Гостува ни темата „Гласове на въображението”Благодарение на моя приятел Юрий Илков-Генерала, в ръцете ми попадна един много рядък фензин от 1981 година. Нарича се кратко и ясно „Ф е н” и представлява циклостилно издание на Окръжния младежки дом (Пазарджик) & Клуба по фантастика „Стругацки” от същия град.
В предговора си фензинът недвусмислено „се заканва” да представя автори от световния елит. И вярно: тази закана не само че не остава празен звук в пространството, ами се реализира посредством едно интервю със знаменит европеец.
Интервюто ми се стори до такава степен интересно, че аз реших да го набера и – след някои малки редакторски докосвания – да ви го предложа:
ФАНТАЗИЯ И БЪДЕЩЕ ● Среща със Станислав Лем Автор: Герд Вилберт – „Дойче Фолксцайтунг”, Дюселдорф– През 1963 година един полски литературен критик каза по повод на научната фантастика в родината си между другото следното: „Всъщност ниe имаме само Лем, но поради това нашата фантастика не е бедна на жанрове и разновидности – Станислав Лем може всичко.” Важи ли според вас тази преценка и днес? – Има неща, за които не пиша, понеже не ги харесвам: щом някой проблем не ме вълнува, естествено е да не се занимавам с него. Аз съм самоук, интересувам се от доста теми на познанието – както от философията и структурализма в литературата и критиката, така и от физика, кибернетика и много други области. Казано накратко, всички те наподобяват тревата, която пасе една крава: има различни видове трева, но млякото трябва да е едно и също. Мисля, че това е валидно и за мен.
– От времето на първите ви научнофантастични романи насам се забелязва известно диференциране на вашите представи и отхвърляне на предишни позиции. Това се отнася както до ролята на техниката, която вече не се разглежда като безпроблемна за овладяване „служителка” на човечеството, тъй и до изобразяването на бъдещото развитие на самото човечество в перспективата на едно обединено земно население („Астронавти”, „Облакът на Магелан”). Кои са причините за тези промени в схващанията ви? – Естествено има разлика между произведенията на един 25-годишен и един 45 или 50-годишен човек, който е натрупал повече опит. Навремето моите опуси бяха резултат от красивите мечти, които се появяват винаги след голямата война – мечтите, че оттук нататък всичко трябва да бъде само добро. Но сега не мога да остана неутрален спрямо новосъздавания национализъм в редица страни. Накратко, светът не е такъв, какъвто бих желал да бъде, а дълг на литературата е да описва тъкмо съществуващия свят. Това важи и за изобразяването на бъдещето. Аз винаги съм казвал, че в известен смисъл научната фантастика трябва да остане реалистична.
– А промененото ви отношение спрямо техниката е може би резултат от вашите теоретични изследвания по тези проблеми?– Да, разбира се, в по-голямата си част. Подобно отношение идва и като следствие от факта, че по възможност поглъщам всяка научна литература, която ми попада, и там също откривам определени наченки на опасност. Например Норберт Винер, бащата на кибернетиката, още през 50-те години беше на мнение, че автоматизацията ще създаде безработица, и това вече се потвърди отчасти. Трябва да се съобразяваме и с тази страна на техническото развитие.
● Корица, нарисувана от Даниел Мроз – В изследването си „Фантастика и футурология” вие подчертавате познавателната стойност на научната фантастика и приписвате оригиналността й по-скоро на хрумвания, отколкото на литературна форма. Вие пишете буквално следното: „Един обект е независим от описанието си.” Става ли дума тук за съзнателно разграничаване от т.нар. висока литература и не противоречи ли тази максима на вашето собствено творчество, в което срещаме разнообразни стилистични средства?– Вярно е, че различните стилистични средства са характерни за прозата ми, но те не са необходимо условие, което трябва да бъде изпълнено, за да принадлежи даден текст към пълноценната литература. Съществува определена стойност на познанието в научната фантастика, дори определена стойност на истината в нея. Разбира се, аз не бих могъл да кажа нищо конкретно по въпроса как се стига до смислени хрумвания за бъдещото ни развитие, които днес могат да се видят едва в зародиш. Във всеки случай съм против това да следваш модата като писател на фантастика – когато се говори за НЛО например, да пишеш за летящи чинии и т.н., ала за жалост така постъпват мнозина автори: щом нещо се харчи и разпространява добре, те сядат и пишат за него. Но животът е твърде кратък, за да го пропиляваме по такъв начин.
– Преди години вие предупредихте за възможна опасност за изкуството от страна на техниката. Поддържате ли тази позиция и сега?– Тогава, през 1962-ра, виждах нещата по-различно, отколкото напоследък. Представях си, че развитието на науката може да се превърне в една от главните заплахи за изкуството, че емпиричните науки (като експерименталната психология, да речем) могат да нахлуят в областта на литературата и че писателската интуиция, която е довела до най-големи открития, би могла да бъде заменена и изместена от науката. Днес вече не застъпвам тази позиция.
Разбира се, трябва да добавя, че виждам много по-големи опасности за изкуството и неговото развитие, отколкото тогава. Каквото и да се казва за науката, не тя е „най-голямото зло”, което застрашава изкуството. Мисля, че съществуват определени заплахи за него, които същевременно са опасни и за цялото човечество. Такава например е масовата култура – една мощна машина, която смля някогашните културни стойности и ги превърна в нечистотии и кич. Става ми страшно от този феномен.
– Вашите произведения бяха публикувани в големи тиражи и в Западна Европа. Ако се съди по луксозните им издания, те са предназначени за аудитория, която – най-общо казано – би могла да се определи като интелигенция. От друга страна, социологически проучвания сред млади съветски работници показват, че между авторите на научна фантастика вие сте точно толкова четен, колкото и най-популярните в СССР братя Стругацки, а от преводните сте най-предпочитаният, и то със значителен аванс, пред Азимов, Бредбъри, Вонегът... Очевидно понятието „масова култура” трябва да се разглежда според различните си социални признаци.– Да, съгласен съм с това. Естествено могат да се потърсят и тривиални причини за подобно явление и да се каже, че щом съществуват примамливи предложения за прекарване на свободното време, без да вземаш в ръка по-сериозни книги, ще предпочетеш по-лесното. Но ако тези възможности са по-малки, читателят ще трябва да се насочи към онова, което е налице. С тия думи може би ви изглеждам донякъде като фанатик. Ала при съветските читатели наистина се наблюдава особено силно уважение към писателя – то е свързано и с руските културни традиции въобще. Например на Запад изобщо не са ми задавали сериозни въпроси за смисъла на живота или за бъдещия ни жизнен път. Читателите там никога не са ме смятали за „стария и умен човек”, който е овладял изцяло житейската мъдрост, но от Съветския съюз получавам многобройни задълбочени писма. Дори нещо повече: понякога съвсем безкористно ми изпращат цели философски трактати, които не се отнасят към определени страни от произведенията ми, а са общи разсъждения. Когато един такъв читател научи, че се занимавам с даден проблем, той ми пише какво мисли за него, а на Запад това едва ли се случва. Ето ви пример за специфично културно поведение спрямо жизнените въпроси. В Съветския съюз действително не могат да съществуват негативните последици на масовата култура в консумативното буржоазно общество, където всичко се разглежда като стока – включително и литературата.
– Във вашите анализи вие твърдите, че в по-голямата си част научната фантастика е много некачествена, понеже избягва основните обществени проблеми или представя „научно” ирационалното и митологичното. По този повод пишете за „интелектуалното предателство” на същата тая фантастика. А стои ли пред нея литературната задача да създаде една повече или по-малко рационално обоснована картина на бъдещето, като по такъв начин сама съдейства за бъдното развитие?– Не е голяма крачката от този въпрос до мнението, че посредством литературата може да се постигне нещо и че тя би могла да се превърне в непосредствен инструмент за корекции, което според мен е невъзможно. Като средство за директно влияние върху обществените процеси литературата е доста безпомощен и слаб инструмент. Това, което казвам сега, съвсем не е ново. Доколкото си спомням, чел съм го за първи път в публицистиката на Томас Ман.
Разбира се, при всеки отделен случай е различно. Ако един писател живее в спокойно време – да, такива е имало в човешката история, – той няма непременно впечатлението, че литературата е толкова маловажно нещо за човека. А че във военните времена музите мълчат, той узнава, когато наистина се стигне до сблъсък!
– Вие често сте казвали, че от развитието на нови технологии могат да възникнат нови етични проблеми и че, от друга страна, новите технологии могат да се използват и за коренно противоположни цели. Как виждате отговорността на отделния учен и на обществото, в което той живее и се изявява?– Тук отговорът би трябвало да е очевиден, ако става дума, да речем, за учен, работещ над биологически или атомни оръжия – той се разбира сам по себе си и по този въпрос няма какво да се коментира. В другите случаи бъдещите последици от някоя нова технология са трудно предсказуеми както по отношение на развитието на самата технология, така и по отношение на социалните резултати от нея. Да се предвидят тези последици граничи с невъзможното...*
___________________
*
Eзикът и преводачът на интервюто не са посочени. – Бел. al.