НАЙ-МАЩАБНАТА АНТОЛОГИЯ...

[alexandrit]

НАЙ-МАЩАБНАТА АНТОЛОГИЯ
В БЪЛГАРСКИЯ ЖАНР НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Вчера, точно седем години след появата на „Последният еднорог“ на български език, излезe тринадесетата книга от известната поредица Ч о в е ш к а т а ■ б и б л и о т е к а. Това е антологията „ЗА СПАСЯВАНЕТО НА СВЕТА”.




■ Корицата нарисува: Катя Данаилова


„За спасяването на света“ събира общо 48 разказа, новели и повести от 41 български автори и пет десетилетия (1962–2012). Тези близо 400 хиляди думи я правят най-мащабната антология в българската литература.

Мащабни са и темите на самите текстове – всеки от тях е подбран заради силата си да ни размисли, развълнува, навярно даже промени. „Спасяване“ и „свят“ се появяват буквално и метафорично, сериозно или с намигване...

В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов... утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов... и млади (но вече впечатляващи!) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев...

Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.

„За спасяването на света“ е съвместно издание на Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Списание „Тера фантастика“. Антологията излиза в електронен и в хартиен вариант. Електронният вариант се разпространява свободно на принципа „Читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, съставители, редактори, коректори, художници и оформители.

З а ■ п о в е ч е:

http://choveshkata.net/blog/?page_id=4075

poslednorog -в- gmail-точка-com

(Очаквайте още материали
в тази форумна тема...)

[bogdanov]

Хубави неща, ама претоплена манджа, това е публикувано вече. Поне по-хубавите. И си личи почерка на Аргус (да споменавам го официално) - "Дай да сложим наши неща и на приятелите, сред хубавите произведения".
Иначе браво на Калин, повечето произведения наистина си заслужават препечатването.
"Не се обръщай назад" на Мартин, е неофициалния ни фаворит от оня позабравен конкурс.

[Кал]

Сашо, благодаря сърдечно!

Впрочем – някой може ли да отгатне кои от тия 48 текста се публикуват за първи път?

(Моля другите съставители, автори, редактори, художници или По-желали да не подсказват. :D)

[bogdanov]

Не ми се регистрира в оня форум, превел съм 5 евро с пейпал (книгата си заслужава, поне основната част), моля да ми бъде изпратена на bogdanov @bukvite.bg
Благодаря предварително.

[alexandrit]

◄ 04.12.2013, е-списание „Сборище на трубадури”

При тези координати излезе първият отзив относно антологията ЗА СПАСЯВАНЕТО НА СВЕТА. Автор – добре известната не само в ефремовските ни среди Ана ХЕЛС.

Ето началото:

< Един мега-сборник мечта, събрал както класически разкази, изпипани до съвършенство, така и съвсем непознати истории с блестящи идеи, отварящи нови светове пред погледите на изгладнелите за качествени невъзможностни текстове читатели.

Какво прави обаче точно този сборник уникален?

На първо място това, че имате за пръв път възможността да се разходите из кухнята на създаването на един невероятен проект, включващ десетки писатели, редактори, коректори и представящи, сред които даже се е намърдала и моя милост. Опит, и то искрено успешен, да се представи огромна част от... >

Цялата статия може да се прочете ей ТУК:

http://trubadurs.com/2013/12/04/za-spasjavaneto-na-sveta-131204/#comments




◄ Корицата нарисува: Еми Димитрова

[bogdanov]

Изчетох я (в по-голямата и част). Тази Антология е правена по модел на Вирт и има точно същите недостатъци - много добри произведения, разни пълнежи, но най-вече - прекалено силно присъствие на съставителя.
Принципно, когато се прави Антология, съставителят трябва да потисне силно своето Его. Толкова, че да е отбелязан само в едно редче в карето. Аз даже не се и отбелязвам.
Тук е обратното (влияние на Н. Славов - не случайно споменавам Вирт) - Калин не само е включил два свои разказа, не само е набутал свои некадърни (на фона на останалите) приятели, ами си е позволил и да редактира класически текстове. Ако "Калин Ненов редактирал Елена Павлова" някак си мога да го преглътна, макар че според мен той не е разбрал "Елфическа песен", то "Калин Ненов редактирал Агоп Мелконян" е извън всякакви мои представи дори за фантастика. Много силно се интересувам в какво се е изразявало редактирането, нямам време сега да сравнявам с оригиналните разкази.
Признавам честно, че аз четох книгата като сборник разкази. Антологичната и пояснителна част малко ми се загубиха, може би защото ги знам тези неща, както знам и самите произведения. (Това, което не бях чел се оказа че е имало защо). Първо ми идваше да напсувам излишните представяния на всеки раздел, после се замислих че за новите читатели, които са изтървали развитието на българския фендъм, това може да е полезно.
Не мога да не отбележа големия труд, който е хвърлен за това, особено в частта - препоръчваме да прочетете.
Книгата започва с "Увод", който печели преходното червено знаме за невероятна глупост. Досега си мислех, че увода на Славов от Вирт, не може да се бие, но има достойни ученици. Ако наистина искате да покажете как е подбирано - две страници кратък текст - решихме това и това и направихме така и така са достатъчни. Това не е книга, която ще се чете само от Калин и приятели, въпреки че се заформя натам.
Хубавите страни - Антологията тръгна с много добро медийно покритие - реално по всички канали, по които следя фантастиката дойде материал. За жалост - хардкопи на основния.
Има много добри разкази в подборката, макар че аз бих искал да прочета и "Отвъд картината", а не само да се препоръчва. Добра идея е и библиографията под всеки разказ къде е публикуван. (Оная лоша пародия на Шесто чувство е единствения непубликуван разказ, но наистина е много лоша имитация).
Припомних си високите нива на Елена Павлова, Йоан Владимир, двамата Ивайловци, Мартин (да не изтърва някой). Яд ме е, ама много ме е яд, че това поколение си отиде неиздавано сериозно, когато бяха на върха на славата си. Сега вече е късно. Калине, благодаря ти за включването на "По пътя незнаен". Това е един от най-поетичните разкази в нашата фантастика, нищо че Фат Джим минава тук за заядлив задник.
С това добрите неща свършват. Първата секция класическа фантастика е много, много добра! Втората също тръгва силно и четях с интерес, докато след един от двата разказа на Агоп Мелконян (заедно с Мортилия), които ме разплакват - "Скъпи мой Бернадие" стигнах до тъпотията на Емануил. "Лъжата" е невероятно слаб като разказ и показва единствено сексуалната незадоволеност на автора.
Оттам нататък пълнежите почват много да дразнят, има цели раздели, примерно като "Философска и психологическа фантастика" в които просто няма какво да прочетеш. Насилих се, признавам си честно, насилих се да изчета Карапанчев, но не можах.
И докато Янко Чолаков просто не го разбирам, не е моя стил, но оценявам че пише добре, то Карапанчев, поне с тези два разказа не, не става за четене.
Добрият юнак Калиш е пародия на писане, а не писане на пародия и това някой е трябвало да го обясни на двамата още преди години.
И да не задълбавам. Ще си купя романа на Геновева, написан на база разказа, за да видя развила ли се е като автор, защото прословутия разказ е само заявка за нещо.

[Кал]

Иване, това, което правиш, е несериозно.

Антологията е близо 1300 стандартни страници текст. От тях си чел максимум две трети. А пресен спомен имаш за максимум една трета.

Ти пускаш отзив за нея 48 часа, след като си я получил.

...

Ако беше Ана Хелс или Христо Блажев – по' бих повярвал, че наистина си я прочел. Сега звучи просто като „аз си имах предварително мнение, само си търсех повод да го споделя“.

И после:

(...) то "Калин Ненов редактирал Агоп Мелконян" е извън всякакви мои представи дори за фантастика

Моля?! Аз съм редактирал Агоп Мелконян?

Допускам, че и останалото си го чел така...

И после: След като си си припомнил „високите нива на Елена Павлова“ – видя ли разликите с предната версия на „Елфическа песен“? Които са плод на съвместната ни работа с Елена – четири рунда редакции, над 10 часа работа?

Елена Павлова наистина държи високо ниво. До голяма степен – заради умението си да работи с редактор. Една от целите ни в тази антология – както пише в предългия за вкуса ти предговор – е да

повишим видимостта на професията/призванието „редактор“. Знаете, че нея я позабравиха в последно време.

Моля те – теб и всички български издатели – да помислите по това. Отсъствието на редактор е сред причините за масовия отлив на българските читатели от родната литература. Чака ни труден път, докато го възстановим. Бих предпочел да вървим по него заедно – нежели да си пречим.

[bogdanov]

И смяташ, че Блажев и Хелс са някакви свръх хора, а другите си четем по две странички дневно. Хайде да не влизаме в лични нападки, защото наистина е несериозно.
Нямам идея как е по другите издателства с редакторите, ние имаме трима и ги спукваме от работа.
Признавам си, не съм чел редактирания вариант на "Елфическа песен", гледах да прегледам непознатите ми неща и да получа представа за антологията като цяло.
Сега проверих - в грешка съм, не си редактирал Агоп Мелконян, редактирал си "Основание за смърт" на Петър Кърджилов, следващият разказ. Но някак си странно ми стои под отдавна издавани, редактирани и публикувани разказа - Редактирал... Още повече, че Добромир Тонев е починал отдавна. Лична препоръка - изнесете го това с редакциите на отделна страница и някак си с малко повече обяснения.
Дай сега да почнем от начало: На легло съм от някакъв гаден грип и в събота и неделя съм отделил близо 20 часа да чета книгата. Възможно е и повече, снощи през нощта си препрочитах "По пътя незнаен" (най-трудно е да си припомня незабравките).
В началото четох подред, класическата секция я изгълтах на един дъх, включването на Робин в нея беше приятна изненада, на Теллалов мястото му си е отдавна там. След това се зачетох в следващата секция и след като старателно изчетох "Лъжата" на Емануил с надеждата да намеря някакъв смисъл в разказа, почнах да чета избирателно, за да получа представа за Антологията. Част от разказите ги започнах, но като не ме увлякоха ги оставих някъде към половината - примерно "Крепостта на безсмъртните".
От "Сиянието на реката" Арнаудов + Славов, зачетох първите 4 страници, за да разбера че Г. Арнаудов е можел да пише. Имах наблюдения само от другия разказ.
И така нататък, не е интересно. На Карапанчев дадох на два пъти шанс, за да отстраня личните си пристрастия - ами не става, първият разказ не можах да се насиля да го дочета, втория го минах два пъти - става, ама... сравнено с другите е скромна работа.
Имам още да чета, за да мога да дам някаква конкретна оценка за отделните разкази, а и не съм сигурен дали ми се прави - ще предизвика конфликти, а надали някой от авторите ще се вслуша.
Пресни спомени имам от двата договора написани тази сутрин. За останалото съм си водил бележки (някои хора сме професионалисти, а четеца има хубави опции за целта).
Още веднъж да подчертая две неща:
1. Много ти благодаря за тази книга. Поне половината са неща, които много ми харесват и е удоволствие да ги имам събрани и редактирани в електронен вид. Това, че останалите не ми харесват е мой проблем. Това води и до второто -
2. Аз не съм таргет групата на тази книга. Повечето неща включени в Антологията съм чел в един или друг момент, а цялата йерархична структура, която сте изградили просто я пропуснах. Книгата е разкошна, за хора, които пропуснаха златните години на фендъма, а преди 10-ти не са можели да четат, да получат една по-пълна представа за българската фантастика. И за добрите, а и за лошите и страни. Жалко, че липсва класиката "80 килограма протоплазма" на Тошо Лижев, за да се получи пълна картина. В този смисъл много разкази, които са под нивото, което обичам да чета, са си на мястото, защото попълват картината. Но пак има доста пълнеж, който можеше да се пропусне.
П.С. Тоя номер с ... в съдържанието на е-книгата е добра идея, благодаря и за нея.
Ако има интерес към конструктивен разговор в който да обясня външното си мнение, съм навит да участвам. Но ако ще си говорим - чел си отгоре, отгоре, а и ни мразиш/завиждаш, просто няма смисъл. Аз затова се отказах да пиша ревюта и пиша само платени рецензии на авторите, които издаваме.

[bogdanov]

П.С. Отсъствието на желание за работа или може би липсата на някаква ясна бързопечеливша перспектива е основния проблем за отлива на качествените български автори от пазара.
Само в този форум мога да посочена 5-6 блестящи имена, много над сегашните медийни звезди, които така и не издадоха сериозна книга.
Издават се основно графомани, което води до последствията посочени от теб.
Но не ми се говори по тази тема.

[bogdanov]

Прав бях, не си усетил "Елфическа песен". Сега е станало приятно фентъзи разказче, но се е загубило онова, което разплакваше. Защото всъщност тоя разказ никога не е бил фентъзи.

[Кал]

Добре, ако поддържаме разговора конструктивен, ще участвам и аз.

Извинявай за усъмняването ми – но това с Агоп наистина ме вбеси... Не, всъщност нямам такова его, че да редактирам Агоп. (А и нямаше как да стане – според мен не е редно да се прави редакция на автор, който вече не е сред нас. Най-малкото защото държа авторът сам да прецени дали моите предложения му вършат работа.)

Първо няколко общи пояснения:

1. В подборката на текстовете сме участвали 11 души – тези, които са писани като съставители. Някои (като Янчо Чолаков) – с първоначалните предложения какво да включим. Други (аз, Атанас П. Славов, Валентина Димова, Вяра Крушкова, Дилян Благов, Димитър Стефанов, Евгения Василева) – като жури, които изчита и оценява 100-ината текста, които авторите или наследниците им ни пратиха. Трети (като Александър Карапанчев) – без участие в журирането, но с активна помощ при връзката с авторите, предложения по библиографската част и прочие, и прочие. (Сашо свърши страшно много логистична работа; той поддържа връзка с почти всички автори, с които аз нямам.)

Ти си отбелязал, че отношението „тоя разказ не става“ е строго субективно; към това ще добавя няколко думи от Дъглас Смит, автора на „Писък от ангел“. (Имам ги само на английски.) Именно за да минимизираме субективния ефект, се опитах да привлека колкото се може по-многочислено и разнообразно жури.

(Искаше ми се да сме повече – първоначалната покана я пратих до 17 души, пише ги кои в To: частта на имейла от предговора. Но времето, нужно за такъв проект, наистина е много, а заплащането – хипотетично, така че съм благодарен и на тези. Страхотно благодарен. )

И – като пример – журито оцени „Братята от Левса“ на Александър Карапанчев с 6 твърдо „Да“ и едно „Не мога да преценя“. Което го поставя в топ 20 на вътрешната ни класация. Обективният извод е: на теб не ти въздейства; на няколко други читатели – да. Всякакви други разговори за „литературна стойност“ и „художествено майсторство“ ще ги оставим на... хм, на когото му се водят. ;)

2. Ако има по-масов интерес към редактирането (поне 3-4 заявки от различни хора), ще помоля Елена Павлова да качим онлайн редакциите по „Елфическа песен“. (Не знам дали ще се съгласи.) Или Петър Кърджилов – новите ни редакции по „Основание за смърт“.

Спойлер:

(С него ми беше доста неловко, имайки предвид разликата в годините и публикациите, а в един момент насмалко да се сдърпаме... но анекдотите нека на живо. ;) Тук само ще кажа, че Петьо е професионалист – не само в писането, но и в отношенията си с другите творчески участници.)

3. Целевата публика на книгата е трудно обобщима в едно изречение – но всеки от вариантите тук крие парче от нея:

„Антологията е за всички, които не познават българската фантастика, а новото им е любопитно“? „Тя е за всички, които са се сблъсквали с българска фантастика – и още бърчат нос при спомена“? „За всички, които бърчат нос при споменаването на „българска литература“ въобще“?

Лично аз най ще се радвам, ако успеем да стигнем до четящите ученици и студенти. И ще работя по това поне до лятото.

- - -

И конкретно:

– На мен винаги ми е интересно да видя как чете читателят. Чувствай се свободен да пишеш отзиви по отделните разкази. Ако ще ти е по-спокойно – мога да обещая изобщо да не коментирам по тях.

(Но, уви, не мога да обещая от името на другите автори. Разбирам те.)

–

Тоя номер с ... в съдържанието на е-книгата е добра идея, благодаря и за нея.

Не те разбрах – къде имаме многоточия в съдържанието?

– Ето предишната версия на „Елфическа песен“. Може ли да посочиш кои части от нея те разплакват, а ги няма в новата версия?

(Не питам заяждащо – интересно ми е, пак по линия на „как чете читателят“.)

... Всъщност спирам дотук. Ако има въпроси – ще се включа пак.

[bogdanov]

На картините. Но аз отдавна търся начин как да вкарам разделение когато няма заглавие и това ми даде добра идея.
Петър и Елена са професионални автори и знаят за какво става дума. Де да имаше повече като тях.
А "Елфическа песен" си е, да я наречем грубо, любовна история на фона на фентъзи. Много хора я четоха в Буквите като я публикува 2001-а, много народ рева на нея без да разбира какво е това РПГ, а може би и какво е Елф и Орк (Властелинът още не го бяха заснели).
Сега се е получило прилично фентъзи разказче, в което има преплетена любовна история. За тематиката на Антологията може би е по-добре тази редакция. Но като цяло разказа губи.
Лично мнение, ще го дам и на Камелия да го изчете и да си каже мнението, любим разказ и е.
Това поставя въпроса трябва ли да се вкарват толкова сериозни редакции в известни произведения. За изминалите години доста хора са го изчели, нищо че е публикуван само във ВИРТ-а.
Не смятам да коментирам отделните разкази. Ако авторът не е готов да слуша, критиката се възприема като заяждане.
Имам си достатъчно клиенти, които плащат за това.
И последно - пак повтарям - идеята ти е разкошна. Имам обаче чувството, че някъде само сте си загубили хоризонта и сте изтървали развитието. Преди да тръгвате към хартия задължително се посъветвайте с човек извън Фендъма, който не познава произведенията. Има ужасно много натрупване на сантименти и нещата леко се изкривяват. От моя опит на издател, има още много работа по книгата. И наистина изнесете това с редакторите в отделна страница и напишете кога е правена редакцията. Малко плаши като се видят класики с надпис - редактирано от... Аз случайно знам кой е Добромир Тонев, но много хора не знаят. Така ще ти е и по-лесно да обясниш за смисъла от редактора, тема която я бая над 10 години.

[Кал]

Четящи приятели:

Каним ви на първа среща с антологията „За спасяването на света“ в петък, 13-и:

http://choveshkata.net/blog/?p=4248

Страшно няма. Съобщиха ни, че света сме го спасили и тази година... :D

П.П. Иване – разговора ще го продължим малко по-късно... тичам.

[alexandrit]

Р а з к о ш н а !

И АЗ смятам, че идеята на Калин Ненов – идеята за тази най-мащабна антология у нас – е разкошна.

ПРЯК свидетел съм колко ум, ерудиция, енергия, артистичност и постоянство вложи Кал в тая е-„тухла”. За всичко това му се възхищавам и го поздравявам най-колегиално!

... ВЪОБЩЕ на мен така ми се подредиха картите , че успях да работя с най-добрите съставители в съвременната българска фантастика: (по азбучен ред) Атанас П. Славов... Емануел Икономов... Юрий Илков... Мисля, че тук, при тези батковци, може да се намери място и за Калин М. Ненов... Ако пропускам някого, то не e с умисъл, а просто защото не съм взаимодействал достатъчно с негова милост.




В книгите на издателствата „Аргус” и „ЕГИ” е излязла
една немалка част от творенията, включени в антологията
З А ■ С П А С Я В А Н Е Т О ■ Н А ■ С В Е Т А

[bogdanov]

Сашо, извинявай, смешно е това за най-добрите... Говори лошо за професионализма ти.
Мен ми се реве, че такива невероятни автори така и не издадоха книга. Но това е друга тема.
Калине, довърших антологията. "Навье" ме докефи, бях го позабравил, но помня и Искрен, и Зарянов:) Мома Ангелинка също.
Хареса ми ми "научния подход" в разказа на Йоан Владимир. Повечето от цитираните книги бих ги изчел с кеф. Но нещо не се е получило добре - малък е обема, за да се развие всичко, това трябва да е доста по-обемно произведение, може би роман. Или да се разбие на цикъл разкази. Така идва много информация наведнъж и в един момент преставаш да можеш да възприемаш.Но вероятно е мое мнение.
А и да добавя - мразя те! След като изчетох антологията се мъча да чета друга българска фантастика... Ами трудно е.

[Кал]

Подгрявайки за довечера, се сетих за следния

Въпрос: Кому е нужен толкова дълъг предговор?

Отговор: На съставителя.



Ето истинския отговор.

[bogdanov]

Като ми остана време по празниците ще напиша една статия как се правят Антологии. Замислям се, че не бях прав нито към теб, нито към Сашо - ако пример са ви Вирт и Ваянията е нормално да се получи и тази Антология такава. И ми е безкрайно интересна каква ще е първата НОВА антология, защото след 13 цвята и тази репринтовете вече се изчерпиха.

[Кал]

И вече по финалната права:

4. Следващите антологии като „За спасяването“ (т.е. от типа „текстове със значими теми“) вероятно ще съдържат както препечатки, така и нови текстове, подбрани чрез конкурс. Дали ще отделим време и сили за тях, зависи най-вече от отзвука, който ще предизвика „За спасяването“. Няма да е по-рано от 2015-а.

(Препечатките не са се изчерпали. В „предварителните ни списъци“ останаха над 30 автори, които или не ни отговориха на поканата, или не успяхме да се свържем с тях въобще.)

Спойлер:

Главно по вина на Дилян... хихи.

За догодина замисляме една антология с по-конкретна тематика – отворена и към фантасти, и към други автори; и български, и преводни. Тя също ще е съчетание от препечатки и нови текстове – но поради спецификата на темата новите текстове сигурно ще преобладават.

5. Да излезем извън фендъма без съмнение ни беше цел от самото начало. (Защо бихме правили антология с препечатки за фендъма?) Двама от седмината журиращи – Вяра и Евгения – са напълно извън фендъма. Искаше ми се да са повече... но, уви, толкова се престрашиха да се включат. (3000 страници за пресяване са си времеглът.)

А в представянията, които правя, дори не споменавам думата „фантастика“. (Освен ако събеседниците настояват за нея. ;) )

Сега внимателно слушам отзиви от всякаквите читатели, на които сме пратили антологията. И си водя записки. Най-интересните – в тази тема.

6. Както пише в предговора, първоначалната идея беше в хартиеното издание да останат най-силните неща – и по не повече от едно на автор. Ползвайки тази по-висока летва, от сегашните 48 разказа на хартия биха излезли ~30.

Предговорът обяснява защо това може да се промени. Решение, което изцяло зависи от читателите, поръчали хартиена антология. (Не от мен. Не ме гледайте обвинително – нито сега, нито след излизането ѝ. )

И по-малките неща:

– Йоан Владимир вероятно ще се съгласи с тебе за „Господаря на вълците“. Само че – за истинска редакция на „Господаря“ се иска: a) някой с опита и размаха на Николай Светлев (който няма да се спогоди с Ани... направо изтръпвам, като си ги представя в тандем :о ); или б) цял месец, в който с Ани само си разменяме редакции – без разсейващи фактори като работа, семейство или сън. Направете го три месеца, ако тя реши да доразпише повестта в роман.

– Знам, че „Елфическа песен“ е любовна история. Другите шестима участници, с които го чоплихме на лятната писателска работилница, също го усетиха.

Питам те за конкретни пасажи от предната версия, които ти липсват в сегашната, понеже подозирам, че се е получил „носталгичният ефект“: ти си спомняш хубавото чувство от първия прочит, но сега, като четеш с доста повече житейски опит и читателско претъпване, текстът не те хваща вече. Все едно дали ще вземеш старата или новата му версия. Същият ефект, поради който толкова читатели въздишат по „Да пробудиш драконче“ (и погубената младост, хихихи) – но ако го изчетат пак внимателно, може да се поразочароват.

Може и да бъркам. Конкретните пасажи биха ми показали.

– Не сме се водили по „Вирт“ и по „Ваяния“. Тук пише кой ме е вдъхновявал. Чел ли си ги?

– А как ме мразиш? С хубаво или с лошо? :D

... Тичам!

[bogdanov]

"Господарят на вълците" не е проблем на сегашната Антология. Това просто си е неразписана книга. Ани е нахвърляла вътре неща, които някога, евентуално, би развила в нещо по-голямо. То има нужда от пренаписване, не от редактиране. Само го споменах, защото текста е невероятно интересен. Но не знам как би се приел от хора, които не са чели нещо от света на Йоан Владимир. Ако не бях чел "Атентатът" половината текст щеше да ми е силно неясен.
А Дракончето също си е любовна история. Признавам, не съм чел следващите редакции.
А за Елфическа песен - почна да става много професионален разговора, да не досаждаме на другите. Ей сега пак препрочетох оригинала. В редактирания вариант има много описания по книгата, която пишат и най-вече - главният герой говори повече за себе си и за действията, които извършва. Това разводнява нещата и отвлича от главната тема - "срещнах едно момиче и тъй като Елфите имаме един талант, го използвах и я възпях".
Пак повтарям - за формата на тази антология, редакцията е уместна, хората ще я четат с друга нагласа, не както при отделен разказ. За загубената младост - аз като ги четох и двете бях минал христова възраст вече.
Надявам се срещата е минала успешно, прекалено болен съм да мога да си позволя извънслужебни събирания.

[Кал]

Благодаря за поясненията. Мисля, че те разбрах.

„Дракончето“ няма нова редакция – в нашето издание я да са сменени десетина думи, я не. Може да се стегне доста, особено първите глави, но на Николай няма да му се занимава, ако правилно го усещам.

Значи в „Елфическа песен“ теб те разсейва добавянето на сцени. Това е любопитно от гледна точка „как се строи въздействащ текст“. Всички добавени сцени имат за цел да покажат нещо, вместо да го казват. (Вкл. развитието на любовта между Сета и Безар – което в първата версия никакво го няма, както отбелязаха повечето ни бета-тестъри на лятната работилница. Постъпката на Безар там – „присвих очи и я видях красива“ – на практика представлява – думите не са мои, а на една 21-годишна участничка – a pity fuck. :D )

С Елена се уговорихме да качим всички редакции във форума на ЧоБи – за когото му е интересно. Може би още следващата седмица.