 |
брой: 2 2006 |
 |
 | НАПРЕД КЬМ ПЕЩЕРНАТА ЕЛЕКТРОННА ЕРА? | | Георги Малинов |
 Не можах да устоя на изкушението да сложа за заглавие този великолепен израз използван от Станислав Лем в статията му “Рискьт от Интернет”.
Мъдрият скептик от Краков не еднократно е декларирал липсата си на оптимизъм по отношение развитието на човешката цивилизация, но сега в ерата на глобалните комуникации, Интернет и голямото село неговата липса на оптимизъм се превръща в мрачен песимизъм. Дали този песимизъм се дължи на обикновен консерватизъм, на страх от работа с по принцип нещо непознато и за отделния човек направо непознаваемо, на шока от бъдещето, който Алвин Тофлер отнасяше в някакво неопределно време, а сега го виждаме как се промъква най-нахално в дома ни още преди да е изгряло слънцето, на възрастовата, а защо да не си го кажем направо старческа тъга по миналото, което винаги е по-добро от настоящето и направо златно в сравнение с бъдещето, или са реални видения, пророческа интуиция и здрава логика на един мислител доказал способността си да предвижда бъдещето, да го описва и да го обяснява пък макар и често пъти извън строгите канони на науката.
Последните години битието ни с главоломна скорост се завъртя около компютрите, Интернет, виртуалната реалност, нови технологии, нанотехнологии, изкуствен интелект. Никое друго откритие не е навлизало с такава скорост, с такъв размах в
ежедневието. Дали тази трескава технологизация ще донесе напредък или ще се окаже клопка за вида Homo Sapiens поставена от самия него, и ще го набута в еволюционната ниша от, която няма излизане а само попълване на поредния ред в списъка на неудачните експерименти на природата?
Тук искам да се спрем на някои основни или както обичат да казват философите фундаментални (защото основи се правят на колиба, къща в краен случай блок, а фундамент на паметници, мавзолеи и знания) моменти касаещи тези вездесъщи неща: компютри, интернет, изкуствен интелект, виртуална реалност. И както си му е реда според математиката и диалектиката ще дадем и плюсовете и минусите. И така от минус безкрайност към плюс безкрайност.
I. НАПРЕД КЬМ ПЕЩЕРНАТА ЕЛЕКТРОННА ЕРА ?
(техническия проблем)
В статиите си от цикъла “Мегабитовата бомба” Лем нееднократно изказва огромната си тревога от разрастването на компютрите и по-точно от разрастването на контрола, който те упражняват в обществения живот и все по-енигматичната сьщност на мрежата. Не може на нещо, което по начало е неразумно да поверим управлението, контрола и едва ли не цялата съдба на човешката цивилизация. Ако в развитието на другите области човек успява да сложи някакьв контрол (транспорт, сьобщения, военна промишленост, химия) то експлозивното неконтролирано развитие на мрежата показа опасността, която може да се стовари върху света. Мрежата е навсякьде. Без ясна структура, без ясен, по-точно липсващ контрол, без планирано развитие, с изключение на планираните печалби от нея, тя се превръща в някакъв псевдопод( ей, че хубава дума), който колкото повече време минава толкова по-труден ще стане за овладяване. Защо контрола върху мрежата е толкова труден? Първо печалбите особено бъдещите при това бъдеще буквално утре, са толкова огромни, че никой уважаващ себе си капитал не би допуснал някакъв държавен, разбирай обществен контрол, в скоро време, така както преди да сложи край на пиратството Велика Британия понапълни хазната си. Второ либерализма и по-точно европейския неолиберализъм ще надигне вой срещу всеки опит на някое правителство да постави мрежата под опека. Индивидът издигнат на висок пиедестал от либерализма вижда в мрежата така жадуваната свобода:на информация, на творчество, контакти... Затворения зад виртуалните стени на мрежата интелигент не дава и дума да се каже за контрол. Взривния растеж на броя на компютрите и превръщането им от специализирана и секретна вещ във вещ присъща и едва ли не задължителна за всяко семейство неимоверно увеличава ентропията в мрежата. Хаосът в най-скоро време може да стане пълен. Тоталното обвьрзване в обща мрежа на различни нива на обществена значимост без йерархичен ред би могло да има фатални последици. Градската библиотека на някакво малко градче, болницата на Атина, военната администрация на Пентагона, метеослужбата на Гренобъл, редакцията на списание за паранормални явления – всички тези места с коренно различни обществени функции, обществена значимост и обществена опасност са еднакво достьпни в мрежата. И ако неоторизирания достьп на някой гениален хакер в сайта на градската библиотека може да завърши само с поместване на великолепния бюст на Летиция Каста върху корицата на “Евгения Гранде” например, същото нещо спрямо военни, здравни, и всякакви други системи с пряко участие в управлението на обществения процес вече е най-малкото тревожно. И тези проблеми реално са налице още от сега, когато мрежата все още не е глобална в пълния смисъл на думата. По данни на Националната лига на потребителите в САЩ оплакванията от измама в Интернет са се увеличили с 600 ! процента в сравнение с 1997 г. Колкото повече лични данни се предават по мрежата толкова повече агресивни мерки ще са необходими за тяхната защита. Това в никакъв случай не може да се нарече “положителна обратна връзка”.
Според анкета на списание Popular Science 62% от запитаните очакват терористични атаки чрез компютър в близките 3 години, а 83% в следващите 10. Пак според горната анкета 53% смятат, че обществото става прекалено зависимо от компютрите.
Джон Пайк, военен аналитик към Федерацията на американските учени смята, че най-критичните военни системи са защитени от хакери, но останалите ще понесат разрушителни действия. Въпросът е кои са тези останали системи и ако най-критичните американски военни системи са защитени дали същото се отнася за китайските, руските и израелските такива например.
Най-обикновенни причини предизвикват в мрежата огромни проблеми с неясни последствия. Проблем 2000 показа пълния хаос, в който се намира приложния софтуер. Проблем, който е по принцип елементарен изведнъж се превърна в най-голямата опасност за обществото. Стигна се до абсурдните ситуации редица правителства като Българското например да установят специално наблюдение над особено опасни обекти: атомна централа, ядрени арсенали и др. в ноща срещу 2000 г. Никой не знаеше какво точно трябва да се случи, но купища хора активно наблюдаваха. Сякаш програмите са правени от извънземна цивилизация и никой не знае как точно действат и какво могат да направят. На 29.02.2000 г. компютрите отново се държаха като луди. Хиляди банкомати в Япония отказаха да дават пари шашнати от тази невинна дата. Компютърът на една метеослужба показвал минусови температури при хубав слънчев ден, друга машина намираща се в паспортно бюро възприела само последните две нули и приела годината като 1900, обаче 29.02 през 1900 г. не е имало и обърканата програма упорито не е искала да приеме иначе нормалната за служителите дата 29.02.2000 г. и т.н. и т.н. Всеки програмист ще ви каже че тези проблеми действително са елементарни и изключително лесно се алгоритмизират. Защо обаче са пропуснати. Бясното неконтролирано развитие на компютьрната сфера и огромните капитали, които се въртят там правят продуктите използвани в тази сфера да са с ниска степен на надежност. Всяка фирма гледа да пусне колко се може по-бързо своя продукт при това не криейки, че той може да има и грешки. Няма друга стока в съвременното индустриално общество, която да се купува, при това не евтино, без гаранция, и с презумпцията, че крие в себе си дефекти. Никой не би купил нито кола, нито дрехи, нито храна, ако има и най-малкото подозрение, че може да има проблеми с тях.
Кой би носил обувки, от които може да очаква всеки момент да “зависнат” примерно да залепнат за земята, да не помръдват и да трябва да “излезете” от тях и пак да “влезете” разбирай събуй и обуй за да “проходят”. Ами ако залепнат когато не трябва, върху педала за газта например ? Обратното е при компютрите и програмите. Милиони хора едва изчакват да се появи поредния софтуерен шедьовър и трескаво се хвьрлят да го купуват и инсталират въпреки, че прекрасно знаят, че е пьлен с грешки, че не е добре изтестван върху различни платформи, че с половината периферни устройства ще си има проблеми, и че ще има хиляди безсънни нощи преминали под лозунга на Microsoft - “Излез и Влез”. Това е все едно да си купиш кола за която знаеш, че двигателят и ще изпадне при старта. И на тези недовършени творения на собственият ни гений поверяваме атомните централи, космическите кораби, болниците, в крайна сметка целия обществен живот. В такива моменти проличава, че компютьрната сфера вече започва да надхвърля моментните вьзможности на обществото за ефективен контрол. Фантазиите на разработчиците обаче нямат граници: в най-скоро време Интернет ще стане нещо толкова обикновено, както е елеkтрическият ток, кьм мрежата ще са свързани всички уреди в дома: хладилника ще следи наличието на кренвирши в камерата и при намаляването им под критичния минимум (когато бирата вече става безвкусна и безмислена) ще ги поръчва от близкия магазин; пералня, прахосмукачка, тостер всичко ще е е в мрежата, предполага се дори и килима (ще следи за количеството прах по-него и сам ще си поръчва по мрежата почистващи услуги, почистващите фирми пък най-вероятно ще държат обратна връзка с всички килими в отпуснатия им ареал и предварително ще знаят кога ще бъдат извикани). Нищо чудно развитието на нанотехнологиите да позволят дори самата прах да е в мрежата и да предупреждава (кой ли? Може би самия килим?) за мястото кьдето има намерение да се събере. По същия начин ще стоят нещата и с ножчетата за бръснене, боята за обувки, самите обувки, резервоара на колата, гардероба на жена ви и бутилката с вино. От само себе си се разбира че подобно тотално нахлуване на мрежата във всички сфери на живот ще повлече след себе си невероятни проблеми. Практически всичкият софтуер, който се произвежда непрекьснато гьмжи от грешки и това се знае и признава от всички, от производителя до потребителя. Инвестициите, които трябва да се вложат за да излезе дадена програма в идеален вид обаче са изключително огромни и се заключават в една единствена дума срок. От друга страна това не е единствената причина за недодяланите неща, които заливат компютърния пазар.
Замисляли ли сте се над цифрите, които се обявяват за свободните работни места в ИТ бранша: Германия обяви 80000 за 2000г. и сериозно се замисли за въвеждането на система на Зелена карта подобна на САЩ за да привлече нужната и работна сила, Англия и Франция говорят за 100000, Япония е по-скромна, а в САЩ цифрата е милион или два. Дори в по-слабо развитите страни и тези от Източна Европа има недостиг на специалисти въпреки по-бавното им компютъризиране. Но какво значи това? Това дефицит в следствие на разкрити работни места ли е? Или в следствие на преструктуриране на отрасли и забавен момент на преквалификация на работниците. Проблемът е и това, но той е и много по-дълбок. Няма друг икономически отрасъл, в който знанията и уменията на специалиста така бързо да се обезценяват, и така бързо да стават морално остарели, направо архаични. Трудът, който влага един лекар или инженер за да постигне дадено ниво на компететност в общи случаи му е достатъчен за цял живот. Без да пренебрегваме максимата, че човек се учи докато е жив, можем да кажем, че с по-малки или по-големи усилия, които във всички случаи не обсебват целия му личен живот, той може да поддържа едно професионално ниво години наред. Един два семинара в годината, няколко професионални списания, полагане на изпит ако се наложи на две години и толкова. В така наречения ИТ бранш е точно обратното. Познавам много хора, които са добри, даже отлични програмисти, но на вече напълно вехти езици. Някой да си спомня, че само преди десетина, че и по-малко години се работеше на Алгол, Кобол, ПЛ-1. Тези хора бяха вложили години труд при това труд високоинтелектуален и изключително напрегнат за да станат добри специалисти. Само след няколко години техните знания станаха не просто ненужни, а абсолютно ненужни. Същото нещо се повтаря непрекъснато, но в много по-къси цикли. Умения и знания, които до преди две години бяха на гребена на професионалните умения, сега вече са позападнали, а след още две на тях ще се гледа като на професия от палеозоя. В същото време ако иска да поддържа непрекъснато своите професионални знания в съответствие с непрекьснато променящи се изисквания на ИТ бранша един програмист или да го наречем по-общо компютърен специалист трябва да полага постоянни усилия несравними с усилията които поддържат един лекар или минен инженер в същата форма. Естествено това е по-силите на малко хора. Фундаментална преквалификация каквато се налага в компютърната сфера едва ли не на всеки няколко години е нещо, което липсва в която и да e друга професия. Развитието на мрежата в последните години повиши тьрсенето на Интернет специалисти. Но те няма от къде да дойдат. Само до преди няколко години най-търсени бяха структурните програмисти, проектанти на разпределени бази данни, системни програмисти. Сега тези хора не са от най-търсените. WEB-дизайнери, Интернет –програмисти, Отдалечни бази данни това днес е интересът. След няколко години, а може би месеци, същите тези знания ще се окажат старомодни. Но колко от тези хора, които са вложили няколко от най-продуктивните години от живота си в постигане на висок професионален статус, ще съумеят и ще искат да започнат едва ли не отначало. Цифрите споменати по-горе се дьлжат и на факта, че намалява броя на младите хора, които искат да следват компютърни науки най-общо казано. Нали докато мине следването и знанията им може да се окажат ненужни. В ИТ бранша липсва класическата приемственост на професионалния цикъл на обучение познат в другите отрасли. Стария кръг чирак-калфа-цехов майстор-майстор в една или друга степен съществува във всички сфери на обществения живот: производство, наука, култура дори. Тази йерархичност води и до една професионална приемственност, до вътрешен контрол и до някаква степен на надеждност на крайния продукт. В ИТ бранша такова нещо липсва. Няма прослойка на “стари майстори”, няма предаване на знания и опит от стари на млади. Просто чираците знаят повече от “майсторите”, те произвеждат знания, знания които в същото време са обречени на съвсем кратко съществуване и следващите “чираци” могат да наследят много малко от предишните, а на предишните няма да им бъде съдено никога да станат “майстори”. Не случайно най-преуспелите в компютърния бизнес са млади хора изстреляни на върха дори без специално образование. Имената на Бил Гейтс и Стив Форбс са достатъчни. Един мой преподавател в университета имаше любим пример за това как научно-техническия прогрес притиска човека. Той разказваше за един майстор на лампови радиоапарати. Добър майстор с добра клиентела. След десетина години обаче ламповите апарати се сменят с транзисторните. Майстора полага усилия, ходи на курсове, чете списания и успява да се преквалифицира макар и трудно и да запази позициите си. След още десетина години поредния прилив на прогреса изтласква на преден план интегралните схеми и микропроцесорите. Нашият човек обаче вече няма сили и желание да се държи на върха и както казваше моят преподавател си остава махленски чудак обграден с вехториите на своето време. Тъй като тези метаморфози са извършени горе долу за един човешки живот те са някак си разбираеми и дори нормални. Представете си обаче всички тези промени в рамките на пет-шест дори две-три години. Тогава промяната става ужасно трудна и в много случаи невъзможна. Примерите в компютърния бранш, които са аналогични на горепосочения са тенденция. Така отрицателната обратна връзка е налице; необходимоста от покриване на нуждите на компютърната индустрия водят до разрастване на нуждата от квалифицирана работна сила. Нейната недостатъчност поражда необходимост от компромиси при покриването на тези нужди, вместо да се решават, проблемите се заместват, което от своя страна води до увеличаване на броя специалисти необходими за решаването им и т.н и т.н. На това му се казва “отрицателна обратна връзка” или както казваше моят любим Васисуалий: “Може би в това е великата шаячна правда”.
Друга важна страна на този компютърен хаос е опасността от липса на контрол да се отиде към тотален контрол. С разрастването на мрежата и биотехнологиите едва ли ще е проблем от персонално следене на личния автомобил да се мине към персонално следене на личноста. Един електронен имплант и човека ще може да бъде разпознат и локализиран навсякъде. Възможните вариации на едно такова технологично развитие крият страховити възможности. И за да не си мислите , че това са параноични страхове знайте, че фирмата Applied Digital Solutions със седалище Флорида вече е патентовала устройство за проследяване и идентифициране, което се имплантира под кожата. Да се споменава тук за Големия брат е почти безмислено. Техническите проблеми са безкрайни и детайлното разглеждане на всеки един би превьрнало тези размишления в многотомен монолог. Нека само фиксираме още няколко:
Според анкета на списание Popular Science 62% от запитаните очакват терористични атаки чрез компютър в близките 3 години, а 83% в следващите 10.
Пак според горната анкета 53% смятат, че обществото става прекалено зависимо от компютрите.
Джон Пайк, военен аналитик към Федерацията на американските учени смята, че най-критичните военни системи са защитени от хакери, но останалите ще понесат разрушителни действия. Въпросът е кои са тези останали системи и ако най-критичните американски военни системи са защитени дали същото се отнася за китайските, руските и израелските например?
Коя юрисдикция ще решава споровете за електронните парични преводи.
И т.н. и т.н.
От решаването на тези и куп други проблеми ще зависи бъдещето на Интернет.
II. СБЛЪСЪКЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ
(социално-класовия проблем)
В съвременното общество има близо четири милиарда души, които системно се недохранват, и за които думата Интернет едва ли буди особени асоциации, ако изобщо нещо им говори. Тази пропаст световната мрежа може би засилва, отколкото да я запълва.
III. ЕФЕКТЪТ НА МИШКАТА
(емоционално-хедонистичния проблем)
Тази глава ще бъде най-добре разбрана от тези, които са минали през безсънните нощи пред монитора в напразни усилия да минат поредното ниво на някоя игра. Изтръпнали, с подути мозъци и невиждащи очи поставили си една единствена цел да видят на екрана съкровенния надпис; LEVEL COMPLETE, YOU ARE WIN или VICTORIS !!!. Няма значение. Един продукт в началото на 2000 г. се продаде в четири милиона екземпляра само за няколко седмици. Какво мислите бе този продукт? Новият роман на Стивън Кинг или на Умберто Еко? Не. Новият хит на Мадона или Роби Уилямс? Не. Нов филм, ново ТВ-шоу, нов модел очила, бански...? Не, не и не. В няколко милиона екземпляра само в САЩ се продаде компютърната игра “The Sims”. Тя би по обем на продажби за такъв кратък срок абсолютно всичко, което може да се произведе и продаде в съвременната цивилизация. Този факт, за който само след няколко години никой няма да си спомня, е симптоматичен за насоката, която взима технократското развитие на цивилизацията понесена на взривния гребен на бясно растящата вълна на компютърната индустрия. Игрите включително и компютърните сами по себе си не са проблем. Не случайно холандския философ Йохан Хьойзинка нарече човека “Homo Ludens” – човек играещ. Неотделима част от същността и природата на човека игрите са в основата на развитието на човешката цивилизация. Този непрекъснат стремеж кьм развлечение у човека в настоящият момент набира своето ускорение. Развитието на компютърната индустрия разкри невиждани и неочаквани перспективи пред Homo Ludens. Едва ли създателите на първите компютри са си мислели, че те могат да се използват за някакво кой-знае какво развлечение с изключение на шах може би. В прочутата книга на Норберт Винер “Кибернетика ...” няма нито намек за възможното използване на компютъра в тази област. Едва ли за това са мислили и Чарлз Бабидж и Джон Атанасов и фон Нойман и Клод Шенън. Но нека си припомним, че и Гутенберг е изобретил печатарската машина воден от желанието да ускори и облекчи разпространението на религиозна литература и преди всичко на Библията. Няколко години след откриването и, в Европа има вече милиони печатни книги и дела на религиозните съвсем не е голям.
Може ли, да се създаде изкуствена реалност, разбирай свят, която да не може да се различи от истинската? С този риторичен въпрос въпрос започва главата “Фантоматика” от изключителната книга на Станислав Лем – “Сума Технологии”.
И ако за далечната 1963г. този въпрос е изглеждал малко отвлечен, то сега с развитието на компютърната технология той става все по-реален. Самият въпрос колкото и риторичен да е има три страни:
Първо чисто техническата страна. Може би не е далеч времето, когато с помощта на био и компютърни технологии ще може да се създаде една много добра илюзия на реален свят. Съвременните познания за нервната система и очакваните открития в тази област придружени с бурното развитие на компютърната наука дават основа за такова смело предвиждане. В крайна сметка може би всичко опира до добра програма. Както казва писателят – фантаст Роджър Зелазни в разказа си “У дома чака палача” – Всичко на този свят подлежи на алгоритмизация стига да разполагаме с достатъчно време. От тази гледна точка може би наистина ще дойде време, когато ще може да се алгоритмизира движението на всеки атом във вселената да ссе създаде изкуствена реалност. В нея пеперудата на Лоренц няма да има никаква стойност. Техническата страна за това как би се направила една такава изкуствена реалност, как би се стимулирал мозъка и периферната нервна система така, че да ги излъжем, че те пребивават в свят, който всъщност не е истински може би е въпрос само на време. Дали това ще стане с помощта на компютърни технологии или с помоща на други средства (В книгата си “Конгрес по футурология” Станислав Лем описва създаването на такава илюзия с помоща на химически средства.) остава да разберем.
Втората страна е по-интересена. Целта на всяка игра е да ни откьсне колкото се може повече от действителността и да ни пренесе колкото се може повече в нереалното, независимо, че в повечето случаи то просто копира същата тази реалност. Ако допуснем, че може да се сьздаде илюзорна релност, която не се отличава от истинската, възниква въпроса как ще отличим двете една от друга.
Прочутата опция на Тюринг постави логическата бариера между изкуствения интелект и човешкия разум. Ако в един разговор ние не може със сигурност да определим вида на нашия събеседник, то несъмнено ако това е изкуствено творение то неговият интелект по-нищо не отстъпва на човешкия. По същия начин може да изведем подобна опция и за изкуствените реалности. Например: Ако при пребиваването си в една реалност ние по нищо не можем да разберем или да определим, че тя е изкуствена то тази реалност може да определим като абсолютна илюзия. Може да наречем това Опция на Макрия например. От само себе си се разбира, че за да е изпълнена Опцията на Макрия трябва да е изпълнена и Опцията на Тюринг.
Третата страна на повдигнатия проблем: Развитието на развлекателната индустрия може да постави човечеството в състояние на лабораторната мишка, която натиска до безкрайност копчето, което стимулира центъра на удоволствие в мозъка и, и забравяйки всички инстинкти накрая умира – гладна, но доволна. Във великолепния разказ на Лино Алдани “Онирофилм” подобна ситуация, в която хората се хвърлят през глава в новите виртуални реалности съвсем не изглежда толкова фантастична. Ако развитието на технологиите достигне етап на изграждане на фантастични светове, в които сетивата ще се натоварят както в реалния, какво би спряло хората да потънат в своите си измислени светове-игри и да обърнат гръб на биологичната си и социална природа. Несъмнено развитието на всяка една технология влече след себе си или дори се дължи на приложението и в развлекателната индустрия или играта.* Ако се разглежда войната като вид игра, както твърди Хьойзинка, то и развитието на военната индустрия е вследствие на този мотив.
IV. ЧАСЪТ НА БИКА
(космологично-еволюционния проблем)
(Продължението следва)
|
|
 |
|
|
