Как се виждат звезди без очи?

[valio_98]

Днес тук изнесе семинар Enrique Pérez Montero – астроном от Испания, който от десетина години не вижда и с двете си очи. Движи се с куче-водач и въпреки това се занимава с наука и публикува съвсем успешно – даже повече, отколкото цялата наша група взета заедно. Работи върху определяне на химичния състав на далечни галактики и новото, което е направил, е да разработи диагностики за това по емисионни линии в инфрачервената и субмилиметровата области. Освен с наука, се занимава с популяризация на астрономията сред хората, които не мога да виждат.
Той е загубил зрението си в резултат на рядък генетичен дефект и това не е станало изведнъж, а постепенно, което му е дало време да се подготви – доколкото това изобщо е възможно – за живот, в който няма да вижда. От това едва ли му е по-леко, но е успял да съхрани научната си кариера и в момента работи в Института по Астрофизика на Андалусия в Гранада.
Тук може да се прочете повече за него. А тук и тук може да се прочете за проектите, с които той и колегите му се опитват да обяснят звездното небе и астрономическите обекти на хора които вероятно никога няма да имат възможност да ги видят. Страницата (на испански) на техния проект за популяризация: тук. А в youtube има много негови видеозаписи, но като че ли всички са на испански.
Астрономията познава глухонеми астрономи като Джон Гудрайк, който е известен с работата си върху затъмнителни звезди, но до сега не бях чувал за слепи астрономи.
Енрике заслужава възхищение и уважение – и за научната си работа, и за популяризация, но най-много защото не се е отказал пред тази огромна трудност и продължава напред. И сигурно не му е лесно, защото астрономията сигурно е една от най-визуалните науки.

https://www.cta-observatory.org/wp-content/uploads/2023/07/ProyectoAstroaccesible_taller.jpg