от Багера » Вто Фев 16, 2010 12:12 am
"Силно ме съмнява всичките автори да са чак пък толкоз социално и политически ангажирани."
Всъщност като тръгваш да пресъздаваш картина на бъдещо общество, няма как да не си социално и политически ангажиран. Няма как да избягаш от дадена политическа идеология. Не казвам, че има някакъв заговор между правителство и автора, според мен няма такъв.
Но когато човек тръгне да пресъздава едно бъдещо общество няма как да избяга от собствените си идеи - и то не само за политика, а и за т.нар. човешка природа. За пример: разликата между Стар Трек и Междузвездни войни. В Стар трек има общество, което е базирано на идеята за разумния човек, който е превъзмогнал маймуната в себе си. А в Междузвездни войни виждаме едно бъдеще, което не се различава особено от миналото и настоящето: интриги, заговори, хора, които са подчинени повече на своите страсти, отколкото на разума. Дори джедаите не успяват да се справят с емоциите и стастите си и току минат на тъмната страна.
Е, сценаристът на "Пътят" прсъздават някакво общество след определен катаклизъм, в което човекът е загубил човешкия си образ. Приемат, че човекът си е лош по природа и оттам следва цялата възстановка.
Тъй като си падам буквояд нещо особено ме дразни във филма: проклетият филм не казва какво се е случило и какво е причинило въпросния катаклизъм. А това според мен е определено угодническо спрямо властта, както напоследък почти всички медии в САЩ се държат угоднически спрямо правителството например (и у нас също де...). Хубаво, задълбавал върху чувствата и прежиувяванията на героите, добре, за това не мога да споря. За това дали е притча или какво символизира - също си е въпрос на лично виждане.
Но за мен лично е много по-интересно да проследи самият катаклизъм. От какво е причинен и как се допуска да се случи. И какво става след като се е случил. Къде е президентът на САЩ например, дали се е скрил в бункер за 200 години като в "Д-р Стрейнджлав или как престанах да се безпокоя..." Опааа, обаче ако разкаже такава историйка ще наруши хубавото неписано холувудско правило, в което президентът на САЩ е винаги добър човек (иначе нямаше да допусне катаклизъм, нали затова правителството е правителство, да държи нещата под контрол) Или другото неписано правило: че капитализмът/пазарната икономика са най-добрите неща (иначе нямаше да се олеят със замърсяването на планетата, което ще доведе до въпросния кошмар, примерно). Просто на сценаристите не им се иска да ритат срещу властта/капитализма. Явно и авторът на книгата не е искал, не знам, не съм я чел. Затова филмът се е кастриран. Занимава ни с последствията от катаклизма, които са общо взето без особено значение. Сценарият деградира до филм на ужасите в който човек се чуди аджеба кой точно от главните герои ще бъде убит/изяде/изгорен/убит. А и не се разбира дали оцелялото семейство стига до Куба-острова на свободата, към който очевидно са се запътили. Това последното е майтап.
Ето ви и един хубав сценарий за фантастична повест. Сяда авторът на "Пътят" да пише въпросната книга. Започва с разработката на някаква генно-модифицирана бактерия (или каквото си искате там), която помага на американската царевица да дава по двойна реколта. Без особени тестове бактерията бива одобрена от някое си министерство/агенция на САЩ. Да, ама мутира проклетата бактерия. Президентът не иска да мъти водата на разните корпорации, те пък твърдят, че няма проблем, и опааа, цялата флора и фауна на Северна Америка е изтребена. Само Куба оцелява, тъй като са го ударили на органично земеделие още в началото на 90-те поради липсата на петрол и американското ембарго. Американците щат-не щат трябва да се изнасят на юг и да емигрират в Куба с надуваеми лодки и салове от автомобилни гуми. Главният герой тръгва на път, следва историйката като сценария на филма, детето му успява да стигне до Кий Уест, където има кораби с хуманитарна помощ от Куба... Хепи енд, Америка я няма, но американският дух оцелява, какво повече може да иска човек.
Значи отива авторът при издателя си. Той прочита книгата и вика: "Гледай сега, книгата е добра, само трябва да оправим някои детайли. Сега това с ГМО-тата не е добре, Монсанто могат да ни съдят, хората ше станат подозрителни. Аз съм акционер в Сиджента, имам пълна информация за всичко, такова нещо не може да стане. Това дори не е и научна фантастика. С правителството не можем да се ебаваме, откакто приеха Патриотичния акт нещата стават спечени. Като нищо можем да отнесем някоя присъда, че симпатизираме и помагаме на терористите. Може да се окаже, че не подкрепяме нашите войници в Ирак и Афганистан и никой няма да иска да отпечати тази книга. Дай по-добре да ги изрежем. И още нещо: ти комунист ли си, та замесваш Куба и Кастро в цялата работа? Не знам нищо за тяхното органично земеделие, но няма начин Куба да оцелее. Абе те едва се изхранват сега... Затова ти предлагам следното. Ще редактираш леко романа. Ти си гениален писател, значи наблегни на средната част, там за това как ходят през опустошената Америка. Напоследък такива неща с котират, получаваме тук в издателството и доста писма от читатели, напоследък ги влече доста темата за катаклизмите. Та натъкми нещо по-ужасно, е, нещо като "Какавидите" на Джон Ундъм, само че по-мрачно и така, отчайващо един вид така да се каже. Още от сега ти гарантирам здрави продажби на книгата. Гледай и да е по-дълга, поразтегни тук-там, наблегни на преживявания, ретроспекции. Живот и здраве, ще гледам да й направят един сценарий, виж, в Холивуд придуцентите бързо се ориентират в обстановката и доста постапокалиптични филми изкараха, все с големи печалби. Само пооправи книгата, там Куба, Кастро, ГМО-та и прочие най-добре не ги споменавай. Ще ни провалят продажбите! В сценария ще сложим тук-там да се появява Кока-кола, в добра светлина разбира се, сега ПР-а на компанията е доста отворен към подобни проекти. Ако межем да се разберем и с други компании да вземем някой долар в повече ще е екстра. Напоследък и цигарените компании пак се засилиха към Холивуд, пък и плащат добре за ПР. Но да не ти преча на товрческия процес, пиши както намериш за добре, знам, че ще дадеш най-доброто от себе си!"
И така творческия процес продължава с пълна сила. Ей ви една фантастика! Ха-ха-ха!