(Предупреждение - текстът е изцяло нефантастичен и частично неприличен; продукт на болна фантазия и изкривено съзнание; приликите с действителни лица и събития са повече от случайни)

 

І. КРАТЪК РЕЧНИК НА ШИТЛИТ-А

 

1. Шитлит – Сложна съставна дума, производна от английските думи shit (лайно) и literature (литература). Акцентът е върху шит-а, а лит-ът се ползва само за благозвучие. Терминът служи за обобщение на хоризонталните мейнстрийми в областта, като например – фастлит (бърза литература), чиклит (литература за/от пички), ледлит (литература за/от момченца). В някои по-назадничави геокултурни региони все още се използва като синоним и терминът asslit (литература за/от задници). Последното има и практическо измерение, защото част от авторите в жанра в буквалния смисъл на думата използват задниците си като инструмент за творчество.

2. Шитлитър – Този, който пише шитлит. Персона, ценена високо в някои кръгове и идеал за всеки сноб. Да не се бърка с литър шит, което често се използва като единица мярка за обем (сещате се на какво).

3. Магистралка – Фундаментално понятие за шитлит-а. Много е важно най-малко по веднъж на страница главният герой (или поне някой от второстепенните) да опъва по една магистралка. В краен случай може амфетамини, екстази или марихуана. По своята същност магистралката представлява литературен похват. Чрез нея героят става много cool и вижда неща, недостъпни за простолюдието.

4. Сране и драйфане – физиологични процеси, в случая второстепенни литературни похвати, имащи за цел да утвърдят представата за това, колко главният герой е cool. По възможност описваният физиологичен процес следва да се осъществява на публично място, за да се подчертае анти-конформистката същност на серящия/драйфащия и неговия революционен спазъм.

5. Праскане – сексът присъства задължително в шитлит-а. Важното е обаче да се отбележи, че той винаги трябва да остава на трето място по значимост след дрогата и екскрементите. При чиклит-а трябва да бъде на четвърто място – след шопинга.

6. Фон – за фон могат да служат всякакви педераси, еснафи, селски баби и дядовци (каквито шитилитъра през живота си не е виждал), родители (от родителите или ти се драйфа, или са супер яки пичове), Родопите, Иракли, Странджа или нещо друго дето е фешън в момента.
 

7. Марките - марките са важно допълнение към фона, на който се изявяват героите на шитлита. Задължително (подчертавам - задължително), когато творите шитлит трябва да наблягате на следното: каква марка е неговия часовник, каква кола кара, какво му е дънки-ту и т.н., както и в кои магазини пазарува тя, кои са й любимите дизайнери на чанти, обувки и прочее. Да има повече рей-бани, Х-шестици, гучи-та, пради, тисо-та и ролекси. Ако срещнете затруднения - няма страшно. Още на първата вестникарска сергия ще ви предложат поне десетина списания за мода и лайфстайл, преливащи от подобни марки. Така че купувайте и после пишете на воля.

 

 

ІІ. ПОМАГАЛО ЗА НАЧИНАЕЩИ АВТОРИ

 

1. За роднините.

Много е важно мамата и таткото на шитлитър-а да са добре финансово. Това е първата предпоставка от него да излезе истински шитлитър. Например таткото да притежава няколко нощни заведения, казино или да бъде общински съветник. Майката може да е бивша манекенка или да организира конкурси за красота. И в двата случая рожбата ще има достатъчно простор да издава своя шитлит.

 

2. За роднините – две.

При липса на прилични родители по точка едно, важно е шитлитър-ът да може да открие бързо своя отдавна изгубен чичо-издател. Това ще му позволи да публикува без ограничения шитлита си.

 

3. За образованието

Истинският шитлитър винаги завършва българска филология или някоя още по-пропаднала специалност . Какво да се прави, българската филология наистина не е това, което е била някога. От началото на 90-те години на ХХ век, там влизат тези, които са получили най-ниски оценки по български език и литература и не са ги приели друго. По-грамотните биват приети скучни и безперспективни специалности като стопанско управление, право (сещам се само за едно-две изключения от това правило, но може и да са повече), политология, международни отношения, публична администрация и тъ нъ.

Безспорно е доказано, обаче, че някъде към трети курс 90% от следващите българска филология вече живеят с непоколебимото убеждение, че тяхното призвание винаги е било да станат писатели. И се започва едно безподобно писане. Следват публикации в журнали и сборници. Самодейност отвсякъде. Някои страдат жестоко, защото не могат да намерят отговор на дълбоко екзистенциални въпроси (не бъдете от тях). На шитлитърите обаче им е добре напук на всяка криза. Те се тупат един-друг по гърба и се скъсват да си хвалят шит-а. И лит-а, де. После започват публикациите във фешън и лайфстайл списанията. Те са спорадични, поради което шитлитър-ът трябва поне про-форма да си намери работа в редакция на вестник, издателство, в музей или библиотека (за изключенията може и нещо по-престижно из софийските офиси). Това не е толкова лошо, защото така шитлитър-ът е близо до извора и винаги може да намери начин да си пробута шит-а. И лит-а, де.

 

4. За цитатите

Шитлитърът трябва да внимава много с цитатите, които вкарва в писанията си. Естествено, цитати трябва да има и те трябва да са cool. Никакви Дикенсови алабализми. Никакъв Уайлд. Керуак и Буковски стават. Но най-добре да се вкара текст от някое техно парче. Какво като повечето нямат текстове; и едно на-на-ни-на би свършило чудесна работа.

 

5. За персонажите

Персонажите са тайната за успеха на истинския шитлит. От една страна те трябва да бъдат софистицирани, комплицирани, усложнено-раздвоени и рационално-нелогични. От друга страна персонажите задължително трябва да се друсат, да серат, да драйфат и да се шибат до припадък (виж речника по-горе). Наложително е всички да слушат техно, електронно, сайкъделик, трайбъл, транс или нещо от типа, което да води до откачане.

Персонажите в шитлита са неразбрани и прикрити революционери. Дори, когато се друсат, серат или чукат – те протестират срещу системата. Дълбоко в замъглените им мозъци и натровени дробове се крият нежни и чувствителни души, които обаче така и не излизат наяве.

 

 

ІІІ. ИЗ ДНЕВНИКА НА МЕКУШ МЕКУШЕВ ИЛИ БЛОГА НА БОГА

 

1.От днес вече си имам блог. Всеки, който се интересува, може да чете дневника ми на адрес: www.boga.blog.leke. Последното беше изненада и за мен. Мислех, че сървърът се казва блог-беге, а пък той се оказа блог-леке. Като попитах админа „Що?”, той ми отговори, че всичките сме били един дол дренки. И все пак – сички пичове като мен си имат блогове. Аз да не съм по-насран от другите?

 

2. Като се има предвид, колко е шибано всичко у нас, моят лозунг е ясен. Аз съм Господ, а другите да ми духат мекия хуй! Настина съм Господ, казвам ви. Никой не пише по-добре от мене. Като си чета нещата и направо се изпразвам от кеф.

 

3. Отсега нататък ще ползвам само един ник - Бога. Бог е в корена на думата Богат, а аз съм си и такъв. От време на време може да се подписвам и като Трети царски син. За разнообразие. И като намек за аристократичния ми произход. Абе, бог съм си и точка.

 

4. Днеска ме ядосаха. Щели да ми издадат разказа чак другата седмица. Лайнари. Обадих се на Пацо да ги насере. Пацо е много як пич.  Пуши трева като комин. И се праска наред. Грешка няма. И като стане дума за бизнес, знае как да се направи на редактор, така че да пусне моите неща (те са гени(т)ални) и да прецака поредния задник.

 

5. Нещо го закъсах с пичките. Напоследък излизам само с четири. Това да излизаш с яка пичка хич не е лесно. За да си заслужава една мадама – тя трябва да е яко тунингована отпред и още по-яко разработена отзад. Да си личи, че ходи на солариум (тена, брато), да не ходи на работа (за да може да се ебе по всяко време) и в графика й да няма нищо друго освен фитнес, фризьор и факинг (с мене естествено). Само дето напоследък мацките взеха много да се рециклират и става все по-трудно да разбереш – коя чанта е лачена, коя чанта е влачена. Абе, шибана работа.

 

6. Гот ми е. Днеска давах интервю за националната ТиВи. Надрънках страшни простотии, ама и ония много ми се кефиха. Мене пък ми стана най-гот, като ме питаха, дали трябва да се гласува на изборите и аз казах, че който не гласува е задник. Нищо, че не знаех за какви избори става дума.

 

7. Ма много съм велик. Друго не знам кво да кажа.