|
|
 |
 | Янчо Чолаков |
| е роден през 1967 в Бургас. |
Следва българска филология. Увлича се по монети, азиатска класическа литература и китайска кухня.Роден е през жежкото лято на 1967 година и още в люлката е бил осведомен от третата си орисница, че е обременен с утежнена карма. Динамични събития са белязали отрано психиката му с диамантена дамга. Съвсем невръстен е натирен за две години в санаториум да лекува астма, където остава до деня, в който вижда съседчето си по легло оцъклено вследствие на бронхиален пристъп. В епохата на Тато е принуден да заеме синекурната длъжност на знаменосец в родното училище, след като преди това е пустосал публично всички останали комсомолски постове. Хваща последния влак на бригадирското движение, когато бива пратен да попълни недостигащия запас от арестанти на кариерата в с. Долно Езерово и там прави кариера, като ломи няколко месеца камъни с чук. Нареждат му да обръща колена в пещи с деветстотинградусова жега в завод за метални заготовки, където получава първата от двете стружки в дясното си око. В казармата военни хирурзи пожелават да му отрежат средния пръст, който е измръзнал в снеговете на Шабла, но той не си го дава. За наказание е изпратен да учи за сапьор, което и прави, докато веднъж не открива, че от непредпазливия му съсед е останала само главата и лявото рамо. Поставя тротилова шашка под опашката на големия черен дог на полковника и има сериозни неприятности в деня, в който големият черен дог спира да лае. И до ден-днешен Дружеството за защита на животните го смята за свой враг №1 заради две начални сцени с куче и котка от повестта му “Хтонически твари”. А иначе мудният му начин на живот е илюстрация на поговорката за капката, която с постоянството си прави камъка на решето. Издава собствената си психография под формата на разказ, озаглавен “Земята на кръстовете”. Носител е на някакви литературни награди, но вече му е втръснало да тъпче справките за себе си с тях. Не разрешава на разни редакторки да му пипат текстовете. Други работи може, но текста – не, за него това е нещо твърде интимно. Не му е ясно какво представлява повестта “Няма нощ без мрак” – мистически детектив или псевдоисторическа авантюра. Склонен е да приеме и двете твърдения за верни, стига да го оставят на мира. Поне докато не довърши новата си книга “Дванайсет разбойници”, която е посветена на дванайсетте апостоли.
Има малко, но храбро издателство, удостоено с “Гравитон” – награда, учредена от писателя доайен в областта Любен Дилов. Когато Янчо чува площадславейковското правило, че френска фантастика и сборници не вървят, започва да издава тъкмо такива… Издал е над 45 книги в своето “Офир”-ско царство.
Автор е на първата българска алтернативна фантастика – “Историята на Самотния редник”, книга с уникално полиграфическо оформление и оценена по достойнство в някои други измерения.
|
|  |
|
|