Българската фантастика извън България

[Sephiroth]

Браво Кънчо - поздравления!

[bogdanov]

И от мен!

[Ивайло Иванов]

Поздравления, Кънчо!
Добрият автор никога не остава незабелязан. Нито от онези, които ценят таланта му, нито от онези - другите, на чиято посредственост пречи.

[Кънчо Кожухаров]

Благодаря ви Бранко, Иване, Ивайло. Да ви се връща по-добро!

[Кал]

Честито!

(А за читавите преводи: мечтая си да имаме и рускоезично крило към Фантазийската преводаческа школа... Ама кое по-напред. :/)

[Goa]

Браво, хубава новина!

[Кал]

Galaxy's Edge: Love in Bloom, миниатюра (flash fiction) от Sabina Theo. Не се сещам коя е авторката.

Съзряна от Александър Косулиев в „Сборище на трубадури“.

[Ивайло Иванов]

Единствената Сабина Тео, за която се сещам, е една секси демонична мацка, леко чалната на тема "вампири".

[Кал]

Сетих се! Благодаря.

[Nasko]

Истинска оценка!!!

Разказът на нашия колега Янчо Чолаков "И попита войникът: Кой ме повика?", който през март 2014 г. (в превод на Калин Ненов) излезе в луксозното американско списание Nameless е влязъл в списъка за наградата Джон Кeмбъл (паралелна на Хюго награда за дебютанти на английски език)
В целия списък, който можете да видите тук
http://www.writertopia.com/awards/campbell
няма нито един, който да не е американски гражданин. Нито французи, нито руснаци - само един БЪЛГАРИН - и той е Янчо.
Предстои издаването на "Кембелианската антология" с номинираните разкази, която ще бъде безплатна. Миналата година тогавашната антология само първите 72 часа е била изтеглена 35000 пъти!
На добър път, Янчо!

[Nasko]

Поправка! Това е списък на авторите, които отговарят на условията да получат наградата. Номинациите предстоят.
Но влизането в антологията си е факт.

[alexandrit]

НЕОТДАВНА издателство „София прес“ публикува на руски
език сборника „Научна фантастика“ с разкази от български ав-
тори. Сборникът е съставен от Агоп Мелконян, а е преведен от
Татяна Митева и Валентина Коцева. В него са включени произ-
ведения от Любен Дилов, Агоп Мелконян, Величка Настрадино-
ва, Никола Кесаровски, Александър Карапанчев, Петър Кърджи-
лов, Велко Милоев и Светослав Николов.

КНИГАТА е от библиотека „България“ и е предназначена за раз-
пространение в Съветския съюз. Затова помолихме популярния
съветски фантаст Кир Буличов, много добре познат и на нашите
читатели, да сподели впечатленията си от изданието.

Специално за „А Б В“

● Кир БУЛИЧОВ

ОЩЕ ЕДНА СРЕЩА С ПРИЯТЕЛИ

Преди двайсет години аз пристигнах за първи път в България.

По това време бях публикувал три или четири разказа и само с изключителната доброта на българските колеги можеше да се обясни фактът, че сериозно ме приемаха за писател и разговаряха с мен като с равен. Пиехме кафе, беседвахме за фантастиката, а след това заминах за Боровец, където се роди първият ми „гуслярски“ разказ, т.е. разказ, в който действието се развива в измисленото от мен градче Велики Гусляр. Оттогава съм написал за него около сто разказа и повести, но първият... първият беше написан с химикалка, в която, кой знае защо, всеки десет минути химикалът свършваше, край прозорец, зад който от пасбището се прибираха овце, шумоляха борове. Не знам защо си спомням как, отивайки за цигари, дълго стоях в недоумение пред сякаш разбираемата, но объркваща руснака табела „Не палете в гората!“. Въображението ми рисуваше оръдия, откриващи огън в Шипченския проход.

Разказът бе напечатан в списание „Космос“, аз се върнах у дома и след няколко седмици попаднах в московското издателство „Мир“, което публикува преводна литература. Редакторът дълго слуша моите възторзи по адрес на България и накрая каза: „Чувай, тук замислихме да издадем сборник с българска фантастика, ще напишеш ли предговора?“.

Като четях заедно със съставителя преводите на разказите за този сборник, аз за първи път се потопих в своеобразния свят на българската фантастика. Книгата излезе под заглавие „Человек, который ищет“ *. Тя трябваше да стане първата от една поредица подобни сборници, но се налага да призная, че не стана. Издаването на преводни книги с фантастика в „Мир“ с всяка измината година намаляваше, докато не стигна до две-три заглавия, а тъй като фантастична литература пишат в много страни, редът на новия български том все се отлагаше. Така че читателите трябваше да се запознават с новостите в българската фантастика само от тънките списания, и то рядко. През годините на застой в нашето общество към този жанр се отнасяха с предубеждение. У нас всичко беше наред, та по-добро не можеше и да се желае, а фантастиката поради своята специфика носи в себе си духа на съмнението и стимула на алтернативата, тя се обръща към разума на читателя, поставя съвременни проблеми, отразява тревогите на човека от нашия век.



● Писателят, който създаде града Велики Гусляр

Не зная дали подобни явления е имало и в българската фантастика през 70-те, но честно казано, през тези години не срещнах нов български талант от световна величина. А талантите, както е известно, най-добре се развиват на благодатна почва. Ала знам, че в България продължаваха да работят писатели от по-старото поколение, добри писатели, умни, солидни, появиха се нови имена. За мен лично най-близък по душевна нагласа се оказа Агоп Мелконян. Знам, че в България винаги са се превеждали и се превеждат книги от съветски автори и имена като Иван Ефремов и братя Стругацки са познати на българския читател не по-малко, отколкото на нашия. Но за съжаление този процес не е равностоен. Познавачите на българския език у нас са малцина, а преводите от български – недостатъчно.

Фактът, че издателство „София прес“ се е решило да публикува представителен сборник със съвременна българска фантастика, е интересен и важен не само защото „Мохамед отива при планината“, но и защото той, надявам се, ще постави началото на добра и нужна традиция.

Томът „Научна фантастика“ на руски език, който мигновено се разпродаде в нашата страна, е малък по обем и затова от представените в него фантасти е включен само по един разказ. Тъй като това е едва първият сборник и размерът на кратката вестникарска рецензия не ми позволява да анализирам литературните достойнства на всеки разказ, ще се огранича само с общите си впечатления.

Струва ми се, че българската фантастика се намира в движение, в търсене, че литературното й равнище, ако съдим по сборника „Научна фантастика“, расте. Книгата не може да бъде упрекната във вторичност или провинциализъм и нашият читател, надявам се, няма да бъде разочарован от тази среща – нещо повече, ще очаква нови срещи.

Изглежда, че при съставянето на тоя том е имало една обща идея, а именно това е сборник с интелектуална фантастика. Защото фантастиката като литературна разновидност е много разнообразна. Тъй че въпреки някои изключения сборникът ми се стори съзнателно ограничен в жанрово отношение. И макар много хубавият разказ на Александър Карапанчев „В епохата на Унимо“ формално да гравитира към комедията, а „Госпожица Вещицата“ на Величка Настрадинова да носи елементи на иронично преосмислена готика, в края на краищата във всеки от разказите на преден план изпъква философската му същност.

Тоест читателят, като затвори сборника, най-напред ще осъзнае как и над какво размишляват днес българските фантасти, какви проблеми на битието ги вълнуват, доколко актуален е техният размисъл. Пътешествието по страниците на „Научна фантастика“ е беседа с няколко умни събеседници, хора съвременни, търсещи.

За мен в това се състоят и достойнствата на сборника, и известната негова ограниченост, която, естествено, ще изчезне, ако в бъдеще ние, читателите, ще можем да се запознаем и с други направления в българската фантастика. Когато на преден план излиза авторът, аз го чувам, но ми е трудно да съпреживявам с героя на произведението. Защото в такава фантастика главен герой е самият автор. При четенето на книгата на мен ми липсваха хората, създадени от автора. В повечето от случаите те бяха преди всичко рупори на авторовите идеи, а не живи характери.

Впрочем няма нищо по-лошо от това да натрапваш на колегата писател собствения си вкус. Главното за мен е радостта от срещата с българските фантасти и надеждата за нови срещи.

И з т о ч н и к: вестник „АБВ, брой 6 / 1988 година.
___________________

* Повече за тази книга (1968 г.), която по всяка вероятност е ПЪРВИЯТ преведен в чужбина сборник с наши НФ разкази, тук – http://www.e-reading.link/book.php?book=92316. [Б. alex.]

[Goa]

Клубът се сдоби с екземпляр от романа на Нина Ненова "Столицата на закъснелите" (The Capital of Latecomers), преведена на английски от Владимир Полеганов и издадена от Amazon Crossing, 2013 г. Дарението е от преводача . Ако някой проявява интерес да я прочете, може да се свърже с мен.

[Goa]

Два хумористични фантастични разказа на Янчо Чолаков са получили номинации за наградите на сп. "Уральский следопыт". Янчо май е единственият неруски автор с номинации. Който желае, може да го подкрепи тук:

https://docs.google.com/forms/d/1pFdwuNSMqw3sqRkWp4EInxWHFMLURKx0fEQameLdxMA/viewform

Срокът е 12 май. Успех, Янчо!

[alexandrit]

■ Светослав... Владимир... Георги... И пак – Георги...
Приближим ли лупата на биографизма към тези малки
имена на нашите писатели диаболисти Минков, Полянов
и Райчев, ще забележим, че рожденото име на Владимир По-
лянов е всъщност... Владимир-Георги Иванов Тодоров.
Честит ви имен ден, български съзидатели на фантастично-
то! (И ти, бай Славе, пак ще вдигнеш чаша от тъй люби-
мото си вино керацуда, нежно като сърдечна тъкан!)
Нека на този ден ви почетем тук с една информация, коя-
то просто няма как да овехтее в яркоцветния книжовен свят...
_____________________

ФАНТАСТИЧНА ВЕЧЕР
С БЪЛГАРСКИЯ ДИАБОЛИЗЪМ

Изключително успешна и впечатляваща бе премиерата в Прага на антологията на родния ни диаболизъм „Полунощни истории“ *. Събитието бе организирано на 24 ноември 2015 г. от Българския културен институт съвместно с библиотеката „Вацлав Хавел“ – домакин на тази проява.

Литературната вечер откри известният чешки писател и журналист Яхим Топол, програмен директор на библиотека „Вацлав Хавел“, след което към аудиторията се обърна българският посланик Лъчезар Петков. В приветствието си той акцентира върху литературното и политическо наследство на Хавел, оставило трайна следа в европейската и световната култура.

След уводните думи фокусът на вниманието бе насочен към представянето на антологията на българския диаболизъм. Нейната премиера бе дълго чакано събитие както в средите на чешките българисти, така и сред почитателите на стойностната литература в Чехия. Наред с това „Полунощни истории“ е поредният важен проект, който популяризира нашата литература, подкрепен от Българския културен институт. От 2012 г. БКИ се утвръди като институция, която съдейства, мотивира и координира процесите, свързани с превеждането, издаването и представянето на родна поезия и белетристика пред чешката публика. И антологията на българския диаболизъм е поредният литературен бисер в тази поредица. Нейното обнародване е дело на издателство „Е у р о с л а в и к а“, ръководено от изтъкнатия поет и българист Владимир Кржиш, и е подкрепено от нашия Национален фонд „Култура“.



Сборникът запознава за първи път чешкия читател с четирима писатели, чиито творби очертават кръга на т.нар. български диаболизъм – Светослав Минков (1902–1966), Владимир Полянов (1899–1988), Чавдар Мутафов (1889–1954) и Георги Райчев (1882–1947). Наред с кратките прозаични творби, възникнали в началото на 20-те години на миналия век, той включва и гротесковия роман „Сърцето в картонената кутия“ на Константин Константинов (1890–1970) и Св. Минков, пародиращ диаболичната поетика. Заради авангардния си характер тези произведения дълго време остават извън полезрението на чешките издателства и преводачи.

Аудиторията в храма на литературата „Вацлав Хавел“ стана свидетел на едно нетрадиционно представяне на тая книга, модерирано от д-р Ангел Маринов. Всеки участник сподели различни аспекти, свързани с нея. Д-р Златина Йержабкова коментира част от своя научен текст за българския диаболизъм, включен в изданието, д-р Гинка Бакърджиева припомни как преди близо пет години се е зародила идеята за подобен том, а д-р Марцел Черни сподели подробности около приобщаването към проекта на млади чешки българисти. Не на последно място издателят Владимир Кржиш благодари на всички, допринесли за появата на антологията „Полунощни истории“, и изрази надежда, че тя ще привлече вниманието на широк кръг читатели.

Творбите в сборника са преведени от екип от 18 души, като сред тях преобладават имената от младото поколение чешки българисти – студенти и абсолвенти от Философския факултет на Карловия университет, за които книгата е своеобразен преводачески дебют. Този съществен факт значително допринася за запазване на традициите в превеждането на българска литература на чешки език.

В края на вечерта петима от младите българисти не само прочетоха съвместно превода на разказа „Върколак“ ** на Светослав Минков, но успяха да пренесат аудиторията в литературния контекст на мистичната, тайнствена, гротескна и тревожно-примамлива атмосфера на диаболизма. Бръснещи сетивата думи, примесени с приглушената от свещи светлина, на фона на впечатляващия лик на Хавел – преживяването бе наистина фантастично!

И з т о ч н и к : интернет-страницата на Българския културен институт в Прага (публикация от ноември 2015 г.).
____________________
* Нека дебело да подчертаем – такава богата антология на нашия диаболизъм излиза за първи път! Тя превъзхожда както по обем, така и по съпътстващи критико-изследователски текстове известната ни „Игра на сенките“ (-Христо Г. Данов-, Пловдив, 1983). Чехите например посочват първите места и дати на публикуване на всеки разказ – първо в периодичния печат, а после в авторска книга или пък в междуавторски сборник... (Б. alex.)

** Този „Върколак“ не е излизал в самостоятелна книга на Минков. Можете да го прочетете в същия Ефремовски сайт, където е качен на 1.ІХ.2015 г. – http://sf-sofia.com/phpbb3/viewtopic.php?f=7&t=26834&start=60. (Б. alex.)

[Nasko]

Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ поддържа дружески връзки с „КАФКА“ (Кримский Клуб Фантастики), който ежегодно провежда своя конвент „Фанданго“ и издава фензин със същото име. През март излезе 26 брой на фензина с публикаците на Янчо Чолаков „Золотой демон“ и есето на А. Славов „Всходы будущего“, което стартира рубриката „Футурум“ в това списание.
На юнският конвент т.г. България бе представена с 3 форми:
1. Филмът на Вал Тодоров „Болгария, эта вечная ересь“
2. Видеопанорама със 70 картини на Атанас Славов
3. Видеомост с А. Славов и въпроси от руската публика.

А буквално преди часове дойде и друго радостно съобщение:
Разказът на Георги Малинов „Репликация“ излезе в международното рускоезично списание базирано в Израел „Млечный путь“ (2/2016 г.)
Текстът онлайн: http://newmilkyway.com/show.html?mode=r&pr=118&idp=7

[Nasko]

Сред тазгодишните награди на сп. „Уралский следопыт“ четем:

И так, в 2016 году лучшими рассказами признаны:

Законы вселенной (Научная фантастика)
Тутуров Фома – Москва, Автозагрузка

Координаты чудес (Фэнтези, мистика)
Белоусова Екатерина – Прах

Повод для улыбки (Юмористическая фантастика)
Чолаков Янчо – Как боги встретились с…

[Nasko]

Ето две руски корици с картини на Атанас П. Славов. Тази, на списанието „Фандандго“, вече излезе, а книгата „Летун“ - предстои.

[Nasko]

След публикацията за Барселона получих писма с пожеланието да представя по-подробно преводните издания презентирани на конвента „Fanternet“ и „Orphia“.
Започвам с испаноезичното издание - предимно с илюстративните страници, които са 1/3 от списанието.
Първа корица

Втора корица

Уводна статия представяща ДБФ „Тера Фантазия“

Началото на „13 български графици фантасти“


























Илюстрация към “Водни кончета и планети“ на Александър Карапанчев

Началото на повестта на Янчо Чолаков „Цялата слава в историята“



Трета корица - Компютърни графики на А. Славов

Четвърта корица

[Nasko]

Малко предистория: През 1990 г. екип от клуб Иван Ефремов издаде първи брой на уникалното англоезично списание на славянска фантастика "ORPHIA". Броят бе представен на световния конвент Уърлдкон н Хага и получи отличието „Карел“. Вторият брой, почти преведен, тогава така и не излезе по ред причини. Това е единственото българско издание за фантастика, което има собствена страница в http://www.sf-encyclopedia.com/entry/orphia.
Тази година - четвърт век по-късно от подновен екип бе създаден втори брой, който имаше първа премиера на Еврокон в Барселона. Догодина ще бъде представен на световния конвент Уърлдкон, който отново е в Европа - Финландия.
Запознайте се с визията на този брой (както и при Fanternet наблагяме на илюстративната страна на изданието). Ако някой се интересува от целия брой да пише на at_slavov@abv.bg и ще получи пълен ПДФ.