| Когато отново дойде в съзнание, операционната зала бе изчезнала, а на нейно място се бе върнала нейната болнична стая. Болката също бе изчезнала. Ефектът на анестезията още не и позволяваше да се съвземе съвсем, но по цялото си тяло усещаше облекчение. Дали това значеще, че всичко е наред, или такова бе обятието на смъртта, Сара не знаеше. Искаше да протегне ръка и поглади корема си, така както бе правила почти непрекъснато последните три месеца, но мускулите и не се подчиниха.
- Детето ми… - промълви с пресипнал глас.
Наоколо все трябваше да има някой.
- Детето ти е добре, Сара. Ти също ще се оправиш.
Като че ли бе гласът на доктор Поултър. Секунда по-късно светът отново изчезна.
- Трябва да ви задам няколко въпроса – повтори федералният агент.
Сара се опита да съсредоточи вниманието си върху него. Доктор Поултър я бе уверил, че скоро ще види детето си и с това свършваха важните неща за нея. Защо този човек искаше нещо от нея?
- Да?
Агент Смит отвори тънка папка върху коленете си и хвърли кратък поглед върху първия лист.
- Подписали сте декларация за поемане на отговорност. Отметката е в полето “пълна”. Следва медицинска анамнеза и протокол от комисия в състав… Все видни специалисти. Описание на манипулациите: оплождане на ваша яйцеклетка с подоб-рен генетичен материал, пълно лекарско наблюдение за периода от напредналата бременност, евентуална оперативна намеса… Генетичните подобрения са на база ваш информационен носител, който е и причината за споменатата декларация за поемане на отговорност – Агент Смит извади от папката малък оптичен диск и го вдигна до очите си. – Този ли е?
- Вероятно.
- Разкажете ми за базата данни. Откъде я взехте?
- Доктор Поултър не ви ли каза?
- Доктор Поултър ми обясни много подробно откъде се вземат данните за подобни манипулации, самите подобрения и т.н. За произхода на тази БД* той само предположи.
- Изтеглих я от мрежата.
Агент Смит повдигна вежди.
- Сто и осемдесет гигабайта! В архивиран вид. Доста неща биха могли да се объркат.
Сара повдигна рамене.
изтегли целия разказ в  |