Литература и други изкуства

Станислав Лем: визия ХХІ

Всичко за изкуството

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Пон Юни 04, 2012 4:03 pm

* * *

Записка върху маншета,
или Малка коктейлна бележка


Благодарение на нашия приятел от Русия Владимир Борисов (БВИ) един хартиен екземпляр от „Лемтернет”-а стигна и до град Новосибирск. А по-точно казано – до живеещия там Генадий Прашкевич.

Тези дни аз се свързах с Генадий Мартович (понеже правим интервю на тема И. А. Ефремов) и „вскользь” полюбопитствах за неговото мнение относно юбилейното ни лемовско списание.

Ето какво ми отговори международно известният писател, критик и преводач, който също е приятел на България:
______________________

«Лемтернет» внимательно изучил.
Прекрасное издание! С удовольствием принял
бы участие в его работе. Ген.М.
______________________

Това ме кара да си мисля, че приятелите не само се критикуват – кога по-остро, кога по-нежно, – но понякога и се възнаграждават с някоя и друга похвала. Дано тя да е достатъчно заслужена...

P. S. Ако Станислав Лем беше писал фентъзи, навярно в България биха се намерили сили да се поддържа едно периодично издание за тоя автор. Ала истината е друга: пан Лем е световен корифей на научната фантастика, на футурологията и философията – все неща, които напоследък у нас не са нито „яки”, нито пък „модерни”.

* * *

Изображение

През 2011 година тази биографична книга на Прашкевич
бе отличена с международната „АБС премия” за фантастика
(в категорията „Критика и публицистика”).
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Сря Юни 27, 2012 4:06 pm

◄ Какво означава „S O L A R I S”...
(Някои факти плюс интерпретации)

______________________________________________

През 2004 година Станислав Лем дава интервю на испанския вестник „Ел Мундо”, в което му задават и такъв въпрос:

– Като говорим за недоразумения, какво точно се случи с Филип К. Дик?

На което краковският маестро отговаря по следния начин:

– Случи се каквото се случи, защото той тогава вземаше силни дози халюциногенни вещества. Написах една статия за неговото творчество и го поканих в Полша, обаче Дик, ни в клин, ни в ръкав, реши, че аз не съществувам и че всъщност става дума за някакъв изпълком, наречен ЛЕМ, който се опитва да го отвлече и да му причини всевъзможни ужасии... Дик не беше с ума си.

Малко по-долу в същия разговор пан Лем подчертава, че Филип К. Дик винаги му се е струвал най-оригинален от всички фантасти.

* * *

Повечко подробности (както и някои любопитни интерпретации) по този случай можем да научим от беларуския лемолог и негов преводач Виктор ЯЗНЕВИЧ. И така:

Мнозина знаят, че през 70-те години изтъкнатият писател Филип Дик е изпращал на ФБР доноси против Лем, предполагайки, че зад него стои цял комитет – комитет, чиято цел е да подрони устоите на Съединените щати.

Сред аргументите на Дик е било твърдението му, че не е възможно един и същи човек, тоест Станислав Лем, да пише с толкова различни стилове. Ала какво ли би казал американският фантаст, ако в своята аргументация бе стигнал до следното заключение, а именно: че „St. LEM” – както се е подписвал полякът – е не името и фамилията на конкретен човек, ами псевдоним, образуван от началните букви на основните фигури на комунизма? Става дума, разбира се, за Сталин, Ленин, Енгелс и Маркс (на английски Stalin, Lenin, Engels, Marx), чиито портрети през 40-те и началото на 50-те години е можело да се видят къде ли не: на многобройни плакати, на пощенски марки, картички, кибрити и прочие; в Москва даже е имало Институт на Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин (ИМЕЛС) към ЦК на КПСС *.
____________________
* През годините тази институция е била неведнъж прекръщавана, за да й се намери най-точното название. От юни 1991 г. тя вече се нарича Институт по теория и история на социализма (ИТИС), а през ноември с.г. прекратява своето съществуване. – Б. фор.

Освен туй ако в заглавието на най-известния Лемов роман „SOLARIS” разместим буквите, се получава „SL.ROSIA”, където SL без съмнение идва от Stanislav Lem. От друга страна, не е изключено да се подреди и такова словосъчетание: „L.ROSSIA” (на руски „СОЛЯРИС” = „Л.РОССИЯ”), в което „Л” би могло да означава наистина много – от „Лем” до „Люблю”.

Е, при това положение е съвсем естествено, че краковският фантаст е бил и все още е толкоз популярен в СССР (Русия). Само че, усамотил се в своя щатски „висок замък”, Филип К. Дик не е успял да стигне до подобни „аргументи” в своите доноси до ФБР...

Източник: Виктор Язневич, „Станислав Лем в рускоязычном мире” (публикация в е-списанието „Новая Польша”, брой 5/2008 г.)

* * *

Изображение

Книга на издателство „Колибри” (2009)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Нед Юли 22, 2012 11:57 am

МЕЖДУ КНИГАТА И ЕКРАНА

____________________

Осмият световен конгрес по футурология се състоя в Костарикана. Честно казано, нямаше да замина за Нунас, ако професор Тарантога не бе ме накарал да разбера, че тъкмо това се очаква от мен. Каза също, с което ме засегна, че днес астронавтиката се е превърнала във форма на бягство от земните неразбории. Всеки, комуто те са втръснали, поема из Галактиката с надеждата, че може би най-лошото ще се случи в негово отсъствие. И наистина, завръщайки се от предишните си пътешествия, с тревога дирех в илюминатора Земята – дали вече не е заприличала на печен картоф. Затова не се опъвах много, само отбелязах, че не съм познавач на футурологията. Тарантога възрази, че, общо взето, никой не разбира от помпи, но всеки тича към тях при сигналa „Пробойна в трюма!“.
____________________


Навярно няма сериозен любител на фантастиката, който да не се досети откъде e току-що цитираният откъс. Да, това е самото начало на повестта „Конгрес по футурология” на Станислав Лем, излязла в едноименното томче на издателство Аргус (1994, в превод на Светлана Петрова).

От известно време въпросната творба на пан класика се екранизира от режисьора Ари Фолман. На тази тема в сайта Operation Kino може да се прочете следната информация, която даваме тук с малка стилистична редакция:

____________________

Както знаете, „The Congress” (копродукция на Израел, Полша и Франция) е вдъхновен от „Конгрес по футурология” на Станислав Лем, но сериозно преработен – в главната роля е Робин Райт, която играе самата себе си като застаряваща актриса, продала на Холивуд дигиталните права за някогашния си младежки образ. Първата част от филма е игрална, а когато героинята се прехвърля в бъдещето, започва анимацията. Фолман е искал актриса да изиграе себе си и преди Райт да подпише договора, е обмислял варианти с Никол Кидман, Камерън Диас, Дженифър Джейсън Лий и други.

Пред израелския филмов блог Cinemascopian Ари Фолман споделя следното за творбата си и за процеса на работа:

„Току-що се върнахме от поредица прожекции на суровата версия в Израел и Европа. Филмът е 70 минути игрално действие и 50 минути анимация. Игралната част е готова (с изключение на ефектите), а пък анимацията е все още във фазата „Animatic”, но повечето дизайни също са готови. Сега трябва да завършим анимацията за 10 месеца в пет различни страни: тук в Яфа и в Полша, Белгия, Германия и Люксембург. След това предстои постпродукцията. Очаква се филмът да бъде готов през януари 2013 година.”
____________________


Изображение

Сцена от бъдещото филмово събитие „Конгресът”
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Вто Авг 14, 2012 11:52 am

☼ ☼ ☼

Пътят към Лемовата бетризация

(ФаКтастика или фаНтастика?)

Който познава творчеството на Станислав ЛЕМ, не може да не е чел романа му „Завръщане от звездите” *. Там – в описаното от Лем хуманно бъдеще – главното, което се е случило с хората, за да се откажат от насилието, е бетризацията. Тя представлява комплекс от биомедицински манипулации, слагащи бариери пред формирането на негативните емоции и пред възможността да се упражнява насилие. Един вид, етическо редактиране на човешкото поведение на физиологично ниво.
___________________
* У нас книгата излиза под № 3 във варненската библиотека „Галактика” (1979 година). Текста го има и в Интернет. – Б. фор.

Фантастични измислици?

Може и да е така, но нека погледнем какво са постигнали напоследък учените от Южнокалифорнийския университет. Първо, открили са рецепторите на мишия мозък, които предизвикват прекомерна агресия, и после, като ги блокирали, са успели да отстранят „излишните” емоции.

Второ, такива рецептори съществуват и в човешкия мозък – следователно вече има начин да се лекуват хората, склонни към внезапни избухвания на ярост, към агресивност и насилие, а също така и хроничната враждебна реакция на стрес.

Медиците се радват, че това е революционен пробив в областта на лекарствата за патологичната агресия, която се среща при болестта на Алцхаймер, аутизма, биполярното разстройство и шизофренията, както и при взривовете на агресия, които водят до насилия и жертви и се наблюдават при напълно здрави хора.

Изображение

Най-напред екипът от учени е изявил конкретните генетични предразположения към патологична агресия, свързани с ниското ниво на фермента моноаминоксидаза. И хора, и мишки с вроден дефицит на този фермент реагират силно и често пъти неадекватно на стреса.

По-нататък учените забелязали, че прекомерно агресивните гризачи с недостиг на моноаминоксидаза имат високо ниво на електрическите стимулации спрямо някои специфични рецептори на мозъка. Именно блокирането на тези рецептори, наречени NMDA, давало нужния резултат – снижаване на агресивността и дори промяна в характера на животното за дълъг период от време. В момента се изучават страничните ефекти при продължително блокиране на въпросните рецептори.

Медиците са загрижени за здравето на хората, те търсят мечтаната от години „таблетка против ярост” и това е достойно само за уважение.

Но всеки, който има поне малка представа по какъв начин работят „центровете на силата” – правителствени, религиозни, корпоративни и тяхната неукротима жажда за нови и нови средства за контрол над електората, – няма да се затрудни да си представи как ще бъде употребено това лекарство спрямо несъгласните. И понеже всяко несъгласие и непокорност могат да се разглеждат като агресия, не е изключено да видим в романа на Станислав ЛЕМ известно пророчество.

Една масова бетризация на цялата човешка популация, за да настъпят „мир и любов”, програмирани на биологично ниво.

☼ ☼ Текст: Атанас П. Славов

☼ На снимката: късният Станислав Лем
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Nasko » Пон Авг 20, 2012 9:43 pm

Преди година се появи информацията за немска екранизация на "Йон Тихи". Намерихме 6-те епизода в оригинал, но липсата на превод, попречи дори на мен да го гледам. Сега сериала се появи в руски дублаж, и то не само първи сезон, а и първи филм на втория сезон, който ще продължи да излиза в този сайт.

Които се интересуват могат да го теглят оттук: http://kinozal.tv/browse.php?s=%C8%E9%EE%ED+%D2%E8%F5%E8%E9%2C+%EA%EE%F1%EC%E8%F7%E5%F1%EA%E8%E9+%EF%E8%EB%EE%F2&g=0&c=46&v=0&d=0&w=0&t=0&f=0
Nasko
 
Мнения: 326
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Вто Сеп 04, 2012 8:23 pm

● С ИМЕТО НА СТАНИСЛАВ ЛЕМ

Бях помолил Павел Б. НИКОЛОВ, известния преводач на Лем, да подготви нещо кратко за един любопитен обект, свързан с автора на „Соларис”. И ето че тези дни получих от Павел следния материал:
_______________________

Краковската опитна градина на името на Станислав Лем (Ogród Doświadczeń im. Stanisława Lema) е парк, разположен на площ от шест хектара, и е открита през 2007 година.

Това е единственото място в Полша – и едно от малкото в света! – където можем лично да разберем как действат законите на физиката. На терена на парка се намират множество съоръжения в областта на оптиката, акустиката и механиката. Те служат за игра и същевременно за придобиване на научни познания.


Изображение

● Из градината „Станислав Лем”...


Тук имаме възможност да си поиграем с колички на релси (като успоредно с това се запознаваме с третия закон на Нютон за динамиката); да ходим по въртяща се платформа, проверявайки действието на инерционната сила; да бием гонгове и да свирим на каменни цимбали, разбирайки как действат законите на акустиката. Градината съчетава качествата на парк и на интерактивен музей. Можем да се разхождаме, да тичаме, да скачаме, да пипаме всичко, а също така да си направим пикник на свеж въздух. С една дума, забавно е и за малки, и за големи.

През 2008 година опитната градина „Станислав Лем” спечели първа награда в конкурса „Полша хубавее”, организиран от Министерството на регионалното развитие.

А това е адресът на клип за тъй интересния обект: http://www.youtube.com/watch?v=BMjlE0n6Z8E (клипът се нарича „Наука чрез игра” и в него директорката на тази градина Ана Крохмал обяснява нейното предназначение).

Градината има и профил във Фейсбук: http://www.facebook.com/od.lema.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Sephiroth » Сря Сеп 12, 2012 12:44 pm

На днешната дата преди 91 години е роден известният на всички ви полски фантаст. Първият ми сблъсък с него като дете беше "Кибериада"-та, впоследствие най-много харесвам от него "Завръщане от звездите". Вечна му памет.
Аватар
Sephiroth
 
Мнения: 622
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 4:59 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Нед Сеп 23, 2012 11:29 am

ФЕНОМЕНЪТ СТАНИСЛАВ ЛЕМ

● Огнян Сапарев е един от водещите български специалисти в областта на фантастичната литература. (Цитат от Уикипедията)

Точно така е. Сапарев се явява автор на редица аналитични статии и предговори, на книгата „Фантастиката като литература”, на няколко превода от полски език. Съставител на сборници. Превеждал е нещо от Конрад Фиалковски и най-вече разнолика проза от Лем. В последната категория влизат книги като „Приключенията на звездния навигатор Пиркс” и „Едем”, както и повестта „Маска”.

За да почетем Огнян Сапарев (роден на 4 август преди 70 години), решихме да подберем няколко откъса от неговата особено любопитна статия „Феноменът Станислав Лем”.

Речено – сторено. Bienvenue, mesdames et messieurs:
____________________

І/ Според една епиграма такъв писател няма – ЛЕМ е съкращение от Литературна Електронна Машина... И наистина – невероятно е, че един-единствен човек е създал това разнородно и разнопосочно творчество, което демонстрира ерудиция в десетки научни области, което гъмжи от интересни хипотези и необичайни хрумвания, осъществени в изключително широк спектър от жанрови форми. Творчеството на Лем е цяла (удивително разнообразна библиотека), в която всеки – от ученика до научния работник, от любопитния читател до професионалния писател – може да намери нещо интересно за себе си.

Преди време в Свободния университет в Западен Берлин немците с присъщата си акуратност подложили на компютърен анализ всички преведени на немски език работи на писателя (около 90% от всичко, което е написал) и установили, че по-голямата част от неговите концепции, които в средата на 60-те години са изглеждали фантастично бълнуване, намира потвърждение в по-нататъшния развой на съответните научни дисциплини: някои са станали реалност, а други са преминали от сферата на фантазирането в сферата на хипотезите.

По собствено признание на Лем (според обширното интервю с него на Ст. Береш, отпечатано през 1984–1985 г. в полското списание „Oдра”), макар и несистемно, той е информиран в областта на биологията, естествената еволюция, генетичния код, органичната и неорганичната химия, биохимията; знае доста за физика, космология, астрофизика, астрономия, планетология; ориентира се в кибернетика, теория на информацията, логика, теория на вероятностите; интересува се от философия и е прилично запознат с литературната теория... „Бих казал, че моите рудиментарни познания не са хаотично разпръснати парчетии, а по-скоро скелетни, категориално организирани системи от пътища на дупки, които по желание мога да запълня. Това означава, че бих могъл лесно да се дообразовам в тези области, от които имам нужда...”

І І/ Когато през 1973 г. правих интервю с Лем, той заяви, че от своите книги най-много цени „Соларис” и „Кибериада” – в тях е успял максимално да изрази замисъла си. Последните му изказвания не променят тази оценка. Към тях той прибавя и „Summa technologiae” от теоретичните си съчинения. Към така избраната група без угризения аз бих добавил още две книги: романа „Непобедимият” и двутомното критико-теоретично изследване „Фантастика и футурология”.

Изображение

● Един съветски филм от 1972 година

І І І/ Несъмнено най-значителното белетристично произведение на Лем е романът „Соларис” – едно от върховите постижения на световната НФ: проблемна творба, която е толкова научнофантастична, колкото и философска метафора. Мислещият океан, планетата-мозък е един от най-впечатляващите образи-находки в научната фантастика. Когато се говори за проблемно-художественото богатство на романа, то се търси изключително в човешките взаимоотношения и „диалога” с Океана: не се забелязва, че специфичен герой на книгата е и „соларистиката” (човешката теория, която се мъчи да обясни Необяснимото – т.е. характера и поведението на Океана). В нейно лице като че ли Лем – в четивна все още форма – предчувства следващите си проблемно-художествени търсения.

Едно от недостатъчно оценените произведения на Лем е краткият роман „Непобедимият” – може би най-стегнатата, най-кристалната му НФ творба, която е и богата метафора. Това е класически пример за органично единство на приключенско и философско.

І V/ НФ творчеството на Лем е пронизано от патоса на непрекъснато търсене, изобретяване и изпробване на нови и нови фантастични хрумвания, на непрекъснати провокации към нашите привични представи, логика, здрав разум; към нашите представи и за художествена литература. Това обаче, което той никога не провокира, са интимно-моралните ни представи. Неслучайно Лем, който така проницателно говори за културологичната проблематика на секса, никога не си позволява тъй модните например в световната фантастика сексуално-фантастични провокации.

В сериозната си фантастика Лем винаги гледа постановките му да бъдат наукоподобни, хипотезите да се вместват в научно мислимото, да не отхвърлят парадигмите на съвременното научно мислене при цялата си невероятност. („В белетристиката си съм сциентист. Най-малкото се старая” – казва той в интервюто. Или: „Никога не съм се стремял към конкретно предсказване на бъдещето, което предимно прави футурологията. Повече ме интересуваше създаването на сценарии на събитията. Интересуваха ме алтернативите, а не еднозначните твърдения.”)... Всичко онова, което не приема сериозно – пътувания във времето, летящи чинии, телепатия, пра-астронавти, висши сили, приказни герои и сюжети, – той разработва в хумористично-пародийната си (гротескова) фантастика: „Кибериада” (находчив неологизъм) и „Звездни дневници”.

Изображение

● „Вечното безмълвие”. Художник: А. В. Рудаков

V/ Интересно е, че тъкмо писателят, който непрекъснато експериментира с хипотези и форми, не показва слабост към литературния авангардизъм: той има свое собствено развитие – отдалечаване от традиционализма във фантастиката, но не съобразено със световните моди, а продиктувано от неговите собствени интелектуално-художествени амбиции и възможности. Действително това развитие през последното десетилетие като че ли го отдалечаваше все повече от художествената литература – поне тази, с която сме свикнали. Това на мнозина не се харесва. За подобни случаи е дал най-добър отговор самият Лем, който в предговора към „Въображаема величина” пише: „Изкуството не може да стои на едно място, нито да се повтаря в кръг: именно затова не може само да се харесва...”
____________________

Източник: Огнян Сапарев. Фантастиката като литература. – София: Просвета, 1990.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Nasko » Чет Сеп 27, 2012 10:34 pm

За тези, които биха искали да видят накуп всички американснки издания на Станислав Лем и да добият истинска представа за световната му популярност: http://translatedsf.thierstein.net/tiki-index.php?page=Stanislaw+Lem
Nasko
 
Мнения: 326
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Пет Окт 12, 2012 1:36 pm

* * *

ЗАДАВАТ СЕ НОВИ ЛЕМОВСКИ ЧЕТЕНИЯ

През м.г. се появиха разни шарени отзиви за БГ алманаха „ФантAstika 2010–11”. От тях днес ще цитираме само две изречения (като пожелаваме на техния автор Петър Атанасов да е жив и здрав, защото – ако изпълни това наше пожелание – по-нататък той може да промени мнението си):

„... Макар и вероятно да е престъпление за човек, който се занимава с електронно списание за фантастика, аз не харесвам Станислав Лем. Аз виждам в „Соларис” и представения в алманаха разказ „Съкровищата на крал Бискалар” само измишльотини и загуба на време...” Край на цитата.

Но ето че в друга държава и, разбира се, в друга интелектуална среда някои хора и институции мислят другояче за пан Лем. И вижте какво организират те:

Движение «Россия 2045»
Научный совет РАН * по методологии искусственного интеллекта
Ассоциация исследователей фантастики
Самарский государственный аэрокосмический университет
им. ак. С.П.Королева
Самарский государственный университет



ИНФОРМАЦИОННОЕ ПИСЬМО

Уважаемые коллеги!

28.03.2013 – 30.03.2013 планируется проведение межвузовской научной конференции памяти Станислава Лема «Вторые Лемовские Чтения». Место проведения – Межвузовский медиацентр на территории Самарского государственного аэрокосмического университета имени ак. С.П.Королeва.

В ходе конференции предлагается обсудить понятие фантастического в междисциплинарном контексте рациональных форм аналитической философии, семиотики, феноменологии, теории и истории литературы, истории научно-инженерной деятельности.

Предлагаемые темы для обсуждения:

1. Трансгуманизм: философия и история будущего.
2. Философия исследований искусственного интеллекта.
3. Кибернетическое бессмертие в научной фантастике и науке.
4. Фантастика и реальность: история технологического прогресса.
5. Фикциональный язык: проблемы семантики.
6. Вымысел и проблема воображения.
7. Фантастическое как «отрасль большой литературы» и кино.
8. Фантастическое в дискуссии о соотношении естественного и искусственного.
9. Фантастическое и футурология.

Заявки на участие в конференции (общие данные об участнике и название темы доклада) принимаются до 1 февраля 2013 на сайте ai.ssau.ru. Программа конференции будет сформирована в соответствии с поступившими заявками, сроки публикации материалов конференции будут определены результатом конкурса РГНФ. Сборник научных статей Первых Лемовских Чтений «Фантастика и технологии» можно скачать из библиотеки сайта philosophy.ssau.ru.

Замечания, пожелания, советы и комментарии по содержанию конференции направлять Александру Юрьевичу Нестерову: aynesterow@yandex.ru.

_____________________
* Бележка на дежурния форумник. РАН е нещо (донякъде!) аналогично на БАН – тоест означава Руска академия на науките.


Изображение

Океанът Соларис, видян от художника Генадий Тишченко
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Чет Окт 25, 2012 10:50 am

* * *
ПОД КРИЛОТО НА КРАКОВСКИЯ ПАН

Тези дни рекох да хвърля едно (но само едно!) око на е-библиотеката, подредена в сайта philosophy.ssau.ru. По-специално ме интересуваше какво точно съдържа томът с научни статии от Първите Лемовски четения, състояли се в Самарския държавен аерокосмически университет.

Оказа се, че пълното заглавие на тома звучи така: „ФАНТАСТИКА И ТЕХНОЛОГИИ (памяти Станислава Лема)”, а пък жанровото му определение е следното: „Сборник материалов Международной научной конференции. 29–31 март 2007 г.”. Публикуван е в град Самара през 2009 година с помощта на редакционна колегия в състав: А. Ю. Нестeров и Е. Р. Кузнецова, плюс ИК „Раритет”. Тираж – 100 броя, както узнах от информацията на предпоследната (251-ва) страница.

Да, но едно око за кое по-напред?! Трябваше да използвам и другото си такова, за да науча нещо повече за съдържанието на сборника.

Оказа се (хм, ама че нахално клишенце!), че той включва 26 статии, разпределeни в шест раздела, а именно:

● „Понятие и проблема фантастического”;
● „Интерпретация и анализ творчества Станислава Лема в физике, космологии и литературоведении”;
● „Фантастические жанры, темы и направления”;
● „Интерпретации интерпретаций произведений Станислава Лема”;
● „Фантастическое в литературе и культуре”;
● „Универсальность фантастического”.



Изображение

Руско издание на романа „Фиаско” от 1998 година


В последна сметка реших да видя и като какви статии предлагат току-що изредените раздели. Ето, излизайки за момент от моя хроничен мързел, сега ще преведа заглавията на няколко по-любопитни (на първо четене де!) опуси:

Михайлов А. Фантастичното като Друго на културата;
Ашкинази Л. Космологичните идеи на Лем в съпоставка със съвременната космология;
Володин В. С. Лем и М. Бахтин: съотнасяне и противостояние;
Кузнецова Е. Трите „Соларис”-а: От Лем към Содърбърг;
Казарина Т. Вампирът като герой на нашето време;
Ройфе А. Фантастиката в театъра на най-новото време;
– ... и други подобни... и неподобни.

След като се опитах малко от малко да смеля цялата поднесена дотук информация, аз – е, хайде, хайде, какво чудно има? – забуксувах. После изпих един силен чай и интуицията ми взе, че се посъбуди. Та тя ми подсказа, че този сборник едва ли ще бъде интересен за любителите на фентъзи сагите и на американските кинодъвки (анимационни или игрални, все тая). Впрочем вие помните ли как веднъж самият Станислав Лем – на срещата си с Харлан Елисън – сравни обемите на дебелите фентъзита с патладжани, фаршировани по краковски?

М-даа... М-нее... Но я почакайте, нима с тъкмо такива любители се изчерпва т.нар. читателска и зрителска публика?

P. S. С радост забелязах, че в този мастит сборник има и българска следа. Тя се явява под формата на статията „Космократор” от Иван Пунчев (1942–2009), който пък е сред най-задълбочените родни познавачи на Лем. Спи спокойно, Иване, ти не си забравен...
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Nasko » Нед Ное 04, 2012 10:04 pm

А ето и следващите Лемовски четения:

Движение «Россия 2045»
Научный совет РАН по методологии искусственного интеллекта
Ассоциация исследователей фантастики
Самарский государственный аэрокосмический университет им. ак. С.П.Королева
Самарский государственный университет


ИНФОРМАЦИОННОЕ ПИСЬМО

Уважаемые коллеги!

28.03.2013 – 30.03.2013 планируется проведение межвузовской научной конференции памяти Станислава Лема «Вторые Лемовские Чтения». Место проведения – Межвузовский медиацентр на территории Самарского государственного аэрокосмического университета имени ак. С.П.Королёва.
В ходе конференции предлагается обсудить понятие фантастического в междисциплинарном контексте рациональных форм аналитической философии, семиотики, феноменологии, теории и истории литературы, истории научно-инженерной деятельности.

Предлагаемые темы для обсуждения:

1. Трансгуманизм: философия и история будущего
2. Философия исследований искусственного интеллекта
3. Кибернетическое бессмертие в научной фантастике и науке
4. Фантастика и реальность: история технологического прогресса
5. Фикциональный язык: проблемы семантики
6. Вымысел и проблема воображения
7. Фантастическое как «отрасль большой литературы» и кино
8. Фантастическое в дискуссии о соотношении естественного и искусственного
9. Фантастическое и футурология

Замечания, пожелания, советы и комментарии по содержанию конференции направлять Александру Юрьевичу Нестерову: aynesterow@yandex.ru
Nasko
 
Мнения: 326
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Nasko » Пет Ное 09, 2012 12:47 am

Взривът на мегабитовата бомба

Огромен е списъкът от идеи изказани от писателя-фантаст, и мислител от планетарен мащаб Станислав Лем, които по-късно за са станали неопровержим научен факт. Пословичен е случаят с “фантоматика – виртуална реалност” за който писа “Тера Фантастика”. Световната общност на учените-космогоници нямат колебание в определянето на приоритета на Лем за концепцията му от “Светът като катастрофа”. Но сега ще ви разкажем за най-новия случай. В предговора на последната си книга “Мегабитовата бомба” ("Stanislaw Lem. Bomba Megabitowa" - Krakow: WL, 1999), той отбелязва:
“По нещастно и странно желание на съдбата стана така, че повечето неща изфантазирани от мен стават реалност. В разказа “Професор А.Донда. Из спомените на Йон Тихи” който се намира в тома “Маска”(изд. "Wydawnictwo literackie" в 1975 г.) аз си позволих да напиша, че “струпването на безкрайно много информация може да действува непосредствено, без помощта на някакви устройства. Това е на 70-та страница. На следващата пиша: “Когато информацията изчезва, тя се заменя с материя”. Като резултат на седемдесет и втора страница се появява твърдението: "Bing Bang theory? Как е възникнала Вселената? В резултат на взрив! А какво е избухнало? Какво се е материализирало мигновено?... Информацията се е материализирала посредством взрив – съгласно закона за равновесието. Така Словото е станало Тяло, пламнало в във формата на мъглявините и звездите. От информацията възникна Космос!”
Сам не вярвах в това, но го написах, тъй като беше представимо. В моя разказ от информацията възниква Микрокосмосче, което според положенията на нашата физика (това пък на стр.77-ма) представлява особена форма на небитие, а именно битие “всеобщодупчесто” “непромокаемо”. Това, както го нарича героят на разказа “космосукалче” представлява Вселена напълно аналогична на нашата, тоест, има всичките галактики, звездни купове, а може би и планети където се заражда живот! Накрая професорът казва: “Ще напиша сбъдващият се от гледна точка на философската теория последен раздел, а именно Теория на Битието” Там става дума направо за космопроизодство. И ето днес броят на списанието "New Scientist" от 30 януари 1999 г. Започва със статията на физика Пол Дейвис (Paul Davies), който макар и с въпросителен знак твърди, че Вселената се явява резултат от натрупаната първоначална информация, и при това материята е нещо като мираж. Този учен напълно сериозно завършва с думите (несериозно изречени от мен преди 20 години): “Ако информацията наистина трябва да замени материята като най-значима субстанция в Космоса, то нас може би ни чака много по-голяма награда – Един от най-старите проблеми на битието представлява неговата двойнственост възникваща между душата и материята. От съвременна гледна точка мозъкът (материята) поражда мислите (менталната информация). Никой не знае как, но ако материята се явява форма на организирана информация, то тогава и съзнанието вече не е така тайнствено, както ни изглежда.”.
"Не вярвам плодовете на моето фантазьорство ще съответствуват на окончателния резултат от познанието на битието... Но във всеки случай в продължаващото развитие на нашите хипотези поразително се вижда неуморното, осъзнато желание за изтръгване отвъд границите, в това число и мислените..." (Краков, 9 февруари 1999 г.)
Nasko
 
Мнения: 326
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Нед Ное 11, 2012 3:53 pm

В ● м а л к о т о ● м е ж д у ч а с и е

Продава се колата на фантаста

Mercedes-Benz 280SE, произведен през 1981-ва и принадлежал на световноизвестния писател Станислав Лем, се продава в Интернет.

Полски медии съобщават, че началната цена в наддаването е 30 433 злоти (малко повече от 9000 евро). Сега колата е собственост на семейството на Лем, което иска да предаде средствата, събрани от нейната продажба, на детски благотворителен фонд.

Мерцедесът на фантаста бил купен в Западен Берлин през 1981 година и е представителен седан от S-Class – серия W126. Двигателят е с шест цилиндъра и има работен обем 2,8 литра. Мощността му е 185 к. с., а пък максималният въртящ момент – 240 Nm, достъпен при 4500 об/мин.

Бележка на дежурния форумник. Който желае, може сам да си направи коментар – задачката съвсем не е с повишена трудност :). Пуснах тази информация като още едно стъкълце в калейдоскопа „Лем” и не знам дали колата му вече не е отдавна продадена...


Изображение
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Сря Ное 28, 2012 11:47 am

Станислав Лем – Събрани съчинения в 17 книги

Океанът е моят по-възрастен брат,
аз със вантите съм си играл.
Александър Грин

Изображение

◄ Руският издател на тези опуси се нарича АСТ и ги е пуснал на пазара през периода 2002–2009 година. Ето и съдържанието на многотомника:

01. Соларис. Едем. Непобедимият.
02. Приключенията на Ийон Тихи.
03. Приказки на роботите. Кибериада.
04. Разследването. Ръкопис, намерен във ваната. Сенна хрема.
05. Завръщане от звездите. Гласът на Бога. Повести.
06. Разкази за пилота Пиркс. Фиаско.
07. Конгрес по футурология. Оглед на място. Мир на Земята.
08. Облакът на Магелан. Човекът от Марс. Астронавти.
09. Болница на преображението. Високият замък. Разкази.
10. Библиотеката на XXI век.
11. Summa Tehnologiae.
12. Така каза... Лем.
13. Молох.
14. Философия на случая.
15. Фантастика и футурология. Книга 1.
16. Фантастика и футурология. Книга 2.
17. Моят възглед за литературата.

◄ Ако трябва да направим някакъв паралел с България, ще припомним, че през 1988 година НАРОДНА МЛАДЕЖ пусна двутомник с избрано на пан Лем. Е, засега това са ни силите – двутомник, публикуван от едно отдавна несъществуващо издателство... :(
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Goa » Сря Ное 28, 2012 6:19 pm

Извън тези събрани съчинения няма нищо, така ли? Ами най-късните му писания?
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8436
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Вто Дек 04, 2012 9:27 am

◄ ◄ ◄

А, има, има, защо да няма.

Има: трилогията „Незагубеното време”... младежки стихове (скоро ще пусна нещо от тях тук)… пиеси... онзи тъй пълнокръвен поток от статии и есета, които Лем е написал през последните си двайсетина години. Но понеже не разполагам с руските книги, аз не знам какво например е включил издателят „АСТ” в томовете „Библиотеката на ХХІ век” и „Молох”...

А и това, да си кажем правичката, са само Събрани съчинения на пана. Не са Пълни събрани съчинения... не са и Пълни събрани съчинения (следващо стъпало!) – академично издание, в което влизат варианти на творбите му, цялата му кореспонденция, всичките му интервюта и, разбира се, купове пространни коментари от специалисти.

... Впрочем преди няколко дни си говорехме с Георги Недялков (застанали пред сакраменталната маса № 6 на площад „Славейков”), че всички тия дракони и елфи, вампири, тролове и джуджета от книгите искат да ядат, нали тъй? Но какво в последна сметка консумират те?

На този въпрос може да се отговори и така: те – особено конвейерно произведените! – изяждат квотите на добрата научна фантастика. Е (казвам си с надежда), все пак не могат да изядат цялата НФ, колкото и пословичен апетит да имат...
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Нед Дек 16, 2012 10:42 am

ПОЕТЪТ… ОТ ПЛАНЕТАТА СОЛАРИС

В началото на 40-те години, по време на немската окупация в Лвов, Лем се опитва да превежда стихотворения от великия австриец Райнер Мария Рилке, но така и не постига задоволителен резултат и се отказва. По-късно фантастът ще признае, че Рилке му е повлиял за някои стилистични похвати при написването на романа Облакът на Магелан (1955).

През периода непосредствено след Втората световна война Станислав Лем, вече репатриран в Краков, публикува собствена поезия, която (под заглавието Юношески стихове) по-нататък ще влезе в Пълните му събрани съчинения. Неговата палитра е доста разнообразна: експериментирайки богато с формата и съдържанието, той създава и любовна, и философска лирика, че даже и нещичко за деца.


Изображение

■ Художник: Яцек Йерка, носител
на Световната награда за фентъзи



По-късно полякът ще зарадва почитателите си с виртуозни пародии в цикъла Кибериада (1965), а на някои свои приятели пък ще подари шеговити опуси в мерена реч... Нека уточним, че пан Лем се е отнасял твърде скептично към младежките си стихотворения, и да ви предложим – за първи път на български език! – две от тях:

* * *

Не знам дали на слепия ръката и на охлюва рогцата,
щом се допрат до нещо, същото усещат
като мен, когато длан и пръсти аз превръщам във юмрук.
Така внезапен образ придобива плътността на битието тук.

Не знам какви въртения и полети на атоми
с въжетата на нервите камбаната люлеят,
отлята от звезди, от полета на птици, от желязо,
от тъга и от безкрайна топлина. Аз съм сърцето в нея.

КОДА *

(Из цикъла „Насекоми”)

Небето се слива с черната земя. Така мехурът на лазура
в грамадата от лава означава, че там я няма.
И тъй във света, от плочата на блясък очертан,
мракът е липса на слънце, а животът е страдание.

Превел от полски: Веселин Маринов

____________________
* Кодата представлява допълнителен раздел
в края на музикално произведение. – Б. фор.

■ ■ ■

А ето нещо поетично и от сборника „К и б е р и а д а” на издателство Мириам Паблишинг (1998):

* * *

Три гъвкави самазки да повдигна,
мигом аплайда към мен ще се обърне.
А милата гренайка щом завригна,
голата бамба ще се завърне.

* * *

Кибереротоманът Киприан карета кара,
клатушкайки красавицата кралска,
която край кучето краката кипри.
Канарче къдри къса киберпесен
къде кой краставица куснал,
към къщи клатейки колата...

* * *

От срам кибернетикът едва не се побърка,
покрил с целувки унимодулите на Кибериада.
Тъй вектори и линии, и параметри той обърка,
че сам запрати се в любовний кръг на ада!

* * *

Към многозначната Кибериада мила
преливащ в логаритми и константи зов
отправи той. Съдбата друго бе решила –
самотен, кибернетикът се спомина от любов.

Превела от полски: Светлана Петрова
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Чет Яну 17, 2013 11:35 am

◄ На един рафт в Е Е Б

Както бродех от остров на остров из безкрайния океан на Интернет, веднъж се натъкнах на следния сайт – http://jewish-library.ru/. Казано с думи прости: Еврейска електронна библиотека. И то най-голямата (!) в това виртуално и постоянно разширяващо се пространство.

(Дали Интернет не напомня с нещо теорията/историята на Големия взрив?)

Тук са качени n на брой книги от автори eвреи. Живеейки под десетки национални знамена, те са потапяли перата си през различни години и в „мастилата” на твърде разнообразна тематика – история и философия... религия и художествена литература, включително хумор... Да, да, също безчет острови от безбрежен словоокеан!

Хвърлям око към колонката вдясно, където в тревистозелено се нижат пъстри имена. Сред тях „напипвам” и множество писатели фантасти: Айзък Азимов, Генрих Алтшулер (Алтов) и С. Витицки ли не щеш... Франц Кафка и Лазар Лагин ли подир тях... след това Йозеф Несвадба от „златна Прага” и Гилбърт Кийт Честъртън...

Робърт Шекли, който произхожда от полски евреи, нещо не го забелязвам; ами я Лем... да не са изтървали и него? Не, не, спокойно – ето го краковския пан Станислав Лем, очаква ни на своя рафт. Плъзгам бърз вертикал по био-библиографската му справка и попадам на ей тези интересни редове:
◙__________________

(Предадено в свободен превод) Според написаното от самия Лем, голямо влияние върху неговото творчество са оказали произведенията на следните шестима интелектуалци: Сол Белоу (1915–2005), американски писател и лауреат на Нобелова награда; Хърбърт Уелс (1866–1946), английски писател и публицист, родоначалник на научната фантастика през ХХ век; Норберт Винер (1894–1964), американски философ и математик, родоначалник на кибернетиката; Клод Шенoн (1916–2001), американски електроинженер, създал математическата теория на информацията; Жул Верн (1828–1905), френски писател, патриарх на научната фантастика през ХІХ век; и Олаф Стейпълдън (1886–1950), английски философ и писател фантаст.
__________________◙


Изображение

Добри приятели = добро настроение...


След пет минути установявам, че авторът на „Звездни дневници” и „Соларис” е от богато по-богато представен тук. Ранна и късна проза... афоризми и пиеси... разкази плюс реалистични & фантастични романи... есета... „тежкоатлетични” философии и интервюта... – абе, чети, народе, стига да ти допада екранното четене и да поназнайваш поне малко (?!) руски.

Казано пак с думи прости: в Еврейската електронна библиотека има един Наистина-Фантастично-Дълъг-Рафт с произведения на своеобразния космократор Станислав Лем.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Сря Фев 06, 2013 12:12 pm

Гостува ни темата „Гласове на въображението”

Благодарение на моя приятел Юрий Илков-Генерала, в ръцете ми попадна един много рядък фензин от 1981 година. Нарича се кратко и ясно „Ф е н” и представлява циклостилно издание на Окръжния младежки дом (Пазарджик) & Клуба по фантастика „Стругацки” от същия град.
В предговора си фензинът недвусмислено „се заканва” да представя автори от световния елит. И вярно: тази закана не само че не остава празен звук в пространството, ами се реализира посредством едно интервю със знаменит европеец.
Интервюто ми се стори до такава степен интересно, че аз реших да го набера и – след някои малки редакторски докосвания – да ви го предложа:


ФАНТАЗИЯ И БЪДЕЩЕ

● Среща със Станислав Лем

Автор: Герд Вилберт – „Дойче Фолксцайтунг”, Дюселдорф

– През 1963 година един полски литературен критик каза по повод на научната фантастика в родината си между другото следното: „Всъщност ниe имаме само Лем, но поради това нашата фантастика не е бедна на жанрове и разновидности – Станислав Лем може всичко.” Важи ли според вас тази преценка и днес?

– Има неща, за които не пиша, понеже не ги харесвам: щом някой проблем не ме вълнува, естествено е да не се занимавам с него. Аз съм самоук, интересувам се от доста теми на познанието – както от философията и структурализма в литературата и критиката, така и от физика, кибернетика и много други области. Казано накратко, всички те наподобяват тревата, която пасе една крава: има различни видове трева, но млякото трябва да е едно и също. Мисля, че това е валидно и за мен.

– От времето на първите ви научнофантастични романи насам се забелязва известно диференциране на вашите представи и отхвърляне на предишни позиции. Това се отнася както до ролята на техниката, която вече не се разглежда като безпроблемна за овладяване „служителка” на човечеството, тъй и до изобразяването на бъдещото развитие на самото човечество в перспективата на едно обединено земно население („Астронавти”, „Облакът на Магелан”). Кои са причините за тези промени в схващанията ви?

– Естествено има разлика между произведенията на един 25-годишен и един 45 или 50-годишен човек, който е натрупал повече опит. Навремето моите опуси бяха резултат от красивите мечти, които се появяват винаги след голямата война – мечтите, че оттук нататък всичко трябва да бъде само добро. Но сега не мога да остана неутрален спрямо новосъздавания национализъм в редица страни. Накратко, светът не е такъв, какъвто бих желал да бъде, а дълг на литературата е да описва тъкмо съществуващия свят. Това важи и за изобразяването на бъдещето. Аз винаги съм казвал, че в известен смисъл научната фантастика трябва да остане реалистична.

– А промененото ви отношение спрямо техниката е може би резултат от вашите теоретични изследвания по тези проблеми?

– Да, разбира се, в по-голямата си част. Подобно отношение идва и като следствие от факта, че по възможност поглъщам всяка научна литература, която ми попада, и там също откривам определени наченки на опасност. Например Норберт Винер, бащата на кибернетиката, още през 50-те години беше на мнение, че автоматизацията ще създаде безработица, и това вече се потвърди отчасти. Трябва да се съобразяваме и с тази страна на техническото развитие.


Изображение

● Корица, нарисувана от Даниел Мроз


– В изследването си „Фантастика и футурология” вие подчертавате познавателната стойност на научната фантастика и приписвате оригиналността й по-скоро на хрумвания, отколкото на литературна форма. Вие пишете буквално следното: „Един обект е независим от описанието си.” Става ли дума тук за съзнателно разграничаване от т.нар. висока литература и не противоречи ли тази максима на вашето собствено творчество, в което срещаме разнообразни стилистични средства?

– Вярно е, че различните стилистични средства са характерни за прозата ми, но те не са необходимо условие, което трябва да бъде изпълнено, за да принадлежи даден текст към пълноценната литература. Съществува определена стойност на познанието в научната фантастика, дори определена стойност на истината в нея. Разбира се, аз не бих могъл да кажа нищо конкретно по въпроса как се стига до смислени хрумвания за бъдещото ни развитие, които днес могат да се видят едва в зародиш. Във всеки случай съм против това да следваш модата като писател на фантастика – когато се говори за НЛО например, да пишеш за летящи чинии и т.н., ала за жалост така постъпват мнозина автори: щом нещо се харчи и разпространява добре, те сядат и пишат за него. Но животът е твърде кратък, за да го пропиляваме по такъв начин.

– Преди години вие предупредихте за възможна опасност за изкуството от страна на техниката. Поддържате ли тази позиция и сега?

– Тогава, през 1962-ра, виждах нещата по-различно, отколкото напоследък. Представях си, че развитието на науката може да се превърне в една от главните заплахи за изкуството, че емпиричните науки (като експерименталната психология, да речем) могат да нахлуят в областта на литературата и че писателската интуиция, която е довела до най-големи открития, би могла да бъде заменена и изместена от науката. Днес вече не застъпвам тази позиция.

Разбира се, трябва да добавя, че виждам много по-големи опасности за изкуството и неговото развитие, отколкото тогава. Каквото и да се казва за науката, не тя е „най-голямото зло”, което застрашава изкуството. Мисля, че съществуват определени заплахи за него, които същевременно са опасни и за цялото човечество. Такава например е масовата култура – една мощна машина, която смля някогашните културни стойности и ги превърна в нечистотии и кич. Става ми страшно от този феномен.

– Вашите произведения бяха публикувани в големи тиражи и в Западна Европа. Ако се съди по луксозните им издания, те са предназначени за аудитория, която – най-общо казано – би могла да се определи като интелигенция. От друга страна, социологически проучвания сред млади съветски работници показват, че между авторите на научна фантастика вие сте точно толкова четен, колкото и най-популярните в СССР братя Стругацки, а от преводните сте най-предпочитаният, и то със значителен аванс, пред Азимов, Бредбъри, Вонегът... Очевидно понятието „масова култура” трябва да се разглежда според различните си социални признаци.

– Да, съгласен съм с това. Естествено могат да се потърсят и тривиални причини за подобно явление и да се каже, че щом съществуват примамливи предложения за прекарване на свободното време, без да вземаш в ръка по-сериозни книги, ще предпочетеш по-лесното. Но ако тези възможности са по-малки, читателят ще трябва да се насочи към онова, което е налице. С тия думи може би ви изглеждам донякъде като фанатик. Ала при съветските читатели наистина се наблюдава особено силно уважение към писателя – то е свързано и с руските културни традиции въобще. Например на Запад изобщо не са ми задавали сериозни въпроси за смисъла на живота или за бъдещия ни жизнен път. Читателите там никога не са ме смятали за „стария и умен човек”, който е овладял изцяло житейската мъдрост, но от Съветския съюз получавам многобройни задълбочени писма. Дори нещо повече: понякога съвсем безкористно ми изпращат цели философски трактати, които не се отнасят към определени страни от произведенията ми, а са общи разсъждения. Когато един такъв читател научи, че се занимавам с даден проблем, той ми пише какво мисли за него, а на Запад това едва ли се случва. Ето ви пример за специфично културно поведение спрямо жизнените въпроси. В Съветския съюз действително не могат да съществуват негативните последици на масовата култура в консумативното буржоазно общество, където всичко се разглежда като стока – включително и литературата.

– Във вашите анализи вие твърдите, че в по-голямата си част научната фантастика е много некачествена, понеже избягва основните обществени проблеми или представя „научно” ирационалното и митологичното. По този повод пишете за „интелектуалното предателство” на същата тая фантастика. А стои ли пред нея литературната задача да създаде една повече или по-малко рационално обоснована картина на бъдещето, като по такъв начин сама съдейства за бъдното развитие?

– Не е голяма крачката от този въпрос до мнението, че посредством литературата може да се постигне нещо и че тя би могла да се превърне в непосредствен инструмент за корекции, което според мен е невъзможно. Като средство за директно влияние върху обществените процеси литературата е доста безпомощен и слаб инструмент. Това, което казвам сега, съвсем не е ново. Доколкото си спомням, чел съм го за първи път в публицистиката на Томас Ман.

Разбира се, при всеки отделен случай е различно. Ако един писател живее в спокойно време – да, такива е имало в човешката история, – той няма непременно впечатлението, че литературата е толкова маловажно нещо за човека. А че във военните времена музите мълчат, той узнава, когато наистина се стигне до сблъсък!

– Вие често сте казвали, че от развитието на нови технологии могат да възникнат нови етични проблеми и че, от друга страна, новите технологии могат да се използват и за коренно противоположни цели. Как виждате отговорността на отделния учен и на обществото, в което той живее и се изявява?

– Тук отговорът би трябвало да е очевиден, ако става дума, да речем, за учен, работещ над биологически или атомни оръжия – той се разбира сам по себе си и по този въпрос няма какво да се коментира. В другите случаи бъдещите последици от някоя нова технология са трудно предсказуеми както по отношение на развитието на самата технология, така и по отношение на социалните резултати от нея. Да се предвидят тези последици граничи с невъзможното...*
___________________
* Eзикът и преводачът на интервюто не са посочени. – Бел. al.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Сря Яну 15, 2020 8:06 pm е имало общо 349 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта