ИЗГРЯ нова дъга...

[alexandrit]

● На 21 март т.г. (сиреч за Първа пролет!) излезе електрон-
ната антология „ТРИНАЙСЕТТЕ ЦВЯТА НА ДЪГАТА“. Тя е
съвместно издание на Фондация „Човешката библиотека“ и
Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, а
нейни съставители са добре познатите ни и универсални
люде Калин Ненов & Атанас П. Славов.

Ето кои разкази са включени в тази фантастична дъга:

1. Заклинание – Величка Настрадинова

2. Сиянието на реката – Атанас П. Славов, Георги Арнаудов

3. Последният разказ – Александър Карапанчев

4. В началото бе метрото – Любомир П. Николов

5. Извън картината – Григор Гачев

6. Животинчето – Николай Теллалов

7. Как спасих света, или най-хубавата професия – Валентин Д. Иванов

8. И попита войникът: – Кой ме повика? – Янчо Чолаков

9. Атентатът – Йоан Владимир

10. Сънувах човешко лице – Ивайло П. Иванов

11. Да обичаш Сам Сама – Калин Ненов, Владимир Полеганов

12. Приказка за Юнаци и злодеи (частта „Център“) – Калин Ненов

13. Драконът и портокаловият сок – Геновева Детелинова


● Книгата е намираема на адреса http://choveshkata.net/blog/?p=3410/.


● Ето една от нейните две първи корици
(художник: Атанас П. Славов).





● А ето и малко абзаци от предговора на Калин Ненов:

„... Антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“ беше
събрана заради изискванията на Европейската комисия
при кандидатстване по програма „Култура“.

Глупости. Антологията беше съставена, защото отдав-
на имахме нужда от смислен и силен сборник, в който да
няма празно.

Грешите. Антологията беше съставена, за да положи ос-
новите на следващата, по-голямата антология. Нима
сте забравили?

Първоначалната подборка се ограничи – по необходимост –
до български текстове, за които разполагаме с качествени
преводи на английски език. (Плод от дейностите на Фанта-
зийската преводаческа академия.)

Авторите са подредени по старшинство – от най-възрастната
до най-младата.

Не е вярно. Авторите са подредени по младшинство –
на духа. Виж: започваме с най-младия дух, този на Марта…
така де, Величка. Следва другият най-млад дух, този на
Наско. И тъй – до ненадейно, неподобаващо зрелия дух
на Геновева...“

● Б. al. Приятно ви, пъстроцветно и запомнящо се четене!

[Шаркан]

вместо Животинчето (което е слабо нещо) бях дал друг разказ.
Какво стана?

[Кал]

Ники, бъркаш „Тринайсетте цвята...“ (която в хартиения си вариант е факт от февруари) с предстоящата, живот-и-здраве декемврийска антология. За нея ще четем другия ти разказ.

Сашо – благодаря!

[Шаркан]

тю... гаф
извинявам се

Спойлер:

(ама наистина ли харесвате това Животинче?... не е за вярване)

[Goa]

Що бе, не е лошо (ако става въпрос за разказа за домашния любимец от уъркшопа)

[Nasko]

А ето я и другата корица, която всъщност събра най-много гласове при избора. Автор Ели Парушева.


А колкото до антологията, ще повторя думите на един умен критик, който след като се уморил от литературоведски излияния просто рекъл: "Книгата е хубава. Прочетете я."

[Шаркан]

за корицата: раздвоен съм между двете. Освен... и двете.

да, Гоа, от уъркшопа е. То си описание на разказ, не самият разказ. Може би някой ден ще го преработя, запазвайки идеята.
Но сега е наистина хилавичко и грозновато.
Така го виждам.

[Ивайло Иванов]

Спойлер:

(ама наистина ли харесвате това Животинче?... не е за вярване)

Спойлер:

За да не те засегна - АЗ не го харесвам особено.
Но бих могъл да се обзаложа, че причините ми за това нямат нищо общо с твоите причини да не го харесваш особено.

[bogdanov]

Г-на Карапанчев, както писах и в блога на Григор - реве ми се, като гледах тази антология. Не заради качеството - невероятна е, а "Извън картината" се приема за един от най-добрите съвременни разкази /не само фантастика/.
Реве ми се от друго - че този сборник, като се изключат някои шуробаджанащини, си е повторение на "Сънувах човешко лице" издаден през 2006-та + още няколко добри разказа от този период. И ми се реве какво невероятни талантливо поколение автори така и не издаде нищо сериозно. Това отвори много сериозна дупка в родната ни фантастика и сега за водещи фантасти се бият в гърдите едни графомани /без кавички/.
Ще подкрепям, доколкото мога, всякакви подобни усилия, но според мен вече е късно, много късно...

[Кал]

Първоначалната подборка се ограничи – по необходимост – до български текстове, за които разполагаме с качествени преводи на английски език. (Плод от дейностите на Фантазийската преводаческа академия.)

Абсолютно си прав, за сефте. Не че някой ще ти повярва. Все някой – избери си от тоя списък с имена тука – ще изока, че пак е вършала шуробаджанащината. Че пак „нашите“ са се вредили за сметка на „вашите“.

:D

Сега сериозно: Текстовете, които дублираме от антологията „Сънувах човешко лице“, са „В началото бе метрото“, едноименната новела и... толкова.

Много по-„задължени“ сме на алманасите „ФантАstika“, да речем.

Г-н Богданов – ще се радваме да качите анонс за „Тринайсетте цвята“ и в сайтовете, които ви познават добре и няма да го сметнат за „спам“. Разгласата е нужна помощ, винаги.

[Мартин]

За англочетящите - случайно попаднах на един текст на тема - как се съставят антологии. Ако някой има време може да си го прочете за сведение (но да чете внимателно).

http://nayadmonroe.blogspot.com/2013/04 ... s-and.html

Разбира се, нашите родни антологии притежават един специфичен аромат и привкус, недостъпен за наивните западняци

[Кал]

@Мартин: благодаря.

„Тринайсетте цвята...“ е типичен пример за reprint anthology в тази класификация.

[alexandrit]

„Сборник – влюбване в българските автори...”

(ИЛИ ТРИ В ЕДНО, НО ПО ДРУГ НАЧИН)

■ На 30 август 2013 г. уважаваното е-списание за фантастика СБОРИЩЕ НА ТРУБАДУРИ пусна отзив за тази антология. Той е озаглавен „Тринайсет цвята на дъгата” и е написан от Ана Хелс в нейния неподражаемо-богат и тъй оригинален стил.

Вижте впрочем как звучи финалът на въпросния отзив:

_________________________

„Изпипани и подбрани текстове, някои познати, други напомнящи ни за вече видяното, но също и съвсем различни и нови дори за твърде опитния читател на български автори. Колекция от бисери на фантазията, подредени с невидимата нишка на спасителите на съзнания, носещи надежда, че словото все още трепти от магия и има все така онази сила да променя и еволюира идеите в действия и планове за прогрес на умовете и световете, по чиито пътища се движат телата ни. Сборник – влюбване в българските автори и техните модели – образци на чудесен език и вълнуващи идеи отвъд възможното за момента, но напълно вероятни при съвсем лека промяна на условията, а може би дори само на мисленето. Една малка стъпчица е достатъчна, за да се завърти вселената в съвсем непознат танц, а поканата е винаги в думи – приемете я.”
_________________________

Целият текст e откриваем на адрес:

http://trubadurs.com/2013/08/30/13-te-cvjata-na-dygata-130830/.

* * *

■ ■ А ето и една интернетска илюстрация, подбрана към „Последният разказ” на Александър Карапанчев. Този разказ влиза в същата антология и главен герой в него е Едгар Алън По.





Авторът на „Гарванът”, „Златният бръмбар”,
„Маската на алената смърт” и още много шедьоври...

* * *

■ ■ ■ Август – месецът с императорско име – донесе още един голям плюс на антологията „Тринайсетте цвята на дъгата”. Отскоро нейните дузина + 1 разказа могат да се прочетат и в сайта - Моята библиотека - . Входът за това четиво се намира на:

http://workroom.chitanka.info/book/5489-trinajsette-tsvjata-na-dygata/.