* * *
В брой 2/2012 г. на литературното списание
„В Е З Н И“ излезе блок от текстове, представящ Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“. В блока са включени следните разкази:
● „Домашен любимец“ от Ивайло П. Иванов;
● „Каменно сърце“ от Александър Карапанчев;
● „Последният разказ на Ярослав Хлеб“ от Мартин Петков (отличен с втора награда в конкурса „Аргус – фантастика през 100 очи“ за 2009–2010 година);
● „Сто години самота“ от Атанас П. Славов;
● „Европолис: Гарантирано Щастлив Брак“ от Николай Теллалов.
● Списанието е пуснало и откъс от „Дванайсет разбойници“ – апокрифен роман (според определението на автора) от Янчо Чолаков, както и едно кратко представяне на Дружеството, което можете да прочетете малко по-долу.
● Художник на броя е Калин Николов, от когото са двете корици, множество графики, разпръснати вътре в книжното тяло, и едно цветно приложение с репродукции на негови картини.
Впрочем ето го и самото представяне:
Дружество на българските
фантасти „ТЕРА ФАНТАЗИЯ“Творческата фантазия е в основата на изкуството. Независимо от този всеизвестен факт типологичната разновидност изкуство (посветила се на това изразно средство), наречена „фантастика“, у нас е считана за треторазряден „литературен жанр“. Разбира се, голяма вина за това има книжният пазар, залят с епоси от типа „меч и магия“ и „вампирски трилъри“. Сравнете: фантастът Акутагава Рюноске заема в японската литература място, подобно на това, което има Иван Вазов в родината ни, а фантастиката там е част от традиционното изкуство. И не е случайно онова, което всички знаем – какъв прогрес отбеляза тази страна през ХХ век.
В България никога не е имало творческо обединение на създателите на фантастика в различните видове изкуство, ако не се смята съществувалата за кратко при социализма секция на фантастите към Съюза на писателите. Тя обаче прекрати своята дейност след смъртта на Любен Дилов и Агоп Мелконян.
Нашето ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРСКИТЕ ФАНТАСТИ „ТЕРА ФАНТАЗИЯ“ е юридически факт от началото на 2010 година. В него членуват писатели, художници, преводачи, съставители, музиканти и киноведи, които в продължение на десетилетия чрез самодейни клубове по фантастика и прогностика са се борили за достойното представяне на въображението в авторство и в превод у нас.
Секцията „Писатели“ обединява около 30 автори, издали над 100 книги.
В секцията „Съставители“ членуват писатели и редактори, подготвили издаването на множество поредици и антологии, представящи най-добрите образци на този жанр.
Членовете на секцията „Преводачи“ не само са превели над 300 книги от световни автори, но и разгръщат мащабна работа по превеждане на български автори на английски, руски и други езици. Вече излязоха десетки разкази на български фантасти в англоезични списания и предстои издаване на антология от наши автори на руски.
Съществуват секции и по другите изкуства – „Изобразително изкуство“, „Кино“ и „Музика“. В секцията „Фантастология“ членуват автори, публикували книги и стотици статии по история, критика и теория на фантастичното, проявено във всички форми на изкуството.
Вече за втори пореден път в град Бургас се провежда Национален конкурс по фантастично изкуство, единственият по рода си, в който са застъпени не само литературата, а и драматургията, рисунката, скулптурата, видеоклипът, танцът...
Накрая ще цитирам фрагмент от програмните документи на Дружеството:
ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ:
I. Осигуряване на благоприятни условия за реализиране на творческа дейност.
1. Осигуряване на средства за творчески командировки.
2. Организиране на пленери, семинари, симпозиуми, изложби и др.
II. Популяризиране на авторите членове и на творчеството им чрез:
1. Ежегоден алманах „ФантАstika“.
2. Специализирана уеб-страница.
Атанас П. Славов – председател на Дружеството