 | Прииждащото време |
| Бъдещето умря ... |
ВМЕСТО ПОСЛЕПИС:
БЪДЕЩЕТО УМРЯ –
ДА ЖИВЕЕ БЪДЕЩЕТО!
(три драми по време на лов)
Правилното поставяне на въпроса е половината отговор.
Неизвестен мислител
“Бъдещето вече не е това, което беше!” Карл Манхайм
Драма първа:
Прелъстени и изоставени.
Човекът на 20-ти век беше “прелъстен и изоставен” от Бъдещето.
Едва поприкрили гениталиите си с утопични брътвежи партократите не се уморяваха да изнасилват масовото общество, отново и отново, ту от името на комунизма, ту от името на фашизма, ту от името на “процъфтяващия социален капитализъм”. Но винаги в името на “велико бъдеще” Като резултат, децата и внуците на убитите физически и смазаните психически, започнаха да възприемат думата Бъдеще като псувня. Оказа се, че футуроманията и футурокрацията превърнаха всеки мислещ, който дръзне да заговори за предстоящия следващ свят, в нещо като съучастник в престъпление, опетнен в сътрудничество с “окупантите от бъдещето”, които пречат да си живеем днешния ден. Утопистите и тоталитаристите заприличаха на някакъв чудовищен двулик Янус, който е зинал и с двете си усти към жертвеното настояще. Бъдещето започна да се възприема като кръвожадно божество, на чийто олтар жреците-идеолози слагат всичко което искаме тук и сега.
Лъжа!
Целия текст можете да изтеглите оттук -->
|
|