Анибал РАДИЧЕВ – юбиляр

[alexandrit]

Днес доайенът на нашето дружество Анибал Радичев навършва достолепните 75 години.
В петък една приятелска компания (начело с него) се събра на теферич в уютния ресторант „Монпарнас“
и поля малко предварително, ама пък успешно този юбилей...

Анибале, поете и друже, да си жив, здрав и все така препускащ напред с твоя красив Пегас!



Ето и едно от най-хубавите стихотворения на Анибал РАДИЧЕВ:

А р г о н а в т

Аз летя, аз летя между звездните дюни...
В заледения вакуум дълбая тунел.
Този свят, засиял като слънчево руно,
този свят непостигнат е моята цел.

И какво от това, че съм пътник без виза?
Тук пространството няма гранична бразда.
Метеорни пасажи танцуват наблизо
и червени джуджета блуждаят в нощта.

Аз докосвам Вселената с търсещи пръсти...
Пустота и безкрайност, в която съм сам.
Но преди да проникна в часа на смъртта си,
ще я стопля с ръка и сърце ще ѝ дам.

Ще се слея с просторите... В тъмната вечност
ще просветва окото на семафор зелен.
А по пътя, наречен от някого „Млечен“,
ще се вие лоза, посадена от мен.

[Nasko]

А ето и предговора, който написах към „Паралелен свят“:

Почти предговор

Не, не очаквайте литературоведска диплянка от думи, призвани да разкрият скритата сила на поетическата образност, заложена в поезията на Анибал Радичев. Защото обичам не думите, тълкуващи смисъла, а думи, посветени на смисъла. Някога Клаузевиц беше казал, че войната е продължение на политиката с други средства. Бих си позволил да го перифразирам - за мен фантастиката е продължение на поезията с други средства. Нашето издателство „Орфия“ се е посветило на фантастиката, но не забравя тази нейна "протоформа"- поезията, със странния и асоциативен начин за подреждане на мисли и образи, при които възниква ново напрежение на въображението. И то точно на онова творческо въображение, което ни прави по-способни да намерим мястото си в нашия безумен, объркан, разнолик свят.

Фантастите измислиха паралелните пространства, алтернативните светове, многомерните реалности. Анибал видя в сивата ни действителност паралелния свят на стиха. Както успоредните прави вечно и безуспешно търсят онази своя, обещана от математиците пресечна точка в безкрайността, така и в неговата поезия паралелно текат линиите на човека, любовта и свободата му, дирят своето обещано сливане и едва ли го намират.

Самият Анибал, както го познавам от почти двадесет години, винаги е бил паралелен на службите, в които е работил, на изгодата, която би могъл да получи за „вярно слушкане“, на манипулацията и унификацията, на които е бил подлаган сърдечният му заразителен смях и цялата му смущаващо широко скроена личност, която винаги е стърчала с необичайните си ъгли от всяка рамка.

Сега препрочитам стиховете, включени в тази стихосбирка и писани през различни години на тези десетилетия. Като с машина на времето изживявам отново моментите на тяхното създаване, както и трагикомичните случки, съпровождали раждането им; изравям от паметта си и младежките ни години, когато ръчно тиражирахме стиховете и киносценариите му на спиртограф...

И ми е приятно, че днес, когато българинът, настръхнал и раздвоен, все по-рядко се сеща за паралелната реалност на поезията, мога да участвам в издаването на стихосбирка, която представя неизмисления поет Анибал Радичев, защото поезията не е от вчера, за да изчезне днес.

Хайре! Четящите те приветстват, Анибале!

(Към стихосбирката „Паралелен свят“ от Анибал Радичев, изд. „Орфия“, С., 1992)

[Nasko]

Eто я и страницата във в-к "Словото днес", посветена на юбилея му, с нови стихотворения.