Какво ще се случи в системата на Юпитер?

[valio_98]

Утре, на 30.12.2023, космическата станция „Джуно“ ще прелети на разстояние само на около 1500 км от Йо, спътника на Юпитер.
Съобщение за пресата за предстоящото събитие от НАСА: тук.
За космическата станция може да прочетете повее тук.
Йо е открит на 8.01.1610 г. при първите телескопни наблюдения на Юпитер и е най-вътрешният от четирите галилееви спътници на гигантската планета. Голям е почти колкото Луната и на 50 км под повърхността си има океан. Йо е известен с криовулканизма си и е едно от местата в слънчевата система, където може да има живот... Повече за този спътник може да прочетете тук.
И най-накрая, но не по важност, прогнозата за времето над обсерваторията Cerro Paranal в чилийската пустиня Атакама, където се намира телескопът VLT на Европейската Южна Обсерватория, може да се провери тук, а последните спътникови снимки – тук.
Да се надяваме на хубаво време през следващите няколко дни!

Видео за предстоящото събитие: тук.

[valio_98]

В предишното съобщение стана дума, че на Йо ама силна вулканичната дейност. При това спътникът образува своя „атмосфера“, предимно от серен двуокис (SO_2), който се йонизира и е основен източник на плазма в магнитосферата на Юпитер. Тази атмосфера е в динамично равновесие – тя се изпарява в космоса (и едновременно се възстановява от вулканите) със скорост от около 1 тон/сек.
Но пряката връзка между вулканите на Йо и плазмата на Юпитер е неясна: вулканичната активност е нестабилна и може да се мени в широки граници, а магнитосферата на газовия гигант напротив, е сравнително стабилна. Нещо повече, скоростите на газа са недостатъчни за да се откъсне той от спътника. Следователно не е ясно как вулканите на Йо „управляват“ магнитосферата на газовия гигант.
За да се отговори на този въпрос са нужни редовни наблюдения, обаче космическите станции рядко преминават в близост до Йо – Джуно например ще има само две екстремни сближавания – утре, на 30.12.2023 и отново на 3.02.2024. Следователно, е необходима алтернатива – редовни наблюдения от Земята. Те не са лесни защото най-информативните линии на серния двуокис са с дължина на вълната около 19 микрона – това е в средната инфра-червена област, иначе казано – топлината. Освен това в света има само няколко уреда, които могат да работят в този диапазон. Един от тях, VISIR, е монтиран на телескопа на Южната Европейска Обсерватория VLT, разположен в Чилийската пустиня Атакама на връх, наречен Cerro Paranal.
Най-общо казано, целта на предстоящия експеримент е да се измерят плътността и температурата на атмосферата на Йо. Понеже ще има паралелни наблюдения с Джуно и с VISIR, те ще може да се сравнят и по-нататък състоянието на атмосферата на Йо ще може да се определя направо от Земята, без да се налага да се чака 10-ина или повече години, докато следващата космическа станция долети до системата на Юпитер.

[valio_98]

Око в пустинята гледа към Йо и за предимствата и недостатъците на компютърните технологии

Интернет, мобилните телефони и даже изкуственият интелект (особено ИИ!) могат да бъдат добро или зло – зависи за какво ги използваме. Интернет и телефоните могат да бъдат средство за получаване на информация, не по-лошо от Големия Вселенски Информаторий, но могат да бъдат и средство за следене и подтискане на индивидуалните свободи, а изкуственият интелект може да бъде персонален идеален учител, който да преподава на всяко дете по най-добрия за детето начин, а може да бъде и инструмент за създаване на персонална политическа или комерсиална реклама, на която поти не можем да откажем...
По-нататък ще стане дума за добрата страна на цифровите технологии. Представете си, че сте астроном и трябва да наблюдавате с телескоп на другия край на света. Съвсем за кратко – за няколко часа. Само пътуването до там отнема три пъти повече време, а трябва и да се върнете. Ако наблюдателната програма е простичка и няма нужда да се вземат бързи решения на място, може да изпратите на обсерваторията инструкции какво и как да наблюдават вместо вас – това се нарича service mode observing (за разлика от традиционния visitor mode observing, когато астрономите физически отиват до телескопа) и подобна възможност предлагат повечето големи съвременни обсерватории. Европейската Южна Обсерватория (ЕСО) в Чили дори е един от пионерите в това, и в нея повече от половината наблюдателно време се използва точно по този начин.
Обаче наблюдателните програми не винаги са лени за изпълнение често изискват да се взема решение на базата на получените данни почти в реално време. С други думи, има нужда астрономът, който или която е създал програмата, да е на място И все пак да пътуваме шест пъти повече време, отколкото е дълго самото наблюдение не е нито много ефикасно, нито евтино занимание. Тук на помощ идват съвременните цифрови технологии и един нов начин на наблюдение е така наречената designated Visitor Mode (dVM), при която астрономите с на телескопа виртуално.
Снощи и на мен ми се случи същото – приказвахме си с колегите през MS Teams какво и как да правим, през това време аз можех да гледам какво става с телескопа и инструмента през виртуален десктоп – нищо особено, компютърните специалисти го правят от много години, но едва сега капацитета на интернет връзката с далечната високопланинска пустиня Атаката стана достатъчно голям за да позволи подобно забавление. За сведение, до преди 10-15 г. данните от наблюденията се пренасяха с куфар, пълен с твърд дискове, със самолет до Германия, и достигаха архива на обсерваторията след много дни; сега това отнема най-много 4-5 минути.
На картинката долу може да се види виртуалния десктоп. На планината той е „разхвърлян“ върху два монитора, за удобство. На горния ред се виждат два дисплея, които в реално време показват обекта, към който е насочен телескопа (вляво) и спектъра, получен от спектрографа (вдясно). Този спектрограф е с високо спектрално разрешение и за да покрие по-широк диапазон, има два дисперсионни елемента, които „нарязват“ спектъра на парчета – тук се виждат три, като най-яркото в средата е покрива точни линиите на серния двуокис, от който ние се интересуваме. Другите две отрязъка от спектъра са по-слаби, защото попадат в области от диапазона дължини на вълните, в които атмосферата е почти непрозрачна.
На втория ред на преден план има три панела. Левият по същество е интерпретатор (програмистите ще се сетят – програмните езици биват интерпретаторни и компилаторни), който ред по ред изпълнява скриптовете, с които се управляват телескопа и инструмента. Скриптовете могат да се редактират в движение, стига съответният „ред“ да не е започнат.
Прозорецът в средата показва състоянието на инструмента – кой процеп, филтър или дисперсионнен елеметн е сложен на пътя на светлината – и позволява тези неща да се променят без скрипт; обаче при нормални наблюдения се използват скриптовете, инструментът се управлява от тои панел само при настройки или технически тестове на състоянието му.
Третият прозорец управлява детектора и не случайно е по-голям, с което показва колко по-сложни и поддатливи на фини настройки са съвременните инфрачервени детектори. Под този прозорец се вижда част от още един – който показва координатите, към които е насочен телескопа, посоката и силата на вятъра и други подобни показатели, но той е дублиран на друг терминал и затова колегата, който беше дежурен снощи, не си е направил труда да го „вдигне“.
Най-отдолу има два обикновени терминала.
Всичко това е чудесно, няма само едно – прозорец за управление на времето над обсерваторията. Критична липса, защото ако човек можеше да намали влажността или да прогони облаците с едно щракване на мишката, нашата работа щеше да бъде много по-лесна...


https://valentindivanov.files.wordpress.com/2024/01/screenshot-from-2024-01-01-03-32-40.png