Ф а н т А s t i k a № 10 (избрано от алманаха)

[alexandrit]

■ Новият алманах „ФaнтАstika 2019–20“ влезе в печатницата.
Това е отличен повод да ударим малко по-силно барабана на
културната разгласа. Което и правим сега с ей тези

Десети признания на съставителя

Доживяхме и до юбилейния, десети брой на нашия алманах!

Той е ако не най-голям, то поне най-богат визуално – деветдесет страници са пълноцветни. И това са не само галерии на художниците Юрий Зельони, Лидия Глускина и Михаил Булейко, а и множество други картини и илюстрации. Част от тях се отнасят конкретно към петте български разказа от конкурса „Изгревът на следващото“, който за втори път провеждаме съвместно с ДБФ „Тера Фантазия“ и фондация „Човешката библиотека“. Тези разкази откриват алманаха и това не е случайно – нашето издание е територия, защитена от цинизъм, която е дом на темата „движение към позитивно бъдеще“ – нещо, което май не достига на цялата световна жанрова периодика. Към темата принадлежи и красивият разказ на Дмитрий Биленкин „Пътят на Абогин“. Другият превод е класическият опус на Стенли Уайнбаум „Марсианска одисея“, който ще ни припомни времето, когато космонавтиката беше млада идея.



о Дизайн на корицата: Атанас П. Славов

От членовете на ДБФ ще се срещнете с нови творби на Валентин Д. Иванов, Александър Карапанчев, Светослав Николов и Николай Теллалов. Последният, освен с разказ, ни зарадва и с храброто си есе „Манифест на оптимизма във време на доминиращ песимизъм“ – текст, който аз смятам за идeен гвоздей на броя.

Фантастихията е представена с юбилейни стихове на нашия първопроходец Анибал Радичев, както и с фрагменти от легендарната поема на Александър Бурмов „Водевил“, която, надяваме се, през 2020 година най-после да види издание на хартия.

Разделът „Фантастология“ отново е много богат – тук са както поредната глава от студията на Янчо Чолаков за Светослав Минков, така и иронични коментари за изцепките на масовата култура във фантастиката, сериозен поглед върху хоръра, различни презентации на непревеждани книги, а също и спомени на български писател от срещите му с Рей Бредбъри. Специален акцент е обзорът на наши публикации в различни краища на света.

В „Откъде идваме“ ще се срещнете със 100-годишния Димитър Пеев и със 120-годишния Владимир Полянов. Не пропускайте букета от писма и доноси за живота на клуба по фантастика „Иван Ефремов“ – видян откъм ДС, с печатните грешки барабар...

В „Присмехулник...“ има само три текста, но какви!

Така завършваме един десеттомен цикъл от живота на нашия алманах, изпъстрен с многочислени повести, разкази, поеми, есета, картини, гротески и карикатурни комикси. Дали ще има още? Бъдещето е наше!

________________________

ФaнтАstika 2019–20. Алманах за фантастика и бъдеще. – Съставител: Атанас П. Славов. – 450 страници. – Издатели: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и фондация „Човешката библиотека“. – София, 2020 г.

■ Очаквайте подробното съдържание!

[Кал]

Ура!

Аз чета (на пидиеф ;) ) новия брой от две седмици и лека-полека събирам впечатления тук:

https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=31&t=997

[alexandrit]

о Илюстрация към рубриката ФУТУРУМ



Наградени, съвременни или класически разкази... Есета за оптимизма, киномагията, хоръра и не само за тях... Интервюта със знакови фигури у нас и в чужбина... В ритъма на фантастихията – юбилейно и водевилно... Много, при това пълноцветни!, картини... Хумор и сатира от разни, дори неочаквани посоки... Но не, не може да се изброи всичко, което се е побрало в този нов алманах. Но пък може да се даде едно добре подредено негово

С ъ д ъ р ж а н и е

Десети признания на съставителя // стр. 7
Фантастичен календар за 2019 година – Наталия Маринова // 8

■ Вторият конкурс „Изгревът на следващото“ // 10
Урокът – Калина Александрова // 12
Експериментът „Гъливер“ – Димитър Желев // 38
Папъл, папъл и хайде в комина! – Елена Петрова // 49
Миналото – Калоян Захариев // 62
Утре започва от днес – Радина Ангелова // 80

■ Преводна фантастика
Пътят на Абогин – Дмитрий Биленкин // 98
Марсианска одисея – Стенли Уайнбаум // 119

■ Наследниците на Светослав Минков
*** – Николай Теллалов // 146
Блатото – Христо Пощаков // 154
Среща – Емануел Икономов // 161
История на телевизионните вируси – Иван Попов // 166
Фантастичното нефантастично
Приказка за думата – Александър Карапанчев // 174
Погребаният свят – Емил Орманов // 177



о Графика от Калин НИКОЛОВ към рубриката „Наследниците на Светослав Минков“

■ Фантастихия
Водевил (избрани фрагменти от поемата) – Александър Бурмов // 212
Анибал Радичев на 75 години – Благовеста Касабова // 214
Юбилейни стихове – Анибал Радичев // 215

■ Фантастология
Нови броеве на жанрови списания през 2019 година // 222

Ето, вече сме преминали невидимата граница,
която разполовява алманаха от 450 страници, поемаме си дъх :D
и смело продължаваме напред...

BG фантастика без граници – Слави Валентинов // 228
Българската фантастика и „Фантастивал в Европолис“ – Асен Стоименов // 238
№ 3 от „Съзвездие BG“: „Подземни облаци“ от Ма̀ри Паскалев – Вихрен Манов // 245
Какъв ужас! – Святослав Логинов // 248
Ларп културата: между и отвъд – Ангелина Илиева // 254
Няколко бележки към „Изгнаникът от Немезида“ – Мирослав Игнатов // 256
Деформации на личността в трансформираната реалност (продължение) – Янчо Чолаков // 257
Пинокио в космоса? – Валентин Д. Иванов // 263
Китайска фантастика: впечатления от една антология – Валентин Д. Иванов // 266
Онези, които се разминаха с „Аелита“ – Андрей Коломиец // 280
Манджа с грозде и калашници – Ананас Сладов // 287
Рей, или жълтата подводница – Кольо Николов // 290

■ Съзведие Кинотавър
„Игра на тронове“ е демо версия на бъдещето като връщане към Средновековието – Андрей Фурсов // 297
Диагноза чрез робот – Атанас П. Славов // 313
Образът на Батман като обида за моралните норми – Синемаскротум // 320

■ Визионария
Юрий Зельони и Лидия Глускина // 323
Третият конкурс ИЗГРЕВЪТ НА СЛЕДВАЩОТО // 333

■ Футурум
Бледата синя точка – Карл Сейгън // 335
Манифест на оптимизма във време на доминиращ песимизъм – Николай Теллалов // 336
фаКтастика – Полуделият ген на младостта // 367
Инженер изобрети евтин ток за цяла Европа – Николай Светлев // 371

■ Откъде идваме
Научната фантастика в България – Джон Робърт Коломбо // 375
Хобити в България през 1984 година? – блок с писма и доноси // 380
Началото – Ивайло Рунев // 396
Продължителят на „ФЕП“ – Петър Кърджилов // 401
120 години от рождението на писателя Владимир Полянов // 411
„Фотонният звездолет“ от Димитър Пеев (100 г. юбилей) // 414
Цвете и буркан с краставички – интервю с Таисия Ефремова // 428
Пристрастно за фантастиката – Валери Калонкин // 432
Кой е Агоп Мелконян – улица или паметник? – Янчо Чолаков // 434

■ Присмехулник за убиване
Как инженер Ганев направи България велика – Валентин Д. Иванов // 436
Конфереnто – Светослав Николов // 445
Силата на статистиката – Сергей Другал // стр. 450

ooooooooooooooooooooooooo

Приятно и ползотворно четене, когато алманахът стигне до вас!

[Кал]

Пак благодаря, Сашо!

За поръчки:

https://choveshkata.net/blog/?p=8192

[Mandor]

За поръчки:
https://choveshkata.net/blog/?p=8192

За поръчки – ясно, а за доставки кого да търсим?

[Кал]

Същите хора, на които поръчваш.

[Mandor]

Че помня ли вече, тя поръчката беше на 15 декември…

[Кал]

Отново същите хора ще се свържат с теб, когато печатницата е готова.

(Интересно аз как помня неща, с които дори не съм се занимавал...)

[alexandrit]

След разгорещено обсъждане :D редколегията на алманаха
реши да сподели (в аванс!) един обзорен материал, чиято инфор-
мация се е разпростряла на разни континенти. Авторът... кхм, авто-
рът се е подписал с псевдоним, което съвсем не означава, че е не-
компетентен, ами – напротив. С негово позволение ще го раз-
крием във втората част на публикацията... И тъй: право напред!


Слави ВАЛЕНТИНОВ

BG ФАНТАСТИКА БЕЗ ГРАНИЦИ

Всички знаем за трудното положение на българските фантасти. Големите издателства публикуват само западни блокбастъри, a нашите писатели се маскират (макар вече не толкова често) с англоезични псевдоними. Онези, които държат на българските си имена, са обречени да битуват в гетото на двете отрицания – „не е част от голямата литература“ и „не разпространяваме българска фантастика от неизвестни издателства“. Тук управлява желязната ръка на книжарските вериги, които отказват да предоставят щандовете си на тези книги или ако все пак го направят, на втория ден ги преместват на „вечно съхранение“ под рафта.
Като частичен изход от тая задънена улица, ДБФ „Тера Фантазия“ вижда преводите на други езици и издаването на български автори зад граница, което едновременно е сериозна проверка за художествената им стойност и създава на нашите творци (заслужена!) репутация на качествена част от световната фантастична литература. И такова признание не закъснява!
През последните години в резултат на енергичната инициатива на Калин М. Ненов беше основана Фантазийска преводаческа школа, която преведе нови и редактира стари преводи на родни фантасти. Тя действа като литературно агентство и успя да продаде десетки творби на наши автори в различни страни.
Но това се отнася предимно за англоезичните преводи. А как стои въпросът с най-близкия до нас език – руския? След гостуването на Атанас П. Славов и Янчо Чолаков на международната среща на славянските литератури в град Владимир през 2018 г. и там нещата се пораздвижиха. Издателство „Вече“ пусна в производство сборник с произведения на писатели от ДБФ, който излезе през март 2020 г. Озаглавен е „Третье пришествие“ и оформен в стила на легендарната поредица „Библиотека научной фантастики и приключений“. В ход са преговори за 500-страничен алманах-дайджест на руски език, екстракт от всички отпечатани досега алманаси, също целящ да възстанови прекъснатия мост между българската и руската фантастична общност.
По-долу представяме преводните публикации на български фантасти предимно през XXI век, като не всички са от членове на ДБФ. Предложеният обзор не претендира за 100% пълнота.

о Този роман излиза два пъти
в „Эксмо“ – през 2004 и 2005 година



Издания на руски език:

Антология Солнце на ладонях (издателство „Фантпросвет“, 2019):
● Агоп Мелконян – „Заговор“ (откъс от романа Смърт в раковината), „Память о мире“ (Спомен за света)
● Весела Люцканова – „Вторая дверь“ (Другата врата), „Посланец“ ( Пратеник)
● Велко Милоев – „Бегство“ (Бягство), „Докуда доходит взгляд“ ( Докъдето се вижда), „Ноль-семь“ (07)
● Петр Кырджилов – „Дом заходящего солнца“ (Петър Кърджилов, Домът на залязващото слънце)
● Орлин Крумов – „Солнце на ладонях“ (Слънце в шепите)
● Тодор Костадинов – „Спаситель“ (Спасител)
● Миглена Николчина – „Холод и пламя“ (Хладно и огнено)
● Димитр Пеев – „На чёрной планете“ (Димитър Пеев, На черната планета)
● Илия Джерекаров – „Поселенцы“ (Заселници)
● Петр Лёчeв – „Чтобы никто, никогда...“ (Петър Льочев, Доброволни изгнаници)
● Светослав Минков – „Малвина“ (Малвина), „Водородный господин и кислородная барышня“ (Водородният господин и кислородното момиче), „Джентельмен, приехавший из Америки“ (Човекът, който дойде от Америка)
● Любомир Пенков – „Кошкин хвост“ (Идея от котешка опашка, или как бе създаден свръхчовекът)
● Любомир Николов – „Лес“ (Гората), „Сто первый закон роботехники“ ( Сто и първият закон на роботиката)
● Агоп Мелконян – „Убийца Благой Вести“ (Убиецът на добрата вест).

Антология Электрические слезы (издателство „Фантпросвет“, 2018):
● Агоп Мелконян – „Мортилия“ (Мортилия), „Плач после боли“ (Плач след болка), Via Dolorosa (Via Dolorosa), „Беспричинно скверный день“ (Безпричинно лош ден), „Ветка спелых черешен“ (Клонче със зрели череши), „Самый красивый мужчина“ (Най-красивият мъж), „Тень в аду“ (Сянка в ада)
● Величка Настрадинова – „Белая бездна“ (Бялата бездна), „Мадемуазель Ведьма“ (Госпожица Вещицата)
● Светослав Николов – „Вергилий и вода“ (Вергилий и водата), „Поверхность Мёбиуса“ (Мьобиусова повърхност)
● Александр Карапанчев (Александър Карапанчев) – „Стапен Кройд“ ( Стапен Кройд), „В эпоху Унимо“ (В епохата на Унимо), „Пустая комната“ (Празната стая), „Братья с Левса“ (Братята от Левса), „Миссия на Землю“ (Екстрасенси за Земята)
● Иван Мариновски – „Электрические слезы“ (Електрически сълзи)
● Велко Милоев – „Все, что мы называем небом“ (Всичко, което наричаме небе)
● Николай Близнаков – „Пожалуйста, повернись ко мне спиной...“ (Обърни се с гръб към мен!)
● Илия Тенев – „Охотник за ржавыми роботами“ (Ловецът на ръждясали роботи)
● Николай Йочев – „Утро твоей печали“ (Утрото на твоята печал)
● Петр Кырджилов – „Зримая человечность“ (Зрима доброта).

Антология Третье пришествие (издателство „Вече“, 2020):
● увод от Атанас Славов – Болгарская „Терра Фантазия“ (Българската „Тера Фантазия“)
● Валентин Д. Иванов и Кирил Добрев – „Сказочник и укрепление нравов“ (Разказвачът на приказки служи на нравите)
● Атанас Славов – „Сны для космодора“ (Сънища за космодора), „Третье пришествие“ (Третото пришествие)
● Мартин Петков – „Помидоры – голубые, телята – с крыльями“ (Доматите сини, телетата с криле)
● Янчо Чолаков – „И спросил солдат: – Кто меня позвал?“ (И попита войникът: – Кой ме повика?)
● Григор Гачев – „Надлежащий уход“ (Подходящата грижа)
● Иоанн Владимир (Йоан Владимир) – „Покушение“ (Атентатът), „Демонофилия“ (Демонофилия)
● Александр Карапанчев – „На кладбище Дампера“ (Стапен Кройд), „Летим к Гиадам“ (Летим към Хиадите), „В эпоху Унимо“ (В епохата на Унимо)
● Николай Теллалов – „Наташа и дракон“ (Момичето и драконът), „Корона муравьев“ (Короната на мравките)
● заключение от Янчо Чолаков – „Краткий обзор новейшей болгарской фантастики – тенденции и развитие жанра“ (Кратък обзор на най-новата българска фантастика – тенденции и развитие на жанра).

Освен в гореспоменатите томове, работи на български писатели фантасти са се появявали и в други издания.

На Александър Карапанчев принадлежат множество публикации на руски език:
● разказът „В эпоху УНИМО“ (В епохата на Унимо) – в антологията Белая бездна, издателство Свят (София, 1990), в сп. ПиФ, № 9 за 1990 г. (Свердловск)
● разказът „Летим к Гиадам“ (Летим към Хиадите) – в сайта Белый мамонт (Новосибирск, 2018)
● разказът „Миссия на Землю“ (Екстрасенси за Земята) – в списание Вокруг света, № 5 за 1991 г. (Москва)
● рецензията „Меч, мощь и магия“ (Меч, мощ и магия, написана в съавторство с Евгений Харитонов) – в бюлетина Planet F, № 2 за 2004 г. (Москва).

Янчо Чолаков също е публикуван многократно на руски език:
● разказът „Усталость сюзерена“ (Умората Сюзерен) се появява в: сп. Реальность фантастики, бр. 8, 2004 г., в сп. Знание – сила, бр. 2–5, 2007 г., и в сп. Дружба народов, бр. 8, 2009 г.
● разказът „Как боги встретились с...“ (Как боговете се срещнаха със...) – в сп. Парадный подъезд, бр. 54, 2012 г., и в сп. Уральский следопыт, бр. 11, 2015 г.
● разказът „Пять плюс два равно чуду“ (5+2=чудо) – в сп. Уральский следопыт, бр. 11, 2015 г.
● разказът „Золотой демон“ (Златният демон) – в сп. Фанданго, бр. 26, 2015 г.
● разказът „Обезлюдевший“ (Обезлюденият) – в сп. Второй Петербург, бр. 35, 2017 г.

И Христо Пощаков е превеждан много пъти на руски:
● разказът „Купите Вечность!“ (Закупена вечност) – в сп. Юный техник, бр. 4, 2000 г.; превод Евгений Харитонов
● разказът „Кто ходит в гости по утрам...“ (Да отидем на гости) – в сп. Гном, бр. 7, 2000 г., и в сп. Юный техник, бр. 3, 2004 г.; превод Евгений Харитонов
● разказът „Так будет справедливо“ (Така е справедливо, Боткин!) – сп. Если, бр. 5, 2001 г.; превод Евгений Харитонов
● дилогия от фентъзи романите Меч, магия и челюсти (Меч, магия и челюсти; издателство „Альфа-книга“, 2005 г.) и Гаси Америку! (Завладяването на Америка; издателство „Альфа-книга“, 2009 г.); превод Андрей Белянин; втората книга е и в съавторство с А. Белянин
● разказът „Трансформация“ (Трансформация) – в сп. Фантакрим-MEGA, бр. 4, 1993 г., превод С. Дощинская
● пет разказа („Кто ходит в гости по утрам...“, „Купите вечность!“, „Шоу должно продолжаться“, „Смерть, которая успокаивает“ и „Так будет справедливо, Боткин!“; съответно: (Да отидем на гости, Закупена вечност, Шоуто трябва да продължава, Успокоителна смърт и Така е справедливо, Боткин!) – в сборникa Казачьи сказки (издателство „Армада“, 2006), преведени от Евгений Харитонов. В същия сборник е включен и разказът „Без имени“ (Без име), преведен от Елеонора Мезенцева.



о През 2013 година списанието е отличено с наградата „Еврокон“

Любомир Николов също има няколко публикации на руски:
● разказът „Лес“ (Гората) – в сп. Если, бр. 1, 2002 г.; превод Евгений Харитонов
● романите Десятый праведник (Десетият праведник) и Червь на осеннем ветру (Червей под есенен вятър) – в издателство „Эксмо“, 2004 г.; преводите на двата романа са дело на колектива Елеонора Мезенцева и Евгений Харитонов. „Червей...“ има и по-ранно издание на руски от 1989 г., чийто превод е на Сергей Бару.

Гоголь-фэнтези (Херсон, 2013 г.) е петият сборник с наградени творби от ежегодния украински конкурс за фентъзи разкази. В него е включен разказът „Помидоры – голубые, телята – с крыльями“ (Доматите сини, телетата с криле) от Мартин Петков, а предговорът е дело на Атанас П. Славов. В сборника присъства и неговият публицистичен материал „Новая роль фантастики в начале третьего тысячелетия“ (Новата роля на фантастиката в началото на третото хилядолетие).

Фанданго е тримесечно списание на кримските фантасти. Редактирано и издавано е от големите приятели на България Валерий Гаевски и Юлияна Орлова. През 2015 г. тук бяха публикувани статията на Атанас П. Славов „Всходы будущего“ (Изгревът на следващото), разказът на Величка Настрадинова „Мадемуазель Ведьма“ (Госпожица Вещицата) и споменатият по-горе разказ на Янчо Чолаков „Золотой демон“ (Златният демон). От друга страна, кориците на броеве 29, 30, 31, 32, 33 и 34 на „Фанданго“ представят картини на Атанас П. Славов. Последният от тези броеве съдържа есето на Славов „Герои Ефремова и сиюминутность выживания“ (Проблемът с героите на Ефремов).

о Продължението следва!

[alexandrit]

Слави ВАЛЕНТИНОВ

BG ФАНТАСТИКА БЕЗ ГРАНИЦИ [2]

Издания на немски език:

Sternmetall: Neue Phantastik aus Bulgarien (Vеrlag Torsten Low, 2018)
Съставители са Ерик Симон и Юрий Илков. Антологията съдържа:
● Georgi Malinov – Magie für Rayed (Георги Малинов, Магия за Райед)
● Svetla Damjanowska – Die Lampe (Светла Дамяновска, Светлината)
● Velko Miloew – Paris Paris Kairo (Велко Милоев, Париж, Париж, Кайро)
● Elena Pawlowa – Elfenlied (Елена Павлова, Елфическа песен)
● Val Todorov – Jenes Etwas das mit den Vögeln davonflog: ih habe gesehen, wusste aber nicht, was es ist (Вал Тодоров, Онова нещо, отлетяло с птиците)
● Maria Spirova – Halbmyth ische, urale Dinge (Мария Спирова, Полумитични, вехти неща)
● Andon Staikow – Jeder einzelne Umgläubige (Андон Стайков, Всеки един неверник)
● Nikolai Todorow – Und nur die Erinnerung wird bleiben (Николай Тодоров, И щеше да остане само споменът)
● Iwailo P. Iwanow – Die Sängerin, der Schmied und der Märchenerzähler (Ивайло П. Иванов, Певецът, ковачът
и разказвачът на приказки).



phantastisch! (Atlantis Verlag, Щолберг) е тримесечно списание, което излиза в Германия от 2001 г. В броя му за април 2019 г. бе публикуван разказът Kielwasser от Walentin D. Iwanow (Стъпки в небето от Валентин Д. Иванов). Преводът е дело на Ерик Симон.

Изданията на испански език са доминирани от Христо Пощаков:

● роман, фентъзи, Industria, luz y magia (Меч, мощ и магия; издателство Bibliopolis, 2006 г.)
● роман, хумористична научна фантастика, La invasión de los Grujilos (Нашествието на грухилите; издателство Neverland Ediciones, 2010 г.)
● сборник разкази La transformacion (Трансформацията); издателство Neverland Ediciones, 2006 г.)
● Тук можем да споменем още романа на Николай Светлев La Gran Gloria Del Mal (Всичкият блясък на Злото; издателство „Светра“, България, 1993 г.) и стихотворението в проза на Александър Карапанчев Libelulas y planetas (Водни кончета и планети; списание Fanternet Еurocon – Barcelona, ДБФ „Тера Фантазия“, 2016 г.).

Издания на английски език
в „класически“ хартиени списания и антологии:

● Agop Melkonian – Just the Two (Агоп Мелконян, Само двама) – в сп. Words Without Borders, броя от май 2015 г.
● Aleksandar Karapanchev – The Empty Room (Александър Карапанчев, Празната стая) – в антологията Electric Sheep, издателство Skrev Press (Великобритания, 2004 г.)
● Elena Pavlova – Love in the Time of Con Crud (Елена Павлова, Да ни намеря и да ни спася) – в сп. Future Science Fiction Digest, бр. 3, 2019 г.
● Genoveva Detelinova – The Dragon and the Orange Juice (Геновева Детелинова, Драконът и портокаловият сок) – в сп. Aliterate, брой пролет, 2017 г.
● Ivan Popov – The Keresztury TVirs (Иван Попов, История на телевизионните вируси) – в сп. Sci Phi Journal, бр. 5 от 2015 г., и в антологията Up and Coming: Stories by the 2016 Campbell-Eligible Authors
● Kalin M. Nenov – The Film-thin Bound (Калин М. Ненов, Тънката граница) – в списание Pulp Spirit, бр. 19 от 2013 г.
● Khristo Poshtakov – The Swamp (Христо Пощаков, Блатото) – в антологията Over the Brink: Tales of Environmental Disaster (издателство Third Flatiron Publishing, 2012) от поредицата Third Flatiron Anthologies Vol. 1. Превод Калин М. Ненов, редактор Джулиана Рю
● Khristo Poshtakov – The Most Terrible Beast (Христо Пощаков, Най-страшният звяр) – в антологията Essence of Humour: Stories to Make You Smile (издателство Alfie Dog Fiction)
● Lyubomir P. Nikolov – Three Tales of a Very Windy Town (Любомир П. Николов, Три истории за град с много вятър) – в антологията Unstuck #2. Превод Калин М. Ненов, редактор Мат Уилямсън
● Valentin D. Ivanov – разказът-писмо Dear Zora (Валентин Д. Иванов, Скъпа Зора) – в антологията Letters to Tiptree (издателство Twelfth Planet Press, август 2015), редактори Александра Пиърс и Алиса Красностайн; антологията е лауреат на наградите Локус и Ауреалис и беше номинирана за наградата на BSFA
● Valentin D. Ivanov – Job Interview (Валентин Д. Иванов, Интервю за работа) – в Around the World in More than 80 SF Stories (2016), редактор Майкъл К. Иволейт
● Yancho Cholakov – Asked the Soldier ‘Who Called me?’ (Янчо Чолаков, И попита войникът: – Кой ме повика?) – в брой 3 от 2013 г. на Nameless Digest – списание за хорър, страховита и езотерична литература. Превод Калин М. Ненов. Благодарение на тази публикация разказът бе включен в номинационния списък на наградата Кембъл за дебют, където никога до момента не беше се появявало име от Източна Европа.

Публикации на английски език в електронни издания и сайтове:

● Е-списание Muse Apprentice Guild (САЩ), бр. 8, 2004 г. – разказът The Empty Room (Празната стая) от Александър Карапанчев
● Е-списание Oceans of the Mind, брой 18, 2005 г.: East European Writers – разказите Beating the Air (Вятър работа) от Велко Милоев, Father (Татко) от Ивайло Г. Иванов, Ten Thousand Dollars More (Десет хиляди долара повече) от Христо Пощаков и новелата The Assassination (Атентатът) от Йоан Владимир
● Е-списание Phantasm (Копенхаген, Дания), бр. 4, 2006 г. – разказът The Last Story (Последният разказ) от Александър Карапанчев, Matrix: Resolutions (Матрицата 4: Резолюции) от Атанас П. Славов и The Glow of the River (Сиянието на реката) от Атанас П. Славов и Георги Арнаудов
● Е-списание Alfie Dog – разказите The Most Terrible Beast (Най-страшният звяр) и Causality (Инвазия) от Христо Пощаков и Father (Татко) от Ивайло Г. Иванов
● Е-списание Tor (2015) – разказът The Language of Knives (Езикът на ножовете) от Хараламби Марков; през следващата година списанието публикува и десет негови ревюта на книги
● Е-списание Strange Horizons – публицистичната статия A Statistical Study of Locus Online‘s ’Notable Books’ (Статистическо изследване на рубриката ’Забележителни книги' в Локус Онлайн; 6 юли 2009 г.) от Валентин Д. Иванов
● Е-антология Diamonds in the Sky (2009) с образователна „астрономическа“ фантастика, редактирана от Майкъл Брадъртън – разказът How I Saved the World (Как спасих света) от Валентин Д. Иванов
● Е-списание Internova, англоезична притурка на немското списание за фантастика Nova, публикува през 2008 г. разказа Job Interview (Интервю за работа) от Валентин Д. Иванов
● Англоезичният сайт за българска култура Public Republic пусна през 2012 г. разказа Crossroads (Военен астроном) от Валентин Д. Иванов
● Англоезичен сайт за европейска научна фантастика Europa SF – около дузина ревюта и есета от Валентин Д. Иванов, посветени най-вече на произведения от български и европейски автори
● Сайт за ревюта на къси фантастични форми SFF-Portal – четири обзорни статии от Валентин Д. Иванов, поместени през периода 2010–2011 г., които представят предимно нашата фантастика



● Е-списание Marginal Boundaries, бр. 1/2010 г. – The Glow of the River (Сиянието на реката) от Атанас П. Славов
и Георги Арнаудов.

Особено място заемат и публикациите на наши автори в българоезични издания в чужбина, защото те поддържат родната езикова традиция сред отдалечени общности.
В чикагския вестник България нееднократно са се появявали материали от български фантасти. От Янчо Чолаков бяха публикувани миниатюрите: 49 фрагмента (2015), Когато силуетите не свирят на тромпет (2016), Изцеления (2016), Той (2017), 49 изречения (2018), 65 заглавия (2018), Захвърлени изречения (2019), Книга на живите (2019), Улица (2019) и Прояснение (откъси от повест, 2020). В бр. 11 за 2019 г. излезе притчата Как инженер Ганев направи България велика от Валентин Д. Иванов. Във вестника са се появявали и творби – наистина, не фантастични – и от други български автори, сред които Кънчо Кожухаров и Андрея Илиев.
Нашето фантастично изобразително изкуство също намира своя аудитория по света. Освен във Фанданго, произведения на родни художници са излизали и в сп. Clarkesworld. Кориците му винаги представляват цялостни картини от ярки фантасти, две от които на талантливия ни творец Георги Марков (представен в алманаха ФантАstika/2014–15). *
____________________________

* Вчера обещахме да разкрием кой стои зад псевдонима Слави Валентинов. И така: той е колективен псевдоним и с него в случая са се подписали добре известните автори Атанас П. СЛАВОВ и Валентин Д. ИВАНОВ. Тези имена говорят предостатъчно за компетентността на техните притежатели. – Б. ред.

[Кал]

Пак голямо благодаря, Сашо!

Аз тъкмо отразих в ГР колективния характер на „лицето“ Слави Валентинов. :D Има ли други псевдонимни включвания в алманаха – които е позволено да разкрием на масовата публика?

[Mandor]

Сашо, пропуснал си руската антология от 2019-а, пак от серията „Златна рамка“, в която един от разказите е български.

[valio_98]

Сашо, пропуснал си руската антология от 2019-а, пак от серията „Златна рамка“, в която един от разказите е български.

Пропуснали сме го. ;(
Автор, заглавие? Или линк с информация някъде?
В хартиеното издание няма как да се добави вече,
но вероятно ще може в електронното.
Ако има и дуги пропуски, казвайте - това е апел
не само към тебе.
Все пак имайте предвид, че това са автори от ДБФ
предимно, или ако не са, сме включвали само
по-забележителните успехи, така че "по конструкция"
това не е пълна библиография.
В.

[alexandrit]

@ Кал, ти зададе наистина интересен въпрос за псевдонимите... Да, г-н Слави Валентинов, когото вече „разкрихме“, не е самотен в този алманах.

По страниците му се подвизават още няколко псевдонима. Мисля, че най-известен, пък и най-дълголетен сред тях, е Владимир Полянов. За тоя писател (един от основоположниците на българския хорър) може да се прочете по-надлъжко ей тук – http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46593&rb_v=viewtopic#p46593.

Псевдоним е и Логинов (Святослав); а „от самолет“ си личи, че псевдоними са също Ананас Сладов и Синемаскротум. Например за въпросния загадъчен Синемаскротум аз не знам нищо житейско, макар да съм от хората, които се интересуват не само от библиографията на автора, но и от неговото био, така да се каже...

Още две кратки съображения.

Първо, радвам се, че в това издание комай никой българин не е използвал англоезичен псевдоним – стига с туй ниско самочувствие и подлагане на Чичо Сам & Джон Бул!... И второ: предлагам за псевдонимите във „ФантАstika 2019–20“ да дадем по-подробна дума на @ съставителя. Мисля, че той е най-наясно с всички такива случаи в новия алманах, и ако желае, би могъл да ни осветли за тях.

[Кал]

Доколкото знам, почти никой не е наясно с истинската самоличност на Cinema Scrotum. Имам подозрения, че някой във (или около) Шадоуданс може и да познава човека – но така и не съм разпитвал.

[valio_98]

По молба на Атанас Славов пускам тук:

Емил Орманов - е Емил Радославов
Вихрен Манов - е Вихра Манова
Асен Стоименов и Ананас Сладов - са псевдоними на Атанас П. Славов
Владимир Полянов - кръщелното му име е Владимир-Георги Иванов Тодоров
Наталия Маринова - Александър Карапанчев
Слави Валентинов - съавторите А. П. Славов и Валентин Д. Иванов
Логинов (Святослав) - Святослав Владимирович Витман
Синемаскротум - човекът явно желае да остане анонимен. Всичко слага в своя блог, без да пише името си. Аз съм на мнение, че трябва да уважим желанието му. А уникалният му псевдоним е достатъчно авторство.

[Кал]

Мерси, Вальо!

Добавих съответните „пренасочки“ в Гудрийдс.

[alexandrit]

Вчера се получи съобщение от съставителя на новия алманах ФАНТАSTIKA –
той вече е излязъл, и то с чудесна полиграфия, дело на печатницата „Дайрект Сървисиз“.
Тук ви предлагаме още един текст от този 450-страничен том:


Ангелина ИЛИЕВА

Ларп културата: между и отвъд

● София: Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, 2018, 372 с. ISBN 978-954-8458-52-8

КНИГАТА Е монографично изследване на ролевите игри на живото действие (или ларп игрите), форма на игра, изигравана на живо, във физическото пространство, и при непосредствено, активно взаимодействие между играчите. Изследването е разгърнато в две посоки, разработени в двете му части: в първата част фокусът е играта в културата, а във втората – играта като култура.

В ПЪРВАТА ЧАСТ ролевите игри са поставени в обхвата на антропологията и изследвани през класическата за културната антропология сравнителна перспектива. От теоретично-философска гледна точка са изведени и аргументирани шест функции на ролевите игри на живото действие. Проследени са развитието и разновидностите на жанровата ларп игра, така както е възприемана и осъществявана на различни регионални игрови сцени – в Северна Америка, Великобритания, Франция, Германия, Скандинавските страни. Изследвани са принципите на авангардния нордически ларп като специфична дизайнерска идеология. Представени са основните черти на различните източноевропейски ларп сцени, с акцент върху своеобразната руска ларп култура.

ВЪВ ВТОРАТА ЧАСТ е предложен разгърнат анализ на една локална игрова култура, българската, през конституиращите я аспекти на формата (играта), процесите (играенето) и активните субекти (играчите). Най-напред е анализирана играта като съвместно създавана реалност, съставена от различни пластове и равнища: на предметно-материалната среда и езика за нея, на индивидуалното възприемане и изпълнение на ролята, на социалните структури и взаимоотношения. Следващото ниво на анализа засяга играенето като комуникативен процес: играта със смисъла, културните „езици“ на взаимодействието и субективните интерпретации на участниците за случващото се в играта, изразявани чрез разкази. Накрая е представено социалното структуриране на българската ларп сцена като общност от кланове и е анализиран уникалният социален свят на ларп играчите.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕТО са изведени някои значими социо-културни тенденции на съвременния свят, отразени в културата на ролевите игри: склонността на съвременните хора за „игра“ с реалността, за създаване и обитаване на алтернативни светове; все по-засилената потребност от активно ангажиране със света и от пълноценното му преживяване, все по-голямото значение на прекия личен опит; особеното отношение към художествените съдържания и към изкуството изобщо, всекидневната нужда от художествена експресия. *



* Авторката на тази книга е добре известна
и под псевдонима си Йоан Владимир. – Б. ред.

[alexandrit]

Днес поздравяваме с ЧРД! доайена на нашето Дружество на бъл-
гарските фантасти – поета Анибал Радичев. В новия ни алма-
нах „Ф а н т А s t i k a“ той е представен (по случай неговото
75-летие) с няколко опуса, които сега можете да прочетете и от екран...



ЮБИЛЕЙНИ СТИХОВЕ – Анибал Радичев

● Ч А С О В Н И К

Вечността е миг. Сянка, мъгляво потайна.
В нея нашия свят е един епизод.
Тя прилича на слънчев часовник. И в Рая
с него мерят случайния земен живот.

Той е неин пряк образ и сигурна памет.
Той е нейно лице – символичен портрет.
Той е ритъма точен в човешката драма
и стрелките му движат сюжета напред.

В часове и години, в секунди, в минути
експонира епохите времето. Знай:
да очакваш безсмъртност, е смешна заблуда,
щом началото значи безизходен край...

Всъщност краят е нещо съвсем неизбежно.
И душите ни в пустия, в звездния зрак
ще блуждаят самотно в студена безбрежност,
но защо – не разбирам, не зная... Все пак

има шанс в друга звездна и сенчеста зона,
в друго време да вложим свой ДНК-код.
Може би там митичният, мъдрият Кронос
се е слял с мимолетния, тленен живот?

И тогава секундата, шеметно кратка –
миг в мига – ще пътува безкрай в младостта!
Тя тогава – ах, нека, ах, нека отгатна –
ще е равна по време и знак с вечността!

* * *



К В А Н Т О В А ● М Е Х А Н И К А

На Павел Павлов

Наслагват се пространствата и в техния капан
попадам безтегловен мигновено.
Разгражда същността ми светлината квант по квант
в полето на съседната вселена.
А после тя отново ме възражда – там отвъд
на глината придава идентичност.
Разбирам – придобива светлината жива плът,
превръщайки материята в личност.
И в новата реалност аз до сетния си грам
съм същия и себе си не губя,
че „азът“ ми поименен на практика е там,
защото е веществен, точен дубъл.

И пак съм в своя истински обем.
И образът действително е мой.
Със себе си безспорно съм в тандем,
но аз ли съм, все пак, или е той?!...

* * *

О Т ● У П О Р
(р а п ъ р с к о)

„... а вий... вий сте идиоти!“ Христо Ботев

Ний се движим в света напосоки –
без компас и небе звездооко.
Ний сме в стрес перманентен, във шок и
май не знаем защо сме... Жестоко!
Просто супер! Ефекта на чипа.
Май такъв ни е, man, генотипа...

ооооооооооооооооооооооооооооооооооо

Но не, няма да цитираме тук цялото стихотворение,
защото то вече е публикувано в този форум и при добро
желание може да се прочете ето откъде (плюс още неща) –
http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47163&rb_v=viewtopic#p47163.

[alexandrit]

■ Из книжовното море, което плиска вълни в новия алманах

„ПОДЗЕМНИ ОБЛАЦИ“ от Мàри Паскалев

Излезе третата книга от поредицата на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ –
СЪЗВЕЗДИЕ BG. Даваме думата на водещия редактор:

В ръцете си държите втората книга от Сошанския цикъл на Мàри. В първата хроника историите на сошанци и смисълът на живота им са представени от гледната точка на Гаврил Ангелов, архангел вестител и съдник. А в новото произведение се описват Събитията в Северозапада отпреди година и три месеца. Как да наречем този роман, в който добре известни достоверни факти са примесени с художествена измислица? Повлияни от уводното стихотворение, което лирично и ретрокласически обобщава сюжета, ние в редакцията го наричаме „Арна в Инферналния свят“. Но това е само наше обозначение и сполучливо хрумване на Преслава от отдела за испаноезична литература, а не същинското заглавие. Заглавието – обикновено първите думи, с които започва един ръкопис – е „Подземни облаци“. Само че какво е самият роман? Романът е „Делириум“. Това става ясно за внимателния читател от песента, която водачът в парижките подземия Али Луристани пее на един пластичен хирург и група младежи, пушещи хашиш, а именно: „Делириум бе последната страна, която тя съгледа ясно!“.

Повествованието следва приключенията на Арна Превалска, дъщерята на известния анархист Ясен Превалски – Ястреба, която е нападната вкъщи през кухненския прозорец, избягва през гори и планини и противно на всички очаквания, достига укрепената порта жива. По пътя ѝ се случват различни ужасяващи премеждия. Тя безстрашно спасява малкия Мони и на свой ред е спасена от други смелчаги. Понякога случайността ѝ помага, но тя се справя най-вече с неподозираната сила на характера си и неочаквано добрите си умения в източните бойни изкуства.

о Корица: Атанас П. Славов



Малцината оцелели след атаките на неживите в Сошана намират укрепено място и повеждат разговори за живолешите – какво са те и какво може да помогне срещу тях, което за съжаление е много малко. Една теория е, че глянгурите, както ги наричат в Северозапада, са продукт на необузданата жажда за продукти за консумация, които за нещастие съдържат pulvis lunae или лунен прах, съставка, която прави пластмасите и силикона гъвкави, но уврежда участъци в мозъка, отговорни за някои невъзстановими видове дълговременна памет. Този прах, предполагаме, е някаква метафизическа метафора на автора, че светът е краен, несигурен, илюзорен, че е създаден от прах и в прах ще се превърне. Друг събеседник смята, че деформацията на хората и преобразяването им в живолеши се дължи на масивните количества радиация, причинена от чернобилската катастрофа и радиоактивното наследство на комунистическото минало като цяло. Или може би такава е човешката природа и човекът винаги е бил просто едно изчадие под тънкото лустро на цивилизацията? Междувременно неживите потайно достигат лагера на оцелелите и изненадващо атакуват.

След драматичната битка се установява дежурство, като половината защитници спят, а другите стоят на стража. За да не заспят, те започват да си разказват истории, които естествено гравитират около темата за метаморфозите.

(Мненията на читателите за ролята на разказите, включени в основното повествование, остро се разделят. Ето два примера на читателски реакции от разширеното издание с анотации на романа в еКниги:

**** Отлична история за зомбита, подплатена с разсейващи разказчета на Флора Автоматката

Много яка зомбарска история, увлича те в действието и не те пуска докрай. Всичко си има – и мозъци, и съспенс, и героика. Зомбитата са различни от всичко, което сте чели досега – носят феерични костюми и си имат ценностна система! Само нещо не разбирам нуждата от вмъкнатите разкази. Те са просто за развлечение и са включени сигурно само за да докарат размера на книгата до роман. Защото иначе едва щеше да се получи една новела – някакво недохранено литературно седмаче. Направо можете да ги прескочите, само и само да разберете по-бързо какви супер армагедони стават накрая.

**** Ръкопис, намерен в Стара Огоста на Viscount deVagabond

Каквото и да пишат тук невежите коментатори, тази книга си остава един прекрасен пикарескен роман, като тези на Потоцки (става дума за „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ от Ян Потоцки – б. ред.) и Сервантес. Трудно е да се разбере напълно главната повествователна нишка в тази книга, какво точно се случва в Сошана и света, без проследяването на събитията в разказите. Те са нанизани като матрьошки, проядени от термити, където герои потайно се промъкват от една история в друга, а времето е гъвкаво и неопределено. Действието в някои разкази се развива преди главната история, в други – по време, а в трети – след нея. Аз лично повече харесвам тези разкази, които ни пренасят в далечни страни, а по-малко ценя обрамчващия трилър с глянгурите. Какво толкова умение е необходимо да опишеш едни реални, общоизвестни български събития и трагедии, пък дори като попреувеличиш и преиначиш леко някои факти? За Събитията е писано достатъчно, макар много канибалски случки да са прикрити и недоизяснени. Така, разбира се, стана и със сходни схватки между граждани и мутри в предишни години, като Битката за Морската градина във Варна и още по-рано битките в Катуница, Троян и Криводол.

Българска реалност е, че когато заговорят двама, ще се чуят две противоречиви мнения. Нека това не ви смущава, читателите на разширеното издание също така критикуват ползата от излагането на теорията за властта на Хобс и противопоставените ѝ анархистични принципи на утопичната Петра. Те често питат какво в повествованието е сън, а понякога какво ли всъщност не е. Преценете за себе си дали желаете да четете разказите.)

След едно низко предателство шансовете на оцелелите са сведени до минимум. В тези драматични и агонизиращи последни моменти истинската същност, силата или слабостта на характера на всеки от героите се разголват като рана пред очите ни до неочаквания и спиращ дъха финал на тази поразителна история. Във фабулата настъпват изумителни и неочаквани обрати и се правят обобщения с космическа валидност, но редакторът няма да ги описва, особено докато не го назначат на пълен щат и не получи справедливо възнаграждение за труда си. Само ще провокира съобразителните читатели да си обяснят какво точно свързва Арна, Илона и Серурие. Той има своя теория, но няма да я издаде. За толкова пари – толкова сирене, както се казва по нашия край. В края на краищата той е единственият жив литературен редактор в град Сошана и дори в целия Северозапад.

о Написа: Вихрен МAНОВ

охохохохохохохохохохохохохохохохохохохо

В а Ж н О! Тoзи роман на Мàри Паскалев може да се купи от Атанас П. Славов (at_slavov@abv.bg) или от книжарница „Български книжици“. – Б. ред.