За този цитат за езика и мисленето се сещам всеки път като чуя по радиото (ние доста слушаме през Интернет БГ радио) дестинация и шопинг мол. :( Съзнавам, че езикът се развива и културните влияния са неизбежни, но ме дразни и това си е. Често казано, вместо срещи за сдобряване, с удоволствие бих направил една кръгла маса на кона за културното влияние във фантастиката. Първото, за което се сещам е „Човекът, във високия замък“, който обръща реалната ситуация в Япония; в контекста на борбата за културна независимост двете линии – на мацката, която учи японска борба и на фалшификатора, който продава фалшиви индиански сувенири на японците – са актове на културен конформизъм или на културна война. Всичко това обаче не е толкова еднозначно – и в двете линии присъства желание на някой от участницте да се приобщят към към културата на другия. В едно интервю с актьора Сийуел, който играе Смит, имаше нещо интересно – станал един учител и попитал как той играе нацист и обяснил, че въпросът е провокиран от опита му да организира в училището театрална постановка по „Кабаре“. При това, децата, на които се паднали роли на нацисти, не се чувствали добре да играят ролите си. После дискусията продължи, че най-страшното е, че нацистите са били хора, способни да „създадат“ в съзнанието си слой на реалността, в която те са добрите. Ей такова обяснение на съществуването на човешкото зло от един алт-исторически роман или филм. Ето за това си струва да се говори.
Потърсих из гугъл - от предложение от мен примери единствено Ешбах е комерсиално успешен писател в родината си с трилъри, да ги кажем, с фантастични елементи (напр. романа "Видеото Христос"; има и филм; преведен е на сума ти езици; четох я, типична попаденска история, с религиозни мотиви – американски турист попада в миналото, среща се с Христос и преди батерията на видеокамерата му да спадне, го снима; „култ“ вътре в Цурквата запазва камерата и през 60-или 70-те години я намират, още преди Сони да започне да произвежда точно този модел и разбират какво е; трилърът идва от това, че всяко разузнаване, Ватикана и даже Мафията се опитват да се сдобият със записа; по мое мнение не е нещо особено, както и романите на Дан Браун). Т.е. и Сицин също е успешен, но само в рамките жанра - намерих, че е носител на тяхна награда за фантастика. Предполагам, че поради големия им вътрешен пазар това може да е достатъчно за да се изхранва човек с писане, но не съм сигурен.
Така че да, намирам прилика с нашите автори, които печелят български жанрови награди и надявам се, имат потенциал да си продават произведенията навън.
За развитието на Човешката библиотека по-добре биха отговорили други хора, но ще кажа, че Алманахът си върви добре, с преводите също има успехи. Не е станала Бард, пък и според мене никой не се стреми към такова нещо.
Обаче специално искам да кажа няколко думи за „Задачата за трите тела“. Твърда НФ, но с елементи на историчност като книгите от серията за Фондацията: „Задачата“ също е трилогия, бих я сложил в поджанра „история на бъдещето“. Не ми се иска да разказвам сюжета, защото ще разваля удоволствието от четенето – има много сюжетни изненади, множество гледни точки и доста физика (заглавието е име на известна физична задача и е доста намек някои обрати в сюжета), но човекът си е направил усилието да я обясни по ненатрапчив начин и без героите да си изнасят лекции един на друг. Има елементи на трилър, героите често за поставени в ситуация да се „борят с часовника“. Историята се върти около два конфликта или по-скоро две групи конфликти – между извънземните нашественици и човечеството (или по-скоро различните групи на човечеството), и вътре с границите на човечеството между фракциите, които защитават различни гледни точки как се се воюва в извънземните и изобщо какво да се прави. В някакъв смисъл романът е концептуален и е мнение на автора как и дали човечеството е способно да се справя с проблеми като колектив или не. Читателят може да се съгласи или не с това мнение, но за разлика от много други фантастични книги, тук има проблем и решение или мнение за решение. Изобо, има над какво да се помисли. При това има страшно много китайски контекст на тази тема – например привързване към епохата и идеологията на Културната Революция. Има и връзки с някой по-популярни конспирологични теории, даже паралели с „Досиетата Х“.
В нашата фантастика като че ли само „Нано“ на Николай Теллалов е някакъв аналог – не като тема, а по-скоро като концепция. В руската фантастика наскоро излезе един роман „Роза и червей“ на Роберт Ибатулин, който засяга сходни теми. А в западната близък аналог е дилогията The Forge of God и Anvill of Stars от Грег Беър.
Изобщо, горещо препоръчвам „Задачата“. Дано някой да се наеме да издаде и трите книги, макар че с превод от Китайски на Българкси ще бъде трудно. Има руско издание и китайците правят филм.
ПС Видях, че по мрежата руснаците пишат името на автора Лю Цисин. Сигурно е по-вярна транскрипция от моята "домашна".
Екселенц написа:valio_98 написа:...
-- по какъв начин "Задачата за трите тела" е престанала да бъде китайска фантастика след като излезе в Щатите, спечели Хюго и беше номинирана за Небюла?
-- би ли предложил някаква стратегия, която да не страда от недостатъцигте, които си посочил?
...
И аз ще ти отговоря набързо:
1. Не съм го чел (нито на китайски, нито на английски), но не е ли първо издадено на китайски това произведение? И не е ли успяло първо на китайския "литературен пазар", това произведение? И в този смисъл - по какво точно прилича този пример на картината с която обрисува състоянието на българската фантастика?
МИсълта ми е, че има голяма (огромна, невъобразима) разлика, едно произведение да е постигнало успех, издадено за пръв път на родния език на автора, и чак след това преведено на английски, китайски, руски - даже, и това същото произведение да е написано и издадено на език нероден за автора.
"Научи ги да говорят езика ти и скоро ще започнат да мислят като теб"
2. Не - доколкото предложените от теб статегии са стратегии мислени в категорията "издаване", аз нямам никакво "мислене" по този въпрос - не съм издател, писател или преводач, а любител на фантастика и се опасявам, че приоритетите които си поставяме са различни. Впрочем даже Алек Попов, който даваш за пример, като гледам също се ориентира повече към първата отколкото към втората стратегия. А "Гаяна" между другото, пак по мое мнение, се опитва да намери свой път за оцеляване. Някога и "Човешката библиотека" декларираше, че ще върви по сходен път - какво стана?
За другите неща - в другата тема ...
Style 1
Style 2
Style 3
Style 4
Style 5
Style 6
