Литература и други изкуства

In memoriam: Мира Фърлан (1955-2021) и Василий Лановой (1934

Всичко за изкуството

In memoriam: Мира Фърлан (1955-2021) и Василий Лановой (1934

Мнениеот valio_98 » Съб Фев 06, 2021 10:41 am

In memoriam: Мира Фърлан (1955-2021) и Василий Лановой (1934-2021)

На 20 януари е починала Хърватска актриса Мира Фърлан (https://en.wikipedia.org/wiki/Mira_Furlan), който игра минбарската посланичка Делен в любими ми сериал „Вавилон 5“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Babylon_5). В онези години бях аспирант и гледах доста фантастика по телевизията – старите серии на „Доктор Кой“ по PBS, „Звезден път. Следващото поколение“ и „Звезден път. Дълбок космос 9“ по изчезналата вече UPN. Обаче „Вавилон 5“ ми харесваше най-много, защото по същество това бе филмиран роман с история, която продължи до края и даже след края, с няколко телевизионни филма.
Помня този сериал и с друго – по незабележим нанчин около него се образува група фенов, започнахме да се събираме всака седмица да го гледаме заедно – двадесетина човека, главно студенти, наблъскани в една малка стая, около един телевизор с не много голям екран... Записвахме серията и на момента я гледахме отново, с обсъждане на всички детайли, с разгадаване на „пасхалките“, щедро пръснати от създателите из сериала (главно Майкъл Страчински, за който си струва да се пише и говори отделно) из всеки епизод.
Фърлан имаше главна роля от началото до края. Героинята ѝ запомних с непримиримото чувство за справедливост, действеност, решителност. За разлика от „Доктор Кой“, където – особено при деветия, десетия и единадесетия доктор – с малки детайли с поведението се подчертава нечовешки произход на доктора, тук Фърлан играе извънземна, която се опитва да стане човек, да се държи като човек, да бъде човек. Заслужава да отбележа работата ѝ с нейния собствен хърватски акцент, който слъжи като изразно средство в серияла. Подозирам, че акцентът ѝ е помогнал да бъде избрана за ролята. Но разбира се, освен това тя е опитна театрална актриса, със силно сценично присъствие. В известен смисъл за „Вавилон 5“ тя беше каквото бе Патрик Стюарт за „Звезден път“.
Покрай сбирките, се сещам за есето на видния наш преводач, писател и изобщо интелектуалец Цветан Стоянов, който в едно свое есе (подходящо озаглавено „За хубавите разговори“: https://magnifisonz.com/2017/01/28/%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B8-%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D1%80/) приравнява хубавия разговор с изкуство и предполага, че нито едни хубаво дело не се е извършило без хубав разговор. Сбирките за гледането на всеки епизод бяха именно такива хубави разговори и макар да не сме извършили никакви хубави дела после, съм благодарен на Мира Фърлан и на останалите от екипа, които създадоха „Вавилон 5“, че ни подариха толкова плодотворни теми за разговори.

Василий Лановой не е свързан с фантастичния жанр. Починал е на 28 януари. За него ми напомни един спор за Пелевин, в който Лановой послужи като контрапункт на някаква пост-модернистична артистична група. И тогава си спомних за него – гледах го в сериала „Седемнадесет мига от пролетта“. Да съм бил 3-4 клас. като го гледах. Там той игра германския генерал Карл Волф, който водеше сепаративните преговори с Алън Дълес в Швейцария. Ролята е второстепенна, да не кажа почти формално обозначена, но има една запомняща се сцена: генералът се връща в Германия и на летището го чакат трима главорези от Гестапо да го арестуват за държавна измяна. Сцената е такава, че няма много възможности за игра, той е облечен в стегната униформа, показва се на врата на самолета и трябва да слезе по стълбичката. И преди за се обърне да слиза – стълбичката е просто няколко тръбни метални стъпенки, по които се слиза като се държи човек с ръце, като по всяка градинска стълба, той вижда гестаповците. Единствената възможна игра е с лице и очи и на мене, десетина годишния хлапак, ми е направило впечатление как Лановой е показа разбирането на ужаса, който предстои на генерал Волф. Тогава нямах представа кой играе ролята. Много по-късно научих името на актьора и гледах „Офицери“, в който от материал за един пропаганден филм, Лановой прави велика житейска драма на безответна любов. За много малко актьори от подобна класа се сещам.


Накрая, една радиодраматизация по Цветан Стоянов – „Втората част на разговора“ между Ботев и Каравелов. В българския театър среднощните тайни разговори на героите от миналото са на почит.

https://www.youtube.com/watch?v=Yuc1tmOHk9g
Аватар
valio_98
 
Мнения: 529
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

Общо на линия са 2 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 2 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Сря Яну 15, 2020 8:06 pm е имало общо 349 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта