Почти си разбрал, съвсем малко остава: всъщност Фют е победил, нали ти казвх, че това е най-мразчния ни разказ. Фют изчезва от театъра, но остават десетките/стотиците/... фютчета, които продължават не приемат нито полета до Луната (и ако трябва да бъдем честни, за такива хора няма значение дали е истина или лъжа, на тях им трябва враг), нито идеята на Ян и Калчо, че до Луната трябва дас е ходи, че трябва да се изследва света и да се задават въпроси. Нетърпимостта си оства, помощниците на Фют са по-дбри от самия Фют.. Затова те двамата бягат - а те вече и без друго са безпомощни стярци, чиято младост, когато е времето за борба, е отмнало.
Не обичам да си обяснявам разказите, но ти разчете всичко почти до 99%, остана съвсем малко.
Мисля, че има нужда от повече, ако не обяснения, поне детайли и намеци.
Мога да ги предложа стандартното оправдание: това трябваше да е много по-дълъг разказ, в който буквално да преразкажем книгата на Елин Пелин, защото днешното поколение почти не я е чело, но Киро имаше проблеми на работа и майстори/ремонт и само това успяхме да произведем и то с много мъки, повярвай ми.
Може би като дойде време за Пълните събрани съчинения...