И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

[alexandrit]

о Дружеска закачка между Атанас П. Славов (с костюма) и Юрий Илков



Атанас П. СЛАВОВ

Р А З М И Ш Л И З М И

Глобусът е чучело на Земята.
Прицелът също е нечия гледна точка.
Последен се смее този, който стреля пръв!
Механизмът на диктатурата се смазва с кръв.
В някои глави мислите идват само за да умрат там.
Генерал-демократ, това е все едно евреин – хамалин.
Не вярвате на Дарвин? Ами погледнете се в огледалото!
Семената на враждата се сеят най-добре на нервна почва.
Мястото на лидера е отзад. Това ще ви го обясни всеки пастир.
Свободният човек говори винаги каквото мисли. Но не на всеки.
Нямало било свобода на човека?! Ти човек ли си, бе?! Свободен си!!!
Когато в ръцете си имаш чук, всички наоколо ти изглеждат пирони.

Не казвайте на някого истината в очите –
това не са слуховите му органи.
Политикът е субект, чиято съвест се намира
в противозачатъчно състояние.
Клонирането е единственият начин да предадеш
наследството сам на себе си.
Всички хора имат право на глупост. Само че някои
злоупотребяват с правото си.
Трудно е да намериш истински приятел, но още
по-трудно е да загубиш истински враг!
Има хора, които веднага се превръщат в говеда,
щом започнеш да се отнасяш с тях по човешки.
Когато бог направил човека, пропуснал да го патентова
и сега всеки глупак може да прави същото…

Американците работят добре, когато им плащат добре.
Българите работят. Ако нещо им платят – пак добре!

о Първа публикация в: алманаха „ФантАstika 2017“. – София: Дружество
на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2018 г.

[alexandrit]

Джани Родари – СТАРИТЕ ПОГОВОРКИ

В един град, за чиято история, нрави и обичаи ще разкажа някой ден, има самотна сграда, малко отдалечена. Това е хоспис, където се оттеглят на почивка Старите поговорки. Някога те навярно са били млади и истински, но сега вече никой не иска да ги слуша. Да си почиват? Нека се изразя по-точно: да разговарят и да спорят безкрай.
– Който се ражда магаре, магаре умира – отсъжда една Стара поговорка.
– Я стига – прекъсват я другите, – ами ако се изучи? Ако се старае и заляга? Всеки може да работи над себе си и да се усъвършенства.
– Който се задоволява, печели – намесва се друга Стара поговорка.
– Представете си! – срязват я веднага. – Ако хората се задоволяваха с онова, което имат, щяха още да живеят по дърветата, като маймуните.
– Който работи за себе си, работи за трима! – чува се вик.
Минава лекарката (също поговорка, но млада) и казва своята дума:
– Не, който работи за себе си, работи само за един. Обаче „Съединението прави силата“.

о Илюстрация към шедьовъра на Джани Родари
„Приключенията на Лукчо“. Х у д о ж н и к: Раул Вердини



Старите поговорки се смълчават. След малко най-старата подема отново:
– Който иска мир, да се готви за война!
Санитарите я чуват и ѝ дават да пие отвара от лайка, за да се успокои, после внимателно ѝ обясняват, че който иска мир, трябва да подготви мир, а не бомби.
Друга Стара поговорка идва, заявявайки:
– Всеки е цар в собствения си дом.
– Ами тогава – питам я аз, – ако е цар, защо трябва да плаща данъци? И за електрическа енергия? Че и за газ? Хубав цар, няма що!
Както виждате, Старите поговорки, разговаряйки помежду си, казват и смислени неща, но само когато се критикуват взаимно. Тяхната специалност е всяка да изрича противното на другата.
– Dulcis in fundo! * – казва някоя.
Друга веднага я контрира:
– Отровата е накрая!
Понякога ми домиляват. Те не забелязват, че светът се променя, че Старите поговорки вече не стигат, за да го тласкат напред; че са нужни нови хора, храбри, уверени в силите и в умовете си. Такива като вас.

* Dulcis in fundo! (лат.) – Сладостта е на дъното! – Б. пр.

Преведе от италиански: Велимира Костова-Върлакова

От източника: https://chitanka.info/book/9871-prikazki-kolkoto-usmivka

[alexandrit]

Неотдавна ми попадна книгата на Пламен Анакиев „У нас“.
Тя съдържа остри, дори злободневни, изобретателни, худо-
жествено излети епиграми и доказва, че това изкуство на
кратките форми продължава да е на голяма висота в Бълга-
рия. Достоен колега на автора е и художникът илюстратор
Калин Николов, който му партнира чудесно и със замах.





Д У М - Д У М К И от Пламен Анакиев

Юнашко племе

Природата ни открай устоява
на всяка стърга жестока.
Пълзим и служим – хибриди на смока,
кръстосан с дойна крава.


Първоаприлска

Прославеният ни риболовен флот
предлага вече и кашкавал от кашалот.


Европояснение за уърк шоп творение

Съобразно Истанбулския протокол
и мартеницата добива трети пол.

Наред с Пижа и Пендо
ще има вече и Джендо.


Атавизъм

Най-често си служат с ножа
животни в човешка кожа.


Ген BG

От такова сме потекло,
че с клюки преяждаме.
А наднорменото ни тегло
е от самоизяждане.


Душеспасително

На художника П.

Като тих минималист
живее със мечта една –
да направи стенопис
върху Китайската стена.


Горката Вяра

Търси
сълза
под клепачите
на палачите.


Скромно мебелиране

Искаше да седне
зад
Политбюро.


Новопосветени

Събраха ги голи-боси
на Кръгла маса
да бистрят остри въпроси.
Корифеи вече от класа –
развързаха стомаси
за сто маси.


Александър Геров

Как да няма към него интерес,
като е писал от утре за днес?


■ Следват още дум-думки!

* * *

Злободневно. Художник: Калин НИКОЛОВ

[alexandrit]

След като (съвсем заслужено!) похвалих автора и худож-
ника на книгата с епиграми „У нас“, искам да изтъкна и
нейните впечатляващи полиграфически достойнства. От-
печатана е на плътен, красив офсет, а пък рисУМките на
Калин Николов са излезли много отчетливо и графично.
Явно основната заслуга тук е на печатницата „АртГраф“
.

Пламен Анакиев

Д У М - Д У М К И (2)


Научна хроника

С големи успехи радват ни пак
нашите БАН-ски академици.
Дирите откриха на ланския сняг,
тъкмят вече и очила за къртици.


Нова надежда

Триумф постигнаха демонстрантите –
тиранинът си смени тирантите.


Тъжно

Хора за смях – под път и над път,
с чувство за хумор – все по-кът.


У нас

Дали робството ни пречи
да видим космоса?
Или космосът –
да видим робството?


Ох, че късмет!

След като толкова ни клати мафията –
как да не станем държава на манафията?


О, Боже, спасение би било...

Поне за женската част на човечеството!
Ако,
вместо астероид –
Земята ударил би...
тестостероид.


Януарски копнеж

По-добър би бил Божият ред,
а щяхме да сме си и по-близки,
ако студът освен голия лед
създал бе и малко уиски...


Криза отвсякъде

В нашия свят на куртоазии,
разврат,
неудържими промени –
и в девическите гимназии
отдавна има глад
за химени.


И сцената е живот

Подмятаха, че дилетантка
била играещата куртизанка.
Но тя от роклята си щом излезе,
триумфално в ролята навлезе.


Stop

Из компютъра май дявол шава.
Ново поколение създава –
и представите му генитални
се превръщат в дигитални.


■ От източника: Пламен Анакиев. У нас. –
Сатиричен дневник. – РисУМки Калин Николов.
– София: Издателска къща „О г л е д а л о“, 2020 година

* * *

Оше по-злободневно. Художник: Калин НИКОЛОВ

[alexandrit]

Тези дни получих от моя съсед поета Кирил КАДИЙСКИ,
с когото от дъжд на вятър си споделяме литературни но-
вини, пастиши и преводи, следната правоверна информация:

БОРБА С ПОГОЛОВНАТА СЕЧ

(Д о п и с к а)

В изпълнение на директива от страна на СОПАТА (Световна организация на поезията, асоциирала талантливите автори) в българската поетическа гора, намираща се под контрола на СОПАТА, беше извършена санитарна сеч с оглед озонирането на атмосферата в гората, от десетилетия оставена да се развива на самотек.

Под ръководството на старшия горски надзирател Марин Георгиев, прочул се с борбата си с Черната пиринска мура, от рода на Байкушевата, смятащ я за вредна за нашия ареал и пледиращ за един малко познат у нас вид – Pseudotsuga menziesii douglasii (псевддодъгласка ела), екип от ентусиазирани литературни критици прочисти огромни терени от увивни и пълзящи поетически видове на Марин Бодаков, Силвия Чолева, Амелия Личева, както и от някои отдавна повалени нискостеблени дървесни екземпляри на Пламен Дойнов и Георги Господинов, затрудняващи придвижването в гората, а също така и обгрижването на младите таланти.

Това предизвика гневната реакция на почетния проф. Михаил Неделчев: отнемало се правото на разнообразие в природата на поезията и се посягало на либералните ценности. Но Мадлин Олбрайт на българската поезия щяла отново да се появи и новата ѝ брошка щяла да бъде безкомпромисно послание...



о Илюстрация по асоциативен път: подводна гора в Казахстан

Разбира се, не мина и без корупционен сканадал – някогашният млад критик Йордан Ефтимов, поради нерегламентирани контакти с Марин Георгиев, си е позволявал бракониерска сеч и то в район, който се очаква да бъде обгрижван от него самия. Литературната прокуратура се е самосезирала за момента, но скептици са на мнение, че и този скандал ще се потули.

Липсата на тежка техника – багери, влекачи и огромни самосвали, попречи за момента да се извърши прочистване на набелязаните терени от стари, отдавна загнили пънове и повалени дървета, принадлежали на Петър Андасаров, Владо Попов и още няколко имена, които вече не се разчитат, издълбани по дървесната кора. Има ги все още в тефтерчето на СБП. Особено внимателно бяха почистени пръснатите навсякъде сухаци на Иван Сухиванов, грозящи да се самозапалят и да предизвикат масивни пожари в гъстата, обрасла с излишна растителност гора на родната поезия. На което много остро реагирала литераторката Силвиана Недкова от „Плацдарм Славейков“: откъде щяла да събира съчки за поредната клада, край която държала да бъде забелязана – ако не от друг, поне от тоя, който е качен на кладата; щяло ѝ се да чуе за пореден път: „О, свещена простот(и)а!“.

Дискусия, макар и плаха, предизвика дървото на Цанев рид, обявено от местни ентусиасти за рядък вид и дарено със статут, подобен на този на „Дъбът на Пенчо“ на Курубаглар, без санкцията на СОПАТА. Противниците и хулителите на въпросното дърво като по-мъдри се съгласиха със соломоновското решение, предложено от Владимир Янев от Пловдивския университет, ученик на Хайтов и отговорен лесничей за южните склонове на българската поезия, а именно – въпросът да бъде оставен на Времето. Още повече че по него вече били налице признаците на дегенеративни процеси – потайните червейчета на явните завистници разяждали тъй нежната му плът и ръсели тревата с фосфоресциращи стърготини, които предани почитатели вземали за нощни очи.

Яка глоба с последно предупреждение за изхвърляне от литературата отнесе Иван Гранитски, който повече от едно десетилетие извършва планово залесяване с видове с неясен произход и които, въпреки вложения огромен материален ресурс, не дават никакви признаци за идейно израстване...

Кампанията продължава.

■ Собствена кореспонденция на СОПАТА

[alexandrit]

Л о в д ж и и

■ Автор: Ценка БАКЪРДЖИЕВА

– Искам строго да следвате протокола – каза ръководителят на операцията. – Никакви отклонения! Хващаме четири женски. Робомедикал ги обработва. На място се отърваваме от телата и бързо отлитаме.
– Слушам, шефе! – в хор отвърнаха останалите петима от групата за доставка на генетичен материал.
Те внимателно излязоха от машината. Бяха с леки скафандри и апарати за дишане. Естествено въздухът беше годен, но не се знае в тия крайдунавски гори какви вируси и бактерии дебнат. Тук не бяха ловували и очакваха най-после да има генетично съвпадение с еволюиралите, така че да могат да произведат нови граждани на Европейската федерация.

* /* /*

– Ей, Гошо, какво ще ядем за вечеря? – провикна се дядо Слави, докато сваляше серкметата, кошовете и въдиците от лодката.
Дай, Боже, всеки ден да е така! Не бяха оставали гладни, ама все риба, риба… Вече изсушиха достатъчно за цялото село. Имаше за размяна с Вълчовци от равнината и с Мечковци от Балкана.
– Абе… дядо Слави, от село Мечковци не бяха ли споменали за големи, черни, двукраки скакалци? – попита младокът.
– Така е. Даже, като идваха за платно, ми дадоха да опитам опушена мръвка от бут. Крехко, да не повярваш! По-вкусно не бях ял! – поглади се по брадата старият.
– Групата на Ристо сгащила шестима, докато се присламчвали към момите на потока. От Мечковци така казали, че ги ловели на моми. Благой, нали го знаеш, видял бръмчилото да каца в гората и отърчал до селото да предупреди ловците. Те веднага хукнали и се заложили на пусия.
– Браво на момчетата! – зарадва се дядото. – Значи ще ядем скакалци.
– Виж… – колебливо се замисли Гошо. – Според теб не приличат ли на хора? Бяха махнали черупката на единия.
– Какви хора, Гоше? Виждал съм като млад, но не знаех, че стават за ядене. Обелиш ли ги, отвътре са меки, пухкави, безкосмести. Нямат мускули. Ако не са черупките, не могат да ходят. С големи глави и слаби очи. Половината зъби липсват. Не можеш да разбереш мъжко ли е, или женско. Не са хора, Гоше, а са храна. Мисли: зима иде!

■ Първа публикация в:
е-списание „Сборище на трубадури“ от 24.XII.2020 г.

Този брой може да се изтегли безплатно оттук – https://store.ergobooks.eu/product/sborishte-na-trubaduri-god-11-br-12/.

[alexandrit]

● Емануел ИКОНОМОВ

КАК ДА РАЗПОЗНАЕШ ИЗВЪНЗЕМЕН


Знаеш ли, че на Земята живеят извънземни, и то не от вчера?
Не знаеш, разбира се, защото те добре се прикриват.
Ако искаш да разпознаеш извънземен, побързай! Ала как можеш да го сториш?
Най-напред се огледай за някой, който не изглежда разпасан и мръсен. Може да е облечен скромно, но спретнато, с чисти дрехи и най-вече с чисти обувки по мръсни улици, че дори в калта.
Ако е дама, тоалетът ѝ ще е издържан в подходяща комбинация от цветове. Няма да е прекалила нито с руж, нито с маскара, веждите ѝ ще са фино очертани и червилото ще е в тон с облеклото и цвета на косата.
Заговори заподозрения от теб в извънземен и чуй дали езикът му е перфектен. Той не използва жаргон и мръсни думи. Ако прочетеш написано от него, ще забележиш, че словоредът е правилен, пунктуацията е на мястото си и използването на пълен и непълен член е граматически коректно. И навярно ще се учудиш, че има задълбочени познания по каквато и да е тема.
Ако е дама, тя ще ти разкаже достатъчно, но не и прекалено.
Наблюдавай го как се държи. Сигурно ще кажеш културно, ако днес човек знае какво точно означава това. Той ще ти направи място или даде път, не ще се пререди, дори ако е дама. Няма да посегне физически към теб, за да те потупа грубовато по рамото, да те избута, камо ли набие.
В разговор ще забележиш, че се съгласява с теб, като ти отстъпва в спор. Не те прекъсва и не прекалява със съвети. Когато ти говори, те гледа в очите, когато ти говориш, те слуша внимателно и не си поглежда телефона или часовника. И никога не се почесва и не си бърка в носа или в ухото.
Като правило той не приема обаждания, не чете съобщения и не си проверява пощата по време на разговор с някого. И в никакъв случай, когато е седнал на маса за хранене или по друг повод. Когато се храни, използва и вилицата, и ножа, а лъжицата само за супа, таратор или крем. Не говори с пълна уста, не сърба и не мляска.
При възможност ще установиш, че заподозреният не говори по мобилния, докато шофира. Дава предимство на излизащи от уличка или които искат да направят ляв завой. Не паркира на места за инвалиди, на тротоара и не пропуска да пусне есемес в платена зона. Ако е дама, не забравя първо да се огледа на нерегулирано кръстовище, преди да премине през него. Ако е пешеходец, винаги пресича на обозначените пътеки и никога на червено.
Извънземният не закъснява за среща, дори ако е жена.
Ако се сприятелите, дай си сметка дали ти остава верен другар и не те лъже. И се убеди, че е винаги готов да ти помогне, без да го молиш за това.
За съжаление извънземните са на изчезване. Изглежда повечето вече са си заминали и е въпрос само на време да си отидат и последните.
Затова не се изненадвай, ако заподозреният от теб случайно се окаже човек. Такъв, който имитира извънземен. Знай, че това не е лошо.*

© 20201228-1
__________________________________

* NB! Този разказ е част от новата книга на Емануел Икономов „С р е щ а“, която може да се прочете цялата на адрес: https://www.yumpu.com/bg/document/view/65175673/emanuel-ikonomov-rendez-vous.

[alexandrit]

През този Малък Сечко излезе твърде любопитната книга
на Атанас П. СЛАВОВ „Полуречник по инженервно
язъкознание“. От нея подбрахме няколко десетки
афоризми от една дума (така ги нарича сам авторът им).
Постарахме се те да бъдат предимно на тема „Литература“, а
ако в тях усетите повечко сол и пипер, да знаете, че това е нарочно.


АЗБУКА ОТ... АФОРИЗМИ

Абракадарба... Амбицирей... Антилигенция... Ауидиотория

Балетристика... Безграмотаене... Боклукав... Бързайка

Вампиршество... Ветерангел... Вредактор... Въображаба

Гафоризъм... Глупакост... Глупостилен... Гъгнетофон

Дебелегия... Дембелетристика... Дидактив... Драсказвач

Ебитие... Езиковад... Енциклопедер... Ефиктивност

Жертворчество... Журнализец... Завистилист... Зъболектор

Изборитнат... Изкуствовъд... Инфлацивилизация... Интелегантен

Кадървен... Коконкурс... Контролирика... Критичкане



Лигавтор... Литератруп... Литературчин... Локумотив

Малцинстворчество... Микроглед... Мистиквеник... Мъглавен

Нередник... Обезкосмизация... Ожесточесане... Очилакомец

Параграфоман... Плагиядство... Поетъмница... Послеписател

Раболепитет... Радиопредавене... Рецензура... Роботаника

Самонадеец... Свинтeлигент... Славотелесен... Словоблударник

Тарикаталог... Темерутина... Тоалетопис... Тълпатос

Утилитература... Фантастичав... Фалософ... Футуролъг

Хипнотеза... Храносмисъл... Цивилизаяк... Чантав

Шантавангард... Щуравтомат... Ювелирика... Яловец. *

Афоризмите написа: Атанас П. СЛАВОВ
Азбуката състави: Наталия МАРИНОВА

__________________
* Повече за тази книга можете да научите от е-антологията „Ню Библиополис“ –
http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47849&rb_v=viewtopic#p47849.

[alexandrit]

о Емануел ИКОНОМОВ

ВИРТУАЛИЗИРАНЕ НА МЛЕКОНАДОЯ

Добре дошли във ВИМЕ – интегрираната система на Виртуалния институт на млеконадойните експерти!
Системата се предлага в три версии – икономична, експертна и премиум, които предоставят различни нива на функционалност. В момента сте избрали икономична версия, но винаги може да преминете към по-висока срещу съответно доплащане.
След като сте тук, предполагаме, че имате крави. Ако все още нямате, можете да закупите такива, като използвате виртуалната система ДОБИТЪК. Освен крави тя предлага също коне, овце, кози, свине, кокошки, патици, гъски и други.
Моля имайте предвид, че за момента функционалността на програмата включва млеконадой само от крави.
В случай че имате нужда от храна за крави или друг тревопасен добитък, вижте системата ПАСИЩА.
Ако линковете не работят, моля потърсете съответните продукти в менюто, използвайте автоматичната бот-функция или се обадете на наш експерт.
За да ползвате ВИМЕ, е необходимо да разполагатe със съответен доилен апарат. За да видите списък на съвместимите с ВИМЕ уреди, натиснете ТУК. За максимален млеконадой ви съветваме да използвате само устройства, съпътствани от етикета ВИМЕ. Ако желаете, можете да се възползвате от ДАВА – предлагани от нас доилни апарати на виртуален абонамент. (Избери ДАВА.)



Вижте следващото видео, за да се запознаете с основната функционалност на ВИМЕ. На икономично ниво вие трябва да поставите правилно доилния апарат на кравата. На ниво експерт имате възможност да се възползвате от функции както за оптимално регулиране на разстоянията между всмукателните накрайници, така и за автоматично насочване към вимето на кравата. Премини към ниво Експерт.
При доене млякото се събира в контейнер. Ако не разполагате с такъв, можете да наемете от нас подходящ за нуждите ви. За да видите списък на предлаганите контейнери, натиснете ТУК.
Като следваща стъпка интегрираната система ВИМЕ предлага различни виртуални модули за обработване на млякото. Чрез тях можете да произвеждате прясно и кисело мляко, масло, извара, сирене, кашкавал и други.
Икономичната версия включва само прясно мляко, извара и бяло сирене.
За кисело мляко и масло използвайте експертната версия на ВИМЕ.
За производство на френски, немски, холандски и швейцарски сирена ви е необходима премиум версия.
Ако имате нужда от складово пространство, включително хладилни помещения с контролиран режим на температурата, може отново да се обърнете към нас. Разгледайте предлаганите опции за складиране на млечни продукти ТУК.
За да предложите на виртуалния пазар произведените от вас млечни продукти, поискайте от нас оферта за виртуален магазин, отговарящ на най-новите стандарти в областта.
Ако сте еднолична крава, която иска да работи самостоятелно и независимо, и нямате достатъчно технически познания, препоръчваме ви най-напред да преминете онлайн курса „Първи стъпки във виртуалния свят за неспециалисти“, за който може да се запишете ТУК. Ако вече сте закупили пакет за виртуализиране на млеконадоя ВИМЕ, курсът ще е безплатен за вас.
Често задавани въпроси:
В.: Възможно ли е да се плати на бартер с млечни продукти, произведени с вашата програма?
О.: Не, плащанията са единствено в лева, евро и долари. За момента не се поддържат швейцарски франк и британска лира.
В.: Може ли да се плати с виртуални пари?
О.: Не, не се приемат виртуални плащания. Приемат се всички основни дебитни и кредитни карти, както и банкови преводи по нашата сметка № ...
Благодарим ви, че избрахте ВИМЕ – водеща система за виртуални услуги и продукти в областта на млеконадоя!

© 20210209-1

И з т о ч н и к : авторски файл

[alexandrit]

Н Е С П А С Я Е М И

А в т о р: Орлин КРУМОВ

Човекът с въдицата беше напълно смаян... Помисли си, че сънува, и дълго разтрива очите си. Това не попречи на онези да домъкнат своя товар и със сетни сили да го хвърлят в реката. Заприщена, реката с глухо бълбукане изчезна от погледите.
– Хей, върнете реката! – извика човекът с въдицата.
– Има нареждане – сви рамене един от бутащите.
– Какво нареждане?
– Според медиите на това място се издига планина. Разбираш ли?
– Не разбирам. Върнете ми реката!
– Ех, човече... В кой век живееш? Хора като тебе спъват прогреса...
– Не ме интересува прогресът, искам си реката!
– Наистина не разбираш... Щом по-умни хора казват, че на това място има планина, значи наистина има, а ако няма – трябва да се домъкне отнякъде!
– Отдалече ли я мъкнете? – запита рибарят и взе да прибира въдиците си.
– Не питай... влачим я цели три дни. Сега остава да преместим реката някъде. Ще потопим някое село. Изобщо приспособяването на околния свят към новите идеи изисква огромни усилия.
– И какви са тези идеи? – промърмори рибарят, леко уплашен.
– Грандиозни! Трудно е да обясниш на обикновените хора. Изравняваме планини, пресушаваме морета, залесяваме пустини, а от горите правим пустини. Местим фабрики, градове, даже прекрояваме границите на цели държави – всичко това според новите изисквания. Както е тръгнало, скоро ще трябва да завъртим и Слънцето около Земята.
– Трудна работа – поклати глава човекът с въдицата.
– Е, справяме се... Трудно се работи само с хората. Недоверчиви са! Но полека-лека ще ги моделираме и тях.
– И как точно? – запита рибарят и без да дочака отговор, побягна.
– Важното е да им обещаваш! – викна онзи след него. – Днес обещаваш това, утре – друго, докато накрая забравят какво точно искат... И започнат да се радват на каквото им дадеш!

От източника: Орлин Крумов *. Лов на лъв. – Второ издание (всъщност първо електронно). – Издател: Читанка, 2021 г.

* Авторът от дълги години живее в САЩ – понастоящем в Атланта, Джорджия. Има го в уикито „БГ-Фантастика“
и предстои в скоро време информацията за този писател да бъде актуализирана и обогатена. – Бел. alex.


o Орлин Крумов (вляво) и неговият син Сам Крумов, който работи в CNN

[alexandrit]

Е в О л Ю ц И я

■ Миниатюра от Дорота СОБЕРАЙСКА

В началото бяха минералите, след това – растенията и животните. Животните изяждаха растенията. После се появиха хората. Хората изяждаха животните и растенията. По-късно възникнаха егомитите. Егомитите изяждаха хората, животните и растенията. Те облицоваха с човешки кости стените на жилищата си и отглеждаха животните и хората за месо. Снизходително и с насмешка наблюдаваха недодяланите действия на своите прадеди. След егомитите настъпи ерата на бигените. Бигените изяждаха егомитите, хората, животните и растенията. В развитието си те постигнаха изключително висока степен на интелигентност, която им позволи да проникнат до най-отдалечените граници на Вселената и дори да ги преминат. Тогава създателите на първия минерал и на първите земни растения решиха да прекратят своя експеримент, опасявайки се, че в резултат на започналата еволюция могат да се появят по-интелигентни и по-могъщи същества от самите тях. Тези създания биха могли да открият тяхното съществуване и да направят с тях онова, което хората направиха с животните, егомитите – с хората, а пък бигените – с егомитите. Затова експериментът беше прекратен, а за да не се похаби нищо, бигените, егомитите, хората, животните и растенията бяха старателно изядени. От ненужната вече Вселена нейните създатели оставиха само няколко храма, построени някога от хората. Тези годни за съжаление твари, едва-едва представляващи зачатък на някакъв живот, все пак са предчувствали съществуването на своите създатели. Но колко различни са били техните представи от действителността!

Превод от полски: Евгений ГЕНЕВ

Източник: вестник „М л а д е ж“, брой 57 от 4.IX.1990 г.



■ Пагодата Шведагон в Мианмар – един от малкото оцелели човешки храмове

[ivanushka]

Творение... и Развитие...

А по повод на творението и развитието, си спомням един разказ, писан в едно друго време, в един друг свят... Който го изядоха егомитите... (да видим тях пък кой ще изяде ;) - май скоро ще видим...)
Та разказа се казваше "Върни се за своя Стор"...
Но явно тези на които се е харесвал този разказ и най вече тези които са харесвали философията и мирогледа който стои за този разказ, явно те са били изядени първи от егомитите...

А между другото, точно в духа на "Върни се за своя Стор" , може би авторите на "експеримента" все пак също ще бъдат изядени... Щом живеем в свят , в който основната дейност е изяждането...

[alexandrit]

Джани РОДАРИ

НОС ЗА ПРАЗНИК



Имало един ковач с два носа: един за всеки ден и един за празник. Носът за всеки ден бил целият в брадавици и пъпки, докато този за празник бил гладък, мек и лъскав – красота. В неделя сутрин ковачът викал жена си и ѝ казвал:

– Роза, дай ми носа за празник.

Роза изваждала носа от една кутийка в чекмеджето, ковачът махал грозния нос и го оставял върху нощното шкафче, после си слагал на лицето хубавия нос.

Когато се напиел, той се опитвал да си сложи и двата едновременно, но тогава се обърквал и не знаел кой нос
да издуха.

Преведе от италиански: Велимира Костова-Върлакова

И з т о ч н и к: Моята библиотека