По случай неговия 98-и рожден ден КОСМИЧЕСКАТА ФУТУРОЛОГИЯ НА СТАНИСЛАВ ЛЕМ Автор: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ В началото на ХХІ век многообразният талант на
Генадий Прашкевич поднесе превъзходни книги на своите почитатели. Ако приемем за отправна точка сборника с биографични очерци за руски писатели фантасти „Червеният сфинкс“ (2007 г.), можем да проследим по-нататък поредицата му от творчески портрети на Хърбърт Уелс, братя Стругацки, Жул Верн, Рей Бредбъри, Станислав Лем и Толкин. Самостоятелно или в съавторство, Генадий Прашкевич представя на поколенията равносметка за изминалото столетие, изследвайки съдбите на неповторими творци, създали незабравими сюжети.
Книгата за Станислав Лем излиза в известната поредица „Животът на забележителни хора“ – ЖЗЛ, според съкратеното название на руски език. Съавтор на Прашкевич е ерудираният литературовед и преводач на Лем
Владимир Борисов, съставител на двутомната енциклопедия „Световете на братя Стругацки“ и автор на оригиналния справочник „Хитовете на ХХ век (списък на 1008 фантастични произведения)“.
●
Издателство „Молодая гвардия“, Москва, 2015 година Писателите грижливо разкриват биографията на поляка, без да предозират подробности. Коментирайки художествените му и публицистични книги, те анализират историческата епоха и развитието на възгледите у своя герой. Източници на информация са автобиографичният роман „Високият замък“, спомените на сина му Томаш, писмата до приятеля му Славомир Мрожек, кореспонденцията с преводачи и литературни агенти, откъси от негови есета и статии, разказите на приятели и издатели.
Станислав Лем е роден на 12 септември 1921 година в Лвов, по онова време полски град недалеч от границата с Украйна. Баща му Самуел Лем е уважаван лекар и вероятно мечтае синът му да наследи неговата професия.
Малкият Сташек се научава да чете на четири години, увлича се от сглобяване на технически апарати и постепенно навлиза в света на необятната художествена литература. Любими герои му стават Ловецът на елени, Маугли и капитан Немо. Започнал невинно с „Тримата мускетари“ на Александър Дюма, той е покорен от романите на Жул Верн „От Земята до Луната“ и „Около Луната“. Освен тях чете Карл Май, Джек Лондон, Киплинг, Конан Дойл и Хърбърт Уелс. Малко по-късно открива и сънародника си Хенрик Сенкевич.
Завършва средното си образование през пролетта на 1939 г. и след успешни изпити, макар и немного с желание, се записва студент по медицина.
На 1 септември хитлеристите атакуват Полската република и избухва Втората световна война. Три седмици по-късно в Лвов влизат руски войски. Учебните занятия са прекратени окончателно две години по-късно, когато фашистите нахлуват в Съветския съюз. Станислав намира работа като механик и оксиженист. Без да участва пряко в съпротивата, той понякога подпомага нейни представители.
Изглежда невероятно, но именно през тези месеци Лем написва своята първа фантастична повест – „Човекът от Марс“. Ранната му творба е посветена на контакта между същества от две различни планети.
Фронтът се завръща край Лвов през 1944 г., а през пролетта на 1946-а става ясно, че градът е придаден окончателно към съветската територия. Както множество свои съграждани, семейство Лем се преселва в Полша, губейки цялото си имущество и огромната разноезична библиотека.
Станислав продължава своето образование в медицинския факултет на Ягелонския университет в Краков. Той прекъсва учението си през 1948 г., без да се дипломира официално поради опасността да бъде мобилизиран и изпратен пожизнено някъде като военен лекар. По настояване на преподавателя му Мечислав Хойновски, Лем е приет за младши асистент в новосъздадената Науковедска лектория и две години печата рецензии в списание „Животът на науката“.
Бъдещият писател и професор Хойновски са освободени от работа след публикация на Лем, посветена на генетиката. За да заработи малко пари, Станислав сътрудничи на пресата със статии, есета, разкази, стихове и предлага за печат научнофантастичната повест „Човекът от Марс“. Под влияние на довоенните си впечатления от Лвов написва романа „Болница Трансфигурация“, действието в който се развива в психиатрическа лечебница. По-късно романът прераства в трилогията „Неизгубеното време“, издадена изцяло през 1955 година.
През 1950 г. в Закопане Станислав Лем общува с варшавския издател Йежи Пански. Ентусиазиран от ерудицията му, Пански предлага на Лем да напише фантастична книга за младежката публика. Няколко месеца по-късно се появява първият Лемов роман – „Астронавти“. Създаден в период на възстановяване след войната, той звучи оптимистично с увереността за бъдещите постижения на човечеството в началото на ХХІ век. По-голяма част от действието се развива на планетата Венера, но детайлите, макар и пестеливо, изобразяват прогреса на земните хора. Подобно на руския фантаст Александър Казанцев, автор на романа „Горящият остров“ (1941 г.), Лем изгражда своята история върху събития след падането на Тунгуския метеорит в началото на века.
В книгата са разработени темите за сложността на контакта между различни по вид разумни същества и за навлизането на човечеството в Космоса. Финалните разсъждения на автора са близки до тези на френския писател Сент-Екзюпери в „Земя на хората“ (1939 г.): „Онова, което ме гнети, не са нито тия хлътнали гърди, нито тия буци по тялото, нито тая грозота. То е във всеки от тия хора частицата от един убит Моцарт“.
През 1955 г. Станислав Лем публикува втория си научнофантастичен роман – „Облакът на Магелан“. Новата книга отвежда читателите в далечния ХХХІІ век, когато промените на Земята са невероятни. Сюжетът се разгръща отново в далечния Космос и историята би могла да бъде възприета като продължение на „Мъглявината Андромеда“ от Иван Ефремов. В книгата, донякъде завоалирани, са отразени знанията на писателя по кибернетика – тема, забранена в социалистическия лагер през първите десетилетия след войната. Същевременно Лем замисля едно от пътешествията на Ийон Тихи, поставяйки началото на поредицата „Звездни дневници“. Издава и научнопопулярни есета, които предшестват по-късното му увлечение от футурологията.
През есента на 1956 г. избухва въстанието в Унгария. Издигнато е искането страната да напусне военно-политическия Варшавски договор. Бунтът е потушен скоро, но събитието кара Лем да преосмисли оптимизма на първите си книги. По следите на горещите събития той пише философската поредица „Диалози“, в която от позицията на кибернетиката разглежа не само технически, а и управленски обществени проблеми.
Израз на интереса на писателя към информатиката е издаденият през 1958 г. роман „Едем“, където на преден план излизат признаците на авторитарното общество и скритите форми на управление. При контакта с друга цивилизация земните хора се въздържат да се намесят в съдбата на братята по разум, за да не предизвикат вълна от кървав терор. Тази идея разработват по-късно и братя Стругацки в романа си „Трудно е да бъдеш бог“.
През 1959 г., освен „Едем“ и считаният за недостатъчно успешен роман „Разследване“, е публикуван и сборникът с разкази „Нашествие от Алдебаран“, където се появява звездният навигатор Пиркс. Този нов герой притежава висока човечност – качество, което го измъква от сложни ситуации.
Натрупаните теоретични знания през десетилетието дават тласък за написването на ключови творби като „Завръщане от звездите“, „Ръкопис, намерен във ваната“, сборника „Приказки на роботите“ и най-голямото постижение, романа „Соларис“, завоювал трайно признанието на читателите.
Космонавтът Брег пристига на Земята след сто години полет в Космоса и намира тук непонятни порядки. Видимото благоденствие на обществото е придружено от особен манталитет на хората – ситуация, до която се докосва донякъде Хърбърт Уелс в шедьовъра си „Машината на времето“. Възможностите за риск при постигане на научните знания са заменени с потребност от нови и повече развлечения. На фона на политическите обещания на социализма през онези години, „Завръщане от звездите“ е роман-предупреждение. Оптимизмът на „Астронавти“ и „Облакът на Магелан“ крие загадъчна сянка.
„Ръкопис, намерен във ваната“ е определен от Лем като памфлетно и гротесково произведение. Предметът на изследване в него е военната бюрокрация, водеща до „екстремни варианти в процесите на обществена дегенерация“. Замислен като неголям разказ за Ийон Тихи, сюжетът се измества към карикатурата... Кошмарните взаимоотношения между героите, достигащи до абсурд, са съпътствани от неприкрита ирония.
Нов, нестандартен контакт между земния и космическия разум е представен в романа „Соларис“ (1961). Срещите на човека със своето минало целят пречистването на душата му, колкото и мъчителен да е подборът на ценностите. Уморен, кибернетикът Снаут констатира нервно:„Ето, имаме тая връзка! Преувеличени като под микроскоп, ни се показват нашата чудовищна собствена грозота, нашата шутовщина и позор!“. Трагедията, преживяна от изследователите, е високата цена за едно възможно бъдещо общуване при по-възвишени възгледи. Неслучайно Крис Келвин вярва докрай, че „не е минало времето на ужасните чудеса“.
През 1962 г. Лем публикува и сборника статии „Излизане на орбита“ – за изкуството, за научната фантастика, за детективите и абстракционизма, за Ф. М. Достоевски, от чиито романи се възхищава, и проблемите на науката и техниката. Книгата завършва с иронично „Автоинтервю“.
Ново изследване на перспективите пред цивилизацията, от ъгъла на кибернетични и социални познания, предлагат есетата в сборника „Равносметка на технологиите“. Книгата е посветена на руския радиоастроном Йосиф Шкловски, задълбочено проучвал темата за живота в Космоса.
Белетристична проява на богати размисли и изводи е осъществена в издадения през 1964 г. роман „Непобедимият“. Тази космическа епопея разглежда шансовете за контакт между земни хора и самостоятелно усъвършенствал се изкуствен разум. Конфликтът избухва между техниката, притежаваща заповед да защитава човешкия живот, и сухия интелект на неживата материя, отричащ всичко различно. Силата на свръхинтелигентните космически роботи е демонстрирана в грандиозна битка със земната техника. Необходими са задълбочен анализ и съобразителност, за да се измъкнат космонавтите невредими от клопката, в която попадат.
Изкуственият интелект има различни измерения, върху които Лем изгражда цикъла си „Кибериада“. През 1964 г. излиза сборникът „Приказки на роботите“, чиито герои са гениални конструктори, а събитията са разказани с доста ирония и хумор.
През 1966 г. Лем издава автобиографичния роман „Високият замък“, в който си спомня детството в град Лвов.
1968 година е посветена на размисли под общото название „Философия на случая“, където авторът обръща поглед към общата теория на литературата. Едновременно пише романа „Гласът на Бога“, в който група астрономи напразно се опитват да разшифроват тайнствени сигнали, долитащи от далечния Космос. Изводът на героите е, че шифърът за подобна информация „ще бъде достъпен... само за такава цивилизация, която е достигнала достатъчно висока степен на развитие, за да не употреби като зло съобщеното ѝ знание...“.
През 1970 г. писателят публикува два тома изследвания, озаглавени „Фантастика и футурология“. От гледна точка на теорията на литературата той анализира западната фантастика и изказва неутешителна преценка за нейните възможности. Въпреки скептицизма си, през 1973 г. Станислав Лем е приет за член на Асоциацията на писателите на научна фантастика в САЩ (SFWA).
В 1970 г. пише гротескната повест „Конгрес по футурология“ – още един епизод от звездните пътешествия на Ийон Тихи. В тази творба писателят се спира на нови тенденции, които биха имали неприятни последици.
Темата намира продължение в романа му „Сенна хрема“, картинно представящ терористичен акт на летище. Това са деянията на вечно противостоящи си светове, които дават своята реколта.
Заради критичните си бележки към американската фантастика, през 1976 г. Лем е освободен от членство в SFWA. В знак на протест Майкъл Муркок и Урсула Ле Гуин напускат доброволно тази организация.
Международните връзки на писателя с издатели и преводачи подтикват служителите в отдела за култура към ЦК на Полската обединена работническа партия да следят тайно кореспонденцията му. Станислав Лем изпраща протестни писма до най-високата инстанция и призовава цензурата да не се занимава с него.
Осемдесетте години на века започват с масови протести в Полша срещу комунистическото управление. В страната е въведено военно положение. През 1982 г. семейство Лем напуска родината си и намира убежище в Австрия. Въпреки това в Полша е издадена още една история за Ийон Тихи – романа „Оглед на място“ – книга, доста претрупана с факти, независимо от ироничните обяснения в нея.
Ийон Тихи е герой и в романа „Мир на Земята“, излязъл в Швеция през 1985 г. Абсурдът на надпреварата във въоръжаването заплашва човечеството да се завърне далеч назад в своето развитие, където не съществуват нито електроника, нито съвременни технологии. Горчивата сатира на фантаста тук е протестна реакция срещу съвременната международна обстановка.
През следващата година в Западна Германия е отпечатан последният научнофантастичен роман на Лем – „Фиаско“, „изпълнен с горест и разочарование“. Сред героите му фигурира и звездният навигатор Пиркс, но той не е в центъра на събитията. Отново се представя сложният контакт с извънземен разум, обаче песимизмът на писателя сега е къде по-голям. Земните хора попадат в абсолютно непонятна обстановка и употребяват мощно оръжие, вместо да продължат опитите си за диалог. „Страшен и безжалостен край“, както пишат биографите Генадий Прашкевич и Владимир Борисов. Фиаско на надеждите за разум и прогрес.
След тази книга Станислав Лем се отказва от фантастиката. Възгледите му са достигнали такова развитие, че неговият читателски кръг става все по-тесен въпреки славата му на оригинален белетрист.
Семейство Лем се завръща в Краков през 1988 г., но авторът на космически епопеи вече се занимава единствено с публицистика. Поведението му е резултат на разочарованието от несбъднати надежди през десетилетията. Меркантилизирането на културата не допада на задълбочения мислител. Книгите на Станислав Лем продължават да излизат на различни езици, обаче авторът е скептично настроен към съдбата им.
Статиите му върху информационните технологии коментират бързия ръст на населението, съпътстван с измирането на много други биологични видове. В някои обзори е изказана парадоксалната мисъл, че видимият прогрес може да доведе до евентуален регрес. Прехваленият достъп до информация чрез интернет крие премълчавани мрачни страни. Скептично коментирана е и Чернобилската атомна катастрофа, предвестник на необратими последици.
През 1997 г. Лем е удостоен с едно от най-престижните звания в родината му – почетен гражданин на Краков. В университетите в Есен и Варшава изучават отделни аспекти от философските му съчинения.
В книгата „Станислав Лем“ е поместено и интервю на Владимир Борисов
*, взето от писателя на 21 септември 1999 година. Въпреки разклатеното здраве полският мъдрец оживено обсъжда различни теми в разговора и демонстрира изключителна осведоменост.
Станислав Лем завършва своя земен път на 27 март 2006 г. На мраморния саркофаг в Салваторското гробище в Краков са издълбани следните слова: „Аз направих всичко, каквото можaх; който съумее, нека го направи още по-добре“.
ооооооооооооооооооооооооооооооооооооо
* А ето и едно българско, при това колективно и в две части, интервю с Владимир Борисов –
1) http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40109&rb_v=viewtopic#p40109 и после
2) http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40441&rb_v=viewtopic#p40441.
Б. ред. 
●
Илюстрации към „Непобедимият“ на Лем. Художник: Алексей АНДРЕЕВ
Style 1
Style 2
Style 3
Style 4
Style 5
Style 6
нетърпение!
