често показват кои произведения са с достатъчно ниско качество, че да се харесат и разберат от маса народ, но това действително е безкрайна и безгранична тема.

Категорически съм несъгласен с твърдението, че ниското качество е равносилно на "масово разбиране", респективно - "масови симпатии"

[Goa]

"Най-често" не е равносилно на "винаги". В такъв смисъл и аз съм несъгласен .

[alvin]

Само че твърдението ти, че достатъчно ниското качество гарантира харесване от масата, е едната част на мнението ти, а другата - че примерите с продаваемостта "най-често" демонстрират това ти твърдение. И ние можем да боравим с текст, моля, моля

И въобще - съществува някакво мнение, че колкото по-лошо написана е една книга, толкова повече я харесва "тъпата маса". Ами, не е така.

[Goa]

Можете, ама я пак . Казах "достатъчно ниско качество, че да се харесва на много хора", никъде не съм говорил за гаранции. Естествено, че има неща, дето не стават за нищо. Но тъй като основната маса хора не са висококултурни, естествено е, че харесваните от тях неща са със съответното за тях ниско качество. Елементарна логика, нищо повече. Много ми е смешно, като някой почне да изтъква продаваемостта на една книга като аргумент за нейното качество. Според моите наблюдения обикновено това е лош атестат.

[bogdanov]

Goa, явно аз не съм в ред - какво общо има качеството, продаваемостта на книгата и таргет групата, към която е насочена?
Само за справка - издавал съм Даниел Стийл, силно продаваема авторка, която въпреки че пишеше розови романи, изобщо не беше слаба литераторка.
Принципно булевардните романи, както се казва на български или Pulp fictiona са написани на по-достъпен за широката маса стил, но са си литература като всяка друга - повечето са на добро ниво.
От моя лична гледна точка Хари Потър е тотална боза, но стилът на Роулинг е иникален и доста неща от него се изучават в школите за творческо писане.

[Goa]

В момента чета "Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет" и мога да цитирам цели страници от книгата, но не виждам особен смисъл - пак всеки ще остане със собствените си представи .

[alvin]

Аз това "достатъчно ниско качество, че да се харесва на много хора" го разбирам по един единствен начин - когато качеството е достатъчно ниско, се харесва на много хора. Аналогия с "достатъчно дебел съм, че да счупя кантара" или "достатъчно бързо говоря, за да не ме разбират повечето хора".
Но както и да е.

Ниско качество има откъм писане (литературно) и откъм послания (смислово, идейно). Склонен съм да се съгался, че изключително засукани/големи/сложни идеи не са за всеки, но една слабо написана книга няма шанс да стане много масова и да изпъкне извън сезонната мания. Един многократно оплюван Паулу Коелю (или както там се пише) според мен не пише зле. Просто, прекалено опростено, банално или каквото щеше - да. Но не и лошо. Ако някой си мисли, че е много лесно да си кратък и лесен за четене - моля, да заповяда. Дори според мен е много по-лесно да пишеш закусано, сложно, с тежки конструкции и неразбирами послания, отколкото обратно.
За мен книгата е събеседник. Човек, който говори неразбираемо(пък бил той и с интересни идеи), рядко ще спечели вниманието им. Такъв с прост и сладкодумен изказ, но идеи, с които се ловят ученици - също.

Но темата е друга.

[Goa]

Две изречения, за да приключим с отклонението. Пак избихме към въпроса за яйцето и кокошката, т.е. формата и съдържанието... Принципно не мога да не се съглася с теб за качеството, но иначе не съм на съвсем същите позиции по отношение на значението на литературата и общуването на читателя с книгата; както и с дефинирането на "лошо".

Спойлер:

(Понеже спорихме преди време - пример за лошо написана книга за мен е "Пътят" на МакКарти - ако беше на 50 страници, щеше да е превъзходна като литература, макар и пак погрешна като логика и послания, но в настоящия си вид - разтегната като развалена дъвка, залепена за обувка, е лоша във всички отношения. Въпреки това - или може би точно затова - е бестселър (ако беше 50 страници, нямаше да се продава, нямаше изобщо да е книга) и много хора, вкл. ти, Ендър и Жоро Малинов, се прехласвате по нея. Ако аз пишех и чуех вашите мнения, това тотално би ме демотивирало да пиша, защото за мен такива книги извършват харакири на връзката между читателя и литературата. И в тоя смисъл четенето ми се струва все по-малко хубаво занимание - просто напоследък всичко се изроди, вкл. и читателите. Чувствам се малко като Федър от "Дзен" - виждам, че всичко е ужасно погрешно и в себе си правя цялостно логическо построение за да го обоснова, но това не оправя нищо и изглежда няма друг изход, освен накрая да ми забият електродите в главата и да ме изтрият. Не ми отговаряй, защото скоро ще изтрия тоя спойлер .)

[alvin]

"Пътят" е хубава тема, но щом не искаш, няма да я чекнем. Макарти е висока топка според мен, а ти лепиш етикети твърде лекомислено, но.. може в отделна тема.

Давайте сега по темата

[Goa]

Спойлер:

Ако няколко месеца мислене водят до лекомислено лепене на етикети, значи просто съм си лекомислен тип .

Видя ли колажа на дузпата, изпълнена от Рамос, дето топката е заменена от топка за американски футбол, а Роналдо клечи и я подпира за засилващия се Рамос? Има го из Фейсбук. Умрях да се хиля. Та за такава висока топка бих се съгласил .

[alexandrit]

П О Д ● Н О В ● Ъ Г Ъ Л

Хайде леко да разчупим традицията и да преработим заглавието на темата ей така: „Един български фантаст в две части”.

Фантастът е добре познатият ни писател на въображението Петър КЪРДЖИЛОВ, носител на наградата „Гравитон”, който се изявява също като популярен журналист и не по-малко като изтъкнат киновед.

В случая Кърджилов ни изненадва с ново амплоа – два тома със старогръцки легенди и митове, съставени и преразказани лично от негова милост. Ето, вижте какво казва самият той за уникалната си рожба:

***********************

„От дете мечтая за тази книга... Книга необикновена, своеобразна енциклопедия – и то не само митологична, а такава, която предлага знания от всички области на живота, от почти всички науки. Защото след всеки преразказ на прочут старогръцки мит следват справки, в които се говори простичко за сложни неща. Първата част може да се нарече увлекателна – една приказка, която се възприема с лекота и възбужда интереса. Следва информационната, речниковата част, която допълва и дообяснява прочетеното. Данните са събирани от десетки източници...

От дете мечтая за тази книга... И тъй като никъде не я открих, взех, че я написах. Макар и на стари години. След дългогодишен черен труд, но и с много любов. Сега ми остава само да завиждам на читателя за удоволствието, което го очаква по време на духовното общуване с нея!”

***********************




Накрая нека да добавим още няколко важни подробности. А именно: че смелият и инициативен издател на тоя двутомник се нарича „Изток-Запад”. Че художникът на корицата и илюстрациите тук е също добре известен на широката публика: Петър Станимиров. И че вторият том се очаква да излезе от печат през тази есен.

Успял да намери нов и оригинален подход към осветяването на вечните старогръцки митове и легенди, Петър Кърджилов наистина е направил четиво за мало и голямо. За всички възрасти. Пък ако щете, това е книга, интересна не само за нас, българите, но и за други нации, защото сиянието на древна Елада отдавна се е разпростряло над петте континента...

[GameBookWarrior]

Първо онлайн списание за интерактивна литература (книги-игри) и фантастика

Привет на всички приятели на фантастиката и интерактивните забавления!

Тази година започна да излиза първото Онлайн Списание за интерактивна литература и фантастика "Нова вълна": http://online.knigi-igri.net
Oчакваме скоро третия му брой; ето корицата на втори:
http://img812.imageshack.us/img812/5318/korica.jpg

В списанието можете да намерите много разкази-игри от нови таланти, както и цели КНИГИ-ИГРИ от известни стари автори, публикувани за първи път сега. Списанието съдържа и множество рецензии и статии за книгите-игри по света и у нас, сега и преди, както и материали за бордови, ролеви и компютърни игри и фантастиката в киното и литературата. Има и много изненади: неочаквани ексклузивни интервюта с известни български и световни автори; авторски рисунки, разкази и романи-сериали от популярни български писатели, непубликувани никъде досега; хумористични ревюта, новини и много други.

Ако потърсите общността на книгите-игри в интернет, ще намерите голям сайт с десетки напълно безплатни и удобни за четене заглавия, както и форум - средище на много фенове и творци и самите стари автори на книгите-игри.

Същевременно в големи тиражи бяха издадени вече три нови книги-игри от Новата вълна, започнала миналата година, които вече достигат до широката публика. Последната от тях е току-що излязлата "Патрул за ада: 2 в 1" от Ейдриън Уейн и Робърт Блонд (Алекс Султанов и Богдан Русев).

Приятно четене на новото списание!
http://online.knigi-igri.net

[alexandrit]

● ● ●

Въпреки температурните рекорди!

Колеги, ако обичате, насочете малко прожектора насам.

Появи се ново доказателство, че – въпреки големите жеги и напук на техните рекорди! – българският фантаст не спи. Нещо повече, той продължава да пише, а пък някои издатели дори го публикуват.

В случая става дума за издателство „МОНТ” *, което тези дни пусна на пазара едно изящно томче (10 х 13 см) под интригуващо заглавие, свързано и със секса, и със света. Доста привлекателни теми, няма съмнение, нали така?

С автора Светослав НИКОЛОВ се знаем (дето се вика) още от времето, когато бяхме юноши бледни и членувахме в клуба „Златното перо” към списанието-легенда „Космос”. За него, за автора де, мога да говоря надълго и нашироко, а накратко съм го сторил в предговора към въпросната книга.

Тя включва две фантастични новели, които са заели предни места в известния ви международен конкурс „Златен кан”, и затова давам думата на неговия основател Кънчо Кожухаров:

„Готови ли сте за Контакта?
Светослав Николов създава една от най-добрите творби на българската еротична фантастика и печели безапелационно приза за подмолна ирония.”

Това е оценка за заглавното произведение, написана от председателя на тъй авторитетното жури. Но ако наистина сте готови за Контакта с новата книга на този наш фантаст, вас ви очакват не по-малко приятни (и, разбира се, богато художествени!) изненади и в другата му новела...
_________________

* Нека отбележа, че издателство „Монт” протяга за първи път ръка на отечествен фантаст. Дано и в бъдеще да продължи така и дано ползата да бъде взаимна... – Б. фор.

[Sephiroth]

Въпросната книжка се предлага само за 2 лв, доколкото виждам от сайта тук - http://www.helikon.bg/books/422/166446_ ... vetat.html

Ще се купи

[bogdanov]

Още на корицата ме загубиха. Дори Месарят и Емануела имат по-добри. Тази е клиширана до безкрайност. Заглавието - също.

[alexandrit]

◄ НОВО ЗАГЛАВИЕ ЗА ЖАНРОВЕТЕ

То може да се намери в младата и интересно обещаваща електронна книжарница http://projectoria.com/.

В добавка: „Проектория” ЕООД е софтуерна и издателска компания. Специализирана е в разработката на цифрови платформи за публикуване и инструменти за подпомагане на познавателни и образователни общности. Издава книги в електронен формат и организира тяхното разпространение онлайн.

Eто и анотацията на издателство „Проектория”:

„ФАНТАСТИЧНОТО ПРЕЗ античността“ е един разговор за античните литературни прототипи на днешните жанрове фантастика и фентъзи. Разговор, станал в началото на 2010 г., когато от Студио 4 на Радио София, в рамките на поредицата „Библиотека български риалити романи“ са излъчени дванадесет беседи. В тях доцент Николай Гочев, преподавател по гръцка античност в Катедрата по класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и водещите на поредицата Емил Янев и Кин Стоянов обсъждат десет от най-известните антични романи – в търсене на генеалогията на съвременната фантастична художествена литература.

КНИГАТА E повече от запис на това своеобразно диалогично изследване. В нея има значителна редакционна намеса, що се отнася до накъсаността и повторенията, естествени за автентичното радиопредаване. Освен това текстът е допълнително преработен от Николай Гочев за яснота и прецизност.



ДЕСЕТТЕ РОМАНА, за които става дума във „Фантастичното през античността“, са „Златното магаре“ на Апулей, „Теогония“ на Хезиод, „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, „Аргонавтика“ на Аполоний Родоски, „Истинска история“ на Лукиан, „Енеида“ на Вергилий, „Метаморфози“ на Овидий, романът за Александър Македонски с неизвестен автор и романът за Аполоний Тиански на Филострат. Николай Гочев описва най-значимите особености на всеки от тях. Така в книгата намират място както думи за големите начала, поставени от Омир и Хезиод, така и по-специализирано знание като това за платонизма на Апулей, или пък за Вергилий като първия „национален“ поет. Обединяващото е, от една страна, търсенето на отликите на античната, основана върху митологията литература, от съвременната. От друга страна, контекстът съдържа съзнателно изследване на границите между фантастичното като естетическа и най-вече литературна форма и близките до нея форми на мита и приказката.

НИКОЛАЙ ГОЧЕВ, като умел разказвач, не пропуска любопитните детайли: сред тях е например този за първата космическа борба в световната литература, описана в „Истинска история“. Същевременно отделните примери и разкази във „Фантастичното през античността“ винаги сочат към питането за това какво всъщност означава да се твори фантастична литература. Какво се мисли, когато се измисля фантастичното. Книгата предлага част от възможните отговори и е една елегантна покана за търсене на други.

[alexandrit]

Отзивът по-долу се публикува
за първи път, а пък поводите са два:
10 март, рожденият ден на Агоп,
и петата годишнина от излизането
на рецензираната книга.

Георги ВEЛИЧКОВ

■ СВЕТЪТ АГОП МЕЛКОНЯН

С Агоп Мелконян се запознахме през далечната втора половина на 70-те години в Клуба на журналистите. Седяхме с Любен Дилов и още някой, не си спомням кой, на чашка водка, когато към масата се приближи млад слабичък човек с необикновено черна коса.

– Моят най-талантлив ученик – представи ни го Любо.

Едва не паднах от стола. Смятах се, именно аз, за най-талантливия ученик на именития писател, той разказваше наляво и надясно как ме е открил, заедно работехме в списание „Септември”, заедно ходехме на риболов или в почивната станция на Хисаря да пишем. И сега изведнъж – някакъв си непознат младеж, неизвестен, некоронясан като член на писателския съюз и при това фантаст – несериозна работа. Пуснах, разбира се, в действие острото си езиче, избълвах отбрани хамалски обиди, Любо се опита да заглади положението и съвсем го оплеска. Излязло е от акъла ми как свършихме.

Разказвам тая случка, защото не успях да се извиня на живия Агоп, а вече ми предстои и аз да се преселя в по-добрия свят. Веднъж, при първото ми и последно отиване на „Аполония” в Созопол, вече доста пийнал, почнах извинителната си пледоария, Агоп ме изгледа направо изумен и възкликна:

– Ти луд ли си, бе?!

През дългото ни по-сетнешно приятелство разбрах, че това не е нито поза, нито излишна скромност. Мелконян беше широко скроен, свободен индивид, вглъбен до самозабрава в делото си, отредено му от щедрата съдба. В сборника „Спомен за света на Агоп Мелконян” (издателство „Ерато-Арт”, 2008) той е представен в многобройните си превъплъщения на играещ човек, оставяйки навсякъде и във всичко неповторимата си отлика. Дори в научните си статии, в които уж абсолютната обективност е задължителна, Агоп умее да вплете своя гледна точка и да покаже относителността на някои „истини”. По този начин сборникът, който в първия момент смущава с еклектичната си неподреденост, всъщност само така позволява да се надникне в наистина невероятното по размери, теми и жанрове творчество на Агоп Мелконян. И постепенно придобива вътрешната хармоничност, каквато самият автор притежаваше и не може да се обясни, понеже е дадена от Бога.

Съставителите Велко Милоев, Дилян Благов и Александър Карапанчев, очевидно добре запознати с живота и делото на Агоп, са избрали характерни „неща” от и за него, та „извадката е представителна”, както казват статистиците, и позволява да опознаем донякъде света Агоп Мелконян. Именно света, създаден от тоя творец.

В него на равна нога съществуваха няколко личности, без да предизвикват шизофренно раздвоение на съзнанието. Мъжественият белетрист съжителстваше с нежния лирик, трагичният драматург допълваше остроумния сатирик, великолепният преводач умееше великолепно да рецитира преведените стихове, иззад достолепния пропагандатор на науката надничаше хитрото арменче, което знаеше как да запуши устата на всеки досадник. Извън страниците на сборника комай са останали качествата му на духовит събеседник, на „старомоден” кавалер, на учител и преподавател без високомерие, на бохем със завладяваща енергия.




■ Корица: Александрина Капитанова


Не мога да не отбележа една особеност на Агопа, която не се среща често в наши дни – хуманизма му. Той страдаше заради слабостите на хората и им помагаше с ободрителното си слово. Трагичната съдба на неговия народ сякаш подсъзнателно го беше дарила със способността да открива болката и да я съпреживява. Без показност и сълзливост, с нежното съчувствие на добре познаващ страданието човек. Романът му „Смърт в раковината” * е връх в съпреживяването на болката и в същото време страстен повик за хуманизъм и разбирателство и без съмнение може да бъде част от всяка световна литература. А няколкото разказа в същия сборник са направо антологични.
__________________
* Включен в книгата „Суматоха за душите” (Аргус, 2004), където излиза и цикълът разкази под надслов „Досиета от лудницата”. – Б. ред.

В „Спомен за света на Агоп Мелконян” за щастие липсват помпозността и патетиката, обикновено съпътстващи такива издания. Особено радостно впечатление ми направиха „бележките” на младите фантасти, които вече осъществиха първите си пробиви и които помнят как се отнасяше с тях Агоп. Този разпънат от толкова дейности човек намираше време да каже похвална дума на начеващите, да се зарадва на успеха на по-млад събрат и да го поощри. Списанието, което издаваше, и сборниците, каквито съставяше, са истински пример за отговорността на Агопа за бъдещите поколения.

Сигурен съм, че тоя споменник няма да е последното от и за Мелконян. Неговото безразличие към земната слава го държеше далеч от празничните прожектори, но му отреди почетно място в сърцата на читателите. Сигурен съм също, че животът и творчеството на Агоп Мелконян имат какво да дадат на нашите деца и внуци. Защото и животът му беше произведение на високото изкуство.

[alexandrit]

* * *

В ОРБИТАТА НА ЕЛАДА

Излезе вторият том на богато илюстрираните „С т а р о г р ъ ц к и ♦ м и т о в е ♦ и ♦ л е г е н д и“ (ИК „Изток-Запад“), събрани и преразказани от известния български фантаст, киновед и журналист Петър КЪРДЖИЛОВ.

Днес рядко се среща човек, който да не е чувал за красотата на Афродита и силата на Херкулес, за войнствения Арес или хитроумния Одисей. Именно елинската митология е основополагащ сюжет за многобройни филми и книги, а пък персонажите й са архетипни образи за героите на редица автори и досега.



След като описа произхода на боговете, подземното царство на Хадес, хора на музите, кутията на Пандора и подвизите на Херкулес, фантастът Петър Кърджилов състави и втора част на великите „Старогръцки митове и легенди“.

В нея намират своето място подвизите на Тезей, походът на аргонавтите, Орфей и Евридика, Троянската война, както и приключенията на Одисей. Подобно на първата част, тази също е впечатляващо илюстрирана от художника Петър СТАНИМИРОВ *.

Вторият том на „Старогръцки митове и легенди“ е увлекателно, вдъхновяващо и красиво издание, което прекрасно ще пасне на всяка библиотека.

♦ И з т о ч н и к: kafene.bg
____________________
* И двамата Петровци – Кърджилов & Станимиров – са носители на най-престижната БГ награда за фантастика „Гравитон”. – Б. ред.

[Goa]

Излезе номер 23 от поредицата "България XXI" на "Квазар" - фентъзи романът "Пътят на Светлината" от Георги Панайотов. Някои от вас го познаваха - нека си спомним за него с тази прекрасно оформена книжка. На Булгакон 2013 книгата ще се предлага на приятелска цена 12 лв.

559763_603910032985749_508741720_n.jpg (41.6 KiB) Прегледано 21085 пъти