Графити
Вандали през нощта са вълняли.
Пак са надраскали небето с любов –
нещо рисували, нещо чертали
и нещо оставили за другата нощ.
Звездите строшили като улични лампи,
преобърнали кошчета с кометен боклук.
От черните дупки си направили рампа
и до сутринта се спускали по Млечния път.
Хора, които по земята вървите –
спете спокойно през дългата нощ.
Все още има хлапета сърдити,
заети да драскат по небето с любов.
Стихотворение „втора ръка”
В този мъничък,
в този страшничък,
в този „черен – бял свят”
животът се пълни и празни от смисъл,
като халба с бира.
Научих толкова много неща,
но още нищо не зная –
дори и това –
как се живее
и как се умира.
Дъжд – събота срещу неделя
Изпращам те за стотен път,
но пътя утре
няма да намеря.
Дъжд вали.
Дъжд.
Събота срещу неделя.
Изпращам те до входа
на панелния апартамент
и до изхода на сърцето.
Дъжд вали.
Дъжд.
Избягал от небето.
Улиците, тротоарите - изтрити.
И трябва времето да е виновно.
Не знам, дъждът ли ни разделя,
но дъжд вали.
Дъжд.
Събота срещу неделя.
* * *
“Обичам те до тук,
до този мост,
до тази гара...”
Г. Константинов
Ще те обичам за малко.
Зная, че нямаме време.
Едничка минута.
И нищо, че нямал съм право –
ще те обичам за малко.
Само, докато ме целуваш
и само, когато се смееш за нещо си.
Не с векове -
Любовта не е количество
и дори и за малко
пак е любов.
Булевардна отсечка,
светофарно намигане,
чаша кафе –
стига ми толкова.
Ще те обичам за малко.
Ще те обичам.
* * *
“Носете си новите дрехи...”
Ст. Цанев
На Макрия
Носете си старите дрехи, момчета!
За нови не достигат парите.
При други отиде късмета
и с друг си лягат жените ни.
Носете си старите дрехи, момчета!
Утре ще излезем на мода.
Прескача през удар сърцето
и бърза да ни вкара във гроба.
Но не казвайте :
Днес ще живеем
за слава,
за лична изгода,
за злато...
Не казвайте :
Ще продадем и душите си,
но само да умрем
по-богато.
Носете си старите дрехи, момчета!
Защото са честни до скъсване.
Бъдещето е нашето вето
и в него до един ще възкръснем.
Носете си старите дрехи, момчета!
Просто не останаха други.
И дупките по раменете
са нашивки за ваши заслуги.
Но не казвайте :
днес да излъжем,
да насилим,
да ограбим живота...
Не казвайте :
да откраднем от хляба,
но да си напълним
тихичко джоба.
Носете си старите дрехи, момчета!
Носете – без ласка, без грим...
...падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Изгубени в жанровете
Мислех, че съм твоят роман.
Оказах се
кратък разказ.
Пролет
Стопля се времето.
Душите на снежните човеци
отлитат към небето.
Откриване на Америки
Целувах спящи красавици,
а те се събуждаха
и се оказваха обикновени принцеси.
Банички с носталгия
Там, където беше баничарница,
сега продават френски кроасани.
Хубави са, мамка им,
но още ми се иска
да можех да си взема
баничка с масло
и боза от шест стотинки.
Въпрос на време
Вървим – един до друг
и ръка за ръка.
Вървим – и след миг
ще отминем.
И какво от това,
че вървя аз сега,
а ти си вървяла
преди десет години.
Почистване на душата
Ще изтрия
кратките ти лъжи
от телефона си.
Ще изтрия
електронните писма
и адреса ти.
Ще изтрия
пръстите ти от чашата
и устните ти от моите устни.
Само себе си
не мога да изтрия.
И в това е проблемът.
Зимни птици
Ние сме зимни птици
и не бягаме на екватора.
Не се събираме по жиците -
топлим се с радиатори.
Ние сме зимни птици.
Храним се със сняг и камъни.
От загубена битка - войници,
отдавна за нас са забравили.
Ние сме зимни птици
и сме свикнали все срещу вятъра.
А крилата ни - черни камшици,
бодат съвестта на онези в екватора.
Ние сме зимните птици!
Първо ще умрем;после ще се предаваме.
И за гнездо,мъниста и слама
вече е късно... късно да се продаваме.
