от alexandrit » Нед Окт 23, 2011 10:44 am
Да, виждам, че в заглавието на тая широка тема личат словцата „... извън България” – сиреч става дума за произведения от наши автори, издавани в други държави. Но съществуват редица книги (не пет-шест, ами десетки!), превеждани на различни чужди езици и публикувани преди години от българската агенция „СОФИЯ ПРЕС”.
Въпросните книги са се разпространявали тъкмо в разни чужбини, четени са предимно от чужденци и са създавали някакъв имидж на българската фантастика зад граница. Ето основната причина сега и тук да „сведа” информация за някои от тях. И още: разбира се, че ще говоря за тези, които лично аз притежавам или съм заел от колеги (защото изповядвам уж старомодното схващане, че библиографът трябва да е държал в собствените си ръце онова, за което ще пише).
НА ПРЕВОДНА ВЪЛНА
– И запомни, момче – вдигна пръст литературният критик, – добре го
запомни от мен. Днешните стари фантасти са всъщност вчерашните
млади фантасти... а пък днешните млади фантасти са на практика
утрешните стари фантасти. Както и да го тълкуваш, няма мърдане...
Из „Нови разказоиди” от Наталия Маринова
♦ НАУЧНАЯ ФАНТАСТИКА. – Сборник рассказов. – Библиотека „Болгария” № 10. Формат 101х159 милиметра. 196 страници.
Съставител: Агоп Мелконян. Превод от български: Татяна Митева и Валентина Коцева. Художник на кориците: Текла Алексиева.
Издател: София Пресс, София, 1987.
Съдържание: Любен Дилов – Чтобы накормить орла...; Агоп Мелконян – Мортилия; Величка Настрадинова – Мадемуазель Ведьма; Никола Кесаровски – Алая капля; Александр Карапанчев – В эпоху УНИМО; Петр Кырджилов – Зримая человечность; Велко Милоев – Новая модель детского нанокомпьютера для каждой семьи; Светослав Николов – Поверхность Мебиуса.
♦ ДЕТСКИЕ ЛАДОШКИ. – Научно-фантастические рассказы. – Библиотека „Болгария” № 10. Формат 125х191 милиметра. 216 страници.
Съставител: Петко Тодоров. Превод от български: Игор Крижановски. Художник на кориците: Текла Алексиева.
Издател: София Пресс, София, 1988.
Съдържание: Петко Тодоров – Молодые болгарские фантасты (предговор); Агоп Мелконян – Плач после боли; Агоп Мелконян – Via dolorosa; Величка Настрадинова – Белая бездна; Велко Милоев – Бегство; Велко Милоев – 07; Николай Близнаков – Пожалуйста, повернись ко мне спиной…; Васил Димитров – Елка для всех; Иван Серафимов – Предупреждение; Петр Кырджилов – Детские ладошки; Александр Карапанчев – Стапен Кройд; Иван Варгов – Раковина за семь пиастров; Добринка Микова – Обыкновенный, рядовой репортер; Иван Мариновский – Ностальгия; Иван Мариновский – Атавизм; Любомир Николов – Разческа для призрака; Любомир Николов – Корабль в бутылке; Илия Тенев – Охотник за ржавыми роботами.
♦ ХОЛОД И ПЛАМЯ. – Рассказы. – Библиотека „Болгария” № 5. Формат 127х188 милиметра. 152 страници.
Съставител: Александър Карапанчев. Превод от български: Людмила Родригес. Художник на кориците: Текла Алексиева.
Издател: София Пресс, София, 1990.
Съдържание: Элка Константинова – Экология и научная фантастика (предговор); Агоп Мелконян – Тень в аду; Иван Мариновски – Электрические слезы; Александр Карапанчев – Пустая комната; Александр Карапанчев – Братья с Левса; Любомир Николов – Пиршество гуннов; Велко Милоев – Докуда доходит взгляд; Велко Милоев – Тополь; Орлин Крумов – Солнце на ладонях; Светослав Николов – Вергилий и вода; Николай Йочев – Утро твоей печали; Миглена Николчина – Холод и пламя.
* * *
Да прибавя още нещо от собствен (неподправен) опит, без да използвам партийни бои.
На касата на „София Прес” плащаха хонорари, и то нелоши – ако не ме лъже паметта, аз съм получавал до 400 лева за един разказ. Излезе ли новият сборник, парите вече очакваха съответните автори, за да ги зарадват... Добри ли бяха тези соцпорядки? Повечето днешни политици ще ни кажат без колебание, че не и не, времената тогава са били изцяло калпави, неправилни, недемократични.
М-даа... И отгоре на всичкото ще искат да гласуваме за тях, денонощно обстрелвайки ни – като някакъв дивеч! – от всевъзможни медии.