Преди три дни, на 11.04, в галактиката NGC3621, която се намира само на около 6.6 мегапарсека от нас, избухна свръхнова. Свръхновите са гигантски експлозии, които бележат края на жизнения път на някои звезди.
По космически мащаби NGC3621 е буквално в задния ни двор, но няма място за безпокойство – нищо не ни застрашава, защото космическите мащаби са огромни – от свръхновата ни делят повече от двадесет милиона светлинни годни и експлозията се е случил преди повече от двадесет милиона години – всичкото това време е било необходимо за да достигне до нас светлината от експлозията.
Подобни „близки“ свръхнови избухват веднъж на 5-годни. Най-близката свръхнова, която сме наблюдавали, беше 1987А, избухнала в Големия магеланов облак, само на около 170 хиляди светлинни годни.
В астрономията свръхновите се използват най-вече за измерване на разстоянията, а от там и на геометрията на Вселената. Благодарение на далечните свръхнови днес знаем, че Вселената се разширява с нарастваща скорост. А близките свръхнови ни носят информация за производството на тежки елементи, от каквито сме направени самите ние.
През последните няколко нощи най-големите, а и по-малките телескопи в света наблюдават „новоизбухналата“ свръхнова. Значителна част от данните се правят публично достъпни веднага, в духа на сътрудничество, който доминира, ако не цялата, поне голяма част от съвременната астрономия.
Свръхновата е в южното небесно полукълбо (RA=11h18m22s DEC=-32d50m15s) и от България се наблюдава много трудно, защото е много ниско над южния хоризонт.
Повече за интригуващия нов обект, включително красиви картинки и спектри, може да се видят тук.