от ermand » Вто Фев 02, 2010 2:00 am
Продължавам да недоумявам защо умни хора си губят времето с глупости (аз, например, играя Не се сърди, човече онлайн)
Вън:
Велико и простичко от велика книга, велика, наистина. Името на книгата няма да кажа, защото съм гад! Автирът е от Института по математика и информатика на БАН и анализите му са предимно математически и алгоритмични, а не исторически и неизбежно се сещам за вица за математиците и икономистите, които ползат методите на първите без да ги разбират :)
Извадка от глава десета: Анахронизми.
Да си представим една въображаема планетна Землемория, чието население прилича на нас, хората, и чиято история е също толкова славна и интересна. Разбира се, както и на Земята, там се водили различни войни, възпети в песни и описани в романи, останали са хроники, разказващи са бивали и небивали подвизи на царе и талантливи пълководци, за разгрома на ужасни тирани.
Много, много отдавна в далечние Х век на още по-далечната Землемория се е писало на два "свещени" езика - северен и южен - и са се използвали много най-различни календари с различни начални (нулеви) години.
Една схематична класификация на хрониките от онова време са трите групи "северни", "южни", "смесени".
"Северните" са написани с типичен емоционален "северен" стил, с цветисти портрети на героите, победите и пораженията; последните винаги са приписвани на волята и намесата на боговете. Имената прозвища са преведени на северозападен диалект, който поради фонетичните си особености често пъти ги променя неузнаваемо.
В "южните" описанията са сухи и лаконични. Броят на неприятелите обикновено е преувеличен, а отношението към тях е пренебрежително; всички те са "варвари" и "еретици", без значение какъв е произходът им. Имена на владетели почти не се споменават, вместо тях се използват епитети като "божествен", "славен", "благороден", "нищожен" и т.н.
"Смесените", които произхождат от народи с географско разположение между "северните" и "южните", поставят ударение върху ловката политика, целите на която са лавиране между по-силните съседи и насъскването им едни срещу други. Описанията на събитията е силно изкривено и обусловено от интересите на вътрешни партии и кланове, като обслужва междуособните борби. Имената и прозвищата най-често са комбинации от "северни" и "южни" варианти, без пояснения, и създават условия за многозначно тълкуване и идентифициране.
"Севрните" и "южните" описания на събитията имат големи разлики помежду си. Понякога тези разлики са такива, че едно и също събитие изглежда в документите от двете групи като две различни събития. Независимо от това, ако се съчетаят "северните" и "южните" хроники със "смесените", които допълват и проясняват важни детайли, би могло да се състави задоволителна историческа картина на онова, което е ставало през Х-ия Землеморски век.
Но уви! Още през ХVI-и Землеморски век при опитите да се възприеме единен календар и да се подредят хронологично миналите събития една част от историците, поитвайки се да се ориентират в достигналите до тях нечетливи преписи на стари документи, са допуснали грешка. Поради големите различия между "северните" и "южните" хроники и трудния достъп до "смесени" летописи на тях им се сторило, че "северните" описват събития IХ в., а "южните" - от ХIV в.
Обстановката на религиозно напрежение и непримирими войни довела до тежки последици. Малобройните "смесени" документи били обявени за еретични и някои от тях били унищожени, а други, коитоостанали без внимание, постепенно изгнили и се разпаднали. С тях стъпка по стъпка изчезвала информацията, която реално съединявала "северните" и "южните" описания.
След два-три века нишките, свързващи разделените погрешка с няколко века "северна" и "южна" версии, станали съвсем тънки. Оцелелите по чудо "смесени" хроники изглеждали странно на фона на добилата авторитет официала научна теория; те изобилствали с "очевидни" анахронизми. Затова някои от тах били наречени "късни фалшификати". Други пък имали по-щастлива съдба: те били приписвани на "невежи монаси", които безкритично "смесвали" събития от различни епохи.
Аргументите на землеморските историци за датировките на събитията и документите за тях обикновено образуват типичен "порочен кръг": "Събитията са S от ХIV в., защото са описани в хрониката на съвременния им историк N от ХIV-ХV в. А хронистът N е живял през ХIV-ХV в., защото описаните от него събития са станали през ХIV в."
Разбира се, на специалистите им е правело впечатление, че почти всички достигнали до тях хроники от IХ в. са "северни", а информацията за ХIV в. произлиза само от "южни" документи. За обяснение на този феномен били създадени различни научни теории: някои считали, че през IХ в. "южните" са нямали развита писмена традиция (като безумното твърдение, че траките нямали писменост - бел. на Ермандо) и че културата им е била на по-ниско равнище; други предполагали, че писаното от "северните" през ХIV в. е изгоряло по време на пожарите, съпровождащи гражданските войни в края на периода (все удобни и "достоверни", но нагодени, за да потвърдят определено твърдение, теории - бел. на Ермандо).
Останало едно сравнително по-мащабно несъответствие: в "южните" хроники за ХIV в. се използвали "стари", т.е. вече срещани във версията на IХ в., имена и названия на страни, народи, оръжие, монети... Но и то си намерило майстора: изобретателен млад историк въвел термина "антични реминисценции", с което неудобството било преодоляно и престанали да му обръщат внимание.
Ето как фактически е бил "удвоен" цял век от историята на Землемория. По-точно от него са били получени два непълни "дубликата", които изглеждат съвсем, съвсем различни.
Разбира се, Чиртателю, че всичко това е измислено. То е само една фантастична приказка, чиято схема е предназначена да ти даде съвсем опростена представа за онова, което може би се е случило с историята на нашата Земя.
...
Вече отбелязахме, че съвременната официална версия на историята е изградена главно върху сведения от старите хроники, допълнени с данни от археологията, лингвистиката и други раздели на науката. Затова е не само любопитно, но за нашите цели е и важно да изясним диоколко е голямо съответствието на онова, което се съдържа в хрониките, с общата картина, която ни предлага историята. И ако с инструментариума на статистиката и компютрите откриваме дублиране на събития, то тогава, оглеждайки и сравнявайки по същество и детайлите в тази обща картина един с друг, а и тези детайли с писаното в първо източниците, би трябвало да срещнем немалко анахронизми.
"Но анахронизми в науката няма!" - ще възклине Читателят - "вероятно има само някои неизяснени още дребни неща, с които се спекулира".
И ще сгреши! Всъщност, анахронизмите са много. Толкова много, че даже класифицирането им не е просто. Толкова много, че има даже стандартни методи за "борба" с най-разпространените от тях.
Цялата работа около ГМО много прилича на работата около ваксините (търси филмче в колибката, ако работи още) - нещо напълно безсмислено, неефективно и ненужно. Опитвам се да намеря вселенския промисъл зад цялата тая работа и почвам да напипвам нещо, ама то си е мое и няма да го кажа, освен ако някой не иска да слуша.
Мразя да ме ядосват!