ТАО - най-високата наземна обсерватория в света

[valio_98]

В края на април в Чили се състоя церемония за откриване на ТАО (Токийско-Атакамска Обсерватория, преводът е мой). Тя е уникална, защото се намира на 5640 м над морското равнище – рекордна височина. Там разбира се, човек трябва да използва кислород, ако исма да мисли с целия капацитет на мозъка си, но има специални причини защо ТАО е построена там.
Местоположението на астрономически обсерватории се определя от няколко фактора: средният брой ясни нощи годишно – защото не искаме телескопи те хиляди или дори милиони левове да престояват, докато небето е покрито с облаци; сух климат за да няма във въздуха влага, която е отговорна за голяма част от поглъщането на земната атмосфера, а също и голямо разстояние от градовете, чието осветление повишава фона на небето и затруднява регистрирането на слаби обекти, които понякога да десетки или стотици по-малко ярки, отколкото е ярко самото небе. Да, небето свети – в оптичния диапазон с разсеяна светлина която може да идва както от градовете, така и от луната, а малко след залеза и малко преди изгрева – и от Слънцето, нищо че то е скрито зад хоризонта; а в инфрачервения диапазон свети всяка молекула въздух над нас, точно както светим и самите ние, и телескопите, които използваме, и астрономическите обекти, които искаме да наблюдаваме – съгласно закона за излъчването на т.нар. абсолютно черно тяло. Друг важен аргумент при избора на място за строеж на обсерватория е разбира се колко атмосфера има над обсерваторията, колкото по-малко – толкова по-добре. Телескопите мога да бъдат изнесени и над атмосферата – като „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“, но това ги оскъпява на порядък в сравнение с наземните им събратя и ограничава срока им на употреба, защото ремонтът в космоса в скъп, поне за сега.
Идеалното място за обсерватория на Земята за високопланинските пустини като Атакама в Чили, а също и високите плата в Антардктида, но достъпът до ледения континент е труден, макар и не толкова, колкото до космоса. Затова не е чудно, че именно Чили е астрономическата суперсила на света и всички най-големи страни имат обсерватории там – Щатите със Las Campanas и Cerro Tollolo (cerro на испански означава хълм, баир), консорциум от Европа под формата на Европейската Южна Обсерватория с La Silla и Cerro Paranal (на които вашият покорен слуга прекара повече от 1500 нощи).
Сега към тях се присъедини и Япония.
Снимки от откриването: тук
Услията на японските колеги в тази насока започнаха преди близо четвърт век, през 1998 година, а през 2009 година те дори инсталираха там малък 1-метров телескоп, наречен miniTAO: тук
На няколко пъти се опитвах да го ползвам, но неуспешно – по онова време тази обсерватория не беше достигнала зрялост и престоите бяха големи. Но сега нещата стоят по друг начин. През 2017 г. започна строежът на 6.5-метров телескоп, специализиран за наблюдения в инфрачервената област, в която предимствата на огромнбата надморска височина и ниската влажност са най-големи. Телескопът започна работа – все още в стадий на изпитания – през 2020 г. Японците, които вече имат 8-метров телескоп „Субару“ на Хаваите, построиха два инструмента – SWIMS и MIMIZUKU – и ги тестваха най-напред именно на „Субару“: тук
Това облекчи значителни пускането в работа на ТАО, защото трудната изпитателна работа вече бе свършена. Интересно, че главното огледало беше направено в Тюсън, в небезизвестната лаборатория за огледала в подземията на университетския стадион: тук

Страницата на обсерваторията (на английски) може да се види тук.
Повече за ТАО на популярен език: тук


А това е доклад за MIMIZUKU от Такаши Мията, японски колега, изнесен на конференция за инфрачервена астрономия, която организираме преди няколко години в ЕСО, Гаршинг:
https://www.youtube.com/watch?v=PeFW98OXvac