● ИЗ ИНТЕРВЮТО
Булгаконът отвън и отвътре – След като изминаха няколко сушави за българския фендъм години, как се стигна до идеята за този „кон“? – Идеята всъщност е стара – съществува от времето, когато бе създадено организираното феновско движение у нас. В най-добрия период на фендъма (тоест 1980-те години) се правеха както големи национални фестивали, предимно в Пловдив, така и местни празници на жанра из различни градове. Тогава НФ клубовете бяха 25-30, като почти всеки от тях раждаше някаква своя инициатива: било срещи в Пазарджик, Сопот, Бяла (Русенско), Ефремовските дни в столицата, било сбирки в Балчик, Севлиево и т.н. Ако говорим за „новата ера“, ще спомена Орфкона в Бургас, отбелязал силно международно участие, и двата по-камерни Софкона – ‘93 и ‘95...
Е, крайно време беше пак да се направи нещо по-сериозно! Топката пое нашият клуб „Иван Ефремов“, който сега е най-стар и най-голям в страната. Мисля, че ситуацията бе назряла и просто трябваше да се действа...
НОВ МОРСКИ КОНВЕНТ
Програма на Булгакон 2021
(4-6 септември, хотел "Каварна Хилс", Каварна) Събота, 4 септември 19:00 Откриване на Булгакон 2021
20:00 Парадоксите на пътуването във времето според науката и според фикцията – Искрен Зайрянов
21:00 Прожекция на фантастичен филм.
Неделя, 5 септември 11:00 Български фантастични библиографии (обзор и анализ) – Златко Петков
* 12:00 Посещение на националния археологически резерват Яйлата
18:00 Състоянието на клубовете по фантастика – дискусия
19:00 Неизвестният Лем - разговор по повод 100 години от рождението му - Юрий Илков
20:00 Новостите в българската фантастика от предишния Булгакон до сега – Григор Петров
21:00 Прожекция на фантастичен филм.
Понеделник, 6 септември 11:00 Търг на фантастични книги
12:00 Закриване на Булгакон 2021.
** _______________________
* На първо четене се сещам за три такива библиографии (като книги):
„Българска фантастика. Библиографски указател 1989“ (съставен от Галина Димитрова, 1990 г.);
„Болгария фантастическая. Обозрение болгарской фантастической прозы и критики“ на Евгений Харитонов (2003 г.), отличена с най-престижната ни награда за фантастика
Гравитон; и
„Фантастично читалище“ (със съставител Георги Недялков; тук давам линк към едноименния сайт, който съчетава художествена литература и библиография, но под това заглавие съществува и хартиен библиографски справочник от 2019 г.).
Сещам се и за библиографи на супержанра, които имат разни публикации, разпръснати из интернет, в периодичния печат или пък в книги: Дилян Благов, Александър Карапанчев (Сандро Георгиев), Ивайло Рунев, Венециян Тодоров... Предполагам, че в тази зона могат да се допълнят още имена.
Като написах думичката
интернет, се подсетих и за специализирания сайт на Златко Петков
SFBG, който по същество представлява един огромен, постоянно обновяван и прецизиран том. На практика това е най-голямата наша библиография на фантастиката, хоръра и фентъзито, излезли и излизащи в България!
Много и много библиография има в полифункционалната е-енциклопедия на родната фантастика
bgf.zavinagi.org/, която също я виждам като огромен и постоянно подобряван том, списван от множество автори. Най-активен сред тях безспорно е Атанас П. Славов.
** Да се надяваме, че този път ще има булгаконски награди – и карнавално-шеговити,
и напълно сериозни. –
Бел. alex. 
● В резервата ЯЙЛАТА
Публикувано на: Вто Авг 24, 2021 9:43 am