Нова българска фантастика: романът „Тежки елементи“ от Алеко Желязков
От представянето на страницата на книжарници „Хеликон“: „... Описани са повече или по-малко цели светове, паралелни вселени, исторически отрязъци, цивилизации - при това не само хуманоидни и дори не само биологични... в настоящия роман, в който се разказва за... авариралата... електроцентрала... Черна дупка... паралелната утопична Вселена... влиятелен олигарх. Отвлечената дъщеря. Неговата „туземна“ приятелка... сражения с костюмирани динозаври,... шантажиране на средновековен цар,... избуяла любов,... Отчаян баща... междугалактическа битка със злодея.“
Представянето на страницата на издателството: тук
Има мнения от доста хора и то от литературните, а не от фатастичните кръгове.
За книгата ще пиша като я прочета, но ми прави впечатление, че тя вероятно е един от все по-често срещащите се случи на фантастика, която мигрира към т.н. мейнстрийм, с други думи, към „голямата“ литература. Това не е лошо, по същество и „Времеубежище“ е социална фантастика. Тази тенденция не е само родна – и по света се наблюдава преход от жанровата литература към просто литературата. В повечето случаи прикачането на жанровия етикет намалява читателите с един порядък. Повече за разликата в мащабите може да се прочете тук, в самото начало на поста: тук
Ако трябва да префразираме един бивш премиер: Купувайте, братя!
Видео представяне на книгата: тук
ПС Романът не е нов, а по-скоро новооткрит – издаден е през юни 2020 г.