Style 1
Style 2
Style 3
Style 4
Style 5
Style 6
Най-напред коя е Нора К. Джемисън? Родена е през 1972 г. в Айова, САЩ. По професия е психолог и дълги години е работила именно това“ Дебютният ѝ роман е фентъзи – „Сто Хиляди кралства“, издаден през 2010 г. и е номиниран за наградата „Небюла“. Най-известн е с трилогията си „Петият сезон“, която и донася три (!) награди „Хюго“.
От нея съм чел една новела и първия том от спомената трилогия. Впечатленията ми са много добри – от чисто литературна гледна точка тя е сравнима примерно с Кристофър Прийст и може би превъзхожда Урсула Ле Гуин. Това е моя субективно мнение, разбира се. От жанрова гледна точка – смесва жанровете по доста неочакван начин. От друга страна в едно интервю буквално каза – наистина, не толкова пряко, – че почти всичко написано преди нея е боклук. Може би има известни основания, но как да забравим споменатите вече Прийст и Ле Гуин? А за Дик, Лем и Стругацки даже няма да говоря. Много силно социално ориентирана – темите за бедността, малцинствата и всякаква друга форма на неравенство да централни в творчеството и. Но не е оригинален и експериментиращ автор по начина, по който са например Дик и Лем. Със сигурност има много фенове и смея да предположа, че излиза извън рамките на жанра, съдейки по представянето на книгите ѝ в класациите на „New York Times“.
Да се върнем обаче на лекцията. Тя се проведе в университета Корнел, който е едно от най-добрите хуманитарно учебни заведения в света.
Позицията, която Джемисън представи беше, че светът си изгражда от нашите избори и по същия начин световете в литературата се изграждат от изборите на героите. Това не е нова идея за който и да е фен на братя Стругацки, израстнал по времето на социализма, но на Запад, където фантастиката има главно развлекателна функция – спомнете си която и да е многомилионна филмокомиксова продукция – идеята звучи оригинално и дори революционна. За мен най-важен и най-радостен беше факта, че по един или друг начин темата за избора получава популярност в mainstream-а на западната фантастика и особено – в академичните среди, защото се надявам тази аудитория от няколкостотин човека в залата и сигурно няколко хиляди като мен, които я гледаха в Интернет, да се замислят за последиците от избора си. Ще отбележа, че има и други пробиви в тая посока – например аз смятам „Атлас на облаците“ за доста смислен коментар към темата за избора.
Друга идея, което Джемисин представи, макар и не толкова явно, беше паралела между световете на книгите истинския свят: книгите използват истинския свят като модел, но и – според силите си, собствените и на авторите – му влияят. Тя се разпростря доста и даде примери за склонността на хората да избират фактите, които съответстват на техните виждания и да отхвърлят всичко, което им противоречи (известен на английски като confirmation bias).
Тук намирам един паралел с извода, до който достигнаха участниците в дискусията за светостроене на Булгакон 2023 – че реалният свят е най-удачния и даже необходим „резервоар“ на опит и източник на вдъхновение, когато става дума за създаването на литературните светове.
По-нататък Джеимисин стигна до откровена декларация на политическите си възгледи. Не е тайна, че в западните академични среди преобладават левичарски възгледи и тя е техен продукт. В един момент тя заяви, че трябва „да избираме между демокрацията и парите“ и че „капитализмът е един от начините да се направи това, стига да се смекчат най-лошите му страни или трябва да търсим друг начин“ (цитатите са по памет). На това място аудиторията я аплодира. Но когато Фейсбук и Гугъл са научили всичко за всеки, включително и с каква реклама да накарат човека да гласува за тази или онази политическа фигура с а-priori известна вероятност, не е ли малко късно да се сетим за недостатъците на системата? Материал за размишление има много и от преди много десетилетия: „Хищните вещи на века“ (1965 г. и английски превод 1976 г.) и „Футурологичен конгрес“ (1971 г. и английски превод 1974 г.).
Изненадващо, дори за самия мен, по нрав Джемисин ми напомни малко на Лукяненко – главно с пресметливо отстранения си стил на представяне. Подозирам, че тук се сблъскваме с професионална деформация – тя е била психолог, той е бил психиатър – и професиите им са ги научили да приемат по-аналитичен подход към човешките емоции и човешкото състояние, отколкото повечето „нормално откачени“ хора са склонни да го правят.
Феновете на Джемисин може да останат недоволни от забележките ми в стил – това сме го видели, онова сме го чели – но, сравненията ми не са критика, а по-скоро комплимент, и нещо повече – съвременната фантастика има крещяща нужда от повече книги на темата за избора и за неговите последствия. В тоя смисъл много се зарадвах като прочетох „Управление за национална безопасност“ („NSA – Nationales Sicherheits-Amt“) от немския автор Андреас Ешбах (Andreas Eschbach), която същите проблеми на нашата съвременност, леко завоалирани от реалиите на нацистка Германия.
Срещата беше интересна и пожертваните два часа сън – добро вложение в запознаването ми със съвременните американски автори. Горещо препоръчвам „Петия сезон“ и ви пожелавам приятно четене!
Повече за Нора К. Джеймисин може да научите тук и тук.
