 |
брой: 2 2009 |
 |
 | Четири миниатюри от | | Феликс Кривин | във виртуозен превод на Иван Попов:
ПЕНЕЛОПА
ОДИСЕЙ се стремеше към ПЕНЕЛОПА - Орбиталният Дистанционен Изкуствен Спътник за Ежедневна Информация държеше курс натам, където в проблясващото оперение на облаците ту се появяваше, ту изчезваше ПЕНЕЛОПА - Пръв и Единствен НЕидентифициран Летящ Обект с Постоянна Акумулация.
ПЕНЕЛОПА бе заобиколена от КАНДИДАТИ - Контингент Анонимни Непознати Източници на Директно Активни Тактови Импулси - и ОДИСЕЙ разбра, че контактът с ПЕНЕЛОПА няма да е толкова лесен.
Беше ПРОЛЕТ - Период на Разчупване на Оковите и Ликвидиране на Естественото Търпение. В небето грееше СЛЪНЦЕ - Самостоятелна Лъчиста Незагасваща Централна Единица, а долу се простираше ЗЕМЯта - Зоната на Единствено Мислимите Явления.
ОДИСЕЙ летеше към ПЕНЕЛОПА през плътния обръч на КАНДИДАТИТЕ и гадаеше: ще се опознаят ли те взаимно или няма да се опознаят? Някак обидно е да живеят един до друг и да останат непознати... А тук и някакви анонимни кандида-ти...
ОДИСЕЙ забави ХОД - Хронометрирано Орбитално Движение, - за да изпрати на ЗЕМЯТА поредната информация: "Виждам обекта. Засега не мога да го опозная". От ЗЕМЯТА веднага дойде отговор: "Продължавайте да опознавате. Дръжте стария курс".
ЗЕМЯТА млъкна. Днес вече няма да има връзка с нея. ОДИСЕЙ държеше стария курс.
И изведнъж неговите сензори зафиксираха непознати позивни.
- ОДИСЕЙ, вярваш ли в ЛЮБОВТА?
Електроречникът на ОДИСЕЙ заработи с трескава скорост, мъчейки се да открие позабравената дума.
- ЛЮБОВ?
- Да, любов...
Аха, ето я. Локално, Юриди-чески Безотговорно Окрилящо Влечение... И той трябва да вярва в това? Той, източникът на информация - не локален, не безотговорен и юридически съвършено неуязвим!
- Ей вие, на ПЕНЕЛОПА! Как ме чувате? Пристъпвам към опознаване. Без всякаква, подчертавам: без всякаква ЛЮБОВ!
- Прощавай, ОДИСЕЙ! Ти никога няма да ме опознаеш!
ПЕНЕЛОПА се отдалечаваше неопозната в обкръжението на своите КАНДИДАТИ. Анонимни. Но излъчващи активни импулси. Значи ето какви са били тези импулси!
ЛЮБОВ... Но какво общо има ЛЮБОВТА?
- Ей вие, на ПЕНЕЛОПА! Какво общо има ЛЮБОВТА?
Отговор не дойде. На ПЕНЕЛОПА замълчаха завинаги.
РОБОТЪТ МАЙКЪЛ
Роботът Майкъл мечтаеше след време да стане човек, и затова ежедневно посещаваше зоопарка, където го интересуваше само клетката с маймуните. Той знаеше, че от тези животни с течение на времето са произлезли хората, непонятно му бе само едно: как са успели да се измъкнат от клетката.
Роботът Майкъл включи механизма за удивление. Той умееше да мисли добре, но когато трябваше да почувствува нещо, му се налагаше да вклю-чва различни механизми. Това изглежда бе несъвършенство, но ако Майкъл беше съвършен, нямаше защо да става човек.
Нима за да стане човек, трябва непременно да започне от май-муната? А и защо му е на човек да произлиза от животно? Както и да произлиза, все едно ще остане нещо животинско.
Маймуната направи гримаса, и роботът Майкъл включи меха-низма за презрение, защото механизмът му за възхищение не работеше. Заради някакви външни смущения механизмът за
възхищение отказа да действува, а механизмът за презрение работеше добре, не му влияеха никакви смущения.
"Строители! - саркастично помисли роботът Майкъл. - Всеки строи от себе си... Строи човек... Нищо, ще видим как ще излезете от клетката!"
Ако само разумът създаваше човека - о, тогава роботът Майкъл би бил първият човек на земята! Но тук са нужни и чувства, всичките тези механизми, които се развалят от външни смущения...
Роботът Майкъл въздъхна и включи механизма за презрение, защото механизмът за съжаление не работеше.
ТАКСИ
Шофьорът на таксито във времето искаше да му платят и за двете посоки, като казваше, че не може да вземе пътници от миналото за бъдещето.
- Там има много пътници - уверяваше го Клер. - Аз вся-ка събота ходя при своята прапрапра... - Клер усети, че се увлича, и побърза да довърши: - ...баба.
- Платете за двете посоки - каза невъзмутимият шофьор.
- Какви са тези порядки? От бъдещето към миналото - за двете посоки, от миналото към бъдещето - за двете посо-ки...
Старият шофьор поклати глава.
- Какво да се прави, трябва да се плаща. И за мналото трябва да се плаща, и за бъдещето...
БЕСИ
Дрейк понесе прехода в газообразно състояние доста леко, и му се стори, че то с нищо не е по-лошо от твърдото и течното състояние. Всяка негова молекула получи простор и свободно се рееше, нескована от другите молекули, и от всичко това на Дрейк му стана непривично леко и дори малко му се замая главата, но къде точно се намира главата му бе невъзможно да се установи.
Тези, на които се е случвало да преминат в газообразно състояние, познават това вълнуващо чувство на вездесъщост, което ги издига над света и ги носи като лек дим над тревогите на тленната земя - в едната безкрайна далечина или в другата безкрайна далечина, - за тях целият свят е безкрайна далечина, защото нищо вътре в тях не ги засяга...
Наистина, това си има своята обратна страна. На Дрейк изведнъж му се стори, че се смесва с някой друг, и той се изплаши, защото се опасяваше от реакцията на заместване, която ще го замени неизвестно с кого.
- Кой сте вие? - Дрейк се опита да се отстрани от непознатия газ. - Кой ви позволи да се съединявате с мен?
- Позволи ми любовта... Дрейк, та това съм аз, твоята Беси!
Дрейк започна да си припомня. Като че ли имаше някаква Беси, двамата се срещаха в твърдо състояние. Родителите й бяха против тези срещи, но тя каза, че след него ще тръгне навсякъде. И тръгна. От твърдо състояние в течно, от течно в газообразно... Тя навсякъде вървеше след него, макар че родителите й бяха против.
- Дрейк, сега нищо не може да ни раздели! Истинската любов е възмо-жна само в газообразно състояние!
Любовта си е любов, но трябва да мислим с главата си (между другото, къде е главата?) Нужно е да се стараем да запазим своето "аз", макар че това е доста трудно в газообразно състояние.
- Беси, та ти знаеш какво може да стане в газообраз-но състояние... Старай се да се държиш в рамките...
- Защо?
- За да не се смесим напъл-но, дявол да го вземе! Слушай, любовта, разбира се, е хубаво нещо, но за да мога да те обичам, трябва да знам къде точно си ти, а къде аз. Да отделя всеки от нас от всичко останало.
- Защо?
Дори го заболя сърцето, макар че той не чувстваше откъде точно идва тази болка. А може би го заболя не неговото сърце? Може би това беше сърцето на Беси? Сега бе невъзможно да се определи.
- Аз няма да ти се меся, няма да се меся в живота ти, няма да се смесвам с теб, щом не искаш...
Беси плачеше, докато преминаваше в течно състояние, и Дрейк видя, че сълзите й носят облекчение... Или сълзите носеха облекчение на него?
Дрейк усещаше, че скоро отново ще остане сам. Беси си отиваше в течно състояние, за да отиде още по-далеч, в твърдо състояние... Беси се връщаше при родителите си, като завинаги се разделяше с Дрейк...
|
|
 |
|
|
