от Ендър » Сря Апр 01, 2009 4:57 pm
Позволявам си тази отделна тема, тъй като тотално ми писна от самосиндикалните изпълнения на сульо и пульо, които се представят извън България като нещо, зад което застава „организираният български фендъм”. (Само не скачайте против тази формулировка, по-надолу ще стане ясно защо я използвам.)
Предварително искам да кажа, че нямах време и нерви да изчета ВСИЧКИ мнения. Но според мен почетох достатъчно, за да се ориентирам, и преди да кажа по-общите неща ще си позволя коментари по мненията (постингите) на някои форумници.
@stormspell
„-представителност. И 100 души да гласуват, и 1000, това не е представителна извадка. Защото няма регламент, правила и процедури, които да се спазват години наред! Да бъдат ясни и прозрачни, да се спазват и да не се обсъждат всяка година. И тази липса не е в някаква идиотска си организация каквато е Евроконто, а вътре, в българския фендъм. Без такива правила, самата идея да се избира нещо и да се представя като избор на българския фендъм, е пълна глупост. А идеята да има такива правила без формална организация зад тях е още по-голяма глупост.”
Точно такива правила се опитваме да създадем (наложим) от 2003 година насам. Историята (в ново време) е следната: през 2000 година г-н Емануел Икономов попада на Еврокона в Полша покрай друга своя работа. От този Еврокон България се сдобива с две награди – за дебют на Николай Тодоров и за промоутър на… г-н Икономов! Държа да подчертая, че „дебютът” е за внука на д-р Светослав Славчев и му е даден (както знаете, тази награда НЕ СЕ ГЛАСУВА!!!) за един-единствен разказ, публикуван от… Емануел Икономов.
След това, през 2002 година, аз и Иван Атанасов отидохме на Еврокона в Чехия. Да, номинирахме когото се сетихме, но беше съгласувано и НЕ СМЕ номинирали собствените си персони, издателства и т.н. Ефектът беше, че от Чехия се върнахме с две награди – дебют на Александър Карапанчев и промоутър – Юри Илков (Генерала), както и утвърдено домакинство на ЕВрокон 2004. Там, на Еврокона в Чехия, ни бе обяснено как точно се правят номинациите и ОТ ТОГАВА се започна по-организираното гласуване за тях. Отделно, покрай домакинството на Еврокон 2004 започнахме да говорим за „организиран български фендъм” – как да се стиковат мероприятията, организирани от различни клубове, как да се разпространява информация за нови книги, нови събития, промоции и т.н. Интересното е, че разумните представители на БГ фендъма разбраха ползите от по-сериозната организация (като минимум така по-лесно се търси финансиране), но имаше МНОГО, ама наистина МНОГО елементи от фендъма, които дадоха сериозен отпор и на практика повече пречеха, отколкото да помагат (примерно поемат ангажименти, които не изпълняват, което адски много попречи на домакинството на Еврокон 2004). Готов съм да защитя тази си теза с конкретни примери и имена, но не и тук, тъй като темата ще се изроди в лични нападки и оправдания.
Та – докато има елементи като Емануел Икономов, Сабина Маринова и Тервел Пейков, няма как фендъмът да си казва мнението. Правилата, за които говори Робин и които с толкова клизми все пак бяха измислени и известно време работеха, бяха тотално пренебрегнати, обругани и потъпкани от един… не зная как да го нарека, но във всеки случай не и „фен”. Бързам да му отговоря предварително – ако Тервел не се счита за част от БГ фендъма, няма моралното право да се изтъпанчи през еврофендъма и да номинира. Ако пък се счита за част от БГ фендъма, няма моралното право да загърбва мнението на същия този фендъм. НЕ КОМЕНТИРАМ дали номинациите са представителна извадка, но са ЕДИНСТВЕНИТЕ валидни номинации. Относно лафа „който плаща, той поръчва музиката” – аз лично ходих в Чехия и във Финландия на собствени разноски, но не съм си позволил подобни волности.
@stormspell
„Вече амнайста година се занимаваме именно с глупости, ако не броим Еврокон 2004. (Той нямаше никакви претенции за представителност, организацията се извърши от двама души които го направиха според разбиранията си и се получи чудесно именно защото не претендираше за общофенско мероприятие. Феновете бяха потребители на продукта, не създатели)”
Благодаря за хубавите думи. Точно покрай това мероприятие се парихме с доброжелателни помощници. Да не вземат да обидят „хилядите знайни и незнайни”, които НАИСТИНА помогнаха. Но пък другите (те си знаят кои са), дето обещаваха да свалят не звезди, а цели съзвездия, и нищо не направиха, точно те накрая имаха нахалството да критикуват. Даже какво ти критикуване, направо хулеха!
@stormspell
„-вторият голям проблем е как да се справим с едни идиотски правила, каквито налага самото събитие Еврокон. 1001 фена, благодарение на своята организираност и сплотеност решават, че творбата Х на автора У заслужава поощрение. Чудесно. Отива субекта Z на Еврокон, номинира когото си иска и получава наградата. Феновете остават с пръст в **** (цензурирано).”
Ами така е, Робине, когато има елементи, които – ще се опитам да се изразя МЕКО – не зачитат труда на колегите си, а вървят из Европа и серат на метеното…
@stormspell
„И още една допълнителна полза - ако има такава организация, може би! ще се установят други трайни връзки и контакти с други подобни организации, ще се получи истинска търговия на гласове, ще има някакъв смисъл от тази награда и някой навън ще си каже – а бе чакай да зачета, щом всички в тая страна толкова единодушно смятат че този е с най-добър дебют...
И може би тогава организаторите на Еврокон ще са по-строги в регламента и няма да допускат номинации от съмнителни субекти, просто защото предпочитат някакви номинации пред никакви?”
Малко ще се повторя, но… Известно време дълбахме в тази посока, дори по едно време лично аз си мислех, че системата (почти) заработи. Обаче какво се получи на практика? Доста хора, които предишните години се занимаваха активно, според възможностите си, се поотдръпнаха поради чисто професионални ангажименти (все пак трябва и да се яде, нали?) и празнината МОМЕНТАЛНО бе запълнена (дори бих казал – ОТНОВО бе запълнена) от „другия” тип хора – работещи на парче, без ясна визия за перспективите, без да се съобразяват с мнението на мнозинството, но въпреки това представящи себе си, собствените си мнения и собствените си творения за нещо фундаментално, неподлежащо на обсъждане и (парадокс!!!) от името на целокупния фендъм.
@Тервел
„ Уау.... такава мъка ли съм причинил на феновете? Мале мале... да бех знаял да не бех ходил. Пичове, я се стегнете малко бе. FYI, следващия Еврокон в Чехия/Полша ви го отсътпвам "официално" от сега ))))))))) На добър час!”
Ами, пич, за разлика от теб повечето от нас отдавна са се стегнали. И са поработили здраво най-вече за имиджа на БГ фендъма пред европейските ни колеги. Аз лично ти „отсътпвам” правото да влезеш в един мой личен списък, където до момента беше само Емануел Икономов (заслужил присъствието си там с вредите, нанесени на БГ фантастиката и БГ фендъма). Честито, батка, ти успя да се принизиш до неговото ниво!
@Мартин
„в тях беше пълно с един неизменен керван от автори, които се явяваха ту взимащи интервюта, ту даващи интервюта, ту издатели или редактори един на друг, ту пишещи.”
Не мога да се сдържа да не посоча най-фрапиращия пример – в края на книгата „Чудни хоризонти” има интервю на английски език (в книга на български?????????). Интервюираният е Емануел Икономов, а интервюиращият е Емилиян Малезанов (псевдоним на същия този Емануел). Шизофрения, а? Но при „Аргус” е така, вече с нищо не могат да ме изненадат…
@Goa
„А виж, колкото до "кръга на посветените читатели", тук нещата са дъвкани толкова много, че отдавна са станали банални. Има 2 типа читатели - едните обичат да четат българска фантастика, другите - не.”
Не е така, Гоа. Когато в силно рекламиран сборник с „наградени разкази от конкурс” вкараш 4 свои разказа (под различни имена) плюс един разказ на главния ти редактор, и на всичкото отгоре тези разкази са меко казано недобри, отблъскваш читатели. Търговията тип „вадиш от раницата и набутваш в ръцете” също НЕ спомага за радушното приемане на творбата, пък била тя и най-прекрасната на света. Нещата НЕ СЕ правят така. Колкото и да не ни се иска, в България работят същите принципи, които работят и в Англия, и в САЩ, и в Русия, но в много по-малки мащаби. Смея да предполагам, че ако „Бард” се захване да издава българска фантастика, това ще стане печеливш бизнес. Защото Данчо Антов е човек бизнесмен и изобщо няма да му пука от приятелски кръгове, дали авторът е велик сред 100 човека и т.н. Ще пусна романа и ако не върви няма да погледне към този автор. Но, повярвайте ми, Данчо има възможност да го пусне в над 200 града в България и този роман да стигне освен до верните си 100 читателя и до още поне 1000, от които дори и 10 процента да го харесат, пак верните читатели ще се удвоят.
Това бяха отговорите. Доста дълъг постинг се получи, ала от доста време само чета, без да вземам отношение, и сега вече ми прикипя покрай поредното безумие, сътворено от Тервел.
Искам да помоля „Светлинките” (в лицето на пишещата тук Ная) да не се обиждат. В момента коментирам само и единствено принципни неща и факти. Понеже гласуването на номинациите е субективно, ще го кажа така – аз гласувах за Мартин, защото повече ми харесва. Приказки четях преди 30 години. С което ни най-малко не омаловажавам труда и ентусиазма на „Светлинките”. Но все си мисля, че техните творения трябва да се поощряват в национален, а не в европейски мащаб.
Ей сега и тук обещавам, че ще работя за обединението на българския фендъм, но това по никакъв начин няма да обхваща съществуващата структура в този й вид. И също тук и сега обещавам, че този проект ще бъде продукт, който феновете евентуално да ползват, но няма да участват в реалното му осъществяване, освен с идеи и предложения.
Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш...