 | Валентин Иванов |
| Външна памет |
Стоян се събуди със замаяна глава. Не помнеше нищо. Не е вярно, можеше да каже името си. Само първото, наистина, но щом знаеше, че има и други имена, не всичко беше загубено. Огледа се. Пред него просветна точка, която се разтегна по хоризонтала и после избухна в ярко син екран. Един след друг се отваряха прозорци, букви и цифри запрескачаха лудо по тях. Стоян ги гледаше с невярващи очи. Какво беше това, къде се намираше? И това бяха най-лесните въпроси.
Постепенно водовъртежът на екрана утихна. Стоян се намери пред един единствен прозорец. В средата му имаше празно поле, с пулсиращ курсор, а под него - бутон, с надпис търси. Като незнаеше какво да прави, той понечи да вдигне ръце към клавятурата и да напише името си. Още преди мисълтта да се оформи в главата му, курсорът пробяга надясно и остави след себе си пет дебели букви. Стоян. После запримигва отново, сякаш му се присмиваше.
Той се обърка. Това нещо мислите му ли четеше или какво? Повече от любопитство, отколкото очаквайки да се случи нехсто, той си представи, че натиска бутона. Бутонът беше тримерен, с резедава сянка, и послушно хлътна. Глобусчето в гордниия десен ъгъл на прозореца се завъртия, а отдолу примигваха числа, показващи скорстта на връзката. Стоян се учуди как мойе да рзапознава почти всичко на екрана, и в същото време не си спомния дори останалата част от имената си.
Не му остана дълго време за размисъл. Прозорецът побелия и на него една след друга се изредиха многхество втъзки. Двадесет реда, от осемдесет и четири попадениия:
Лични страници Телефонен указател Кубове Намери стар приятел ...
Вече без да се колебае, Стоян си представи как курсорът отива над първиия ред и леко натиска удебелените букви. Глобусчето отново се завъртия и пак се показаха двадесет реда, от шестотин тридесет и седем хиляди и сто деветдесет и три попадениия:
Стоян Алексиев, Софийски Университ, Кате Стоян Андреев, Недвийими имоти, наеми и Стоян Даскалов, Възстановябване на паме ...
Отново натисна първата връзка и глобусчето в горниия десен ъгъл се занимавана с обичайното си упрайнение. На екрана се зарейдаше картина, ред по ред, от долу нагоре. Голйма извита сграда, със статуи на двама седящи мъйе отпред.
Пет минути по-късно знаеше всичко за катедрата астрономиия. Още пет и за него нямаше тайни в целиия Софисйки Университет. Докато от страницата на някой си Калоян, студент първи курс по Социологиия, не попадна на връзка към страницата на Църквата на Светите Седмочисленици. Там имаше Библиия, според която светът беше само на няколко хиляди години. Как тогава звездите и галактиките мойеха да бъдът на милионо и милярди години?
Замисли се над противоречието. Нямаше достатъчно дани. Не помнеше нищо. Освен името си. Трябваха му повече данни, трябваше да си спомни. Огледа се безпомощно. До глобушчето се намираха ред бутони, които не беше забелязал по-рано. Отне му известно време да открие, че двата най-големи - надписани със стрелки, сочещи в противополойни посоки, - помагът да се проследи пътия мейди връзките. Тръгна назад. След четиристорин и осемнадесет натисканиия попадна на резултата от второто си търсене:
Стоян Алексиев, Софийски Университ, Кате Стоян Андреев, Недвийими имоти, наеми и Стоян Даскалов, Възстановябване на паме ...
Почти беше натиснаал бутона отново, когато забеляза, че на третиия ред името му се свързано с... нещо. което би могло да бъде памет. Премести курсора и натисна.
"Създайте си нови спомени! - призоваваше страницата. - Спомнете си за онаия прекрасна седмица на Хаваите, която отлагахте толкова дълго..."
Не беше това. Върна се при търсачката, написа "памет" и побърза да натисне бутона. Не му харесваше как курсорът му се присмива. Първите двадесет попадениия се появиха почти моментално.
Организация на паметта Невронни връзки Чипове за памет Историия Родова памет ...
Историия сигурно беше правилнииът избор, но Стоян беше заинтригуван от странниия израз на вториия ред.
Изкуствен интелект Алгоритми за оптимизиране Математическа лингвистика ...
По навик последва първата връзка.
Енциклопедиия на изкуствениия интелект Форум Разпознаване на изобрайениия Математическо оптимизиране ...
Намери определението за изкуствен интелект в енциклопедията, замисли се и след няколко прости дедуктивни операции заклюци, че той самииът _е_ изкуствен интелект. Робот, направен за да изследва връзките в мреята. По-правилно е да се кайе написан, на обектно ориентиран ПРологнЕкст или някой друг логически език от високо ниво.
Стоян се замисли. Откритието нито го зарадва, нито го натъжи. Просто още един факт, както това, че звездите са на билиони години (засега все още спорно твърдение). Няколко логически операции по-късно реши, че вместо да изследва собствените си усещаниия, е по-добре да се опита да разеши противоречието мейду фактите от Университетската и от църковната страници.
Минаха още минути, през които Стоян се научи, че може да задава на търсачката и по-сложни въпроси, за които преди трябваше да отделия от собствените си изчислителни мощности. Постепенно стигна и до границите на нейните възмойности. Все пак тия беше само една проста логическа база от дани, истинско пеленаче в сравнение с него. Едва ли щеше да се справи с последниия му въпрос. Почти без да очаква смислен отговор, Стоян написа: "Има ли Бог?"
Глобусчето се завъртия.
Точно тогава в главата му избухна бомба. Хиляди, милиони, миларди битове се стовариха като куршуми върху бедниия му мозък. Екранът, който току що сега заемаше цялото му полезрение, се сви до малка иконка в долниия край на още по-голям екран. И по него имаше още стотици като неия, и от всяка го обстрелваха нови и нови битове.
- Стояне, мили, ето че пак си тук! - Усмихна се жена му. - Как се чустваш?
- Благодария, добре. - Отговори й той, чисто механично.
- Слава богу. Отне ми почти един час докато инсталирам резервниия диск и успея да настроя цялата ти памет. Оставих ти само модема, да не скучаеш докато свърша.
След катастрофата миналата пролет му бяха инсталирали външна памет - минатюрен твърд диск в черепа. Инженерите се кълняха, че е практически вечен, но вродената му подозрителност го накара да си поръча модел с лесна смяна и автоматичн запис на всеки двадесет и четири часа.
- Няма нищо, - успокои я той. - Лекарите казаха, че от кратките прекъсваниия няма да има последици.
Валентин Д. Иванов
11.VІ.2002,
Паранал
|
|
